zuzina, при нас се случва следното: детето Х е със съмнение за пневмониа, на антибиотик и жестока кашлица. майката /безработна/ не се срамува да го разказва на останалите майки по разходката и го води на ясли спокойна.
Как да не се впрягам, като авторката на темата дава очеизваден пример за родителска безотговорност, и незнайно как в нейното съзнание тя се преобразува във виновно поведение от страна на персонала!!! Кой ако не родителя ще знае дали детето е болно или здраво, като аз съм го видяла вчера , а мама е била с него цяла нощ и сутринта? Или трябва да се отнасяме с родителите като с престъпници, които се опитват да укрият болестните симптоми и да ни излъжат? Та нали те са тези, които би трябвало да са най - загрижени за здравето на собствените си деца!
Би било редно, като сме свидетели на родителска безотговорност като тази в случая, да се обърнем към този родител, а не да виним обичайния заподозрян за всички проблеми на децата - детските заведения.
). 
В началото се възмущавах, обаче после го приех. 
Ама то там си е жива мъка, непрекъснато вардя моята да не пипа бебето по ръчичките, да не го гали по главичката, коремчето да не натисне и какво ли още не 
