Ами животът е джунгла. В училището учат, че не всичко е игра, че има скучни неща, които да се свършат, учат се на йерархия в колектива и намиране на мястото си. Всички искаме децата ни да са лидерите, но реално няма как всички да са лидери. Ще се научат и, че понякога се налага да си взаимодействат с хора, които не харесват особено. В живота иначе ще сменят работа след работа при най-малката спънка. Идеален колектив няма да намерят и със свещ да търсят. Освен това усвояват и знания, защото не всеки родител може да замести учителя, хайде да сме честни. И аз съм учител, ама не начален - нямам подхода, търпението и знанията (методиката) на началния учител. Както не съм и много други професии. Мога да покажа, обясня, допълня някои неща, но съвсем различно е основана на образованието да я дам аз.
- Публикувана: 27 ян. 2022, 23:23 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2022, 09:30 ч.
Децата, училището и ние
Животът не е джунгла, макар че това не е точния израз, защото джунглата е подредена, а не е хаос. В училище често социалната част е много неприятна - шум, простотия, булинг, незаинтересованост. Когато събереш на едно масто много деца с различни социални, културни и всякакви характеристики със съответните родители, когато правилата са хлабави или не се следи за спазването им, тогава стават проблеми често. Групата не е най-умното нещо, на което може да разчита едно дете и да се учи от нея. Децата премълчават или не разбират доста неща и затова не се оплакват. Тези неща се чуват после, след години. А не се оплакват, защото възрастните рядко реагират адекватно.
Как се възпитават лидери?
Те не се ли раждаха такива....
Все едно някой, на когото генетично е заложено да е висок 1.8м, с тренировки и внушение да порасне 2.2м.....
Те не се ли раждаха такива....
Все едно някой, на когото генетично е заложено да е висок 1.8м, с тренировки и внушение да порасне 2.2м.....
Лидерът зависи в каква среда е расъл, а тя е в началото семейна. Често мама взема решения вместо детето или му предлага наготово.
Чудничко! После се чудим защо децата имат проблеми.
Лиляна, средата е важна, но все съм чела, че лидер се раждаш. Дори средата не може да те спре. Би ли споделила как едно дете се възпитава да е лидер, ако няма качества за такъв?
Аз пея ужасно фалшиво, нямам музикален слух и преди години с приятелка оперна певица се хванахме на бас как ще ме научи да пея, защото съм интелигентна. Е, научих да пея вярно една проста мелодия, но Мария Калас не станах....
Аз пея ужасно фалшиво, нямам музикален слух и преди години с приятелка оперна певица се хванахме на бас как ще ме научи да пея, защото съм интелигентна. Е, научих да пея вярно една проста мелодия, но Мария Калас не станах....
Аз също смятам, че лидерските качества са заложени по рождение на някои хора. Но групата трябва да го признае за водач. Никой не може да спусне лидера с парашут. И съвсем не е задължително да е отличникът или най-възпитаният. За да си лидер трябва да имаш идеи, да умееш да убеждаваш, да имаш плам, който да предаваш на останалите, а и харизма.
Обаче в групата се разпределят ролите и всеки научава къде му е мястото в йерархията. Един повежда, а останалите го следват.
Обаче в групата се разпределят ролите и всеки научава къде му е мястото в йерархията. Един повежда, а останалите го следват.
Слух и ръст са физически данни. Лидерсвото е умение, което се придобива. Нямам опит с възпитаване на лидери, не ми е било за цел. Имам поглед над децата, на които преподавам, лидерите се сменят, няма някое, което да е започнало да лидерства, защото така се е родило. В момента имам лош пример за лидер, който не знам как успява, но ги владее, манипулира и използва. В семейството положението е тежко, труден развод, ту при единия, ту при другия. Единият действа със заплахи, другият с тревоги и ето го детето, научила се е да се приспособява в трудна среда и не ѝ е трудно да владее класа си. Е, не позволявам своеволия, но тя е добричка с мен, знае кога да се въздържа. Личи си обаче семейното държание, личи си обаче, че ако беше израснала в друга среда, някои черти щяха да са по-меки.
Хората и особено децата търпят промени и развитие. Може като дете някой да се е изявявал като лидер, по-късно да се стопи тази му черта и обратното.
Всеки се ражда с темперамент, но характерът се променя, макар и не коренно.
Пример - деца, които като малки обичат да се изявяват на сцена, да речем, после се променят и спира да им харесва. Или обратното - като деца са свити, после в тийн годините се записват на курс по актьорско майсторство и заобичват изявите.
Всеки се ражда с темперамент, но характерът се променя, макар и не коренно.
Пример - деца, които като малки обичат да се изявяват на сцена, да речем, после се променят и спира да им харесва. Или обратното - като деца са свити, после в тийн годините се записват на курс по актьорско майсторство и заобичват изявите.
Аз също смятам, че лидерските качества са заложени по рождение на някои хора. Но групата трябва да го признае за водач. Никой не може да спусне лидера с парашут. И съвсем не е задължително да е отличникът или най-възпитаният. За да си лидер трябва да имаш идеи, да умееш да убеждаваш, да имаш плам, който да предаваш на останалите, а и харизма.
Обаче в групата се разпределят ролите и всеки научава къде му е мястото в йерархията. Един повежда, а останалите го следват.
Обаче в групата се разпределят ролите и всеки научава къде му е мястото в йерархията. Един повежда, а останалите го следват.
От моите деца имам само един лидер, от вътре му идва.
Андариел, моите наблюдения са различни. Лидер е този, който умее да води за добро или лошо. Но аз лично спуснат отгоре лидер не съм виждала.
Права си, Лиляна, влиянието над групата може и да е със заплаха, но го слушат и уважават колкото и да е странно. Групата го е признала за лидер, вече ако ние като учители успеем да го привлечем на наша страна, вече ще имаме влияние чрез него над групата и да, това облекчава нашата работа. Иначе отличникът на класа може да е "спуснат" като председател на класа, да, но ще има ли уважението и ще бъдеи следван от класа? Ще може ли да ги обедини?
Права си, Лиляна, влиянието над групата може и да е със заплаха, но го слушат и уважават колкото и да е странно. Групата го е признала за лидер, вече ако ние като учители успеем да го привлечем на наша страна, вече ще имаме влияние чрез него над групата и да, това облекчава нашата работа. Иначе отличникът на класа може да е "спуснат" като председател на класа, да, но ще има ли уважението и ще бъдеи следван от класа? Ще може ли да ги обедини?
Едно е да има заложби, друго е да ги развие. С талантите е както с всичко останало - има природа\ген, но трябва и подходяща среда\условия.
Преди време четох една от големите ни тенисистки да разказва каква огромна роля за нейната кариера е имал дядо ѝ - той продавал ниви, за да може тя да тренира и да участва в състезания. Та талант, ген, характер, но трябва и подходяща подкрепяща среда.
Слагам интервюто на Цв. Пиронкова, понеже примерът с продадените ниви има връзка с темата за децата и усилията, които семейството им влага - https://www.marica.bg/sport/tenis/cvetana-pironkova-mechtaq-za-t … kademiq-v-plovdiv
А стотици други деца не са имали кой да ги подкрепи в развитието на заложбите им.
Сетих се за един разказ на Марк Твен за нереализираните таланти на земята
Преди време четох една от големите ни тенисистки да разказва каква огромна роля за нейната кариера е имал дядо ѝ - той продавал ниви, за да може тя да тренира и да участва в състезания. Та талант, ген, характер, но трябва и подходяща подкрепяща среда.
Слагам интервюто на Цв. Пиронкова, понеже примерът с продадените ниви има връзка с темата за децата и усилията, които семейството им влага - https://www.marica.bg/sport/tenis/cvetana-pironkova-mechtaq-za-t … kademiq-v-plovdiv
А стотици други деца не са имали кой да ги подкрепи в развитието на заложбите им.
Сетих се за един разказ на Марк Твен за нереализираните таланти на земята
X
Реклама