С мъжа м сме заедно от 5 години, имаме 2 годишен син и се обичаме много. Той е всичко за мен, но... Като се върнах на работа, в офиса имаше нов колега, с когото просто като се видяхме и взаимно ни се подкосиха краката... Не, никога не съм направила нищо, а и той ми призна за чуствата си веднъж след едно офис празненство (и аз го отрязах много решително и ревах дн след това), но всеки път като се видехме, усещах колко много съм привлечена към този човек.. и нищо не можех да направя, не беше въпрос на избор!!!
Преди няколко седмици той замина да работи в друга държава и оттогава се чувствам странно спокойна, но същевременно толкова тъжна и празна. Замислих се че оттук насетне сигурно никгога няма да изпитам пак първа целувка, страст и опиянение. Тази част от живота е приключена за мен. А съм на 27! Обичам мъжа ми, двамата се грижим един за друг, правим си изненади и разнообразияваме връзката ни, но НИКОГА няма да погледна на него с нови очи както някога първата година или две, когато всичко беше прекрасно и между нас сякаш течеше ток под високо налягане. И когато си говорихме по цели нощи и спяхме преплетени един в друг. И ми се плаче най-вече заради това, а не заради мъжа, който замина.
Объркано стана, но трибваше да го кажа. Какво да правя сега?