Страх ме е. Да ви пусна ли есе по темата? 
- Публикувана: 13 ноем. 2006, 11:27 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2006, 14:08 ч.
Страх ли ви е от старостта?
Замислих се - може би защото съм отгледана от баби и дядовци и в по-голямата част от живота си съм била заобиколена от такива, не го приемам като нещо кофти. Не ги съжалявам, не ме е гнус от тях, не са ми непонятни... напротив, много добре се разбирам със старци. Предполагам, затова не ме е страх от старостта, естествено я приемам.
Страх ме е. Да ви пусна ли есе по темата?
, но това е друга тема... Все пак се успокоявам с мисълта, че нищо в природата не се губи. 
От болестите, самотата и мизерията ме е страх 
Иначе не бързам да остарявам 
Иначе не бързам да остарявам 
Някой ден и на теб ще се случи това. Ще чуеш тишината в дома си и ще се сетиш, че децата са в Щатите. Далече, далече от теб. Ще ти домъчнее и ще пуснеш касетата от гостуването им това лято. Ще ти домилее за внуците. Ще посегнеш към телефона, но ще се сетиш, че пенсията ти едва стига за тока, водата, лекарствата, а на децата не можеш да разчиташ за пари. Лятото ще продадеш някоя връзка магданоз, касетка чушки и домати- все твое производство, пак ще вържеш двата края, ама есента, трябва да се преценя всеки похарчен лев. Много ще ти се иска да чуеш гласчетата на онези мъниците, които направиха на ръчички огледалото в отдавна пустата ти спалня. Не ти даде сърце да ги изтриеш, когато си заминаха. Ще отидеш да целунеш отпечатъците. Ще усетиш буцата заседнала на гърлото и неистово ще ти се прииска да усетиш ръцете им на врата си. Бодежите на сърцето ще ти напомнят, че не си изпила сутрешните си лекарства. Не, не си забравила да ги изпиеш. Ти не си ги купи, защото вместо илачи, зареди дърва и въглища за зимата. Краката ти сами ще тръгнат към телефона, ръцете ти сами ще наберат номера, който помниш наизуст. Сърцето нека да боли, желанието е по-силно от теб.....
НЕ ИСКАМ ДА МИ СЕ СЛУЧВА ТОВА
НЕ ИСКАМ ДА МИ СЕ СЛУЧВА ТОВА
))
За момента сякаш не. Като мисля за това - си мисля в посоката, че така или иначе и до там ще стигнем. И се надявам да съм жива, защото смятам всяка възраст има с какво да ни научи.
Може би колкото повече се приближавам към нея с годините ще се появи и някакъв страх.
Но пък нали ила поговорки и мъдри мисли, че човек е на толкова на колкото се чувства.
Може би колкото повече се приближавам към нея с годините ще се появи и някакъв страх.
Но пък нали ила поговорки и мъдри мисли, че човек е на толкова на колкото се чувства.
