9 годишно дете убило 8 годишно (и разсъждения за детската психика) ...

Lennie , не мога да го кажа по - добре
Да не търсим причината там където я няма, причината е в в нас самите.

Това е от слаби закони.
Знаете ли какво ще стане? Ще го хванат, ще си излежи присъдата и ще го пуснат- сред децата ни
Според мен спрямо такива тежки престъпления наказанието трябва да е едно- смърт. Няма смисъл такива изроди да живеят и ние да ги храним с данъците си.
По отношение на такива извратени типове принципът трябва да е "Зъб за зъб око за око"
Когато убият няколко такива изчадия, сигурна съм че другите ще се изплашат и тия престъпления ще намалеят.
 

Съгласна съм, че по-добрия въпрос в случая е "Как да не превърна детето си в агресор/насилник/убиец... Ако повечко хора си го задават, картината вероятно няма да е тъй трагична 

В психопрофила на агресора/убиеца най-често пише: не изпитва чувство за вина; липса на самокритичност; емоционално равен; дълбок комплекс за малоценност, чувство на отхвърленост
От какво са резултат такива качества? Агресия или емоционална неангажираност от страна на родителите - това в единия случай. Точно отсреща се намира прекомерната грижа, та чак задушаване. Вменяването на всевъможни страхове и предстоящи беди, ако детето се отдели от мама - лошо куче хапе, лош шкаф удря, лошо дете взима играчки, лоша кола размазва и т.н. Това съвсем логично активира защитните механизми у детето и му създава нагласата, че света е страшен, че всички са обединени от идеята да му навредят и ето как страхът се извращава в агресия.
Друг вариант - детето бива убеждавано от самото си прохождане, че е най-хубаво, най-умно, най-красиво и всеки намек за противното е осъдителен. Прищевките му са закон. Няма нещо, което да бъде отказано и няма провинение, което да бъде строго наказано. /дете е, все пак/ Забележки не се правят, нежели от непознати, за всичко е виновен някой друг. Детето расте с непоклатимо убеждение, че света е длъжен да му угажда и да го харесва, и във всеки случай, когато се сблъска с обратното, изпитва разбираем гняв. Резултатът е отново агресия, без чувство за вина, защото вината е у тези, които го лишават от полагащото му се по рождение. /било то всяка вещ, внимание, любов или възхищение/

И тъй нататък, дълга тема... Телевизията и компютрите също не трябва да се подценяват, според мен. Приказките едно време били и те жестоки - е, да, ама приказките не ги измисля детето, те са си едни и същи всеки път... не то убива бабичката, а лошия вълк. В съвременните компютърни приказки на детето се дава прекрасната възможност да пролива кръв, да натиска спусък, да сече глави... и изобщо не е същото като "убиването" с дървени пушки преди. В "старите" приказки лошото винаги се наказва, винаги!, докато в игрите няма поука, има само точки. Както и да е, отплеснах се.

Всичко гореописано е предпоставка за пораждане на агресия у детето, но не и гаранция, че то ще стане убиец. За себе си знам, че предпочитам да елиминирам предпоставките днес, отколкото да се чудя как да си затворя очите за последствията от тях утре.

Добре де! и аз съм израстнала в семейство, където кавгите, обидите и насилието са били ежедневие. в училище не бях от "популярните"...
но не съм станала нито жестока към останалите, нито повтарям грешките на родителите си със сина ми. брат ми е същия. борим се да не се повтаря същото, което ние сме изживяли.
това кой ще ми го обясни?

Това ми напомня за скорошен спор в една тема, в която накрая се хванахме за гушите личност ли е бебето.  Тогава мн. малко хора казах/ме, че се става личност не по дифолт, а с някакъв опит.
Единият пример беше , че мн. родители коронясват децата от малки с това, колко са умни и тн, само защото са се научили да включват двд-то. Такова поощряване за което говори и крези шик според мен води само до ... арогантно отношение към света.
Че са дар божи за света, че той трябва да им се доказва, не те на него и тн. да не се повтарям.

Тоест, има някакви насадани и прокрадващи се идеи, като прекалената либерализация или прекалените суперлативи към 'на мама дитето', както и вечното оправдаване на детето пред др. хора ( както днес в предаването на МЦ).

Затова не е очудващо, че и деца на 'интелигентни' хора превъртат към агресия и арогантност.

Не съм гледала МЦ днес, а Лени го споменава два пъти - бихте ли казали за какво беше предаването?

Темата за мен е много поучителна (естествено предпочитам да я намаше  ) и чета всичко с интерес.

mariabutti  , може би това се дължи на факта, че някой, някога ви е научил, че това, на което сте били свидетели, не е било правилното, т.е., че е било лошо. И вие затова не го повтаряте, а се пазите от него... 
Не знам кой е бил този някой, може и да не си спомняте, да не го осъзнавате, но е имало такъв човек - родител, баба, дядо, друг близък...
Аз така си обяснявам нещата за себе си - не е важно какво точно си преживял в детството си, по-важно е как е било разтълкувано и обяснено от околните.
Ако в семейство на престъпници лошите са полицаите, естествено, че и детето им ще си изгради погрешни представи.
Ако лошото държание са поощрява или подминава, какво ще накара детето утре да се държи добре? Няма такава сила просто! Ако е силно интелигентно, ще се научи да се прикрива. Ако е по-простовато - поведението му ще е скандално през цялото време и колкото повече обществото го отхвърля, толкова повече то ще се озлобява.
Всичко е навързано, няма случайни неща.
 

Как`Сийка, нямаше конкретна личност. поне аз не си спомням. много четяхме. в училище имаше и Учители, които ни учеха да живеем правилно. но май има и известна доза нещо вродено. или опита учи. някои хора. просто е по-лесно да си лош не мислите ли......
сега като се замисля се сещам, че семейството на майка ми беше доста сплотено около вуйчо ми и баба ми. докато бяха живи нямаше празник да не сме заедно. всички. имахме си семейни традиции. сега като ги няма всеки си хвана пътя. не се виждаме с години. 4 месеца си бях във България с братовчедите се видяхме по веднъж..... голямо отчуждение. завист дори.
много малко хора се опитват да бъдат добри. всеки все се оправдава с нещо да върви по течението на безразличието и озлоблението.
така както не одобрявам комбинацията беден и мръсен, така и не виждам смисъл от беден и озлобен.....

Някой, живеещ извън БГ ще каже по-достоверно, но дори от филмите знаем, че в щатите примерно ако майка остави детето си без надзор за 5 мин дори идват социалните и го прибират! Т.е. ЗАКОНИ има, и не само това, тези закони се СПАЗВАТ от всички.
Ученик ударил учител - наказали го с някакво си предупреждение за...преместване в друго училище   Страшна заплаха! Ако това остане безнаказано - тогава всички ще започнат да се налагат един друг най-свободно...Няма респект към институцията. Ако няма възпитание поне да има страх от наказание
А за педофилите и убийците на деца...дори не искам да се замислям, само смърт!

Проблемът според мен, е че има прекалено много хора в БГ, за които законите не важът, каквото и да направят остават безнаказани. И те парадират с това, така възпитават поколенията си. След тях идват всички онези, които им подражат, които искат да са като тях, и съответно "си разиграват коня" на някакво по-ниско ниво - в квартала, пред съученици...
Има и още нещо - децата не са достатъчно ангажирани, не спортуват, няма къде да изразходват енергията си. Не може само пред телевизора и пред компютъра, а родителите да се вайкат колко трудно е в училище, колко сложни работи учат.
И аз възпитавам "буйно" дете, и моето гони гълъбите в парка, даже ме е удрял, но с много убеждаване кое е добро, защо, кое е правилно, защо - надявам се да има резултат, да не влезем и ние някой ден в "новините"  

Точно такива сме! 
Кой беден материално, кой духовно, кой и двете... Оттам и мръсотията, и злобата... 

Ами вариантите в такива случаи са два - в първия самотата, гневът и обидата, които таиш, се превръщат в агресия към другите. Изпитваш удовлетворение, ако някой страда по начина, по който ти си страдала. Унижаваш, ако са те унижавали; удряш, ако са те удряли. В другия те избива на автоагресия. Решаваш, че си лоша и че не заслужаваш да бъдеш харесвана. Живееш с убеждението, че трябва да полагаш специални усилия, за да спечелиш нечие благоволение или любов и правиш невъзможното, за да си мила, добра и изобщо, да не си "като вашите".  В някои случаи си намираш съпруг, на който цял живот се доказваш или пък ставаш страхлива и със склонност към подмазване. И в двата случая обаче има голям шанс да се "излекуваш" по собствена воля и да станеш страхотен човек. Много рядко патологичната агресия е в резултат на семеен тормоз - трябва той да е граничил почти с извращение, за да увреди  необратимо психиката. Много по-често е в резултат на семейно превъзнасяне, колкото и да е странно това, и най-често -  на тотална липса на емоционална и морална хигиена у родителите.

последния пост ме подсети и за друо.
това лято ми направи впечатление как майки на деца от първи  та и до 11 клас залягат здраво над учебниците заедно с децата. голямо учене и разясняване на какво аджеба пише в тия учебници. като ги попитах ми отговориха, че учебниците са написани на такъв стил, че не могат да разберат за какво става въпрос........
как ще се научат на самостоятелност така един от ключовете да са силни" навън" за мен.

В случая с момичето било учителката си, ме потресе това, че майката заяви, че учителката била виновна, защото предизвикала дъщеря й. И естествено момичето го повтори. Ето как вместо да бъде научено да овладява агресията си, на това дете му е показано, че всички трябва да стъпват на пръсти край него и винаги някой друг ще е виновен.

правилно си го описала. трябваха ми доста години, докато след прочита на една книга ми "светна" и живота ми се обърна наопъки в положителена и градивна насока.
но това е един осъзнат период.
нали все пак говорим за деца..... те са жертви в случая. дори и агресивните и жестоките. някои от тях просто не знаят друг начин.....

Странно как учителката е предизвикала агресията, при положение, че се е опитала да защити по-малко дете, тормозено от побойничката? И тогава тя се нахвърля върху учителката.
Дете със сериозен проблем - малтретира по-малките, защото са по-слаби, скача и на по-големите, защото няма формирано чувство за респект към възрастта и длъжността...
Едва ли гените са виновни!