В много семейства има нещо подобно, лошо е че те критикува, а той не иска да гледа децата. Щастливо семейство има рядко, повечето моменти са тежки.
- Публикувана: 3 фев. 2022, 11:24 ч.
- Последно мнение: 9 фев. 2022, 16:29 ч.
Омъжена, но самотна. Накъде?
Здравейте, съпругът ми е съквартирант, нямам приятели, роднини, а имам нужда да си поговоря с някой. От известно време ми се върти в главата думата развод. Вечер като си легна си представям друга реалност, така избутвам дните. Как да постъпя? Толкова ме е страх. От дете съм с мъжа си и дори незнам как се плаща тока, водата 🙄 Ще се опитам да разкажа за 17те години, в които сме заедно... Разликата ни е 9 години. Бях ученичка като се запознахме, приятели нямам, само познати. Забременях, не успях да уча. Мъжът ми ме манипулира много умело. Примирих се, че съм глупава, не правя нищо както трябва и тн. Липсваше ми любов, страст, приятелство, секс( 1 път на 2 седмици ми беше рядко). Успях да се измъкна от депресия с хоби, работа, книги, детето. След 8 години се сдобихме и с втората си рожба. Щастие. Не правихме секс година и половина. Постепенно щастието ми намаля ваше. За пореден път поговорих сериозно с него. Един месец се стараеше в отношенията ни, сега пак не сме били заедно 3 месеца. Знам, че секса не е най - важното, но аз не съм и обичана. Не ми помага с детето. Наложи ми се да ходя на зъболекар и лекар и оставях децата в коридора. Един път, за две години, пробвах да отида на фризьор, а той гледаше бебето в салона и даваше зор, вместо да го изведе в хубавото време. Иначе се притеснява много за децата и постоянно ме критикува как ги гледам. Като се разболеят, аз съм виновна. Звъни ми когато е на работа да пита дали съм сложила дърва в печката, за други битовизми, приема го като грижа, но вече ми тежи. Работата му психически е тежка. Не излиза без нас никъде. Вечер си чете книга. През нощта детето се буди по 2 пъти. Стоя вкъщи или в парка. Имам хормонални проблеми и не мога да отслабна. Нямам желание да си среща косата дори. Знам, че съм грозна, глупаваи дебела, но не искам мъжа ми да е с мен заради децата. Искам да си тръгна, но финансово съм зле. Никога не съм била самостоятелна, много ме е страх. Много неща опитах да запаля любовта, но отсреща, или подигравки, или студенина на търпя. Как да се справя, психически не издържам. Само заради децата живея. Моля ви за съвет като на приятел, винаги съм мечтала за такива 😢 #развод #безприятели #самота
Както и да е, че темата е фейк, две мнения няма. Но е сюжет, така че към този сюжет мога да кажа следното:
Героинята няма как да се разведе, защото не е завършила даже средно образование, 17 години се е занимавала неизвестно с какво и никога през живота си не е ходила на работа. Никога не е имала приятели също, което е неразбираемо за свободна жена, която на практика може да си прави каквото си иска.
Така че първо, с тези големи деца, би могла да си потърси работа. И след като вече започне да се самоиздържа, да мисли да се отделя от мъжа си. За да не се чувства изолирана, да започне да контактува с хора. Ако не може, наистина да се обърне към психолог.
Не можеш да си платиш тока, то и няма с какво де. Нямаш образование, нямаш стимул да отслебнеш или да си срешиш косата.
Ти нищо не предприемаш, как очакваш нещо да се промени.
От позицията на самотна майка в дълъг период от време- не, не се развеждай. Ако го направиш ти трябва здраво дупе- сметки, логистика, храна, образование, при мен беше ипотека. Тегава работа. Но свободата е нещо много по ценно.
Ти нищо не предприемаш, как очакваш нещо да се промени.
От позицията на самотна майка в дълъг период от време- не, не се развеждай. Ако го направиш ти трябва здраво дупе- сметки, логистика, храна, образование, при мен беше ипотека. Тегава работа. Но свободата е нещо много по ценно.
Здравейте, благодаря ви за коментарите. Сега си препрочетох поста, нищо не ми се разбира 😢. Годините не са малко, а ми се искаше да опиша нещата. За сегашното положение са виновни двама. Знам, че не "ставам". Сигурна съм, че няма мъж за мен. Наистина няма на кой да споделя. Пробвала съм да говоря с приятели , но това е дълга тема. Ще се опитам да обясня. Работя от 11 клас. Завърших, заживяхме заедно. Не успях да уча висше ( вече не мога, нищо не запомням). Живяхме си добре. Сватба. 2012г дъщеря. 2020 г син. Още съм в майчинство, на 34г станах януари . Опитвала съм много пъти, по различни начини да върна любовта. Аз съм продавач консултант, а той е началник на отдел в полицията. Не сме богати, но не се оплаквам финансово.
Чела съм за психическото насилие. Често си мисля, че съм в такова положение. Знам, че е с мен заради децата... Мили дами, ще потърся психоаналитик, по коментарите разбирам, че проблема е в главата ми. Все пак искам да чуя и повече гледни точки. След като споделих, малко ми олекна.
Чела съм за психическото насилие. Често си мисля, че съм в такова положение. Знам, че е с мен заради децата... Мили дами, ще потърся психоаналитик, по коментарите разбирам, че проблема е в главата ми. Все пак искам да чуя и повече гледни точки. След като споделих, малко ми олекна.
Ако сега си на 34, значи когато си забременяла с първото си била на 21-22? Следвала си и си прекъснала ли? Или не си започвала? Като си работила от 11 клас, гимназия завършила ли си или не? Какво е това не мога да запомням, не си на 90 години. Както и да е.
На мен най-силно впечатление ми направи това за ресането на косата. Въобще нямам намерение да те критикувам - звучи като депресия, и то нелека. Ако не можеш сама да се измъкнеш от нея, ти трябва професионална помощ или нищо няма да се промени. Имаш и много ниско самочувствие, не мога да разбера защо. Едва ли си толкова грозна, дебела и неспособна както се описваш.
На мен най-силно впечатление ми направи това за ресането на косата. Въобще нямам намерение да те критикувам - звучи като депресия, и то нелека. Ако не можеш сама да се измъкнеш от нея, ти трябва професионална помощ или нищо няма да се промени. Имаш и много ниско самочувствие, не мога да разбера защо. Едва ли си толкова грозна, дебела и неспособна както се описваш.
Не искаш да учиш висше, защото не можеш да запомняш?
Не искаш да учиш висше, защото не можеш да запомняш?
Е извинявай, обаче няма как да се промени нещо ей така, без да положиш минимално усилие. Продължавам да не разбирам защо мислиш, че няма да успееш?
Хем ми е жал за теб по това, което пишеш, хем си мисля, че с тоя манталитет на жертва няма как да си оправиш ситуацията.
Ако в момента си в майчинство, нищо чудно да ти е тежко и да се чувстваш изолирана, много са така. Това ще се промени, когато тръгнеш на работа.
Защо си ограничила контактите си само с мъжа ти, не разбирам. Нали имаш колеги, колежки?
Тези обобщения, че не ставаш и няма мъж за теб, са си в твоята глава определено. Контактувай с хора, ще се разсееш. И да, непременно посети психолог.
Любовта дали можеш да върнеш, аз не знам, но в момента се опитай да се оправиш от депресивното си състояние. Той е с теб заради децата, ти с него също - нека остане така, докато не се оправиш и се убедиш, че "ставаш", пък тогава ще мислиш за любов.
Отслабни не за друго, а защото ще си навлечеш куп болести и тогава вече няма да "ставаш".
И не го мисли висшето образование, хората и без него си работят и се самоиздържат. Ако събереш сили и самочувствие, може и по-нататък да предприемеш нещо или не, ти ще си решиш.
Защо си ограничила контактите си само с мъжа ти, не разбирам. Нали имаш колеги, колежки?
Тези обобщения, че не ставаш и няма мъж за теб, са си в твоята глава определено. Контактувай с хора, ще се разсееш. И да, непременно посети психолог.
Любовта дали можеш да върнеш, аз не знам, но в момента се опитай да се оправиш от депресивното си състояние. Той е с теб заради децата, ти с него също - нека остане така, докато не се оправиш и се убедиш, че "ставаш", пък тогава ще мислиш за любов.
Отслабни не за друго, а защото ще си навлечеш куп болести и тогава вече няма да "ставаш".
И не го мисли висшето образование, хората и без него си работят и се самоиздържат. Ако събереш сили и самочувствие, може и по-нататък да предприемеш нещо или не, ти ще си решиш.
Щом работиш от 11 клас, не е реално да не знаеш как се плащат сметки.
Някои от вас като вземат лопатката и си копат на едно място като багерчета. Сякаш е от изключителна важност да е с висше образование, щото човек със средно не може да работи сякаш и да си плаща сметките.
Авторке, самочувствието ти паднало на дъното на буркана. Дали е депресия от раждането или този мъж те смачква психически ... ти си знаеш. Но твърдения - грозна съм, неука, никой няма да ме вземе и т.н. са абсурдни и напълно излишни.
А с комуникацията как сте? Май никак ... Но колко пъти сте сядали да говорите искрено и спокойно с тенденция да решите проблемите, не да си ги мълчите?
Авторке, самочувствието ти паднало на дъното на буркана. Дали е депресия от раждането или този мъж те смачква психически ... ти си знаеш. Но твърдения - грозна съм, неука, никой няма да ме вземе и т.н. са абсурдни и напълно излишни.
А с комуникацията как сте? Май никак ... Но колко пъти сте сядали да говорите искрено и спокойно с тенденция да решите проблемите, не да си ги мълчите?
Щом работиш от 11 клас, не е реално да не знаеш как се плащат сметки.
Какво значи всичко да е “както трябва”?
Някои от вас като вземат лопатката и си копат на едно място като багерчета. Сякаш е от изключителна важност да е с висше образование, щото човек със средно не може да работи сякаш и да си плаща сметките.
Авторке, самочувствието ти паднало на дъното на буркана. Дали е депресия от раждането или този мъж те смачква психически ... ти си знаеш. Но твърдения - грозна съм, неука, никой няма да ме вземе и т.н. са абсурдни и напълно излишни.
А с комуникацията как сте? Май никак ... Но колко пъти сте сядали да говорите искрено и спокойно с тенденция да решите проблемите, не да си ги мълчите?
Авторке, самочувствието ти паднало на дъното на буркана. Дали е депресия от раждането или този мъж те смачква психически ... ти си знаеш. Но твърдения - грозна съм, неука, никой няма да ме вземе и т.н. са абсурдни и напълно излишни.
А с комуникацията как сте? Май никак ... Но колко пъти сте сядали да говорите искрено и спокойно с тенденция да решите проблемите, не да си ги мълчите?
X
Реклама