Извинявай тате,аз искам друго...

болни мозъци!!!!!
добре, че го нямам този проблем.
нашето дете е с три лични имена,
българските ми близки се забавляват.
никой не е повдигнал въпроса,
защо детето не носи името му.
познават ме.

Дано не ни е къса паметта след време.Аз ще съм живот и здраве и свекърва,и тъща.Ще се радвам внуците ми да носят български имена,но децата ми единствено ще имат думата по този въпрос.

  , и аз е трябвало да се казвам Калин.

Оххх, тази тема и мен ме размисли. Митака трябваше да е момиче и аз мислех да не го кръщавам на никого. Е, той си дойде с името, но и досега ме подпитват дали не е кръстен на някого от нашите  , а имената им нямат нищо общо.
Едно момиче от родилния дом чакало също момиче. Свекитата толкова давали зор да се кръсти на свекъра, че се разбрали, ако е момче да си го кръсти на техните, а ако е момиче-на свекъра /Михаела/. Да, ама тя взела, че родила момче и то също на Димитровден. И като се почна тормоз-да се кръсти на свекъра и туй то. Даже бяха ходили да говорят с майка ми да не си записвам детето Димитър, защото тя не кандисвала. Аз я убеждавах, че това е хубава поличба за детето да се роди на празник и да си има светец-покровител. Накрая измислиха да е Митко, но не Димитър /да има поне една буква/. Всъщност свекитата бяха вбесени, понеже майката на момичето се казва с име, започващо с Д.
Е, накрая тя си го записа Димитър и свекитата преглътнаха. 

Не ми хоресват последствията-Това си е нашето внуче,това вашето Не кръщавам на никой

Направо ме втриса като чета...

Луда работа!

Абе луда ама ако ти опре до главата да се чудиш накъде да вземеш.
При мен се знаеше че ще е на някой от неговите родители и мъжът ми държеше да е на майка му/Веселина/независимо момче или момиче.В крайна сметка не се възпротиви като избрах името Валери.

Аз е трябвало да се казвам Вакрил. Майка казва че постоянно се е молила да роди момиченце. Раждам се аз и майка решава да ме кръсти все пак на свекър си - Виктория. Да ама не. Виктория не било на Вакрил, трябвало да е Весела. Та тъй се казвам.

После се ражда брат ми. Майка е имала брат на 29 г., за когото са чакали да почине. И майка решава да го кръсти на него - Борис. Обаче виждаш ли дядо ми вдигнал олелия до небесата как никой не го уважавал, как удар щял да получи и прочие. В крайна сметка името на брат ми е сменено. Майка казала че ще смени името просто да е оставят на мира и записала брат ми Борислав /не е Борис все пак/

Резултатът от всичко това е че нито на мен, нито на брат ми в момента ни пука особено за родителите на баща ми

Като знам майка какво е изтърпяла, направо ми идва да ги Сега са остарели и са много хрисими, но са вгорчили живота на майка ми на младини. За да не остане баща ми сам на някакъв празник й забранили да отиде  до майка си и баща си. Баща й е починал няколко дни по-късно, майка още не може да си прости че не го е видяла за последно.

Абсолютни простаци Аз обаче смятам да ги изненадам като не ги поканя на сватбата и тях и родата им

Ние сами си решихме голямата да бъде на първата буква на баща ми, а малкият да е на свекъра, който е починал преди много години и на майка ми.
Мога обаче да кажа за два случая с мои близки. Единият е за първият братовчед на баща ми. Като се роди синът му го кръстиха Теодор, на дядо Тодор, да ама заради тази една единствена буква разлика дядото категорично отказа да си види внука и с години се сърди. На момчето и сега му викат Тошо.
Другият е за моя състудентка. Тогава вече излизаха модерни западните имена и изведнъж тя си кръсти сина Велко. Ние всички и се чудехме, а тя обясни че за да поднови името на дядото е получила като подарък кожено палто и са започнали стоеж на ново жилище, спонсориран от свекъра. Платил си човека и си получава за каквото е платил.

Момичета,
 това което някои от вас са написали ми звучи меко казано направо абсурдно.
Когато моя син се роди си го кръстих Мартин, на никой не е кръстен. Ако някога здраве и живот имам второ дете, отново няма да го кръстя на никой. Свекъра ми един път досега не му е казал на име на детето, вече повече от три години-негов проблем, ограничени разбирания., а ... и на всичкото отгоре като се ожених си запазих моята фамилия, останах си с моминското име без да прибавям тирета и запетаи и тем подобни. Реших че така е правилно.
Добре че мъжа ми ме разбира и не ми е създавал никакви проблеми и не е поставял някакви условия.

Тази "традиция" е толкова изродена, че трябва да отпадне. Не ги разбирам тия хора, е какво като детето е кръстено на теб, какво ще стане толкова, ще се направиш през хората ли, че си много уважаван? А всъщност ти си принудил децата си да кръстят внучето на теб- със сръдни, тръшканици, заплахи с лишаване от наследство и какво ли още не. Селяния и простотия до шия. Няма да се радват, че детето е живо и здраво, ами тръгнали да правят фасони!
Моето дете не е кръстено на никой, но не съм имала проблеми с никой за това. Бих го кръстила на някой, единствено ако има име на близък, което ми харесва. Това да взема първата буква и да си съчиня нещо не е кръщаване за мен. Или цялото- или неутрално. А някой ако вземе да ми налага чрез заплахи как да го кръстя...
Иначе- да, имам познати, които са имали разправии с близките още в родилното, сменяли са имена и т.н. Не разбирам кому е нужен целият този цирк заради едно име.

ооооо ужас ! а бой ??? 

 Не съм имала разправии с никой, не съм ги именувала предварително, не ми допада и друг път съм го писала. Голямо мислене падаше в последствие за име, Димана я записахме още първия ден в родилния дом, но Момчил го мислих два дена какво име му пасва и му отива

Свекъра искаше име за малката Йоана -Попея. Кръстихме я Ева, по наш вкус. На Ивановден имаше някакъв конкурс - Мис Свят или нещо от сорта и конкурса го спечели момиче с Мария Хоакина Валдес Хулио и т.н. Свекъра ми се обърна към нас и заяви:"Виждате ли колко царствено звучи това име, ама вие не слушате човек, Ева та Ева" Същисах се, ама карай минало заминало.

За мен това е една от най-глупавите традиции в БГ. Ако ти харесва името на някой родител-кръщавай, ама ако не...в крайна сметка детето си е твое. Но и аз съм се нагледала на много такива случаи. Имах една комшийка, която си кръсти детето Георгина на майка си, която й беше поставила условия-или ще е така, или ще е Гинка, или да забрави, че има майка. Е...думи нямам. Много силно впечатление ми направи в болницата когато родих първия ден в стаята с мен имаше още едно момиче, място не можеше да си намери. Това й беше второ дете, беше решила да го кръсти на баща си,  но цялата рода и нейната и на мъжа й час по час се изреждаха да й се обаждат да й казват, че ако го кръсти така не искат да я виждат /явно баща й и майка й бяха разведени/. Свекито пък й се караше, че на вилата й селския луд се казвал така и щяло да я е срам да каже името на внука си. А то хубаво име - Павел. Много ме беше яд тогава на тези хора - вместо да се радва момичето, те щялото щастие и помрачаваха!  Доста си поплака! Ако това мамче пише тук и се извинявам, че използвам историята й,    но наистина ми направи силно впечатление!
 Затова съм много благодарна на моите родители - майка ми въобще не си харесва името, та не беше и въпрос за това, но баща ми /на който дължа много/ още като забременях ме извика и ми каза, че всяко дете си идва с името - то трябва да е избрано от родителите и да отива на детето, т.е. родителите си усещали най-добре кое е най-подходящото име за детето им.  И до края на бременността ми напомняше да не се съобразявам с имената.