Просто ми тежи, знам, че това е края! 12 годишна връзка, от 4 години сме по клиниките! Водим се и двамата с неясен стерилитет... Дете няма... От 1 година, година и половина, кофти държание от негова страна, нежелание за комуникация. Предложих да се разделим, да си тръгне... Не иска 😳Въпреки всичко, си казах, че ще стисна зъби, за последното инвитро, защото може би е последния ми шанс... За собствени яйцеклетки, заради възрастта ми 😪Днес, след поредния скандал, че не подхваща нищо вкъщи, че не се чувствам комфортно и съм само под напрежение, а трябва спокойствие... Каза нещо от сорта, да не драматизирам и едва ли не, да съм му "благодарна", че е още с мен... 😳, защото още се мъчел и ходил с мен по клиниките... Ако не бил с мен, вече сигурно щял да има деца 😳😳😳Изкара мен виновна. Да съм си правила изводите, щом още бил с мен. Загубих ума и дума от шока, в момента ми падна гласа... Може ли да има такива хора. Проклинам се, че му вярвах и бях наивница толкова години... Толкова ли съм грешна, такава болка на никой не пожелавам.