Бременни кърмачки?

здравей! лека бременност и от мен! 
аз все още кърмя сина си, а сме на финала преди раждане вече  по едно време много се надявах той да се отбие сам, точно когато кърмата беше адски намаляла и той сучеше на празни обороти, но не стана, колкото и да го "подпомагах" деликатно. Сега сме добре, но ще видим как ще се развият нещата с появата на номер 2! По принцип не съм имала никакви проблеми с контракции през бременността (беше едно от опасенията ми), а за болезнеността в началото - или не е била толкова изразена при мен, или успях да я поукротя с по-краткотрайни, но чести кърмения.

Успех! 

Ха честито на новите бъдещи тандемски кърмачки!
Аз мога да кажа същото като dalala, Мартин също го тресеше ревност, която с времето замря. Видя, че ~маматита~ е на разположение, въпреки бебето и настана мир. А аз се сдобих с яки мускули от балансирането на двамата вечер. Та съвета ми е, ако ще кърмите в тандем и едновременно, да си намерите подходящата поза предварително, че аз в клиниката се чудех кого как да държа. 

Пепеляшке посмях се дпста на описанието, обаче съзнавам че реалността няма да ми е толква смешна
В крайна сметка не разбрах чувствителността на зърната кога се притъпява? Друг проблем нямам, ама и този ми стъжнява.

Чуствителността на зърната май е много индивидуална при всяка бременна кърмеща жена. При някои е много силна, при други не. Аз бях от втория вид, като при malejna, болезността я имаше, но беше поносима, дори изчезваше след като наглася добре кърмачето. Както е писано в статиите в библиотеката, трябва да се внимава как кърмачето поема зърното. Големите кърмачета доста често не захапват правилно и съответно това създава болка при чувствителните зърна на бременната жена. При мен, правилното слагане на гърдата помогна много да намаля болката и тя да стане съвсем поносима. Не помня кога точно изчезна..... не, дори и след замисляне, не помня , но като изчезна всичко си стана като преди да забременея, дори и да не обръщах внимание на правилното поставяне на гърда, нямаше болка.

Ох, че хубава темичка (надявам се и аз да стана бременна кърмачка  )!
Много ме вълнува тази тема, защото кърмя сина си по 4-5пъти на ден и всички казват, че заради това не мога да забременея, а искам бебетата да имат малка разлика...

OLYMPIA стискам ти палци!
dalala не е проблема в засукването, следя винаги как ще засуче Ива за да облекча поне малко болката. Боли ме дори дреха като се докосне до мен, ни бельо ни нищо търпя. Нощем като се завъртя и се будя от болката щом се докосна до чаршаф За това питам, викам може да ме успокоите нещо, ама явно няма

OLYMPIA, и аз съм в същото положение. Започнах вече да ограничавам кърменията. Дано само това да е причината. Успех!

Ех, как ви се радвам, че сте продължили да кърмите и като бременни. При мен се наложи в началото на бременността да отбия баткото - просто болките доста се засилиха и се поуплаших. Може би, ако можех да си позволя да не ходя на работа и да си лежа в къщи, щях да успея да продължа да кърмя, но кърмене, бременност, стреса на работа, постоянните контракции - много ми идваше. А толкова се зарадвах, че ще кърмя в тандем. Сега тайничко се надявам баткото да засуче след като родя, дори сънувам това на моменти, но дали ще иска и ще помни още как се суче не знам. Ще че мога и вместо помпа да го ползвам. Ако не иска ще му давам от чашка, надявам се да му харесва.

Аз влизам само да ви прочета принципно, ама да видим , че нещо и мен са ме налегнали едни съмнения, дето не знам да се радвам ли или да плача

Duol и останалите, за които кърменето се превръща в проблем, искам да споделя отново моя опит (правила съм го и преди, но все пак). Когато забременях, Ирина беше на 2.5 и се кърмеше много все още, а като намаля кърмата и висна на гърдите, взе да става етърпимо. Тогава й обясних, че вече е голяма, че тялото ми се е уморило да прави мляко за нея и затова млякото е горчиво, но скоро ще имаме друго бебе и отново ще имам много мляко и бебето ще дава и на нея. После приложих "горчивото" мляко и я убедих. спря за няколко месеца, но с голямо нетърпение чакаше бебето и ми обясняваше как то ще суче от тази гърда, а тя - от другата. И горе долу така е сега, веднъж на 2-3 дни се сеща и си иска, и после ми благодари, че съм й дала да посуче. Имам бурканче с "горчиво" у нас (Мармайт, донесен от Англия от jabushka) и мога да предложа на софийските кърмачки, които имат нужда.

Благодаря, Емем! 
Все още не мога да реша дали ще се възползвам 
Може ли тези от вас, които не искате да отбивате голямото дете да споделите какви са ви мотивите? Мери, теб например, защо те е страх да не се отбие Ива? Че тя ще е на три и нещо години, когато се роди бебето, защо ти е да ги кърмиш в тандем?
Нали разбирате защо питам - търся мотивация за себе си    Защото от една страна не искам да лишавам детето от нищо, исках да го кърмя докато той иска, от друга страна това сукане на празни обороти...  Направо не знам...
Tandoori, да знаеш, че много ще ти се зарадваме 
OLYMPIA,, всичко е много идивидуално, и аз кърмех поне 4-5 пъти на ден, когато забременях. Чакаме те в редиците 

Duol Ива е твърде пристрастена най- напред, не искам да я травмирам по никакъв начин.
Второ- аз самата няма да се чувствам добре, ако заради едното си дете лишавам другото от нещо, винаги се стремя да постъпвам равностойно и да деля нещата по равно, според мен така е честно и правилно. Ако отбия Ива заради новото бебе ще се чувствам предателка, защото тя определено не е готова, макар да суче напоследък само за приспиване. Говори на гърдите ми, гушка ги и им обяснява колко ги обича защото и дават вкусно "мицке" , а и песен им е измислила "титета мънички сладки, колко ви обичам..." и нарежда каквито и хрумне ласкателства. Тя трябва да се отбие сама, когато е готова!
Трето- зимата ще изкараме значително по- добре и лесно ако аз й помагам подкрепяйки имунитета й. Тя ми е съвършено здрава, не боледува никак, хрема за ден-два е имала няколко пъти и това е, но не знам как ще е като спрем да се кърмим, твърдо вярвам че освен начин на хранене и каляване и кърменето играе важна роля в случая. Един стрес, свързан с отбиване (без значение какъв метод ще избера) определено ще разклати здравето и спокойствието й.
И още- Как ще погледне на новото бебе ако я лиша от кърменето а на него давам?
И не на последно място- като четях преди тандемските мами си мечтаех да мина през това, звучеше ми добре, мило и красиво и си го пожелах за себе си. Сега на края на Дунава ли да се удавя 
Общо взето това са ми мислите и опасенията и знам че съм абсолютно права за нашия случай.

Tandoori хайде зарадвай ни!

И аз подобно на Мери разсъждавам. Не искам да отбивам насила, въпреки че в момента се иска съвсем малко да го направя - примерно ако кажа че ще дам цица след малко или нещо забаламосам детето, обикновено това действа без проблем, защото той забравя че е искал. Обаче сега връзката ми с него ми се струва много специална и в никакъв случай не искам да я компрометирам, защото ще ни трябва в този си вид при раждането на бебето.
Може би при нас просто много лесно протекоха нещата, защото Жорката наистина започна естествено да намалява сукането с намаляването на млякото - единственото, което направих беше, че не му предлагах аз да суче. Не ми е висял на цицата, за да увеличава кърмата. А и явно имаше други занимания които му бяха по-интересни - гледах да не липсват такива.
Емем много хубаво е обяснила на Ирина промените, но на мен от доста страни ми предлагаха трика с лютата или горчива цица и нещо не можах да го приема - просто ми се струва някаква лъжа и предателство спрямо детето след две години хармонична кърмаческа връзка, базирана върху взаимно доверие. А и не съм сигурна ако го отбия сега, дали ще иска да суче след раждането, а ще ми е жал да съм го отбила с лъжа заради новото бебе.
Имало е моменти, когато сукането му е било наистина не особено приятно за мен, особено беше почнал да стиска силно с челюсти поради липсата на мляко, когато пипнахме млечница също, но се справихме с взаимни компромиси. Сега вече тези неща отминаха и се кърмим най-много по два пъти дневно за по минута-две, всеки път давам по една гърда само, а има и дни в които не ми иска да суче и не давам.
Идеята ми, заради която не отбивам, е главно да му предлагам да суче след раждането на бебето, за да се чувства приобщен, а не изместен от сестра си.
Засега е много въодушевен, целува ми коремчето и маха на бебето, обяснява и той като Иринка как ще суче от едната цица, а бебето от другата, как ще го гушка и т.н.
Разбира ме когато не ми се кърми много, даже след млечницата ме питаше - мамо, теб болят ли те циците сега? Абе май пак трябва да ходиш при чичо доктор, а? Аз искам да отворя голяма уста (щото знае че като стиска не ми е приятно) и други такива подобни, абе разбираме се с пича. 

Мери, basilisk, правилно мислите, по-точно чувствате нещата - най-добре вътрешният ви глас ще ви каже. При нас сукането беше станало мъчение и за двете, защото мляко нямаше, а тя настояваше да го стимулира отново и сучеше продължително, влудяваше ме, зърната ме боляха, беше дразнещо. А нали условието за продължителността все пак е - докато и на двете страни им е приятно това. След като се "отби" обаче, много пъти е идвала при мен, когато е разстроена, с молба да посуче малко, и съм й давала, с уговорката съвсем за кратко - буквално облизва зърното, успокоява се, че съм й дала, и вече всичко е наред. Това продължи до края на бременността. След това - както казах - дочака с радост раждането на бебето, но сега знае, че когато й давам, пие от неговото мляко. И мисля, че това е едно от нещата, заради които толкова с нетърпение го чакаше и сега толкова много го обича. Винаги, когато някой ме скастри защо кй давам, казвам - имам две деца, как да откажа на едното? Но от друга страна знам, че Косето има много повече нужда от млякото ми сега, а за нея е просто чувство на сигурност, че и тя има достъп до млякото ми, ако пожелае (плюс имунитета, разбира се). Никога не съм се чувствала гузна заради лъжата с горчивото, защото така причината да не й давам беше извън мен - не беше мое решение, а "стечение на обстоятелствата" извън моя контрол и мисля, че така прие нещата по-леко. Стрес не е преживяла. Очевидно стрес имаше само миналата есен, когато тръгна на детска за 5 дни. Признаците бяха много видими и кърменето не й помогна тогава, на здравето също впрочем - разболя се веднага. Така че аз продължавам да препоръчвам "горчивото" на майки, за които кърменето се е превърнало в проблем (независимо дали са бременни или не), но ако за вас продължава да е приятно въпреки бременността - пълен напред и до откат!

Аз лично, не исках да отбия по време на бременността, освен причините изброени от Мери, защото първото ми раждане завърши със секцио поради липса на контракции и вярвах, че кърменето ще ми помогне да имам контракции втория път и да родя нормално...Е, пак не се получи, но здраве да е!

Иначе, както писах, първите 3-4 месеца, след раждането бяха кошмарни. Дъщеря ми беше цялата в ревност. През този период не ограничих кърменето за нея, защото щеше да е фатално и й давах, въпреки, че за мен лично, в крайна сметка и за голяма изненада, кърменето в тандем, се оказа неприятно. Изчаках да се поуспокият нещата и да се върне към нормалното си търсене и тогава и аз приложих горчивото. Малко й оставаше да се отбие абсолютно безпроблемно, прие много добре идеята за горчивото мляко, но останаха 1-2 пъти на денонощие, които си иска млякото и това е. И тъй като, аз си бях казала, че ще я подпомогна да се отбие и ако стане, стане, ако не, на всяка цена, няма да я отбивам и така още се кърмим. Но, след прилагане на горчивото, останаха пътите, когато действително има нужда да суче, тогава не признава горчиво. През останалото време вече само мъдро констатира как млякото горчи и тя е голяма, а Митко е малък и затова не му горчи на него.