time-out или дисциплина за 2 години?

Вземането на любимата играчка е най-неподходящия подход, който може една майка да избере.
Казвам го от личен опит.
Вяра, на теб може да ти се струва малко жестоки някои методи, но като стигнете до бебешкия пуберитет след около година и тогава просто ще запееш друга песен.
Преживяла съм такъв два пъти, даже втория път с всички екстри.
Стигало се е дотам, да прилагам на живо опита на оная мама от реклата, дето в супера се тръшна на земята и почна да крещи (надявам се се сещаш).
Не искам да ти прозвучи като заплаха, но това е живота.
Тези методи не са измислени просто така, вършат работа в подходящия момент.

Милена, според мен поведението на Джулия си е ревност от неизвестното. Знае, че ще има сестричка, но къде е, кога ще се появи, как ще изглежда, ще ми отнеме ли мама и тати, ще я понасям ли и тн. са въпросите из малката и главица и тя се чувства в момента пренатоварена.
В Наши деца имаше много хубави теми за детската ревност, едната даже беше на Тандури, ако не се лъжа. Намери време и поразгледай там, има доста добри съвети.

Моля ви, разкажете повече за тайм аута и техниката за самостоятелно заспиване.
Как така ги оставяте в стая на отворена врата и те стоят там?
Вие стоите ли с тях? Кога се обяснява на детето защо е там?
А, като започне да се тръшка за това, че го държа на определено място какво правя?

Синът ми е на 1г. и 10 м. Не мога да приложа друго наказание освен - "сърдита съм ти", но дори и тогава започва да си играе и много не му дреме. А за заспиването се виждам в чудо направо. Спи в нашето легло, заспива сАмо, ако съм при него в леглото и се приспиваме по 2 часа 

Малко се чувствам задължена да спомена вземането на играчка (не съм казала ЛЮБИМАТА), тъй като аз по- горе споменах за отнемането на играчка. Не съм отваряла тази тема отдавна и вече съм забравила кой какво е казал, но да  уточня, какво имах предвид.

Самата Джо Фрост (ака супер нани) действа по метода на отнемане на играчка. В една голяма кутия започва да прибира една по една играчките-  било влакчета, кукли, колички, мозайки(когато децата са непослушни) и след това им ги връща , когато поведението им се промени.

Децата трябва да имат граници (и режим.). Всячески се опитват да преминат и да тестват докъде могат да стигнат -от една възраст нагоре.  Как се постъпва иначе, когато ти казваш едно, а детето опонира и продължава -  Гледа те в очите и го виждаш как умишлено прави обратното?
Не съм привърженичка на боя, по шляпването, плашенето с измислени герои, реални хора, насилствено хранене. Ако е гладно ще яде. Децата имат инстинкти и когато им се яде ще си поискат.
Не искам да подтисна индивидуалността на детето си, а да му помогна да изгради характера си, упоритост, увереност етц.
Те гледат и копират родителите си и поведението им при изграждане на навици. С малко настоятелност от наша страна -не би трябвало да е голяма и трудна битката.
Също така не обичам поставянето на етикети на децата- ти си лошо дете, ти си добро дете. Обиждането на децата- ти си такъв, онакъв, идиот, загубено дете етц е направо ужасно.

А Миленка, ти и таткото трябва да се съюзите за да има победа. Иначе ти си лошата, а той добрия.


Също така мисля, че наказания при деца до две години са безсмислени.

bejbi ,дано 1етеш англииски
ето линкове за тайм-аута

http://www.med.umich.edu/1libr/pa/pa_timeout1_hhg.htm

http://www.caringforkids.cps.ca/behaviour/TimeOut.htm

http://www.childdevelopmentinfo.com/parenting/timeout.shtml

http://www.keepkidshealthy.com/parenting_tips/discipline/time_out.html

за заспиването-не знам за каква техника се говори,ние не позлваме такава,слагаме го по леглата,гасим лампата и излизаме;по едно и съшо време всяка ве1ер...

И аз да си кажа, 4е темата ми е страШно интересна. Оба4е, някак си скепти4но ми е отноШението към приложението на определен метод към обЩо вси4ки деца. Не е ре4ено, 4е това, което върви при едно, Ще мине и при друго. Ли4ен опит : 2 моми4ета, едно и съЩо (по4ти) поведение, съвсеем разли4ни резултати. С голямата, която беШе неуморна е не седеШе 10 секунди на едно място, никакви проблеми ни с бебеШки пубертет, ни с никакви капризи. Пробвала се е, единствената ми реакция е била спокойно казване, 4е няма да стане, 4е не позволявам и пр., резултат : никакви капризи, тръШкания и пр. С номер две, която е много спокойна по принцип : като ми пееШ Пенке ле, кой ли ми те слуШа. Аз говоря, обяснявам и пр., тя си капризни4и, вика, реве, докато не стане на нейното. Наказания не действат, а и аз не се 4увствам комфортно да и ги налагам. В момента играем на безразли4ие, обяснявам и неЩо и ако не е съгласна и по4не да се тръШка и казвам пак съЩото и 4акам да и мине... обикновено след 2_3 минути става и идва да се глези, или отива да свърШи каквото съм и казала.

Обаа4е..като mcdirock  и аз имам мъж контра, в смисъл, той 4исто и просто предпо4ита да и даде каквото иска, отколкото да слуШа виковете и... . Много добре знае, 4е така не става, но 4есто го прави.

А, исках да добавя, 4е поставям много малко забрани : само за неЩа, които са опасни за нея, или за околните, или ако хвърля храна по земята и тем подобни изяви на неуважение. За останалото, 4естно казано, я оставям да прави каквото пожелае...ако не иска да яде, да не яде, Ще го направи като по4увства глад. Ако иска да седи по потник (пресен сноЩен слу4ай), оставям, до 5 мин Ще и стане студено и Ще поиска сама да се обле4е.

И въобЩе, имам 4увството, 4е колкото по_малко зна4ение отдавам на някакви дразнеЩи прояви, толкова по_бързо минават, и обратно, ако се втелясам за неЩо на всяка цена, тя съЩо го прави и продължава до немай къде.

за приспиването, голямата я бях нау4ила след едномесе4ни мъки да си ляга и заспива сама, ами с малката хи4 не съм се пробвала... като знам ве4е как бързо минава времето, ми е абсолЮтно приятно да си заспива на дивана докато и държа ръ4и4ката. Тя е спокойна и на мен ми е кеф и леко на сърцето. Е, когато има гости е малко по_сложно, но ниЩо драмати4но. Все пак догодина Ще отиде да спи с кака си, а аз Ще изпитвам носталгия по приспиване на малко дете.

и аz мисля така, докато детето не zапочне да раzбира, zащо отива в ъгъла или в стаята си няма смисъл от тоzи метод на въzпитание, дори може да има нежелателни последици, както в нашия случай синът ни просто намраzи стаята, която в момента е стая zа игра и не влиzа вътре, а ако влеzне то е zакратко колкото да вzеме някоя играчка и бърzа да иzлеzе, да не би случайно zатворим вратичката (детска предпаzна преграда, никога не сме zатваряли вратата на стаята) даже zагася и осветлението, като иzлиzа. А когато сме го оставяли там не е спирал да плаче.
Целта на тайм аута е детето да се спре когато върши нещо нередно, да се остане само и да помисли върху поведението си, т.е., че това е непоzволено и нередно (поправете ме ако греша).

относно ревността при децата, наскоро гледах репортаж zа поготвителен курс zа бъдещи братя и сестри, курса се води от акушерки и е преднаzначен zа бъдещите батковци и каки, учат ги как да повдигат, повиват, хранят, носят дори и къпят бебето. Целта е децата да се чустват важни и отговорни в отглеждането на бебето и така до голяма степен да се намали чувството им на ревност и конкуренция.

и за мен темата е много актуална

моя опит за метод на възпитание е 3 мин наказана в стаята, 3 годишна е - значи 3 мин.
реве, дере, тръшка се, там. забелязала съм, че като викам файда няма. хвана ли я обаче за лакътя малко по-силничко, и говоря ли й тихо, бавно и с равен глас, не знам...плаши ли се, по-респектно ли й се види, ама слуша или поне обещава.
сърце не ми дава да я лиша от любимата й играчка за поука, само веднъж й бях казала, че Меме (мечока) си е заминал, защото не слуша и тя го преживя много трагично. оттогава не си го и помислям.
у нас имам подкрепата на мъжа си, който по принцип е по-строг от мен и това е в моя полза.
резултати от този скромен метод на възпитание нямам, не че очаквам нещо кой знае, но си мисля, че нещо греша или самото дете си е такова...мине ли наказанието става абсолютно същото диваче много скоро след това. някъде навън  като сме може и да се тръшка, да реве, но не я взимам, чакам тя да дойде, не й задоволявам прищевките винаги...

сега поне имам коз, казвам, че дядо коледа гледа и който не слуша няма да получи подарък. ефекта е временен, но пак го има. като мине коледа не знам с какво да плаша

И аз я пробвам тая тактика ама при мен не действа... Моята си ми заявява " Глупости,Ще ми донесе подаръци,Ще видиШ." и окото и не мигва.

ми като ти е умна, к'во да праиШ?

Да,бе,мерси.А Що не е и малко по_послуШна по възможност.Или да взема това да си поръ4ам аз на дядо Коледа 

Съгласна съм с всичко, което си написала, просто исках да подчертая, че Джо Фрост взема играчките НО казва, че ще ги върне когато се държат добре. А аз говорех ( за майка ми) за вземане на играчка, която не се връща, хвърля се или нещо такова.
 

За заспиването- ( обяснявам много накратко, защото и аз нямам много време в момента, ако някой е чел книгата нека да каже по-подробно). Слагаш детето в леглото, обясняваш за заспиването сам и т.н. и излизаш. Ако детето дойде да те вика и излезе, повтаряш процедурата. Така до 3 пъти. ПОсле вече само го връщаш в стаята( имам предвид в леглото) без да му говориш или да го гледаш. На следващата вечер пак. Моя опит показва, че до 2-3 дни се научават.
Ако случая е на много тежка привързаност ( примерно сте спали заедно досега)- слагаш го да спи, обясняваш, четеш приказки или каквото там. ПОсле сядаш в стаята и не му говориш нито го гледаш, само да знае че си там докато заспи. Всяка вечер намаляваш времето в което седиш там, докато стигнете до момента, в който излизаш веднага след като сложиш детето да спи.  Това ( също от опит) върши работа, прехода е по-плавен за детето, но става по-бавно.

anette1104, Tandoori   

Не знам дали точно тук е мястото да споделя какво ми разказа една приятелка за методите, които използват в детската градина, кодето ходи дъщеря и. На две години е детето.
Та общо взето системата е такава - за да не се стига до наказания се следят реакциите на децата. Например около обяд децата вече са се поизнервили след щуреене цяла сутрин и в момента, когато започнат да стават агресивни, да хвърлят играчки, да се бутат и тн. възпитателките изваждат оцветени в различни цветове хартия. Дават ги на децата и те започват бясно да късат хвърлят, забавление голямо пада и в същото време се освобождава напрежението. След като накъсат всичко им дават купи пак различно оцветени и дечицата започват да събират накъсаните хартийки в купите със същия цвят. По този начин се учат децата да разпознават цветовете. Имаше и още идеи, но общо взето всички бяха подчинени на принципа да се предвиждат проблемните ситуации и да се търси начин да се избегнат.

Аз не съм чела много по темата, но ми стана интересно тайм аут само по отношение на самостоятелното заспиване ли се прилага? Изобщто някоя от вас има ли линк към малко повече информация по темата?