Изпълзя от мрака паяче
и на слънчев лъч увисна.
Лятото се втурна в стаята -
вятърничаво и истинско.
Затанцува със пердетата -
светлина им обещаваше.
После подлуди врабчетата
и от веселата врява
чак стъклата потрепериха...
Но защо ли ми донесе
златни ябълки в панера
с тънък аромат на есен...
Весела Димова
Та, като дойде есента при мен се случва друг уют. Този, пък, е един такъв тих, вглъбен, съкровен, мъркащ. Тогава се отдавам на мързеливо готвене и най-вече през есента откривам, че мога И да готвя Тиха музика, аромати - плътни, почти тежки. През есента не бързам. Червено вино, стара музика, интересно четиво или приятели, с които водим дълги тихи разговори. Сега многолюдните летни компании се редуцират до 2-3 любими приятели. Канела, портокал, жълто, оранжево, пурпурно, любимото меко одеало...
УЮТ - това е моята философия за есента.