Аз не знам и не ме интересува какви са обичаите. Но на погребение, дори на чужд човек бременна не бих отишла. Като знам как ме заведоха веднъж на погребение на майката на 2 деца, за които никога не бях чувала и въпреки всичко аз ревах най-много от всички. Много тежко преживявам погребения и гледам да си ги спестявам дори когато не съм бременна. Има хора, които се кефят на погребения и ходят винаги, когато имат възможност - сестра ми е такъв човек. Мисли си, че едва ли не спасението на душата на умрелия зависи основно от нейните молитви и е длъжна да присъства. Така че всеки си преценява за себе си
- Публикувана: 11 ноем. 2006, 08:09 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2006, 09:28 ч.
бременност и смърт в семеиството
Когато бях в 7-ми месец внезапно почина свекър ми. Тогава го понесох много тежко, много ми беше мъчно, защото беше изключителен, млад човек при това, почина за секунди без да е бил болен на 56 години. Шокът беше невероятен. На погребението не ме допуснаха близките, аз не спирах да плача. Казаха, че не е хубаво да ходиш на гробища и да гледаш мъртвец. Често виждам, че тук се упрекват всички поверия, обичаи като глупости, аз категорично становище нямам, но не бих се изказвала крайно за нечие решение да спазва, някои традиции. От друга страна аз приемам нещата така, че един живот отива и друг се ражда.
Като оставим суеверията настрана ( в които може и да има зрънце истина), бебето изживява в корема същия стрес, какъвто преживява майката, така че, ако погребението не е на близък човек, аз бих си го спестила.
Това е решение, което всеки сам трябва да вземе според конкретния случай.
Това е решение, което всеки сам трябва да вземе според конкретния случай.
И с двете си деца, когато бях бременна починаха дядото на мъжа ми и баба ми. Аз лично смятам, че в природата всичко се върти, едни си отиват други идват. Та, не съм ходила на гробища, защото това е травма и психическо натоварване, а не защото така някой е казал. Беше ми мъчно за баба ми, но като се роди бебчо, тогава отидох на гробища. Смятам, че и хората които са починали достатъчно са ме обичали и са се радвали, че съм бременна, за да е проблем това, че не съм се показала пред роднините на гробищата.
Има хора, които се кефят на погребения и ходят винаги, когато имат възможност...
Баба ми почина когато бях в 8 месец. Не отидох на погребението, защото не ми позволиха. Стреса ми си беше огромен и без това - аз я обожавах и ни спирам да мисля за нея 6 месеца по-късно. Ходих да запаля свещичка, защото я сънувам побти всяка нощ- още от пред да родя, а и сега. Когато бебо беше на 2 месеца почина дядото на мъжа ми и той отиде на погребението. Аз знаех че не трябва да ходи но не можах да го убедя. Суеверие или не, от тогава бебчо има поблеми. За щастие ше се оправи, но само аз знам какъв стрес преживяваме сега...
Моя съвет е да не тъгуваш. Близкия винаги ще живее в сърцето ти, но сега трябва да насочиш цялата си любов към бебчо и да се смееш, колкото и да ти е трудно. Пожелавам ти здрав бебок - ще видиш че няма нищо по-важно от това.Успех.
Моя съвет е да не тъгуваш. Близкия винаги ще живее в сърцето ти, но сега трябва да насочиш цялата си любов към бебчо и да се смееш, колкото и да ти е трудно. Пожелавам ти здрав бебок - ще видиш че няма нищо по-важно от това.Успех.
Абсрахирай се от суеверията по въпроса, просто се постарай да спестиш стреса и отрицателните емоции (за теб и респективно за бебко)...
Не съм съгласна с постингите, че неотиването на погребение, защото си бременна е просто едно извинение, все пак мъката си е в теб и външният и изказ просто може да бъде спестен...
Не съм съгласна с постингите, че неотиването на погребение, защото си бременна е просто едно извинение, все пак мъката си е в теб и външният и изказ просто може да бъде спестен...
Всеки сам си решава как да постъпи в подобна ситуация!Не е хубаво бременна да присъства на погребение единствено и само защото мъката и отрицателните емоции тогава биха я разстроили много,а една бременна жена или кърмачка трябва да се пази от стрес,не че няма пак да си изживее мъката по свой си начин,но когато си на мястото ..е по-тежко.Това дето хората не ходят на гробовете на най-близките си току що починали хора само защото в дома има бебе-не го разбирам-това са чиста проба суеверия-кръговрата на живота си е вечен-едни си отиват ..други идват на този свят...чета, че една свекърва не е ходила на гроба на майка си до 40 ден..а точно тогава се ходи всеки ден...починалият неможе да навреди на живият..не се поддавайте на бабешки глупости.....не се коси-няма нищо общо 
Когато бебо беше на 2 месеца почина дядото на мъжа ми и той отиде на погребението. Аз знаех че не трябва да ходи но не можах да го убедя. Суеверие или не, от тогава бебчо има поблеми. За щастие ше се оправи, но само аз знам какъв стрес преживяваме сега...