На Изидора и беше омръзнал езерния живот. Тя си мечтаеше да дойде деня, в който ще и разрещат да отиде до океана. Бащата на Изи, речният крал Инах беше много строг и никак не одобряваше това, че Изи не се интересува от речните дела. Притеснен от това, царят през ден свикваше речния съвет, за да обсъждат бъдещето на царството и задомяването на дъщеря му Изидора I Инах. Милата Изи дори не подозираше, че цели дванадесет люспести глави мислеха по цели дни и нощи за кого да я сгодят- дали за соленоводния и брадавичест принц на морето, който имаше кокоши трън, дали за сладководния и зеленкож блатен кандидат с три корема или за дълбоководния, но плиткоумен океански граф , който от тежеста на водата беше останал почти без профил.........
Изи още нямаше 12, но вече се чувстваше голяма и живяла достатъчно, за да разбере, че мамините здравословни водорасли не са и по вкуса, а обществото, в което се движеше майка и, речната Нимфа Мелинеа и което се състоеше само от дебелата графиня Калисто ( която Изи наричаше Кали- сто кила) е прекалено скучно за малки кравички.
Тя беше във възраст, в която си задаваше хиляди въпроси , отговорите на които никак не я задоволяваха. Например на въпроса "Защо при двама водни родители, аз съм се родила крава ?" и отговаряха "Хм- Хм....де да знаем, прищявка на природата, заговор на съдбата и бога на живите твари" и т.н придружено с много хъмкане, почесване, мънкане и въртене на очи......а ако случайно баща и споменеше, че има носа на баба си получаваше такива кръвнишки погледи от майка и, че спираше на мига.......
Единствената компания на Изи във водния дворец беше кученцето Арго. Това странно същество само я бе нямерило. В една тъмна нощ, когато в езерото се беше завихрило страхотно ледено течение, заплашващо да отнесе двореца и обитателите му и всички спяха на копита и люспи от ужас, в прозореца на детската стая се удари нещо малко, гладко и розово. То се задържа там и когато течението отмина, Изи отвори прозореца и го взе в копитцата си. Малкото същество повдигна клепачи, за да се огледа и се оказа, че цялото му тяло е покрито с очи, освен по тънките крчаета и голата опашчица. Изидора си помисли, че никога не е виждала нещо по- гадно и тъкмо да го хвърли навън, кълбото очи изплези езиче и я близна по муцунката. Това беше достатъно, за да накара голямото сърце на Изидора да трепне и да се облее в топлина. Тя почувства любов и доближи до муцунката си малката топчица. Тя беше толкова странна, почти колкото беше странна Изи в този свят. Тогава малката принцеса се закле да се грижи за розовото същество ....и без да иска започна да брои "едно, две, три......"
Колкото и странно да беше за всички, съществото се оказа кученце. Малко, голо, розово кученце с точно сто, според Изи, очи любовно вперени в нея, изплезено езиче и вечно мърдаща опашчица