Съберете се 3 мата и се изяснете.Какво значи мъжът ти да вземе страна???Тя му е майка,каквато и да е я обича.Какво се очаква,че като не се разбирате да спре да я обича ли?Сядаш и изясняваш,че по-много въпроси нямате еднакво мнение и когато имате сблъсък на мнения,да не се стига до такива ситуации.Кажете си всичко да ви олекне.Мъжът ти му е 2 пъти по кофти,че не се разбирате...Помисли и разговаряй с тях,с мълчание нама да се оправят нещата.
- Публикувана: 16 ноем. 2006, 13:32 ч.
- Последно мнение: 20 ноем. 2006, 23:09 ч.
Заболя ме.....
Но апартамента е на мъжа ми следователно и Мой.
лошата, лоша работа.
замислила ли си се защо мъжа ти не е заел твоя страна? това за първи път ли се случва?
има детайли, които спестяваш, казваш, че от твоя гл. точка си била права...и тя от нейна значи щом е стигнала дотам да се разплаче. а мъжът ти пък е решил да даде право на майка си. ами ако и той е прав... от негова гледна точка?
не е хубаво така, не карай мъжа ти да се чувства неловко като го поставяте в такива ситуации. като не можете да живеете заедно, седнете и решете нещо компромисно като вариант, в който всички да сте доволни.
И ние сме се спречквали(меко казано),видях, че няма смисъл да се караме,а и не искам да въвличам мъжо в нашите глупости.Сега прилагам друга тактика-правя се ,че не чувам какво мърмори,а ако се налага да отговарям го правя с ирония .Пресен пример:
Казвам,че съм похарчила 80лв. за бебе -АМ,каши,плазмон(10лв. е кутията)и др.А тя ми вика:
- Ще го храним с кисело мляко...
Категорично отказвам,бебе няма още 4 месеца
.Тя продължава да мърмори:
- Ти едно време да не си хранена с каши
Вече ме дразни и и казвам:
-Ти едно време да не си гледала цветна телевизия,сега защо не гледаш на черно-белия телевизор?
Разговора спря до тук.
Казвам,че съм похарчила 80лв. за бебе -АМ,каши,плазмон(10лв. е кутията)и др.А тя ми вика:
- Ще го храним с кисело мляко...
Категорично отказвам,бебе няма още 4 месеца
.Тя продължава да мърмори:- Ти едно време да не си хранена с каши
Вече ме дразни и и казвам:
-Ти едно време да не си гледала цветна телевизия,сега защо не гледаш на черно-белия телевизор?
Разговора спря до тук.
Според мене само по себе си скарването е щяло да отшуми след време /няколко дена ще си помълчите и после няма как ще си проговорите все пак в една къща живеете/, но вече с горе - долу установени правила. В случая грешката е на съпруга ти - не е трябвало да заема страна. Ти си му се оплакала, тя му се е оплакала. Дотам е трябвало да приключи неговата роля като съпруг и син. Като е застанал на майка си на страната той и е дал криле, че е права. Тя се чувства сигурна в правотата си. Същото щеше да е ако беше взел твоята страна. В този случай тя щеше да е обидената и евентуално пишещата във форума /примерно/ или оплакваща се че не е разбрана от сина, а пък тя е била толкова права.В случая като не ти говори не прави нищо добро за семейството си. Поговори с него на четири очи и си изяснете ситуацията. Успех
БУБА, мога да напиша книга за това, което ме провокира да изтърва подобна реплика, но не това е темата 
Наистина смятам, че мъжът трябва да подкрепи жена си, за да не се чувства тя "чужда". Това важи и в обратния случай, разбира се - не одобрявам и жени, за които думата на майките им е закон, па мъжът им - последна дупка на кавала. Ако "те са ми семейство", и на половинката - също роителите му са си му семейство, то събирането на 2-ма души става безпредметно. Всеки да си седи при мама и... мир и любов! Ама не е така и затова, въпросът не опира до това "общият роднина" да играе роля на арбитър кой крив и кой прав. Но трябва да се знае след сватбата (образно казано, естествено - аз брак нямам, но това нищо не променя) кой на кого е семейство и с майките си ли ще си седим или си имаме отговорности към човека, с когото уж сме събрали "да делим добро и зло". Щото като имаш дете, майка ти, ако не може да помогне, най-добре е поне да не пречи.
И никой умиротворител да не бърза да ми скача, защото това важи със същата сила и за моята собствена майка, която се опита да "командва парада" и си изяснихме приоритетите още при първия опит. И да, затова не приемам, че свекърва ми ще ми обяснява цял живот къде е било мястото на сина й (според нея, щото аз насила не съм го влачила, като си е събрал багажа и решил с мен да живее).
Наистина смятам, че мъжът трябва да подкрепи жена си, за да не се чувства тя "чужда". Това важи и в обратния случай, разбира се - не одобрявам и жени, за които думата на майките им е закон, па мъжът им - последна дупка на кавала. Ако "те са ми семейство", и на половинката - също роителите му са си му семейство, то събирането на 2-ма души става безпредметно. Всеки да си седи при мама и... мир и любов! Ама не е така и затова, въпросът не опира до това "общият роднина" да играе роля на арбитър кой крив и кой прав. Но трябва да се знае след сватбата (образно казано, естествено - аз брак нямам, но това нищо не променя) кой на кого е семейство и с майките си ли ще си седим или си имаме отговорности към човека, с когото уж сме събрали "да делим добро и зло". Щото като имаш дете, майка ти, ако не може да помогне, най-добре е поне да не пречи.
И никой умиротворител да не бърза да ми скача, защото това важи със същата сила и за моята собствена майка, която се опита да "командва парада" и си изяснихме приоритетите още при първия опит. И да, затова не приемам, че свекърва ми ще ми обяснява цял живот къде е било мястото на сина й (според нея, щото аз насила не съм го влачила, като си е събрал багажа и решил с мен да живее).
ох-ох-ох Изчетох всичко по-нагоре. Писах и по-рано, да напиша и сега.
И ние в началото много се карахме/то къде ли не е така/ докато си свикнем, докато си изясним, кой какво го дразни, кой какво обича и т.н., но много се дразнехме със свекървата и аз щура та щура -всичко изсипвах на мъжа си, все с него се карах, като че ли той е виновен, и така 2-3 години, докато си казах, че ние с нея няма да се разберем-няма, ми що се карам с него.
и сега като ми заври-изливам си всичко върху нея правя я на салата и съм му казала-теб не те меся тя си ти е майка -общувай си с нея както си искаш-но усетя ли . че те настройва и почваме ние да се давим-тежко и. Супер-разтоварвам си всичко що ме боли-мълчим си месец -два и после пак но да видите сега колко се съобразява колко не смее гък да ми каже. а се обади къде не и е мястото -а съм я сдъвкала и тя мълчешком се изнася и си намира работа на друго място.
При мен това работи-дано работи и при другите с такива взаимоотношения.
аааа да не забравя след джънгъра с "маминка"- с нищо не показвам обида или натякване на мъжо-той не е намесен-ние си живеем любящо и добре-и тя умира от яд. В крайна сметка това исках да постигна-да и покажа,че и да се поболее няма да е найната. иска не иска -аз съм жената на сина и и тя нищо няма да промени.
Успех на всички пожелали да променят нещата в своя полза.
И ние в началото много се карахме/то къде ли не е така/ докато си свикнем, докато си изясним, кой какво го дразни, кой какво обича и т.н., но много се дразнехме със свекървата и аз щура та щура -всичко изсипвах на мъжа си, все с него се карах, като че ли той е виновен, и така 2-3 години, докато си казах, че ние с нея няма да се разберем-няма, ми що се карам с него.
и сега като ми заври-изливам си всичко върху нея правя я на салата и съм му казала-теб не те меся тя си ти е майка -общувай си с нея както си искаш-но усетя ли . че те настройва и почваме ние да се давим-тежко и. Супер-разтоварвам си всичко що ме боли-мълчим си месец -два и после пак но да видите сега колко се съобразява колко не смее гък да ми каже. а се обади къде не и е мястото -а съм я сдъвкала и тя мълчешком се изнася и си намира работа на друго място.
При мен това работи-дано работи и при другите с такива взаимоотношения.
аааа да не забравя след джънгъра с "маминка"- с нищо не показвам обида или натякване на мъжо-той не е намесен-ние си живеем любящо и добре-и тя умира от яд. В крайна сметка това исках да постигна-да и покажа,че и да се поболее няма да е найната. иска не иска -аз съм жената на сина и и тя нищо няма да промени.
Успех на всички пожелали да променят нещата в своя полза.
Синчето и не спира да ми намеква за случая във всеки удобен момент.
Даже преди малко ми каза ако не ми изнася да отида на друго място щото не са били длъжни да ме търпят.
Вечер вместо да е при мен той е при мама.
Много зле се чувствам .Предадена.
Даже преди малко ми каза ако не ми изнася да отида на друго място щото не са били длъжни да ме търпят.
Вечер вместо да е при мен той е при мама.
Много зле се чувствам .Предадена.
Лошата, ето това вече е много лошо! Как така спи при мама? Как така ще се изнасяш като не ти понася? Май проблемът е повече с мъжа ти, не със свекърва ти. Знам, че звучи банално, но ти поговри ли спокойно с мъжа ти? Опита ли се да изясниш ситуацията? А тримата заедно говорихте ли? Мисля, че трябва да се съберете тримата и много точно да представите ситуацията-коя от двете ви какво е казала. Ако наистина е извъртяла нещата все някъде ще се оплете и ще стане ясно, че лъже. В момента не ми се обяснява за моята свекърва, но в една подобна ситуация точно такъв разговор помогна.
Нямам време да пиша, чета за изпит,не че нещо ми влиза в главата........
Благодаря за съветите и критикитеИзвадих си поуките,както и да е.Днес мъжа ми осъзна,че не е е бил прав и ми се извини-било от натоварването на което е подложен и да му простя отношението.Разбира се, че простих.
За мен беше важно да осъзнае,че греши ,но сам без да го притискам.
Отношенията със свеки са на същото ниво,но не ми пука.Исках мъжа ми да ме подкрепи и той го направи,макар и малко по късно...
Сигурна съм в едно винаги от тук нататък ще имам едно наум за свеки,независимо,че ще и мине периода на сърденето и ще ме помоли за нещо.
Благодаря за съветите и критиките
Извадих си поуките,както и да е.Днес мъжа ми осъзна,че не е е бил прав и ми се извини-било от натоварването на което е подложен и да му простя отношението.Разбира се, че простих.За мен беше важно да осъзнае,че греши ,но сам без да го притискам.
Отношенията със свеки са на същото ниво,но не ми пука.Исках мъжа ми да ме подкрепи и той го направи,макар и малко по късно...
Сигурна съм в едно винаги от тук нататък ще имам едно наум за свеки,независимо,че ще и мине периода на сърденето и ще ме помоли за нещо.