Не поради изгрева му има светлина, не поради залеза му има тъмнина

Мечтай си едно, а върши съвсем друго и накрая виж какво ще излезе ... - Роджър Зелазни, Деветте принца на Амбър

Мен ноември ме върна към стари книжки в библиотеката на фентъзи тематика ... Приказки за пораснали деца ....

Философията ми за Ноември е повече дръвца в печката и месо във фурната 

"Опитвай се да грееш, не да засенчваш......слънцето няма сянка "...това е от мен....тъпичко, но толкова мога......И също ... "да не ни се случва никога да видим сянката на слънцето "....

Анде, ще ти оплескам леко темата, но вчера прочетох една философия, която ме радва много:)
"Ако ти бръкна с пръст в г*за, и двамата ще сме с пръст в г*за".

Не е много изискано, но пък е толкова вярно...))

хахахаха.....значи чревоугодничество,а,хмм,не е лошо
при мен за ноември е:  Безгранично Пространство (диамантен път на будизма) и Радост(дъщеря ми)

 Това е пълен офф  , но ми се прииска да се изфукам, лятото на една от сергиите с книжки, си закупих цялата колекция от "Хрониките на Амбър" със специална кутия, в която да се държат, само за 20 лв., разбира се веднага си ги препрочетох  

 Иначе май нямам специална ноемврийска философия, освен да изпадам във възторг от всеки слънчев ден.

Философията ми за Ноември, Декември, Януари, Февруари, Март, че и за  Април е:
 Вънка леден вятър вее,
мене печката ме грее.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

Нямам време и желания за философии поради липса на време - НАЧАЛО НА ПРАЗНИЦИТЕ Е!
Зареждат се от началото на месеца до Коледа - 6 броя
А и има особено спокойствие и величие в есента /когато не е мокро и ураганно, де/

'...there are no victories
in all our histories, without love...'

ми беше настроението, с което посрещнах ноември  

от два-три дни ме озвучават едни много хубави думи от "Павана за една акула" - приятна книга на една каталунка...Ще преразкажа  

...интелигентността, за разлика от насилието, което се среща в бруталната природа, ловува само за да малтретира. Интелигентността нанася рани, невидими върху тялото, но те оставят белези в душата завинаги...

и съм в някакво prethanksgiving настроение, в което мисля дали не съм навредиле (не)интелигентно някому някак...

Много е хубаво това за слънцето  

И третата линия на ноемврийската ми философия е (на запад от дао)

'the other as mother'

Така...да обясня - ако се разглежда сериозно концепцията за прераждането, математически достоверно е да се предположи, че в някакъв момент във времето между двама души е имало връзка майка - дете (или обратно) и ако потърсиш в себе си спомена за тази връзка, ще имаш на разположение най-чист източник на любов към ...ближния най-общо. Източник, който никога не отпада.
Оптимистично някак  

Ха- ха....много вярно

Това много ми хареса. (Всъщност съм нежна душа, само се правя...)

"Няма добро и зло, всичко е въпрос на мислене."
 
от чичко Шекспир (който вече не е ясно чичко ли е, леля ли е или и двете, ама туй е тема на друга тема  )

Sting, Mad about you...
...и той така, като теб, само се прави  

Жестоко!
С това темата надали се оплеска, по-скоро се може да се оака

Лелеее, верно ли е от там, че тая песен ми е много любима, защо нямам спомен за репликата...

Колко прагматична съм станала. Мозъкът ми е промит. Първата ми асоциация беше с една мотивационна теория, според която ако Не поради изгрева му има светлина, не поради залеза му има тъмнина е гатанката, отговорът й е - парите. Май ми трябва повечко поезия в живота... И по-малко теории.

Поздрав  ....и на мен отдавна ми е любима...
Аз съм деформирана и винаги слушам думичките на песните, виж ако ме накараш да запея  

И за да не се включвам без нова философия, да се допълня
1001 нощ - моят чай за ноември - черен, с цветчета портокал и жасмин  

Вчера с Анда се въведохме в изкушение в един прекрасен магазин (и за) чай и съм много щастлива от своята находка  

Анде, както винаги - златна тема! 

Опитвам се като цяло да живея според подписа под аватара ми, но преди няколко дни попаднах на една чудесна мисъл на Уилям Мейкпийс Такрей (William Makepeace Thackeray), който е казал: "Света е огледало. Ако му се мръщите, той също ще ви се намръщи. Усмихнете се и той ще стане вашият весел и игрив събеседник!"(това е свoбоден превод ). Много ми хареса тази мисъл и си мисля, че чудесно подхожда на намръщеният Господин Ноември!

Философията ми за всеки сезон, не само зимния е "Ако искаш да бъдеш щастлив бъди!" - щастието е нещо, което всеки от нас носи в себе си и само нас самите зависи дали ще го подтиснем или ще му даден крила. То не зависи от външните обстоятелства, ако човек реши все ще си намери за какво да страда, но на кого са нужни мазохисти? Другата ми максима е: "Истината винаги е проста и се намира тук и сега" (това е будистко схващане), което ако човек го осъзне наистина животът спира да бъде толкова сложени и объркан. Всичко е просто, просто ние сме майстори на усложненията и самобичуването.
Специално за студенит дни рецептата ми е "Повече усмивки" - нищо не сгрява душата така, както искрената усмивка и блясъка в очите 

Старая се да си напомням, че сега е време да се грея на вътрешното слънце, а не на оново скрито зад облаците, но понякога радващо със светлината си ноемврийско слънце...

Кажи: аз съм ти

Аз съм прашинки
на слънчева светлина,
аз съм кръглото слънце.
На прашинките аз казвам:
Останете.
На слънцето:
Продължавай да се движиш
Аз съм утринна мъгла
и диханието на вечерта.
Аз съм вятър
във върховете на горичка
и вълна,
разбиваща се в скалата.
Мачта, рул, кормчия и кил;
аз съм и кораловият риф,
в който се разбиват.
Аз съм дърво
с дресиран папагал
в клоните си.
Тишина, мисъл и глас.
Музикалният ефир,
идващ от флейта;
искра от камък,
блясък на метал.
Свещ и молец, лудеещ около нея.
Роза и славей,
изгубен в аромата и.
Аз съм всички същества,
въртяща се галактика,
еволюиращият интелект,
издигането и падането.
Това, което е, и което не е.
Ти, който познаваш Джелаледин,
Ти, един във всички,
кажи кой съм аз;
кажи: аз съм ти.

Руми

Моята философия за ноември-Стискам зъби да мине, ще мине, а може да ми се случват и некофти неща. За последното, ноември още не свършил и ги чакам.

Аз съм във фаза търсене на уют... Още не мога да свикна в София, по-скоро съм отвикнала или съм се променила, откакто родих...  Или пораствам и улягам и гледам да заформя гнездо - усетя ли топлота и светлина в някоя ситуация, разговор, предмет, мисъл - сграбчвам здраво... създавам си уют в тролея, четейки нещо топло и изключвайки се от лудницата, на работа си подреждам и освежавам офиса, на вън си проветрявам съзнанието и мислите, вкъщи се сгушвам, ей такива... Не е от месеца определено, от нещо вътрешно назряло в мен по-скоро... Опитвам се да извличам удоволствие и по-скоро комфорт от всяко нещо, за сега ми е трудно, но ще видим...  Та това е моята философия на този етап... Ужасно ми липсват контакти с приятели, за които нямам време и ги замествам май тук с плямпане във форума.. може пък лятото да стана пак старата хипарка и да избягам от гнездовите усещания...

 Чрез хубавото и приятното към полезното и красивото. Това е девизът ми тези дни. Всъщност това е девизът на редактираното от Ран Босилек списание "Детска радост".
И аз се радвам на плетивата си, на котката, заспала под радиатора и децата, които изпълняват нейната роля и ми заплитат кълбетата прежда

Дона -  

ето и от мен, тоест от Син Ци-Дзи:

На младини не знаех вкуса на тъгата.
Обичах да се качвам на високи кули.
Обичах да се качвам на високи кули
и нови песни да изпявам - тъгата ми навред да чуят.
Днес, докрай тъгата вече вкусил,
понечвам да я изрека - гласът ми секва.
Понечвам да я изрека - гласът ми секва,
само казвам: "Захладнява. Хубава есен."

Доне и Анде, ето пък от мен едно, което си припомних след хубавите редове на Руми и високата кула 
Рилке.

I live my life in growing rings
which move out over the things around me.
Perhaps I'll never complete the last,
but that's what I mean to try.

I'm circling around God, around the ancient tower,
and I've been circling thousands years;
and I still don't know: am I a falcon, a storm
or a great song.
 
Аз живея живота си в бавни спирали
и над вещите те се въртят...

Ох, много ми е любимо, ама хайде да не разводнявам поредната тема с поезия 

  Мисленето ми се съсредото4ава  единствено върху това да съм в мир със себе си и да не пропускам да се награждавам с моите си удоволствия ( отдавна се е съсредото4ило натам ).Лягам си рано и ставам рано . 4аШа вино след ве4еря , всеки ден ; дневникът на София ,не всеки ден. Книжка за живота на жените след войната в Афганистан , или биографията на Дали...не бързам заникъде . Хубаво ми е . Живея си през ноември ..

През есенните месеци се старая да създам такъв уют вкъщи, какъвто през лятото не мога да  постигна. А той - есенният домашен уют, не е като летния домашен уют. Летният е шумен, прохладен, динамичен, подсилен от студени дълги питиета и украсен с шарени сламки, надплюване със семки от диня и криеница зад развяти пердета.  Нещо от рода на:

Изпълзя от мрака паяче

и на слънчев лъч увисна.

Лятото се втурна в стаята -

вятърничаво и истинско.

Затанцува със пердетата -

светлина им обещаваше.

После подлуди врабчетата

и от веселата врява

чак стъклата потрепериха...

Но защо ли ми донесе

златни ябълки в панера

с тънък аромат на есен...

                                    Весела Димова

Та, като дойде есента при мен се случва друг уют. Този, пък, е един такъв тих, вглъбен, съкровен, мъркащ. Тогава се отдавам на мързеливо готвене и най-вече през есента откривам, че мога И да готвя  Тиха музика,  аромати - плътни, почти тежки. През  есента не бързам. Червено вино, стара музика, интересно четиво или приятели, с които водим дълги тихи разговори.  Сега многолюдните летни компании се редуцират до 2-3 любими приятели. Канела, портокал, жълто, оранжево, пурпурно, любимото меко одеало...

УЮТ - това е моята философия за есента.

Да допълня и аз  - Който сее кенефи жъне л.....на 

две станхме, които търсим уют, ама при мен не е от есента...по-горе казах от какво е...

Ето ви от мен пък Ду Фу:

От тъмния камък в скалата избликнал е извор,
на капки просмуква се есен във късни треви.
Под лампата свел съм белеещо чело с въпроса:
"Какво е потребно на цветето, за да цъфти?"

Малко на английско народно творчество ме избива:

EVERY CLOUD HAS A SILVER LINING

или казано по нашенски: И тоя зор ще мине.

Прераждане

Отвори прозореца и ще я видиш
слънце грейнало в детска усмивка
оса, похапваща презряла круша,
полянка горска с цветна покривка

Отвори прозореца и ще ги видиш
мътни облаци скупчени страшно
вятър бучи в прекършени клони
дъждът, умиращ в шосето прашно

Отвори прозореца и ще я видиш
романтика във мрака притаена
звезди сгушени в приятна тъма
с воал от нощна доброта извезан

Отвори очи, тогава, обърни се,
и в стаята мрачна ще видиш мечти
детски и бляскави, твои са цели
палави, ярки от нежност, звезди

И затвори очи, тогава, приготви се,
сърцето си за буен вихър отвори
смело поеми дъх и повикай пороя
черните спомени той да прогони...

/Вяра Киркова-"Поезия сред звездите"/

Обичам ноември. 
Глезя се с хубав чай, поезията на Едгар Алан По, прозата на Милорад Павич и Марсел Пруст, слушам музика, от която сладко боли сърцето и вървя по златните пътеки в парка.

ахааа , някой нещо малко тъжен ми се струва 

Какво ще кажете за една ноемврийско-чаена-уютническа взгляда? Един бисквитен, оранжевозлатист ароматен разговорлък през някой дъждовен или съвсем не дъждовен ден.
М? 

Цитирах deshtovidi, но идеята за чаен следобед е отворена към всички, на които им харесва