Кой ви е по-близък - половинката или приятелите?

  • 3 837
  • 68
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: X
Има известна разлика дали си говорила с негови приятели, или с твои. Твоя приятелка не вярвам да се свърже с него и да започне да коментира. Но с негов приятел излиза все едно говориш зад гърба на мъжа ти.

И не, в ежедневието си не деля приятелите на негови и мои. Много години сме заедно и се обичаме и уважаваме, както с неговите, така и с моите. Но ако сега се разделим, нормално е неговите приятели да останат до него и отношенията ми с тях да се променят.

# 16
  • София
  • Мнения: 2 630
Мъжът ми е най-близък, дори по-близък от родителите ми и мисля, че това е нормално. Не говоря за важност, а за близост. Приятелите ми не знаят почти нищо от нашия личен живот и не споделям, за да ми “олекне”. На мен много от тях  ми споделят, защото знаят, че от мен нищо няма да излезе.

# 17
  • Мнения: 6 791
Има приятели и приятели. На доста ограничен кръг от хора бих споделила всичко, с други не, не защото ще ме изпортят или клюкарят, а защото не съм ги допуснала толкова близо до мен. Не знам на кой казваш половинка, но разни гадженца не са половинки. Половинка, партньор е човека, с който сте решили да прекарате живота си заедно. В един етап от живота, родителите ми са били номер 1 хора, на които да се оплача, да потърся помощ, закрила, съвет. Сега това е мъжът ми. Ние сме от много години заедно, тази близост не е паднала от небето, а е плод на всичко, през което сме минали заедно.

# 18
  • Мнения: 9 413
На семейна приятелка, а още повече на семеен приятел, никога не бих се оплаквала от мъжа си. Само на близки лични приятелКИ. Най-често това е сестра ми.

# 19
  • Мнения: 12 473
Мъжът ми е най-близък, дори по-близък от родителите ми и мисля, че това е нормално. Не говоря за важност, а за близост. Приятелите ми не знаят почти нищо от нашия личен живот и не споделям, за да ми “олекне”. На мен много от тях  ми споделят, защото знаят, че от мен нищо няма да излезе.
И аз съм така.

# 20
  • Мнения: 6 784
Не бива да се "оплакваш" от партньора си пред други хора, независимо родители, общи приятели, твои приятелки, лелята в магазина, бабата пред блока и тн. клюкарски истории, защото вие може да се сдобрите и да забравите за какво сте се карали, обаче другите хора няма. В тяхното съзнание ще остане, че не си щастлива с този човек. Ако имате някакви проблеми, си ги решавайте на саме. Пред другите само хубави неща. Ако ще си с този човек.
Иначе на въпроса. Мъжа ми ми е най-добрият приятел.

# 21
  • Мнения: 20 174
Е, ако мъжът до мен не ми е по-близък от приятелите, за какво ми е. Приятелите са за хахохихи и рядко за интимни споделяния. По-скоро на теми, касаещи моята личност.
То и по това се познават кои могат д ти бъдат приятели. С кои можеш да споделяш наистина интимни лични неща.

# 22
  • Мнения: 9 413
Да и после идва тук поредната жертва на тормоз във форума и казва, че никой от познатите й не знае, защото :
Не бива да се "оплакваш" от партньора си пред други хора, независимо родители, общи приятели, твои приятелки, лелята в магазина, бабата пред блока и тн. клюкарски истории, защото вие може да се сдобрите и да забравите за какво сте се карали, обаче другите хора няма. В тяхното съзнание ще остане, че не си щастлива с този човек. Ако имате някакви проблеми, си ги решавайте на саме. Пред другите само хубави неща. Ако ще си с този човек.

# 23
  • София
  • Мнения: 5 153
Аз пък ако не мога да се допитам до приятелите ми за някакъв проблем във връзката ми, какви приятели са ми те? Да, ако са просто познати, лоша дума няма да кажа. Ама на хора, с които сме от 8-ми клас и си знаем и майчиното мляко и да не им кажа "Абе, така и така, с Пенчо напоследък еди-какво си се случва...". Значи не са ми никакви приятели.
Проблемът на авторката според мен е сбутан умишлено или не в ей това изречение - От своя страна, МП се е отпуснал да каже, че ако въпросната ни разправия продължава, няма да издържи дълго и може и да приключи нашата връзка. Само дето думите не са точно такива, а малко по... груби да речем. При което, въпросният "приятел" един вид го подстрекава.

# 24
  • Мнения: 6 784
Да и после идва тук поредната жертва на тормоз във форума и казва, че никой от познатите й не знае, защото :
Не бива да се "оплакваш" от партньора си пред други хора, независимо родители, общи приятели, твои приятелки, лелята в магазина, бабата пред блока и тн. клюкарски истории, защото вие може да се сдобрите и да забравите за какво сте се карали, обаче другите хора няма. В тяхното съзнание ще остане, че не си щастлива с този човек. Ако имате някакви проблеми, си ги решавайте на саме. Пред другите само хубави неща. Ако ще си с този човек.

Е, къде пък изобщо съм споменала з атормоз. Имах предвид някакви дребни оплаквания от типа "офф тая сутрин е забравил боклука" Ако става въпрос за тормоз, пак няма какво да се оплакваш, ами направо търсиш родители, приятели, близки за помощ и се махаш.

# 25
  • Мнения: 284
Половинката в началото, но в един момент забравиш ли приятелите става тегаво. Времената се променят, понякога се оказва, че най-големият ти враг е бил в чаршафите ти и тогава идват приятелите - ако не са те забравили.

# 26
  • Мнения: 3 021
На моите приятели имам 100% доверие. Според мен просто си се доверила на грешния човек. Добър приятел ще те изслуша, без после да ходи да те коментора и да изправя кривите краставици. Съжалявам, но този човек звучи като откровен интригант. Аз бих го разкарала от живота си незабавно.
Мъжът и приятелите ми са по различен начин близки. Не бих се захванала да ги сравнявам, тъй като имат различни роли в живота ми и не виждам какво обслужва подобно сравнение.

# 27
  • Мнения: 7 530
Трябва баланс между приятели и половинка.
Естествено, че човекът с който живееш постепенно измества приятелите, най- малкото, че си ангажирана с нови задължения, но не трябва и да забравяш добрите си приятели, защото не знаеш кога ще имаш нужда от тях.

# 28
  • Мнения: 46 590
Мъжът ми.
Не обичам съвети, смятам, че заедно можем да разрешим всеки проблем. Но и да чукам на глава, не сме имали сериозни такива.

# 29
  • Мнения: 7 435
И сравнение не може да става, мъжът ми ми е най- близкият човек, семейните приятели не са ми близки, за да споделям каквото и да е лично нещо. Имам 2 верни приятелки плюс майка ми и дъщеря ми, с тях споделям, но съвсем не всичко. За мен семейните приятели не са нещо важно или постоянно, едни си отиват, други идват.

Общи условия

Активация на акаунт