Здравейте!
С една от моите приятелки бяхме много близки в последните 4-5 години. И двете бяхме сами, постоянно поддръжахме комуникация, виждахме се много често, излизахме през уикендите, празниците обикновено празнувахме двете (с или без друга компания), защото и в моя, и в нейния приятелски кръг всички са семейни.
Миналата година тя си намери приятел и комуникацията ни секна. Напълно нормално е за мен да има промяна, при условие, че се променя начина на живот, вече има семейство, други ангажименти и тн . Но за една година съм я виждала 3-4 пъти, през деня и то когато приятелят й е зает и не си е вкъщи. И ако той ще е зает час и половина, ние се виждаме точно за час и половина. Него не го познавам все още. Странно за мен, но не ни е запознала. Каза, че вече не е разположение да излиза вечер. Уикендите също не може. На два пъти се скараха сериозно, и двата пъти ми звънна и бях на разположение както винаги съм била. В единия случай цяла седмица бяха скарани и през това време всеки ден, по цял ден, говорим, пише ми. В деня, в който се сдобриха, цял ден нищо. В края на деня й писах да видя как са нещата, защото беше много разстроена предните дни. Всичко било прекрасно. Сдобрили се. и понеже се сдобрили, за какво ли да ми пише.
Иначе като се видим не усещам промяна в отношението й - мила е, добронамерена, показва загриженост. Но виждам, че е на 100% фокусирана в приятелят си. Постоянно излизат, но само с неговите приятели. Веднъж не се е обадила да излезем заедно. Може би, защото дълго време беше сама и сега иска да се отдаде на връзката си. Донакъде я разбирам.. но усещам, че ми идва малко в повече. Чак такъв игнор не ми е ОК. Дори за Нова Година не ме попита има ли с кого да празнувам, да ме покани с тяхната компания. Знае, че съм сама и довчера тя беше на същото дередже. Не ми е длъжна, разбира се, но го считам за приятелска постъпка. Както направи друга моя приятелка, която ме покани да се присъединя към тях за празника.
Тази ситуация ме накара да се замисля над приятелството. И отвреме навреме ме човърка. Можем ли да очакваме определено поведение от приятелите си или с тях следва да бъдем по-снизходителни, именно, защото са ни приятели.
Ще ми е интересна вашата гледна точка по казуса ми
С една от моите приятелки бяхме много близки в последните 4-5 години. И двете бяхме сами, постоянно поддръжахме комуникация, виждахме се много често, излизахме през уикендите, празниците обикновено празнувахме двете (с или без друга компания), защото и в моя, и в нейния приятелски кръг всички са семейни.
Миналата година тя си намери приятел и комуникацията ни секна. Напълно нормално е за мен да има промяна, при условие, че се променя начина на живот, вече има семейство, други ангажименти и тн . Но за една година съм я виждала 3-4 пъти, през деня и то когато приятелят й е зает и не си е вкъщи. И ако той ще е зает час и половина, ние се виждаме точно за час и половина. Него не го познавам все още. Странно за мен, но не ни е запознала. Каза, че вече не е разположение да излиза вечер. Уикендите също не може. На два пъти се скараха сериозно, и двата пъти ми звънна и бях на разположение както винаги съм била. В единия случай цяла седмица бяха скарани и през това време всеки ден, по цял ден, говорим, пише ми. В деня, в който се сдобриха, цял ден нищо. В края на деня й писах да видя как са нещата, защото беше много разстроена предните дни. Всичко било прекрасно. Сдобрили се. и понеже се сдобрили, за какво ли да ми пише.
Иначе като се видим не усещам промяна в отношението й - мила е, добронамерена, показва загриженост. Но виждам, че е на 100% фокусирана в приятелят си. Постоянно излизат, но само с неговите приятели. Веднъж не се е обадила да излезем заедно. Може би, защото дълго време беше сама и сега иска да се отдаде на връзката си. Донакъде я разбирам.. но усещам, че ми идва малко в повече. Чак такъв игнор не ми е ОК. Дори за Нова Година не ме попита има ли с кого да празнувам, да ме покани с тяхната компания. Знае, че съм сама и довчера тя беше на същото дередже. Не ми е длъжна, разбира се, но го считам за приятелска постъпка. Както направи друга моя приятелка, която ме покани да се присъединя към тях за празника.
Тази ситуация ме накара да се замисля над приятелството. И отвреме навреме ме човърка. Можем ли да очакваме определено поведение от приятелите си или с тях следва да бъдем по-снизходителни, именно, защото са ни приятели.
Ще ми е интересна вашата гледна точка по казуса ми
