Не мога да се справя ...

  • 2 344
  • 49
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 630
... Давам му избор, питам го какво иска да му облека , не и не  Crazy Е, понякога кандисва де..КАто ми каже, че това не го иска, аз почвам да го питам дали иска друго(показвам му конкретно) и той евентуално прави някакъв избор.

Пробвай и ти с изборът. Може да помогне пък  Thinking  Peace

Това бих приложила и аз, но бих ограничила избора само между две неща. Нещо от рода на: Избери кое искаш това или това?". Бих избегнала молби или въпроси като методи за убеждение на този етап.
Малко извън темата, но в "SOS бавачки" има страхотни идеи за справяне с нежеланото поведение.  Laughing

# 46
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Никол, ще трябва да си приспиш майчиния инстинкт и наистина да я пуснеш необлечена вън...
Василена е по-голяма и уж разбира от убеждение, ама и тя се заинатява и онази вечер в 21ч. съм и наливала вода в един голям леген, за да се къпе на терасата. Даже не се и топна Mr. Green Като стъпи с босия крак на терасата и всякакви такива тенденции към моржуване и се изпариха...То поне един месец всяка вечер: Искам да се къпя на терасатааа. Не помогнаха обясненията, че е тъмно, студено и няма слънце.
Та и София просто трябва да бъде оставена да се убеди сама, че навън се ходи облечен.

# 47
  • Мнения: 50
Здравей Никол!Да се включа и аз в темата.Не че имам опит, но пък нещата, които ми хрумнаха може да са ти от полза.(Синът ми е на година и половина и такъв проблем точно не сме имали, но като го гледам и той няма да обича по-дебелото обличана...Ще го видим...)
Според мен е най-добре да постъпиш с дъщеря си така, както въобще не очаква от теб.Какво имам предвид конкретно: като стане от сън-въобще не се занимаваш да я обличаш, само и оставяш някакви дрехи и и подхвърляш, че всеки лесното го може, т.е да се съблече, но по-трудното не всеки го може - а именно да се облече.Може да и заявиш, че няма да се хабиш да вършиш "черната работа".Трябва обаче да си пълен непукист и да си пуснеш пердето...Върши си работата без да и обръщаш внимание.Ако решиш да излизаш, преоблечи се и тръгвай(но трябва да имаш на кого да я оставяш в такъв случай - ако не прояви интерес към излизането)Ако поиска да дойде с теб, и обиясняваш, че вън голи няма и ти за нищо на света няма да се излагаш с нея... и си излизаш.
Все ще и омръзне това, което върши, но ако е много упорита наистина, не знам дали това, което предлагам, ще има успух.
Друг вариант е, ако има по себе си някакви дрехи, да и предложиш да свали и тях!Още по-добре, когато ще излизате.Пак си пускаш пердето и действаш.Стига да имаш нагласа за това.
Никол, каквото и действие да предприемеш, трябва да си твърда и непоклатима, а съпругат ти трябва да ти съдейства на всяка цена!
Желая ти успех!

# 48
  • Мнения: 5 468
Не че ми харесваше да го гледам така, хич даже, но ако той не знае дали му е студено, кой ще знае. Аз само предлагам, и толкоз. Решението си е негово, колкото и да е малък.
Ари сега... не може един човек на 2 години да прецени, как да се облича и чак решения да взима?! Направо си се увлякла с демократични изказвания...
Аз бях свидетел, как София се съблече в къщичката на детската площадка и остана само по къси ръкави на една тънка блузка. Ние бяхме с якета, отдолу с блузи, пък под блузите тези къси ръкави, по които остана София. Имаше мъгла, времето - студено.
И да я остави Никол така, защото е взела подобно решение ли? А сега де... А утре като я събори някоя плимония (й викам аз Laughing) тогава? Деца на 2 години взели решение...
Ами те понякога взимат решение и да идат да си играят със счупени чаши, хвърлени в тревата, да изкачат на улицата пред фучащите коли и да разгадаят, какво има в кучето лайно отблизо!?...

Аз съм на мнението на Jаly.

# 49
  • Мнения: 3 506
Ами те понякога взимат решение и да идат да си играят със счупени чаши, хвърлени в тревата, да изкачат на улицата пред фучащите коли и да разгадаят, какво има в кучето лайно отблизо!?...

Точно затова човек трябва да си избира битките. Всяко дете е различно и ако е по-палаво (да използвам определението на Никол) непрекъснатите битки / налагане на родителско мнение води само и единствено до още по-тръшкащо се дете. Става омагьосан кръг, детето разбира, че нещото е много важно за родителя и го прибавя към "колекцията" си за манипулация... Тези неща, за които пишеш - сина ми съм го оставяла да се набоцка/пореже на счупено стъкло няколко пъти (май запомни накрая, отдавна не е пробвал),  оставяла съм го да се намаца с кучешко ако (изобщо не повтори, явно му беше станало достатъчно гадно); по отношение на студа по-горе съм написала последните ни "подвизи" (излизането по тениска и джапанки изобщо не го броя вече), досега пневмония не е хващал, въпреки че е от често боледуващите... Така я караме някак си, трудно е, но съм убедена, че иначе ще е още по-трудно, да не кажа невъзможно. Ужасно е, да не кажа невъзможно, на всяка минута да трябва да се разправяш за нещо. Естествено не бих го оставила пред фучаща кола, нито да се набоцка на спринцовка примерно, но с по-палавите деца тези ограничения трябва да са минимални. С дъщеря ми нямам такива проблеми, засега слуша и се убеждава лесно, въпреки че почва да го имитира доста, та да видим...

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт