За лошия подход на родителите

  • 7 774
  • 201
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 584
Бих искала да споделя с вас една публикация, която ми излезе във фейсбук и ще се радвам да я обсъдим. Simple Smile

“Родителите ми ме биеха, когато бях дете и не съм травмиран.“, казва мъж алкохолик, чийто партньор го е докладвал за физическо насилие.

“Като малък ме наказваха много и съм добре.“, казва мъжът, който се оплаква всеки път, когато направи грешка.

“Когато като малка не се подчинявах, баща ми ме заключваше в една стая и за това съм му благодарна днес.“, казва жената, която страда от пристъпи на паника и страх от тесни пространства.

“Родителите ми ме принудиха да отида на чиракуване по тази професия, където изкарвам много пари, и за това съм много благодарен.“, казва мъжът, който няма търпение за петък, защото мрази работата си.

“Когато бях малка, родителите ми ме караха да седя на масата, докато не изям всичко.“, казва жена, която не разбира защо се бори с хранителните разстройства.

Време е да преодолеем травмата на поколенията и да осъзнаем миналите си модели.  Време е да бъдем състрадателни към себе си и децата си.

Детето се научава да решава проблеми чрез разговор, ако решаваме конфликтите в семейството по този начин.  Ако проблемите със заплахите и наказанията бъдат решени, един ден той ще действа по същия начин.

Детето се учи на състрадание, когато сме състрадателни към тях.

Детето се научава да слуша другите, когато слушаме детето, когато ни интересува как се чувства и как изглежда неговият свят.

Едно дете се научава да вярва в себе си, ако ние вярваме в него.

# 1
  • София
  • Мнения: 2 722
Малко ли са темите, за да се пуска отново нова?
Въпрос: всеки, който не обича работата си е каран да работи на сила от родителите? Всеки, който се страхува от малки пространства е заключван за наказание?
Такъв пост може да се напише и против либералното възпитание, кой тогава определя кой метод е лош?
Не подкрепям насилието, но не съм привърженик на либералното. За мен родител трябва да е строг и справедлив.

# 2
  • Мнения: 18 805
Ами да, повечето хора повтарят родителския модел, малко го отхвърлят.

И във форума е пълно с постове "мен ме биха като малък\малка и съм им благодарна, иначе нямаше да стана човек." Науката психология не е изненадана.

# 3
  • София
  • Мнения: 35 332
Като бях малка, нямаше деца с тревожност, ПА и депресии, пък не знам.

# 4
  • Мнения: 4 037
Като видя такива сълзливи фейсбук постове и ми се драйфа.

Ако не трябваше да тръгвам за работа щях да ти напиша същия пост за куп познати деца които ги гледат по твоя начин, и които не си ебават родителите за нищо, защото знаят, че насреща само ще им се говори състрадателно и без никакви реални последствия.

# 5
  • Мнения: 6 292
Либералното възпитание квито поразии ще направи, тепърва ще се разбира. Като гледам колко деца се възпитават като център на вселената, презадоволени, всичко на готово без никой нищо да смее да им каже, като пораснат един ден ще има "изненадаааа"- че светът на големите не е устроен така. Ама нищо де, нека примираме, че сме изяли някой заслужен шамар като малки.

# 6
  • София
  • Мнения: 29 008
А, и нелибералното вреди. Свекърът ми си мисли, че всички трябва да се въртим около него.

# 7
  • Мнения: 12 928
Произволни изводи от неясни твърдения. Не бих обсъждала несериозна статия, сякаш заслужава внимание.

# 8
  • Мнения: 15 221
Като бях малка, нямаше деца с тревожност, ПА и депресии, пък не знам.
А, имаше си. Едните ревяха за щяло и нещяло , другите тормозеха другите деца. Просто нямаха фенси диагноза.

# 9
  • Мнения: 2 676
Даааа,за това ги гледам как масово се молят на децата си-"Моля те мамо,спри да пипаш" ,"Моля те мамо,недей" и детето си продължава да си прави каквото иска.
Липсва респект към родителското тяло,а и самите родители се обиждат когато се направи забележка на децата им,понеже те не са успели да ги научат на правила,или просто са ги оставили "да са себе си".

Цитат
Детето се научава да слуша другите, когато слушаме детето, когато ни интересува как се чувства и как изглежда неговият свят.

# 10
  • София
  • Мнения: 29 008
За респекта не знам, но знам, че много хора бъркат "козируване" с "уважение". Иначе аз също казвам "моля" и "ако обичаш" на сина ми.

# 11
  • Мнения: 3 301
Имаше тревожни и депресирани деца и преди, просто си страдахме тихо вкъщи, то нямаше и кой да ти помогне за тези "глезотии", не се говореше за това.

# 12
  • France
  • Мнения: 13 229
Чета в момента книга на един френски невропсихиатър, в която са засегнати травмите от детството и тяхната еволюция. Нормалният развой на нещата е отричането на последствия. Причините са различни. Да признаеш и проумееш пред себе си, че има проблем е първата крачка към преодоляването му. В повечето случаи това не се получава. И четем масово подобни постовете. Така, че няма да съм изненадана как ще се развие тази тема.

# 13
  • Мнения: 18 945
Не ровя миналото и не виждам смисъл да го правя (Не са ме наказвали, не са ме били и не са ме хранили насила като дете).

Но дори и да е имало нещо, до каква възраст да се оправдаваме с него? Всичко ли е разрешено, ако родителите ни са допуснали някоя грешка?

# 14
  • София
  • Мнения: 29 008
Не знам. Не съм професионалист, но предполагам, че зависи от "нещо"-то.

Общи условия

Активация на акаунт