Като се замисля ние не се караме, но тази седмица започнахме да си разменяме "реплики" само по телефона, които носят неприятни емоции, не че сме се обиждали, нищо подобно, а вечер като се видим - мир и любов, но един час след съответния разговор по телефона не мога да си успокоя нервната система и се усещам как сама си се самонавивам и това не ми харесва.
Та за какво става на въпрос - първото спречкване бе по повод защо съм купила антибиотик на детето /предписан от лекарката/ за който и аз не бях съгласна да го вземаме заради страничния му ефект - повръщане и казах, че ще търся други решения. Един аптекар /приятел на баща ми/ ми каза, че има вносен вариянт на същия, без въпросния страничен ефект и който аз естествено купих, че на всичко отгоре и започнах да давам на детето.
А второто - купила ли съм колонки за компютъра, на което отговорих с - не, защото ако утре той не вземе заплата няма да имаме пари с които да купим подарък за кума, чийто рожден ден ще се празнува в събота, поради което ми се разсърди и с репликата "Да бе, аз нищо не разбирам" ми затвори телефона. След малко като се прибера всичко ще бъде цветя и рози, все едно телефонния разговор не се е състоял.
А защо ще стои 2 дни без колонки - преместихме се при родителите ми, защото в квартирата тече ремонт, но взехме компютъра /свързан е с работата ми/ като оставихме там касетофона /вързан е вместо колонки/ за да не мъкнем излишно багаж - сметнах, че по-удачно да вземем слушалките, че заемат по-малко място вместо колонките.
Проблема е, че така като ми затвори телефона и започвам аз самата да се самонавивам - защо не помисли малко, защо като толкова иска да има 2 дни колонки не си направи от старите тонколони, които стоят само за украса, след смяна на жакчето им /може да го направи, има материалите и инструментите за това, вярно на баща ми са, но ги знае къде стоят/, а и това бе негово предложение. А на всичко отгоре има и време /той е в болничен за гледане на детето/. Какво ще му стане ако ползва слушалките 2 дни и т.н.
Съзнавам, че това е порочна практика, но не мога да се спра и като започна да се самонавивам започвам и да се ядосвам. Като се прибера вече ми е минало, а също и на него, но си мисля -ако продължаваме така докъде ще я докараме.
Ох, не знам защо пиша темата - вероятно да се оплача и да ми олекне, макар че има далеч по-сериозни проблеми от моите, извинявайте за което.
Та за какво става на въпрос - първото спречкване бе по повод защо съм купила антибиотик на детето /предписан от лекарката/ за който и аз не бях съгласна да го вземаме заради страничния му ефект - повръщане и казах, че ще търся други решения. Един аптекар /приятел на баща ми/ ми каза, че има вносен вариянт на същия, без въпросния страничен ефект и който аз естествено купих, че на всичко отгоре и започнах да давам на детето.
А второто - купила ли съм колонки за компютъра, на което отговорих с - не, защото ако утре той не вземе заплата няма да имаме пари с които да купим подарък за кума, чийто рожден ден ще се празнува в събота, поради което ми се разсърди и с репликата "Да бе, аз нищо не разбирам" ми затвори телефона. След малко като се прибера всичко ще бъде цветя и рози, все едно телефонния разговор не се е състоял.
А защо ще стои 2 дни без колонки - преместихме се при родителите ми, защото в квартирата тече ремонт, но взехме компютъра /свързан е с работата ми/ като оставихме там касетофона /вързан е вместо колонки/ за да не мъкнем излишно багаж - сметнах, че по-удачно да вземем слушалките, че заемат по-малко място вместо колонките.
Проблема е, че така като ми затвори телефона и започвам аз самата да се самонавивам - защо не помисли малко, защо като толкова иска да има 2 дни колонки не си направи от старите тонколони, които стоят само за украса, след смяна на жакчето им /може да го направи, има материалите и инструментите за това, вярно на баща ми са, но ги знае къде стоят/, а и това бе негово предложение. А на всичко отгоре има и време /той е в болничен за гледане на детето/. Какво ще му стане ако ползва слушалките 2 дни и т.н.
Съзнавам, че това е порочна практика, но не мога да се спра и като започна да се самонавивам започвам и да се ядосвам. Като се прибера вече ми е минало, а също и на него, но си мисля -ако продължаваме така докъде ще я докараме.
Ох, не знам защо пиша темата - вероятно да се оплача и да ми олекне, макар че има далеч по-сериозни проблеми от моите, извинявайте за което.
.. 
. 
, много ми беше трудно да свикна но вече разбрах, че си говоря сама като се карам / или поне когато се опитвам да се карам де/. Той не обича да се кара с който и да е било въпреки, че веднъж се скара с майка си но тя си го заслужи 
/ а това е много вредно за психиката/ 
направо издивяяявам и става мелето като преспим детето. 
....а ако няма караници в едно семейство няма да е интересно и доста съмнително 
6te probvam tova r me4etata. Dano da pomogne? 
и по4вам да бу4а за други елементарни житейски проблеми 
За него нито един повод не е значителен, да ми подари цветя или друг подарък е в сферата на невероятното. Изобщо всякакъв вид романтика е табу!!! 