Съвет, от вас като родители.. относно моите родители

Кратко и точно резюме на ситуацията! Напълно съм съгласна. 

Това за съжаление не винаги е вярно. Човешкият егоизъм включително родителският няма край....

Само едно мога да кажа - слушай сърцето си!

Да, но има истина в него........щом е зарязал жена си заради теб, много е вероятно да повтори това.........

хм, много си крайна, брррр...
разведените нямат право на втори шанс, така ли
ти да не си била там?
"Страшна" помощ и съвет даваш

Хората се срещат, събират..... и често всеки поема по своя път, понякога обаче създават толкова силна връзка със своята намерена половинка, че остават заедно до края. И въобще има ли гаранция? И въобще какво би излязло накрая ако още от началото съмнението и чувството за собствена сигурност прикриват истинските чувства? Ако обичаш истински някого и вярваш в него, то започваш да се бориш за любовта си, макар доста често и с най-близките си хора. Имам чувството, че нашите родители все още не могат да се отърсят от консервативните стереотипи и предразсъдъци и се опитват да ни предначертават живота, гледайки от тяхната позиция. Трудно им е да осъзнаят сякаш, че детето е вече пораснал и разумен човек, който трябва да направи своя избор. И в опитите да го предпазят могат да допуснат най-голямата грешка като родители - да го "изгубят" безвъзвратно. За това слушай гласа на сърцето и на разума си, животът си е твой, а те в един прекрасен момент ще осъзнаят грешката си  .

Така е ,прави това което чувстваш,че сърцето ти казва!   

Така е, много си права......но какво ще стане с нея, ако се съберат и след две години той я зареже....тогава ще бъде съкрушена и с развалени отношения с близките си хора.........според мен най- морално и стратегически е да се оттеглиш за момент.....спри да показваш чувства и да го търсиш и виж дали той е готов да се бори за теб, дори срещу родителите ти.........кажи му, че си уморена и се предаваш................Извинявай, знам, че звуча цинично, но това са само думи........в живота е истинската драма

и аз съм минала по този път преди 8 год. - послушах сърцето си и спечелих, проблема с родителите ми небеше толкова тежък /при мен просто бяха загрижени/, но нещата се оправиха, когато се запознаха с мъжа ми. Искам да подчертая това, че човек се е развел веднъж не го прави по-малко човек и на него неможе да се разчита
Никой не е застрахован, а и всеки заслужава втори шанс

Била съм свидетел на подобна ситуация - само че не разведен с дете, а с 25 години по-голям от момичето и чужденец. Реакцията на родителите на момичето също беше подобна - и може би там някъде сбъркаха. В стремежа си на всяка цена да я откажат от него, всъщност я сближиха още повече. Стигна се до брак и дете, сега той не работи, не може още и на пенсия да излезе, а жена му работи и нощем, за да издържа семейството. Той започна и да си попийва. Имало е и панаири. Стигна се до там, че момичета взе да си признава, че ако не е детето, до сега да го е зарязала. Вече си дава сметка, че е сбъркала, но в момента, в който родителите й кажат лоша дума срещу него или се опитат да й покажат какъв е той наистина, се почват скандали, тя се обръща на 180 градуса и почва да твърди, че е щастлива.
пиша всичко това, защото не винаги реакцията на родители и близки е правилната, макар и намеренията да са добри.
Опитай се да се абстрахираш от тяхното поведение и да видиш намеренията им (т.е. опитай се да игнорираш това, че си к... според тях и подобни обиди, а да видиш бъдещето си с този човек - дали твоето огромно желание да си с него не е обратна реакция на тяхното поведение, опитай се да си анализираш връзката, без да ги вземаш пред вид - т.е. без да мислиш, че си лошата дъщеря и т.н. - това ли е човекът, с който би искала да прекараш останалите дни от живота си, с него да остарееш и т.н.)Ситуацията ти не е лесна, но съм сигурна, че обичаш много родителите си, затова така се тормозиш много. Те също те обичат много (и едва ли е само заради това какво ще кажат хората) - опасяват се главно за твоето бъдеще с този човек. Над това се замисли и ти и ако смяташ, че това е той, опитай се тогава да им докажеш това. Бъди силна и в този случай мисли за себе си, защото евентуално ти ще градиш семейство с него.

Пиша една история-момиче,което е влюбено в мъж по-голям с 10 години,представя го на родителите си и те реагират по същия начин,както твоите родители.Обидена от тяхната реакция и категорични забрани за срещи,момичето се омъжва за този човек,повече,за да докаже,че вече не е малка.Впоследствие родителите приемат ситуацията.Момичето обаче още след месец разбира,че е направило огромна грешка,но не смее 10 години да направи крачка към собственото си щастие,за да не бъде "победена" от родителите.След време се развежда.Това момиче бях аз.
Помисли много добре,въпреки заплахите и острите реакции-не взимай прибързани решения.Чакай,прецени добре човека,ние понякога много трудно разбираме,че този човек ще е до нас цял живот.Не се карай с родителите си,не обяснявай,просто изчакай,но не се отказвай от  този мъж,ако го обичаш.
За себе си,аз мисля,че ако моите родители не бяха реагирали толкова остро и властно,ако дори ми бяха казали-поживей с него,за да прецениш добре,ние щяхме да се разделим много бързо.Ако родителите ти не осъзнават,че  още повече повдигат адреналина ти и правят мъжа до теб по-важен със забраните си,ти изчакай,за да изясниш чувствата си.Просто изчакай

Разбирам как се чувстваш, може би защото живея и чакам бебе от татко с неуспешен първи брак и едно дете от него.....
Той има развод , но като се запознахме нямаше такъв и дори все още споделяше жилище с бившата си / вече/ съпруга.......
Родителите искат винаги най - доброто за детето си , а "постфактум" , женен или разведен мъж не попада в тази категория , уви.....
..................
Безсмислено е да правя сравнения  и да давам оценки, но е факт , че всичко опира до конкретният човек и личност
Само прост пример давам.....мъжът "с опит" в брака е много по приспособим към адаптацията свързана със съвместното съжителство, отколкото "самеца" свикнал цял живот да поставя собствените си приоритети и желания пред тези на половинката........
...............
Моите родители бяха меко казано силно резервирани в началото на моята връзка, за която говоря, но с времето в резултат на много и системни усилия / които всъщност не са усилия за него, виждам че ги прави с лекота/ от страна на половинката, той успя да ги спечели...и то до такава степен , че ако случайно се зароди някакво напрежение между баща ми и него, при споделяне с майка ми тя казва:
" Ти баща ти го остави.....гледай си семейството !"..../въпреки че нямаме брак/......
Искрено ти желая успех !

Именно, родителите ти в случая са афектирани, защото не си изпълнила очакванията им, които явно взимат много насериозно. Но това не е твой проблем, имаш собствен живот и глава на раменете. Не знам дали това е най-добрият начин, но аз импулсивно бих постъпила точно както съветва NadG. Мисля, че трябва да има и по-елегантен начин, но не го виждам сега.
Надявам се да не ми се налага де, родителите ми обикновено уважават моя избор, дори да не им харесва, и подобни панаири не са правили...
Успех, каквото и да решиш


п.с. Постави се за момент в ролята на страничен наблюдател на самата себе си (трудно е, защото в момента си потънала в ситуацията и тя за теб е много важна, но опитай), така, сякаш не касае теб, а някой друг. И само наблюдавай. На мен ми действа ... отрезвяващо.

Не съм съгласна с теб

Моята ситуация бе същата преди време.Но 4ак такива заплахи не съм получавала от родителите си Заплахите със заканване,4е ако не се разделим и не го оставя,полу4авах от сегашната ми свекърва Юото ненадейно,тя заоби4а тогавашната си снаха
След като се разведе и заплахите спряха от нейна страна.Баща ми също не бе съгласен с връзката ни,но няма да забравя колко ме беше страх да му заявя,4е аз ве4е живея при господина и то4ка по-въпроса.Е разкряка се,ама заявих категори4но,4е това съм решила и това си е моя живот и ще го живея с който и както намеря за добре,а той ако иска да го приема.Скарахме се и аз си тръгнах,но ве4ерта ни дойде на гости,да види зета От тогава не съм 4ула лоша приказка от него за мъжа ми
Със свеки също подържаме нормални взаймоотношения,е не че се оби4аме,ама се спогаждаме и търпиме

Моят съвет е-послушай сърцето си Аз не съжалявам за избора,който направих