Здравеите! Споделете моля Ви дали знаете за някакви оби4аи , които тряба да се спазат , когато в един дом има бременна и по4инал близък.Благодаря предварително!
- Публикувана: 11 ноем. 2006, 08:09 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2006, 09:28 ч.
бременност и смърт в семеиството
И аз съм чувала, че бременна жена не е хубаво да ходи на погребение. Защо, не знам.
И аз съм чувала, че бременна жена не е хубаво да ходи на погребение. Защо, не знам.
Мила, не се притеснявай, Господ така е решил, че някой ще почине и това е божията воля. Вържи си едно червено конче на ръката, ако починалия не ти е прекалено близък недей влиза при него, не му пали свещичка, дори може да отидеш при твои близки или приятелка днес и когато е погребението. Просто не трябва да гледаш мъртвеца, за да не се изплашиш. Нищо повече. Че какво сега, еми то е нормално когато има някоя жена бременна да се случи някой да почине. Вуйна ми и сестра й били в напреднала бременност и двете когато майка им починала. Какво, де не я погребват или да не отидат да си вземат последно сбогом с нея. Естествено, че те приготвили всичко, после си родили нормално живи и здрави бебчета. Познавам и бременни дето и на погребение са ходили, тъй като са губили бащи, майки, братя и т.н. Пак са си раждали. Просто стреса е по- голям, а нали бременните трябва да го избягват. Не се притеснявай, това са съвсем нормални човешки процеси. Желая ти лека бременност!
Мани ги тия глупости... Не е хубаво, защото е стрес и кофти емоция, другото са дивотии. Баба ми почина, когато бях в 6 г.с. - отидох й на погребението, естествено, да не я изпратя ли? Друг въпрос е ако ти самата не искаш да присъстваш на погребението - тогава винаги можеш да се оправдаеш с това суеверие 
Мани ги тия глупости... Не е хубаво, защото е стрес и кофти емоция, другото са дивотии. Баба ми почина, когато бях в 6 г.с. - отидох й на погребението, естествено, да не я изпратя ли? Друг въпрос е ако ти самата не искаш да присъстваш на погребението - тогава винаги можеш да се оправдаеш с това суеверие
Много точно казано!!! Мислим еднакво!!!
И аз не вярвам в суеверия. Чувала съм ,че не е хубаво да не се ходи на погребение- незнам, защо може би заради стреса 
Свекърва ми - например не ходи, дори на гроба на майка си, докато бременувах, че чак до 40-я ден.....
В крайна сметка зависи колко ти е бил близък починалия- прецени сама как се чусваш. ...и не страдай от предрасъдъци
Свекърва ми - например не ходи, дори на гроба на майка си, докато бременувах, че чак до 40-я ден.....
В крайна сметка зависи колко ти е бил близък починалия- прецени сама как се чусваш. ...и не страдай от предрасъдъци
Мани ги тия глупости... Не е хубаво, защото е стрес и кофти емоция, другото са дивотии. Баба ми почина, когато бях в 6 г.с. - отидох й на погребението, естествено, да не я изпратя ли? Друг въпрос е ако ти самата не искаш да присъстваш на погребението - тогава винаги можеш да се оправдаеш с това суеверие
Много точно казано!!! Мислим еднакво!!!
И аз съм чувала, че не е хубаво да се ходи на погребения.
Наскоро почина моя приятелка, дойде ми като гръм от ясно небе, защото беше на 26 г и се самоуби...Не можах да спя 2 дни, а кърмя, затова ме посъветваха да не ходя на погребението, можело кърмата ми да спре. А старите хора казват, че ако имаш детенце под годинка не трябва да ходиш. Явно заради стреса, който никак не е малък
Наскоро почина моя приятелка, дойде ми като гръм от ясно небе, защото беше на 26 г и се самоуби...Не можах да спя 2 дни, а кърмя, затова ме посъветваха да не ходя на погребението, можело кърмата ми да спре. А старите хора казват, че ако имаш детенце под годинка не трябва да ходиш. Явно заради стреса, който никак не е малък
Дядо ми почина, когато бях в началото на 9 месец...близките ми повече се притесняваха за мен, а не за цялата какафония покрай погребението....много жалко, не можаха да си поплачат както трябва хората, все се криеха от мен!
Аз исках да отида на погребението, но не ми позволиха. Е, в интерес на истината можех да се наложа, но не исках да се разправяме пред хората. Стреса..ами аз така или иначе се бях разстроила от новината за смъртта на дядо, погребението си е погребение, исках да му отдам последна почит...а то така стана, че чак 4 месеца след като родих можах да отида на гроба му.
Изключително съжалявам, че не бях на погребението, много държах на него!
Аз исках да отида на погребението, но не ми позволиха. Е, в интерес на истината можех да се наложа, но не исках да се разправяме пред хората. Стреса..ами аз така или иначе се бях разстроила от новината за смъртта на дядо, погребението си е погребение, исках да му отдам последна почит...а то така стана, че чак 4 месеца след като родих можах да отида на гроба му.
Изключително съжалявам, че не бях на погребението, много държах на него!
Мани ги тия глупости... Не е хубаво, защото е стрес и кофти емоция, другото са дивотии. Баба ми почина, когато бях в 6 г.с. - отидох й на погребението, естествено, да не я изпратя ли? Друг въпрос е ако ти самата не искаш да присъстваш на погребението - тогава винаги можеш да се оправдаеш с това суеверие
всичко е относително и се базира на суеверие, ако държиш да отидеш, го направи. Аз през цялата си бременност правех помен и ходих на гробища.
Аз не знам и не ме интересува какви са обичаите. Но на погребение, дори на чужд човек бременна не бих отишла. Като знам как ме заведоха веднъж на погребение на майката на 2 деца, за които никога не бях чувала и въпреки всичко аз ревах най-много от всички. Много тежко преживявам погребения и гледам да си ги спестявам дори когато не съм бременна. Има хора, които се кефят на погребения и ходят винаги, когато имат възможност - сестра ми е такъв човек. Мисли си, че едва ли не спасението на душата на умрелия зависи основно от нейните молитви и е длъжна да присъства. Така че всеки си преценява за себе си
Когато бях в 7-ми месец внезапно почина свекър ми. Тогава го понесох много тежко, много ми беше мъчно, защото беше изключителен, млад човек при това, почина за секунди без да е бил болен на 56 години. Шокът беше невероятен. На погребението не ме допуснаха близките, аз не спирах да плача. Казаха, че не е хубаво да ходиш на гробища и да гледаш мъртвец. Често виждам, че тук се упрекват всички поверия, обичаи като глупости, аз категорично становище нямам, но не бих се изказвала крайно за нечие решение да спазва, някои традиции. От друга страна аз приемам нещата така, че един живот отива и друг се ражда.
Като оставим суеверията настрана ( в които може и да има зрънце истина), бебето изживява в корема същия стрес, какъвто преживява майката, така че, ако погребението не е на близък човек, аз бих си го спестила.
Това е решение, което всеки сам трябва да вземе според конкретния случай.
Това е решение, което всеки сам трябва да вземе според конкретния случай.
И с двете си деца, когато бях бременна починаха дядото на мъжа ми и баба ми. Аз лично смятам, че в природата всичко се върти, едни си отиват други идват. Та, не съм ходила на гробища, защото това е травма и психическо натоварване, а не защото така някой е казал. Беше ми мъчно за баба ми, но като се роди бебчо, тогава отидох на гробища. Смятам, че и хората които са починали достатъчно са ме обичали и са се радвали, че съм бременна, за да е проблем това, че не съм се показала пред роднините на гробищата.
Има хора, които се кефят на погребения и ходят винаги, когато имат възможност...
Баба ми почина когато бях в 8 месец. Не отидох на погребението, защото не ми позволиха. Стреса ми си беше огромен и без това - аз я обожавах и ни спирам да мисля за нея 6 месеца по-късно. Ходих да запаля свещичка, защото я сънувам побти всяка нощ- още от пред да родя, а и сега. Когато бебо беше на 2 месеца почина дядото на мъжа ми и той отиде на погребението. Аз знаех че не трябва да ходи но не можах да го убедя. Суеверие или не, от тогава бебчо има поблеми. За щастие ше се оправи, но само аз знам какъв стрес преживяваме сега...
Моя съвет е да не тъгуваш. Близкия винаги ще живее в сърцето ти, но сега трябва да насочиш цялата си любов към бебчо и да се смееш, колкото и да ти е трудно. Пожелавам ти здрав бебок - ще видиш че няма нищо по-важно от това.Успех.
Моя съвет е да не тъгуваш. Близкия винаги ще живее в сърцето ти, но сега трябва да насочиш цялата си любов към бебчо и да се смееш, колкото и да ти е трудно. Пожелавам ти здрав бебок - ще видиш че няма нищо по-важно от това.Успех.
Абсрахирай се от суеверията по въпроса, просто се постарай да спестиш стреса и отрицателните емоции (за теб и респективно за бебко)...
Не съм съгласна с постингите, че неотиването на погребение, защото си бременна е просто едно извинение, все пак мъката си е в теб и външният и изказ просто може да бъде спестен...
Не съм съгласна с постингите, че неотиването на погребение, защото си бременна е просто едно извинение, все пак мъката си е в теб и външният и изказ просто може да бъде спестен...
Всеки сам си решава как да постъпи в подобна ситуация!Не е хубаво бременна да присъства на погребение единствено и само защото мъката и отрицателните емоции тогава биха я разстроили много,а една бременна жена или кърмачка трябва да се пази от стрес,не че няма пак да си изживее мъката по свой си начин,но когато си на мястото ..е по-тежко.Това дето хората не ходят на гробовете на най-близките си току що починали хора само защото в дома има бебе-не го разбирам-това са чиста проба суеверия-кръговрата на живота си е вечен-едни си отиват ..други идват на този свят...чета, че една свекърва не е ходила на гроба на майка си до 40 ден..а точно тогава се ходи всеки ден...починалият неможе да навреди на живият..не се поддавайте на бабешки глупости.....не се коси-няма нищо общо 
Когато бебо беше на 2 месеца почина дядото на мъжа ми и той отиде на погребението. Аз знаех че не трябва да ходи но не можах да го убедя. Суеверие или не, от тогава бебчо има поблеми. За щастие ше се оправи, но само аз знам какъв стрес преживяваме сега...