Аз без, той с детенце на 3
Ще го отглеждаме ние
И АЗ ВЕЧЕ УМИРАМ ОТ СТРАХ ДАЛИ ЩЕ СЕ СПРАВЯ!!!
Метая за дете. Всъщност една от причините да истине любовта ми към скоро бившия ми съпруг е тази, че той първо тръгна да осигурява финансовата стабилност, не-непоклатимост на семейството и все отлагаше детето за по-добри времена и така 10 години. Няма да влизам в подробности как бях психясала на темата бебе - просто е ужасно, не намираш смисъла за живот в нищо друго...
Не се страхувам да поема отговорността и ще го направя. Знам, че ще ме сравнява с истинската си майка, че ще ме мрази (вероятно) в началото, пък може и по-нататък..., ох, всъщност дали знам точно пред какво се изправям, незнам....
А после ние двамата като имаме деца? Дали ще ги обичам еднакво? Има майки, които не обичат еднакво родните си деца, не е невъзможно да обичаш и чуждото като родно, нали?
Кажете нещо, моляяяяяя...