аз кръстих малкия на баща си взех това решение след като разбрах че ще е момче - просто доставяш удоволствие на таткото съгласувах го естествено с таткото - той беше съгласен
- Публикувана: 25 ноем. 2006, 17:13 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2007, 22:02 ч.
Кои от Вас са кръстили детето на таткото?!?
Аз също кръстих Хриси на мъжа ми,но когато преди да родя говорехме за имена,той самият ме остави да решавам и се съгласяваше на всичките,които му предлагах.Съответно имената нямаха нищо общо с неговото.........умишлено 
и след като родих,той самият смяташе,че ще се казва Силвия,а аз го изненадах с Христиана.Не беше на себе си от кеф 
,защото не е и подозирал за намеренията ми.Трудно ми беше обаче да запазя изненадата в тайна. 
и след като родих,той самият смяташе,че ще се казва Силвия,а аз го изненадах с Христиана.Не беше на себе си от кеф ,защото не е и подозирал за намеренията ми.Трудно ми беше обаче да запазя изненадата в тайна. 
Още преди да забременея сме си говорили с таткото и съм му казвала, че ако имаме момченце, искам да го кръстя на него. Той пък обаче не си харесва името, а и той е кръстен на баща си. А и двамата сме с почти еднакви имена и респективно ще е кръстен и на двамата, а аз също не си харесвам толкова името и не искам да кръщавам детето си и на мен. Така че ако е момче, ще го кръстя на баща си, защото името много ми харесваи ще е много щастлив 
Той го заслужава. Не че държа да е кръстено на някого, но искам да го направя заради баща ми. 
А ако е момиченце( както си мился аз), таткото избира име и засега се е спрял на името на майка си и аз съм съгласна. Пък и тя ми е много симпатична поне засега
Той го заслужава. Не че държа да е кръстено на някого, но искам да го направя заради баща ми. А ако е момиченце( както си мился аз), таткото избира име и засега се е спрял на името на майка си и аз съм съгласна. Пък и тя ми е много симпатична поне засега 
Беше изненада за всички, а за бащата най-голяма. 
Това, че синът ни е кръстен на баща си изненада по-скоро мен, отколкото баща му. Идеята за това беше моя, още преди да забременея сме си говорили и съм му казвала, че ако имаме момченце, искам да го кръстя на него, но през цялата ми бременност, мъжа ми обясняваше как не си харесвал името и т.н. В крайна сметка решихме, че или ще е на него или на неговия баща, но в течение на времето ще изберем на кого точно. Да, ама времето си мина, аз влязох да раждам, родих и акушерката ме пита - "как ще се казва детето", пък аз викам - "незнам". И така се обадих на мъжа ми и той щастлив от новината, че има син, ме изненада с фразата - "ма много ще е хубаво да се казва като мен, а?".
- А кой изобщо говори за моди някакви? Кой си кръщава децата според модата? Всичко е лично решение и предпочитания и това какъв смисъл влагаш в нещата!
Според мен това е демоде...
Според мен това е демоде...
Eli cz - искам да е изненада... веднъж си призна /беше пийнал 
/, че ще е много горд, ако сина ни се казва като него... аз първоначално абсолютно отхвърлих подобна идея, някак не ми допадаше дублирането.
Но... тъй като аз обожавам съпруга ми, а и той е просто уникален човек... та постепенно започнах да одобрявам, осъзнавайки, че ще е трогнат и горд до безкрай... пък и се надявам да прилича на него /чрез името да се пренесе характера - това е малко странно, ама ми звучи хубаво.../
Та така...
didi 81 - може да не съм те разбрала...
.... благодаря ти за пожеланията!
/, че ще е много горд, ако сина ни се казва като него... аз първоначално абсолютно отхвърлих подобна идея, някак не ми допадаше дублирането.Но... тъй като аз обожавам съпруга ми, а и той е просто уникален човек... та постепенно започнах да одобрявам, осъзнавайки, че ще е трогнат и горд до безкрай... пък и се надявам да прилича на него /чрез името да се пренесе характера - това е малко странно, ама ми звучи хубаво.../
Та така...
didi 81 - може да не съм те разбрала...
.... благодаря ти за пожеланията!
Бобо е кръстен на татко си по мое предложение. Таткото е много горд с това и се хвали на всички, дори да не го питат
Ако питаш мен това въобще не е демоде, точно обратно, все още много хора са с остарели предубеждения. Чувала съм какви ли не изказвания по темата и то предимно от хора, които смятат, че детето трябва да е кръстено на родителите на таткото
Накрая ще добавя, че 5 месеца след нас братовчед ми кръсти малкият на себе си, на мъжа ми най-добрият приятел също. Май трябваше някой да ги поведе
Ако питаш мен това въобще не е демоде, точно обратно, все още много хора са с остарели предубеждения. Чувала съм какви ли не изказвания по темата и то предимно от хора, които смятат, че детето трябва да е кръстено на родителите на таткото
Накрая ще добавя, че 5 месеца след нас братовчед ми кръсти малкият на себе си, на мъжа ми най-добрият приятел също. Май трябваше някой да ги поведе