При нас е обратното. Първия ми е кръстен на свекъра (но и аз си харесвах името). Втория път като бях бременна решихме да го кръстим на баща ми. Само че той не си харесвал името - каза да изберем някое име ако искаме да е на него с В, но да не е Васил. Но ние с мъжа ми не можахме да постигнем консенсус за друго име и си решихме да си е Васил. Е, получи се същото, което се получава като не се кръсти детето на някой - сърдене, натякване, приказки за неблагодарност. Тогава даваха някаква сапунка "Андреа Селесте", сценариста се казваше Висентий Сесус и майка ми реши, че това е идеално име - три години казваше на Васко Висентий. Сега отново продължава да му казва с разни измислени имена - минаха 11 години, а те все още ми се сърдят.
Всъщност извода е, че угодия няма. Така че избирайте си име, което ви харесва и изобщо не се съобразявайте с разни баби и дядовци
Всъщност извода е, че угодия няма. Така че избирайте си име, което ви харесва и изобщо не се съобразявайте с разни баби и дядовци
)
От страна на свекърите не е имало проблеми, защото големият им внук е кръстен на свекъра, така че всички са доволни. При евентуално второ дете обаче едва ли ще се размина толков лесно 
