Здравей Вики!Хубаво е, че си споделила и своя опит в кърменето. Аз съм на мнение, че момичета, които искат да кърмят трябва да контактуват с повече успешно кърмещи майки като теб, а не да слушат акушерки, баби и лелки, които са го правили преди доста години.
Аз също много се борих за моето кърмене. При мен обаче имаше мого стресови фактори, които си оказваха влияние и ми пречеха доста. Въпреки това, до сега, Константин е вече на 9 месеца и половина, все още успявам да кърмя.
И аз четох и гледах като теб. След секциото кърмата ми дойде на другия ден. Започнах да кърмя на 3-ти ден.
Няма да се впускам в подробности как всички ми се "чудеха" на акъла - луда ли съм, защо се мъча да кърмя, гърдите ми били малки, бебето било гладно (повечето глупости бяха от страна на свеки, която се врътна за няколко дни след раждането около нас), и приятелки си даваха "вещото" мнение ... Но на мен ми влизаше в едното и излизаше от другото ухо. Правех това, което беше най-доброто за бебето - въпреки болките, преумората, липсата на време.
До 6-ти мес. бяхме на кърма и малко АМ. Наложи се да дохранвам през 4-ти месец с АМ, защото тогава майка ми почина. Сещаш се - ходене по погребения, стрес, шок ... Не спирах да кърмя обаче. Кърмата ми намаля, но се консултирах с лекар хомеопат и така спасихме положението.
За жалост в момента кърмата ми пак силно намалява, а мъничето вече се дърпа и не иска да суче. но колкото успеем - толкова.
Бъдете здрави момичета и късмет с кърменето
