Нормално е парньорите да са грижовни един към друг, но какво се случва когато единия партньор е прекалено грижовен? Големия ми син винаги е искал да се грижат за него като за малко дете, намери си прекалено грижовна съпруга, която бдеше като орлица над него, по-скоро беше като майка, отколкото като съпруга: купуваше му маркови дрехи, караше го да се облича за да не настине, приготвяше това, което той харесва и т.н. Буквално пренебрегваше себе си заради него. Всичко беше чудесно, но след няколко години сина ми се влюби в друга жена и се разведе. Прекалената грижовност не обезличава ли грижовния в двойката? Вероятно е същото и в обратния вариант - всяка жена би искала да я носят на ръце, но ако един мъж е прекалено грижовен (като баща), това няма ли да изтрие ореола му на секси мъж и да престанете да го желаете? Добре е да сме грижовни към партньора си, както и той към нас, но къде е границата, която не трябва да се преминава? Всъщност има ли такава граница, или колкото повече, толкова по-добре?
- Публикувана: 13 май 2024, 02:10 ч.
- Последно мнение: 15 май 2024, 18:19 ч.
Здравословна ли е прекалената грижовност?
Нормално е парньорите да са грижовни един към друг, но какво се случва когато единия партньор е прекалено грижовен? Големия ми син винаги е искал да се грижат за него като за малко дете, намери си прекалено грижовна съпруга, която бдеше като орлица над него, по-скоро беше като майка, отколкото като съпруга: купуваше му маркови дрехи, караше го да се облича за да не настине, приготвяше това, което той харесва и т.н. Буквално пренебрегваше себе си заради него. Всичко беше чудесно, но след няколко години сина ми се влюби в друга жена и се разведе. Прекалената грижовност не обезличава ли грижовния в двойката? Вероятно е същото и в обратния вариант - всяка жена би искала да я носят на ръце, но ако един мъж е прекалено грижовен (като баща), това няма ли да изтрие ореола му на секси мъж и да престанете да го желаете? Добре е да сме грижовни към партньора си, както и той към нас, но къде е границата, която не трябва да се преминава? Всъщност има ли такава граница, или колкото повече, толкова по-добре?
Малко неглежираме партньорите след 10-15 години брак. Така че да както прекалената грижа е проблем, така и липсата на грижа е проблем. Едно е да направиш закуска в леглото в неделя, друго е да миеш зъбите на партньора
ахахахахаВярвай в сина си той ще се справи. Проявяваш прекалена грижовност към него
Със сигурност не е привлекателно да се поставиш в позиция на обслужващ персонал. Съгласна съм, че нищо прекалено не е хубаво. Обаче всеки за себе си е редно да определи от какво се нуждае, колко е достатъчно и кое преминава границата. И да потърси партньор, с когото има сходство по тези въпроси.
Това не е грижа, а изземване ролята на майчината фигура, а както знаем, рано или късно напускаш гнездото…
Не е здравословна, разбира се. Няма как да има равностойни отношения, когато единият е обгрижван като пеленаче. Не само обгрижващият от личност става обслужващ персонал, а обгрижваният се инфантилизира и става безполезен. А откъде идва това желание на сина ти за него да се грижат като за малко дете?
Ако и синът беше реципрочно грижовен щеше да си остане с тази жена. Това за грижовността, а иначе просто не е я е обичал, затова са се развели. Можеше и изобщо да не е грижовна и пак да се разведат като не се обичат.
Незагрижен мъж за мен има нула ореол и нула сексапил, но някои искат друго. Хората сме различни. Човек не научен, че любовта е грижа не може да я разбере, ако му се случи такава. За някои любовта е стрес, съспенс, ревност и драма, например.
Иначе къде е границата? Където всеки си я постави. Ако ми е в повече нещо ще го откажа от първия път, а не да излизам жертва на твърде много грижа или подаръци, или внимание. Описаното от теб намирам нормално, но не бих го правила за човек, който не ми отговаря със същото и просто няма да бъда с него.
Незагрижен мъж за мен има нула ореол и нула сексапил, но някои искат друго. Хората сме различни. Човек не научен, че любовта е грижа не може да я разбере, ако му се случи такава. За някои любовта е стрес, съспенс, ревност и драма, например.
Иначе къде е границата? Където всеки си я постави. Ако ми е в повече нещо ще го откажа от първия път, а не да излизам жертва на твърде много грижа или подаръци, или внимание. Описаното от теб намирам нормално, но не бих го правила за човек, който не ми отговаря със същото и просто няма да бъда с него.
Когато грижата е реципрочна и двамата давате един за друг се получават балансирани и хармонични отношения. Но, когато само единият дава, а другия само черпи, в даден момент даващия не се оценява, а другия може и задушен да се почувства. Трябва баланс в тия отношения.
Когато грижата е реципрочна и двамата давате един за друг се получават балансирани и хармонични отношения. Но, когато само единият дава, а другия само черпи, в даден момент даващия не се оценява, а другия може и задушен да се почувства. Трябва баланс в отношенията.
Прекалената грижовност също е признак на емоционален дефицит - чувстваш се полезен, само когато даваш, тогава животът ти има смисъл, забравяш за себе си. На мен описаното така ми прозвуча. Двама такива даващи няма как, защото то ще е надпревара кой ще даде повече за да задоволи нуждата си да дава, а не реална нужда на другия. Нищо общо със здравословната грижа. Здравословната грижа трябва да отговаря на съществуващи нужди, не на несъществуващи. Някои такива "грижовни" създават нужди, където ги няма или ги внушават. Притискащо и задушаващо е. В случая ми се струва, че момъкът е ползвал доволно, но като си е намерил жена, не обсебваща майка, е литнал. Затова и крайностите не са хубаво нещо - крият съвсем други неща.
Трябва да се грижим първо и най-важно за себе си и после за околните.
Иначе в конкретния случай жената нищо не е виновна, че мъжът й е решил да кръшка и да се влюби в друга. Дано новата не прави нищо за него, та да си останат заедно
Иначе в конкретния случай жената нищо не е виновна, че мъжът й е решил да кръшка и да се влюби в друга. Дано новата не прави нищо за него, та да си останат заедно
За прекалената грижовност – не знам, по мои наблюдения някои мъже точно това търсят и си живеят предоволни под грижите на любящите съпруги, а още по-добре ако и майка им е включена в тях.
По-скоро първата проява на негрижовност е първият изстрел по любовта, а вследствие и по връзката като цяло. Има крехки любови, за които и един изстрел е достатъчен, за да ги убие, има и по-държеливи, които устояват години наред на непрекъсната канонада, но рано или късно и те умират.
Същото важи и за предателството, като нямам предвид изневяра. Това също може бързо да убие всяка любов.
По-скоро първата проява на негрижовност е първият изстрел по любовта, а вследствие и по връзката като цяло. Има крехки любови, за които и един изстрел е достатъчен, за да ги убие, има и по-държеливи, които устояват години наред на непрекъсната канонада, но рано или късно и те умират.
Същото важи и за предателството, като нямам предвид изневяра. Това също може бързо да убие всяка любов.
Това е малко first world problems. Както RoninBG е написал, по-добре прекалено грижовност отколкото прекалено малко.
Макар че според мен няма такова нещо като прекалена грижовност, всичко се свежда до индивидуалните разбирания на двойката, за едни ще е прекалено много, за други недостатъчно, всеки търси нещо малко различно от другия, един да го обгрижват, друг му носи удоволствие да се грижи за любимия човек. и т.н.
Макар че според мен няма такова нещо като прекалена грижовност, всичко се свежда до индивидуалните разбирания на двойката, за едни ще е прекалено много, за други недостатъчно, всеки търси нещо малко различно от другия, един да го обгрижват, друг му носи удоволствие да се грижи за любимия човек. и т.н.
Прекалената грижовност крие различни дефицити според мен. Една уверена жена поставя себе си пред всички други. Тук описаната бивша съпруга може би е била недостатъчно красива, недостатъчно умна и едва ли с някаква добра професия и кариера. Мислела е да го задържи с грижи и поставяйки го в положение на малко момче и е загубила. Честно казано не й съчувствам.
А вие сте отгледали и възпитали син, който иска да бъде обгрижван като малко дете....демек и вие сте го правили.
Няма вариант, в който да привидя гоненето на възрастен човек да се облича, за да не настине, като нормална грижа.
X
Реклама