Чакайте, ма мъжете да не са помяри, та да са общи? Такъв няма място до сериозна и свестна жена.
Е, всички не са помияри, ама много има такива
А има свестни жени се събират с помияри и късничко разбират. Или пък си живеят в неведение.
- Публикувана: 15 май 2022, 17:13 ч.
- Последно мнение: 20 май 2022, 19:54 ч.
Как да разкарам любовницата на мъжа ми?
Чакайте, ма мъжете да не са помяри, та да са общи? Такъв няма място до сериозна и свестна жена.
Е, всички не са помияри, ама много има такива
А има свестни жени се събират с помияри и късничко разбират. Или пък си живеят в неведение.
Не се заблуждавай, преживях това преди 10години, нямаше никакъв ефект. Разделихме се, т.е. аз напуснах тоци цирк, сега съм много по-добре. Съветът ми е да приключиш, или да си намериш приятел, любовник, какъвто го наречеш, с който да изживееш много неща, които с твоят мъж няма да имаш. Животът продължава, колкото и да е трудно.
Никой не бяга от доброто (и за двата пола ) не грешете не можеш върна това дето не се връща .приемате мъжете за даденост (и мъжете за жените де ) променяте се и после се чудим защо другият е отишъл при друг/а . Промяната е станала след като са се събрали ИЛИ са се престрували докато " завоюват позиция " на незаменим а няма такъв ( е само аз де 
. )
. ) 
Авторката, обаче влиза, чете, но не пише. Дали пък, ако беше пързалка нямаше да пусне някой и друг сълзлив коментар, че той е прекрасен, че го обича повече от себе си и не може да зачеркне с лека ръка
20 години, че децата ще страдат и т.н.. Та, може и да е истина и нещо да достига до съзнанието ѝ, но да ѝ е трудно още да приеме истината. Пътят е дълъг.
20 години, че децата ще страдат и т.н.. Та, може и да е истина и нещо да достига до съзнанието ѝ, но да ѝ е трудно още да приеме истината. Пътят е дълъг.
Щом се е появила след толкова години брак друга, забрави.....семейството е разбито. Приеми го за факт, и продължавай напред. И се замисли, дали случайно с нещо не си и ти виновна. Или просто се прили и двамата семейството за даденост, и никой не се е старал да поддържа огъня, което много често се случва.
Поставям се на ваше място. Не бих се унижила да търся обяснение от любовницата и да падна толкова ниско. Бих провела един спокоен разговор със съпрга ми и да споделя ,че виждам промяна в отношенията ни. Заради всички години заедно бих дала шанс да прецени дали семейството и аз сме по-ценни или тръпката , която изпитва. След определен период ако нещата не се променят и той продължи да се държи все така зле с мен тогава бих взела по-крайни мерки. Но да говоря и да се унижавам и да прося любов - НЕ!
