Не ме е страх от старостта - ще ме е яд на нея 
! Не искам да остарявам, ма*ка му, Живее ми се...
! Не искам да остарявам, ма*ка му, Живее ми се... - Публикувана: 13 ноем. 2006, 11:27 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2006, 14:08 ч.
Страх ли ви е от старостта?
Страх ме е ! И то много, не заради друго, а защото не искам да съм в тежест на никой :pray
и като си представя, че и аз ще изкукуригам някой ден, тръпки ме побиват
и като си представя, че и аз ще изкукуригам някой ден, тръпки ме побиват
И защото може да остана сама... 
.От старостта,болестите,самотата и дано само не стана някоя изкукуригала бабичка... 
много ме е страх и се боря и не искам да приема промените и си искам младостта на тялото! защото духом съм си на ве4ните 28! затова се радвам на всеки момент на радост, на всяка усмивка на всеки флирт, на докосването, на сдобряването, на приласкаването от детските ръце и слушането на думите, които са истински- мамо, шери, скъпа, оби4ам те и ми липсваш!
Не си я представям и затова не ме е страх, нито каквото и да е друго.Даже не се и замислям по въпроса.Прекалено ми е рано струва ми се...Тепърва и моят живот започва и съм се омотала в планове.
Какви са тези равносметки, бе хора...на има-няма трийсетина години, че и на по-малко?
Какви са тези равносметки, бе хора...на има-няма трийсетина години, че и на по-малко?
Някой ден и на теб ще се случи това. Ще чуеш тишината в дома си и ще се сетиш, че децата са в Щатите. Далече, далече от теб. Ще ти домъчнее и ще пуснеш касетата от гостуването им това лято. Ще ти домилее за внуците. Ще посегнеш към телефона, но ще се сетиш, че пенсията ти едва стига за тока, водата, лекарствата, а на децата не можеш да разчиташ за пари. Лятото ще продадеш някоя връзка магданоз, касетка чушки и домати- все твое производство, пак ще вържеш двата края, ама есента, трябва да се преценя всеки похарчен лев. Много ще ти се иска да чуеш гласчетата на онези мъниците, които направиха на ръчички огледалото в отдавна пустата ти спалня. Не ти даде сърце да ги изтриеш, когато си заминаха. Ще отидеш да целунеш отпечатъците. Ще усетиш буцата заседнала на гърлото и неистово ще ти се прииска да усетиш ръцете им на врата си. Бодежите на сърцето ще ти напомнят, че не си изпила сутрешните си лекарства. Не, не си забравила да ги изпиеш. Ти не си ги купи, защото вместо илачи, зареди дърва и въглища за зимата. Краката ти сами ще тръгнат към телефона, ръцете ти сами ще наберат номера, който помниш наизуст. Сърцето нека да боли, желанието е по-силно от теб.....
НЕ ИСКАМ ДА МИ СЕ СЛУЧВА ТОВА
НЕ ИСКАМ ДА МИ СЕ СЛУЧВА ТОВА
Стига бе.. така ме стегна нещо за гърлото...
изпитвах ужас, че някога ще ми се появят бръчки, но вече се примирих с издайническите резки покрай очите, при които и скъпите кремове са безсилни, защото негово величество ВРЕМЕТО ги е образувало там...
в старостта най-много ме е страх от самотата, болестите и безсилието...
това, което е описала LidiS е ужасно, но за съжаление е нашето си родно ежедневие, в което бабите ни изнемогват /моята ми се похвали преди седмица, че пенсията и е вдигната и вече е цели 107 лева.... а мен ме присви под лъжичката, защото ми се е случвало да ги харча за ден/
но нека бъдем оптимисти - може пък да сме като западните бабички - с големи къщи, добри пенсии и желание за пътуване и авантюри....
в старостта най-много ме е страх от самотата, болестите и безсилието...
това, което е описала LidiS е ужасно, но за съжаление е нашето си родно ежедневие, в което бабите ни изнемогват /моята ми се похвали преди седмица, че пенсията и е вдигната и вече е цели 107 лева.... а мен ме присви под лъжичката, защото ми се е случвало да ги харча за ден/
но нека бъдем оптимисти - може пък да сме като западните бабички - с големи къщи, добри пенсии и желание за пътуване и авантюри....
Някой ден и на теб ще се случи това. Ще чуеш тишината в дома си и ще се сетиш, че децата са в Щатите. Далече, далече от теб. Ще ти домъчнее и ще пуснеш касетата от гостуването им това лято. Ще ти домилее за внуците. Ще посегнеш към телефона, но ще се сетиш, че пенсията ти едва стига за тока, водата, лекарствата, а на децата не можеш да разчиташ за пари. Лятото ще продадеш някоя връзка магданоз, касетка чушки и домати- все твое производство, пак ще вържеш двата края, ама есента, трябва да се преценя всеки похарчен лев. Много ще ти се иска да чуеш гласчетата на онези мъниците, които направиха на ръчички огледалото в отдавна пустата ти спалня. Не ти даде сърце да ги изтриеш, когато си заминаха. Ще отидеш да целунеш отпечатъците. Ще усетиш буцата заседнала на гърлото и неистово ще ти се прииска да усетиш ръцете им на врата си. Бодежите на сърцето ще ти напомнят, че не си изпила сутрешните си лекарства. Не, не си забравила да ги изпиеш. Ти не си ги купи, защото вместо илачи, зареди дърва и въглища за зимата. Краката ти сами ще тръгнат към телефона, ръцете ти сами ще наберат номера, който помниш наизуст. Сърцето нека да боли, желанието е по-силно от теб.....
НЕ ИСКАМ ДА МИ СЕ СЛУЧВА ТОВА
НЕ ИСКАМ ДА МИ СЕ СЛУЧВА ТОВА
Не само, че ме стегна за гърлото ами и се разревах. Не искам да ми се случва това, не искам
и много ме е страх от старостта, много
Не, не ме е страх. И коя по-точно е старостта, от която се страхувате и как въобще може да се страхувате от нещо непридвидимо и неопределено, живота е непредсказуем, по-добре е да го живееш от колкото да обмисляш евентуални вероятности. Както се казва всяко нещо с времето си, дори и да ми се случат кофти неща предпочитам да изляза от тях с достойнство ,а не със съжаление, дай боже (обикновенно бивам опровергавана като направя подобни гръмки изказвания 
)
)