радос първа го каза 
- Публикувана: 28 ян. 2022, 17:07 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2024, 11:45 ч.
Познай коя е книгата - тема 17
Невеселите му мисли бяха прекъснати от почукване на вратата. Влезе Т.Д.
— Доведох генерал С., както ми бяхте наредили.
— Защо толкова късно?
— Защото се криеше. Положих големи усилия, докато го намеря, а още по-големи да го принудя да дойде. Той няма никакво желание да се срещне с Вас.
Сега целият гняв на Х се насочи към чакащия отвън генерал С. О, той щеше да му даде да разбере, на този въжеиграч!…
— Приготви ли всички документи?
— Те са в бюрото Ви.
— Става дума за документите от секретната папка…
— Не знаех, че ще Ви трябват, но ще ги донеса веднага.
— Нека тоя пезевенк влезе!
На вратата се появи С. Промяната бе голяма. Облечен във внушителна генералска униформа, тоя човек изглеждаше съвсем друг. Държанието му бе властно, пренебрежително. Гледаше напред, сякаш хората пречат на изгледа. Той кимна с глава и без да бъде поканен, седна. Х дори не го поздрави. Той седеше зад бюрото и преглеждаше папката пред себе си. С. запали цигара. Преметна крак върху крак, лъснатите до блясък ботуши изскърцаха. Закашля се, за да му обърне внимание. Никакъв ефект. Мълчанието започна да го дразни.
— Господин Х, повикахте ме, а сега мълчите. Аз нямам време.
— И аз — каза Х, без да вдигне глава от папката.
— Може би ще отложите собствените си занимания и ще се заемете с мене?
— Та аз това правя в момента.
Влезе Т.Д., остави една папка пред Х и каза:
— Това са сводките от доставките на австрийските военни фирми Б и Р.
Думите му прозвучаха като изстрел в ушите на генерал С. Той скочи от креслото. Х го изгледа насмешливо с кривогледото си око.
— Ако сте твърде зает, вървете си. Повече няма да ангажирам ценното Ви време…
— Щом съм тук, значи съм на Ваше разположение!
— Преди малко останах с други впечатления…
— Претрупан съм. Знаете какво предстои…
— А какво предстои?
— Война, господин Х. И аз бях този, който пръв Ви доказа това.
— Доведох генерал С., както ми бяхте наредили.
— Защо толкова късно?
— Защото се криеше. Положих големи усилия, докато го намеря, а още по-големи да го принудя да дойде. Той няма никакво желание да се срещне с Вас.
Сега целият гняв на Х се насочи към чакащия отвън генерал С. О, той щеше да му даде да разбере, на този въжеиграч!…
— Приготви ли всички документи?
— Те са в бюрото Ви.
— Става дума за документите от секретната папка…
— Не знаех, че ще Ви трябват, но ще ги донеса веднага.
— Нека тоя пезевенк влезе!
На вратата се появи С. Промяната бе голяма. Облечен във внушителна генералска униформа, тоя човек изглеждаше съвсем друг. Държанието му бе властно, пренебрежително. Гледаше напред, сякаш хората пречат на изгледа. Той кимна с глава и без да бъде поканен, седна. Х дори не го поздрави. Той седеше зад бюрото и преглеждаше папката пред себе си. С. запали цигара. Преметна крак върху крак, лъснатите до блясък ботуши изскърцаха. Закашля се, за да му обърне внимание. Никакъв ефект. Мълчанието започна да го дразни.
— Господин Х, повикахте ме, а сега мълчите. Аз нямам време.
— И аз — каза Х, без да вдигне глава от папката.
— Може би ще отложите собствените си занимания и ще се заемете с мене?
— Та аз това правя в момента.
Влезе Т.Д., остави една папка пред Х и каза:
— Това са сводките от доставките на австрийските военни фирми Б и Р.
Думите му прозвучаха като изстрел в ушите на генерал С. Той скочи от креслото. Х го изгледа насмешливо с кривогледото си око.
— Ако сте твърде зает, вървете си. Повече няма да ангажирам ценното Ви време…
— Щом съм тук, значи съм на Ваше разположение!
— Преди малко останах с други впечатления…
— Претрупан съм. Знаете какво предстои…
— А какво предстои?
— Война, господин Х. И аз бях този, който пръв Ви доказа това.
хм....
откъсът не ми подсказва коя е книгата, но...
"пезевенк" - значи или българска книга от времето след освобождението или преведена по това време, но по-скоро първото.
предстои война... балканска, междусъюзническа, първа световна... втората световна едва ли, там вече е Симеончо и регенти.
с генерал така може да се държи само по-висшестоящ, може би цар...
бих заложила на български автор, описващ събитие/я в страната в периода около 1920г.
не е задължително авторът да е живял в това време.
откъсът не ми подсказва коя е книгата, но...
"пезевенк" - значи или българска книга от времето след освобождението или преведена по това време, но по-скоро първото.
предстои война... балканска, междусъюзническа, първа световна... втората световна едва ли, там вече е Симеончо и регенти.
с генерал така може да се държи само по-висшестоящ, може би цар...
бих заложила на български автор, описващ събитие/я в страната в периода около 1920г.
не е задължително авторът да е живял в това време.
Блестящ анализ, български автор, от по-новото време, войната е едната от посочените, само малко преди 1920-та се развива действието. Книгата е част от поредица. Жокер:
Според Х цар Фердинанд не бе лишен нито от дипломатически, нито от финансов усет. Пример за това бе начинът, по който се разпореждаше с личното си състояние. Той бе богат и от ден на ден ставаше все по-богат. Все пак не го напускаше мисълта, че в този човек, въпреки финансовите му и политически завоевания, имаше нещо дребно, бакалско. Главната му игра се състоеше в това да използва противоречията между великите сили. Тук той се смяташе за ненадминат майстор. Самомнението му бе огромно и се поддържаше и разпалваше от блюдолизците и ласкателите, с които се бе заобиколил. Но не можеше да не отчете безспорните му постижения — обявяването независимостта на България, титлата цар, подобряване на отношенията с Русия, блестящия в момента Балкански съюз. Той недвусмислено обявяваше бъдещата война за предварително спечелена. Международният авторитет и престиж на България бяха нараснали значително, а оттук и стремежът на великите сили да я привлекат към своите сфери на влияние. Да, този човек имаше неимоверен успех и късметът му бе в своя зенит. Всички разсъждения на Х се свеждаха до това дали този успех се дължи на личните му качества или на обстоятелствата?… В момента обстоятелствата за България бяха необикновено благоприятни. Въпреки спонтанната си неприязън към Фердинанд, той отчиташе и качествата му на държавник. Две неща го тревожеха: главозамайването от успехите и неговото интригантство. Той бе убеден, че Фердинанд е от тия хора, за които може би думата лекомислен не е най-точната, но все пак бе доста вярна. Започнеха ли една игра, такива хора не знаеха кога да спрат и я играеха вече заради самата игра, докато загубят всичко. Х не бе нито против Балканския съюз, нито против войната срещу Турция. Тази евентуална война имаше своите морални оправдания за обединение на цялата българска общност. Тя единствено можеше да осъществи националните идеали на целия български народ. Но Фердинанд според Х не приличаше на тия вождове, които народите издигаха в решителния момент. Този човек твърде много поставяше себе си, своята личност над всички останали. И тъкмо това тревожеше Х. Не вярваше, че Фердинанд имаше необходимите качества, за да осъществи тази велика за българската нация историческа цел. Той бе чужденец в страната и такъв щеше да си остане.
Според Х цар Фердинанд не бе лишен нито от дипломатически, нито от финансов усет. Пример за това бе начинът, по който се разпореждаше с личното си състояние. Той бе богат и от ден на ден ставаше все по-богат. Все пак не го напускаше мисълта, че в този човек, въпреки финансовите му и политически завоевания, имаше нещо дребно, бакалско. Главната му игра се състоеше в това да използва противоречията между великите сили. Тук той се смяташе за ненадминат майстор. Самомнението му бе огромно и се поддържаше и разпалваше от блюдолизците и ласкателите, с които се бе заобиколил. Но не можеше да не отчете безспорните му постижения — обявяването независимостта на България, титлата цар, подобряване на отношенията с Русия, блестящия в момента Балкански съюз. Той недвусмислено обявяваше бъдещата война за предварително спечелена. Международният авторитет и престиж на България бяха нараснали значително, а оттук и стремежът на великите сили да я привлекат към своите сфери на влияние. Да, този човек имаше неимоверен успех и късметът му бе в своя зенит. Всички разсъждения на Х се свеждаха до това дали този успех се дължи на личните му качества или на обстоятелствата?… В момента обстоятелствата за България бяха необикновено благоприятни. Въпреки спонтанната си неприязън към Фердинанд, той отчиташе и качествата му на държавник. Две неща го тревожеха: главозамайването от успехите и неговото интригантство. Той бе убеден, че Фердинанд е от тия хора, за които може би думата лекомислен не е най-точната, но все пак бе доста вярна. Започнеха ли една игра, такива хора не знаеха кога да спрат и я играеха вече заради самата игра, докато загубят всичко. Х не бе нито против Балканския съюз, нито против войната срещу Турция. Тази евентуална война имаше своите морални оправдания за обединение на цялата българска общност. Тя единствено можеше да осъществи националните идеали на целия български народ. Но Фердинанд според Х не приличаше на тия вождове, които народите издигаха в решителния момент. Този човек твърде много поставяше себе си, своята личност над всички останали. И тъкмо това тревожеше Х. Не вярваше, че Фердинанд имаше необходимите качества, за да осъществи тази велика за българската нация историческа цел. Той бе чужденец в страната и такъв щеше да си остане.
преди балканската и междусъюзническата, но след съединението.това изобщо не ми помага да определя книгата.
но този анализ ми е познат. чела съм го или някой много подобен на него.
и пак да се върна на "пезевенк" - тази дума подсказва, че книгата не е исторически анализ,т.е. не е сериозна историческа книга.
по-скоро някой исторически роман или сага от рода на "Устоите на света", която много харесвам, но датиране не би ми помогнало да разпозная.
Добре.
Споделям откъс от книгата, която чета в момента.
"Гургулицата прехвръкваше от дърво на дърво, вдигаше шия към небето и викаше: „Любов! Любов! Любов!“. А дроздът: „Аз единствен от всички птици и в най-силния мраз пея и се сгрявам!“. Лястовицата: „Ако мен ме нямаше, дърветата никога нямаше да цъфнат!“. А пък петелът: „Ако не бях аз, никога нямаше да се съмне!“. А пък чучулигата: „Когато се издигам сутрин в небето, за да пея, сбогувам се с децата си, защото не знам дали ще се върна жива от песента си!“. Славеят: „Не ме гледай, че съм бедно облечен; имах и аз големи лъскави криле, но ги превърнах в песен!“."
Споделям откъс от книгата, която чета в момента.
"Гургулицата прехвръкваше от дърво на дърво, вдигаше шия към небето и викаше: „Любов! Любов! Любов!“. А дроздът: „Аз единствен от всички птици и в най-силния мраз пея и се сгрявам!“. Лястовицата: „Ако мен ме нямаше, дърветата никога нямаше да цъфнат!“. А пък петелът: „Ако не бях аз, никога нямаше да се съмне!“. А пък чучулигата: „Когато се издигам сутрин в небето, за да пея, сбогувам се с децата си, защото не знам дали ще се върна жива от песента си!“. Славеят: „Не ме гледай, че съм бедно облечен; имах и аз големи лъскави криле, но ги превърнах в песен!“."
