Насилие над 16 годишно момиче от родителите му

Това не мога да го повярвам! Този психолог си създава сам проблеми.

А как майка и звъни по време на час? Във Франция учениците са длъжни да си изключват телефоните в училище.


Поискайте среща с него и го питайте защо е постъпил така! Все пак терзанията ма момичето се отразяват негативно на психиката на съучениците и. Говорете и с класен учител, с директор, ако трябва! Обадете се на социалните!

И коя е тя, че да иска среща с психолога и да му държи сметка за чуждо дете? Психологът не е длъжен да обяснява нищо, а може напълно в правото си да й каже, че не може да дава информация, защото тя е трето лице.  Авторката може да се срещне с психолога и директора, за да им разкаже какво е казало нейното дете и какво е чула с ушите си от другото дете. Иначе няма как да стане. Психологът не е длъжен нищо да казва. Невена, изобщо на какво основание даваш такива съвети?

Повечето училищни психолози трябва да минат психотестове. Жалко е, че се назначават некадърници. Оправдават се с дефицит на кадри. Психоложката не иска драми, а сигурна работа и стаж. Има подобна порода учители. Назначават се от директора, без особен ценз и качества.
Попитайте момичето, дали има добри роднини, които да съдействат. Ако родственик подаде сигнал, се реагира по-бързо.

Казало е , че бабите й живеят на 300 км, а лелите й били на страната на родителите , трябвало да има контрол за да не я изпуснат.

Това момиче ако наистина е толкова зверски малтретирано, дали ще седи да разказва на приятелките си и ще си трае да яде шамарите, понеже училищният психолог си пипал ушите, или щеше да се е обадило 15 пъти досега на телефона за деца в риск? Ако наистина е толкова непоносимо положението, ще си трайка ли да разнася образа на жертва или ще драпа със зъби и нокти за истинска намеса от компетентен орган и решение? Ако трябва и в районното ще иде с писъци и викове за помощ, колкото и патетично да звучи. Разбира се, няма как да знам със сигурност доколко е достоверен казусът ù, нито докъде се простира тормозът, ако го има, обаче в тази възраст повечето са гневни на родителите си (винаги има за какво) и наистина са страшно изобретателни да измислят начини да са интересни и скандални, за да предизвикат интерес, и изобщо главата им не мисли за последствията, които това може да предизвика и как могат да си разбият живота, и този на родителите си също. Завиждам Ви за смелостта да искате да се намесите. А ако влязат социалните и се намесят наистина, изведат детето, родителите изпишат по 5 кофи мастило обяснения, че нямат сестра, представяте ли си изобщо целия цирк, който може да се получи? А ако няма реална причина за това? Можете ли да живеете с тази мисъл и отговорност, какво сте предизвикали в чуждо семейство? А ако утре някой направи това с Вашето семейство и сте от другата страна?
Преди време моя приятелка (няма деца) ме беше втрещила, като каза, как от съседния до тях апартамент се чували викове и писъци на дете и това било всеки ден, понякога по цял ден, и как мислела да звъни на социалните, щото очевидно тая майка е някаква ненормална. Моето голямото тогава беше на 2 г., в разцвета на бебешкия пубертет, та от първо лице ми е ясно как пищят понякога, все едно ги колиш, а ти може и да си пиеш кафето на дивана в това време, нали... Бях поразена, това възрастна жена, и грам не вдяваше защо не е ОК да иска да вика социални и какви проблеми може да докара на чуждо семейство.

Детето е казало , че е свикнало с това отношение…. Ако бяхме в друга държава, отдавна някой щеше да го е защитил. Тук все си мълчим и стоим в страни!

Не можеш да предпазиш хората от собствената им глупост. не е въпросът какво ще предизвика и не е никак сигурно как ще реагира едно дете на домашно насилие - някои мълчат, други говорят, но със сигурност няма правилна реакция. За мен нещата имат още една страна - детето й казва за съученицка/приятелка, която й е споделила това. Въпросът е каква ще бъде реакцията и спрямо собственото й дете, не само спрямо чуждото. Затова, ако иска, да поиска разговор с класната, психолога и директора и да опише случая. Тогава те щат-нещат, ще са длъжни да действат, защото вече има възрастен, който знае. Така тя е направила каквото е трябва - предала е на съответните служебни лица в лицето на училищните власти. Не мисля, че е особено добре да ходи в ОЗД да подава сигнал. Не е нужно да поема отговорността на училищното ръководство. От училището трябва да подадат сигнала, а отговорността как и какво ще направят ОЗД след това не е работа на авторката и тя не носи нито морална, нито никаква отговорност. Родителите дали ще изпишат една, две или три кофи - това вече е семеен проблем. Едва ли ще изведат детето от семейството, но вероятно ще ги насочат за работа със социален работник и психолог цялото семейство.

Ами добре, защитете го. Ама не виждам и Вие нещо конкретно да правите, освен да допълвате историята. Достатъчно хора дадоха вече адекватни и конкретни мнения какъв е пътят в такива ситуации. И ако е свикнало момичето, защо всъщност ги разказва тия неща и ходи при училищния психолог?

Честно казано не бих си позволила да се месят само по думите на моето дете, на което пък споделило друго дете... Малко на развален телефон намирисва. А ако не е така? Голяма беля може да стане. Ами, ако има причина майката да следи изкъсо дъщеря си, нищо, че е на 16 години? Моята майка на времето ми повтаряше как доверие трудно се печели и лесно се губи, а веднъж загубено никога не можеш да си го върнеш напълно.
Те от колко време се познават момичетата?
А сега се поставете от другата страна - един ден Ви привикат в училище, защото детето Ви е обвинило в тормоз, понеже не й разрешавате нещо, например да отиде за няколко дни с компания на хижа/ море или отказвате да й купите най-новия телефон... Причини всякакви могат да се намерят. Обаче друг родител почне да рови да защитава детето Ви Ив резултат Ви докара проверки на социални, да се налага да излизате от работа и да давате обяснения, да почне една работа и намеса в семейството Ви, пази боже някой да се престарае и да реши спешно за изведе дъщеря Ви от Вас... Стигне ли се до там ще трябва да минете и през съда.
А ако се намесите и се докаже, че не е вярно?

Според Закона за закрила на детето всеки, който знае за случай на насилие над дете, е длъжен да сигнализира компетентните органи.
Има и сайтове, на които могат да се подават сигнали. Става дума за дете, хора... Не е нужно авторката да се превръща в разследващ полицай и да събира доказателства има ли насилие реално или не.
Аз бих подала сигнал.
Не е единствената мярка извеждане от семейството. По-скоро това е най-крайната мярка за закрила. Преди това евентуално ще се работи с родителите и с детето по други мерки.

Ама авторката дори не е виждала очите на това дете. Какво знае?
"Рено, аз не съм от тези, нали знаеш, ама да ти кажа какво чех вчера от Дана. Една Мара, от горната махала ..."
Рекъл-казал, да подава сигнал, защото по думите на дъщеря й, съученичка й споделила 🤔. Между другото социалните си имат достатъчно работа с наистина проблеми, за да се занимават с клюки защото извинете, ама препредадено така си звучи точно като клюка. Нито имена на детето знае, нито на родителите, нито адрес... Ако е имало реална нужда от намеса първо психологът в училище щеше да започне работа с момичето. На никое дете не му харесва контролът от страна на родителите, ама едва ли е щото те си нямат друга работа. Особено пък на фона на съученици, което имат свободата да правят каквото си искат.

Извинявай, казах си мнението.
Ако обичаш, да не ми се караш.

От къде разбра, че не знае името на момичето? Понеже не го е написала тук ли?

Ако на десет лигавещи се и преувеличаващи деца има едно с реален проблем, честно ли е то да остане без помощ, за да не си отваря никой работа? Не е ли идеята като се подаде сигнал, тогава да се проучи случая и да се реши кой крив и кой прав, не би трябвало да е нещо лошо. Не мисля, че е редно да учим себе си или децата да си мълчим и затваряме очите.

Изобщо не е невъзможно нещата да стоят точно така. Изглежда обаче никой не иска да тръгне срещу родителите на момичето.
Реално освен някакво съчувствие и психологическа подкрепа, Lilium и дъщеря и друго не могат да направят.
Единствено ако стане някоя груба изцепка, пред публика, или натиск от роднините, може да се промени нещо сега. Иначе нещата ще си продължават, докато със надежди не се оправят по някакъв начин помежду си в семейството.