Имам семеен проблем

Работата е такава, че не мога да си хвана чантата и да се изнеса в 6 ч. Ако се налага и се гонят срокове по дадени проекти, стои се до късно. Почивните дни - също. Въпреки това, мисля и по този вариант.

Имали сме период преди години, когато аз издържах и двама ни, той беше без работа. Страхотно се беше депресирал. Може би по-скоро от липсата на перспективно занимание, а не от това, че аз изкарвам парите...не съм сигурна...Но така или иначе - положението беше гадно Сега взима в пъти повече от мен и се чувства щастлив.
Честно казано, ако ми предложат хубава работа за много пари в друг град, аз бих отказала. Поне в конкретния момент. Да съм с него и  особено с детето ми е по-важно. От друга страна, знам че когато той отиде да работи в чужбина/защото това е почти неизбежен етап от кариерата му, който знам, че някой ден ще дойда/, ще го последвам със сигурност.Но това съм си аз, това са ми приоритетите. Всеки си знае...На някой може би ще им се сторя безлична, но аз просто така ги чувствам нещата

Дамм, мъжете се комплексират от преуспели жени.  Аз бих тръгнала пък каквото ще да става.
Djane, възхищавам се на  твоя мъж.

аз ще опитам да напиш набързо какво мисля, защото малкия е решил да порути къщата 
значи имай в предвид, че 10 години от живота си сте инвестирали ´в това семейство, както и дете имате и неговия живот е в играта ... докато кариера е едно мноооооого субективно понятие. То е и разтегливо и неточно и зарибяващо ... нещо като хазарта. Хващш се на хорото и някак си нямаш вече реална преценка за нещта извън кариерата . Даваш все напред и все по амбициозно ... много малко хора могат да си сложат сами спирачки и реални граници и да отделят необходимото от прекомерното и ненужното. Голям хазарт е. Това за теб.
По случая с съпруга ти. Според мен не го принуждавай и не го притискай. Той може да направи нещо , което не е по принципите му зарадисемейството, но не така. Ако се чувства неразбран, ако вижда как изпускате контрола още повече ще се обърква докато наистина спрете да се разбирате. Опитай се му покажеш, че го разбираш, че му влизаш в положението и си готова на компромиси. Като ако се преместите ще трябва да си сложиш ограничения на амбициите, да си гледашсъпруга и семейството, да си създадете кръг от приятели, любими места и развлечения, щом за него това е важно. От друга страна той ще се е преместил и ще е направил компромис със своите принципи ... НЕ можеш да искашот един човек д аизостави всичко , което намира за хубаво и редно, за да тръгне нанякъде при това със скандали и заплахи 
НЕ така.
Когато имаме разногласия в къщи по някакви въпроси винаги търсим компромис. че никога никой не прави 100% от идеите си, ако са в разрез с тези на другия ... е ясно.

питал е майка си, защото човека се почувствал в безизходица. Има ли той друг по- близък човек , с когото да сподели? жена му го поставя в ситуация да решава с един замах бъдещето на цялото семейство  Всеки има нужда в труден момент да се посъветва и да сподели с някой близък. В случая не виждам с кого освенс майка си.
И аз бих заела на нейно място страната на мъжа на Мери, защото толкова важни нещ не се решват толкова спонтанно и така вироглаво.

     Не бих нарекла комплексиран мъжа, който държи на семейството си. Щото това заминаване означава да оставиш мъжа ти сам да се справя с детето, домакинството (пране, гладене, готвене, об(л)ичане на детето, родителски и т.н.т...) и всичко останало, само за повече пари... не ми се вижда адекватно. Освен това нали си даваш сметка, че ще трябва да плащаш квартира в София, т.е. с тази заплата ще трябва да покриваш разходите за две къщи + бензин до Пловдив всяка седмица. А детето ти ще расте без майка. Абе.. откъдето и да го погледнеш - дори след всичко да ти остават някакви пари - не си заслужава...

И аз мисля като Мечо пух не си заслужава детето да е без майка и всичките нерви около постоянното пътуване.Парите не са всичко.......

Съгласна съм и аз с мнението на MechoPuh. Може би не само това, че ще взимаш повече пари от него, го притеснява. Това заминаване просто ще промени изцяло начина ви на живот, а той, според това, което пишеш, никак не обича промените. В случая май на кантара са поставени, кариерата, от една страна, и семейството, от друга, което никак не е хубаво. Едно е сигурно, без търпение, много разговори и постигане на консенсус, няма да се оправят нещата. Успех!

ами аз от собствен опит говоря. 

колкото до това "детето е без майка" ....
колко от нас са ги гледали бабите на село? тогава това беше ОК, защото Тати беше военен и мама се мъкнеше с него от град на град, пък сега не е.
Как може една жена да се справи с всички задължения по отглеждането на детето и дома, и на  никой да не му хрумне, че детето израства без баща.

не искам да звуча така феминистки, но не си падам по   подобни манипулации.

      Калина, незнам колко. Честно казано мен (нас) баби не са ме гледали. Нито в квартала знам някой да е бил гледан от баба си, освен инцидентно. Но тогава времената бяха други все пак. Както и да е. Просто по темата: незнам как можеш да си легнеш, когато детето ти е болно в Пловдив и знаеш, че още 2-3 дни няма да го видиш... Или да си тръгнеш за София и да го оставиш с температура...
      Иначе не е мисията невъможна, ако се преместите семейно в София, но все пак разходите ви ще са доста по-големи (поне 500 лв квартира + сметки). Всички други разходи - отгоре. Ще трябва да пуснете квартиранти в апартамента или да го продадете, за да си купите по-малко жилище в София. Ако ще купувате жилище, животът ви временно ще се промени доста - квартири 1-2 години докато продадете едното жилище, купите другото, ремонти, преместване, обзавеждане... Ще сте сами - без баби, без приятели и ще ви е доста трудно. Незнам дали си струва цената, която ще платите. Прецени добре нещата от всички страни.

Мисля, че мъжът ти се притеснява от неизвестното и може б иима право.Ти сигурна ли си , че ще те задържат на работа и т.н.
Я си стой в красивият Пловдив при мъжо и детенце, щом  се оправяте финансово какъв е проблема.Като си помисля само, квартири, сметки, разходи по пътищата, струва ми се неразумно
Според мен изпускаш питомното, че да гониш дивото
все пак ти пожелавам успех в избора

Има доста майки с мъже моряци, военни,пилоти,  шофьори на ТИРове, и всякакви други професии който ги принуждават да са дълго време разделени и извън дома, но семействата им съществуват, и още деца им се раждат, и всичко е ок  това, че МериДжей иска професионално да се развива, не означава че ще е за сметка на семейството  не мисля, че само мъжете имат право да следват мечтите си Това че има професионални амбиции, не я прави не пълноценна майка или съпруга щом има л´бов и разбирателство между партньорите всичко е възможно! Но със заплахи, ултиматуми, и инати и циркове до никъде не се стига, това не е пътя 
Нищо не трае вечно, затова нека всеки да живее така както желае!

Имах колеги, които напуснаха и отидоха да работят на 400 км от дома си. Взеха си жените и децата и заминаха всички заедно. Като му дадох тези примери на мъжа ми, той отговори, че това е напълно нормално и ако ситуацията в нашето семейство била такава (в смисъл мъжът да замине), нямало да има проблем.
Благодаря на всички, които споделиха обратни на моето мнения - именно затова съм пуснала тема, да чуя безпристрастни коментари.


Естествено, не съм сигурна в нищо, просто ще приема предизвикателството и риска за нещо ново. Кой може да ми гарантира, че утре няма да фалира и настоящата ми фирма?

Той твърди, че ако това предложение се отнася за Пловдив или региона, нямало да има проблем - всяка вечер съм щяла да съм си вкъщи и да изпълнявам домашните си задължения. Много боли, момичета, да ти казват, че те подкрепят в професионалното ти развитие, а накрая, при реална ситуация, това да се окажат просто думи.

Ох сега се замислих върху думите ти, че той иска второ дете, а ти - не. Да не би това да е основния проблем!? Ако ти започнеш добре платена работа и си основната движеща финансова сила, мечтата му за второ дете ще е неизпълнима. Според мен в това е скрития подтекст на отказа му.
Така поне беше при нас. Съпругът ми искаше да имаме второ дете много, а аз не бях такъв ентусиаст. Работата ми харесваше много, но и нямах переспективи пред себе си. Исках да я сменя, а той беше доста пасивен при обсъждане на това мое желание /намери си работа, ама то после ще трябва да излизаш пак в отпуска по майчинство и т.н и т.н...
Сега вече пее друга песен, като стане въпрос за нова работа- като си намериш нещо добре платено, съм съгласен- може и аз да остана да гледам бебето вкъщи.

МериДжей, проблемът ти е сериозен. Много сериозен. Преживяла съм същото, макар и с по-различни нюанси.
Според мен той няма решение в така описаната ситуация.Съпругът ти, пак според мен, няма да се промени.

Не искам да ти давам съвети, защото е абсурдно. Само ще споделя, че наистина би съжалявала много след време, ако не опиташ това, което те влече. Иначе тази дилема не би стояла пред теб. Ако решиш обратното, значи искаш другото повече. Само ти си човека, който ще го реши. Не бива да се поддаваш на емоционално изнудване. Всеки има своята истина, и тя често не е приложима и вярна за другите.

Тук имаше едно мнение, което е азбучна истина – ако има чувства, нещата са преодолими. И от страна на съпруга ти, за да те последва или даде карт бланш, и от твоя – за съответните решения.

Специално към Pipence – не си права. Едно е да потърсиш безпристрастно мнение, друго е да създаваш лагери в собственото ти семейство. В случая е точно така. И резултатът е точно обратния, както е споменала една мама. Личен опит... Съпругът на МериДжей е допуснал голяма грешка с това си поведение.

За пътуване – забрави, освен ако не ти плащат бензина, и пак ще се разбиеш от умора. За уикенда няма проблем, но за седмицата – кауза пердутта. Ако не те подкрепят от сърце, имам предвид, а явно не е така.

Още нещо - трябва да си готова да посрещнеш атаки от роднини и познати, а и от непознати – виждаш, че и тук те упрекват вече, че ще зарежеш детето си, и това ще ти въздейства зле.

И още нещо, важно – трябва да си дадеш сметка дали си готова да приемеш ултиматуми от страна на съпруга си, тоест готова ли си за решение, ако те поставят до стената.
Ако не си наясно какво е в теб, и си в разногласие със себе си, ще си разбиеш и семейството, и кариерата...

Желая ти искрено успех....
Дано съм ти била полезна. Ти имаш право на своето решение, каквото и да е то. Не знам дали тук всички разбират, че не иде реч само за пари. Те са поводът, но не и причината...