Мизантропия. Начини на лечение.

Абсолютно съгласна.

Не контактувам с такива хора просто.

Подкрепям vivita, получава се объркване за какво да се пише.

Аз например съм мизантроп, но не съм песимист.

Пишете за вечно лошото настроение.
Пишете за влиянието на някакви вечно негативни хора върху светлия ви ден.
Мислех, че това е мизантропия.
Обещавам следващия път да проверя речника, въпреки, че човекомразци влиза и в моето определение.

И Лизабет, ти не си мизантроп. Ти напомняш на Йори. Това е друго 

Щом Лизбет взима Йори, пу Граучи е за мен!

Като каза "Йори" та се сетих за нещо:)

"...Нека да огледаме някои Ийорита Около Нас. Ще започнем с това, което наричаме Негативноновинарски Медии. Както пише Хенри Дейвид в "Уолдън":
Сигурен съм, че никога не съм прочел във вестник някаква новина, заслужаваща запомняне.Ако веднъж прочетем за човек, който бил ограбен или убит, или загинал в злополука, или за опожарена къща, или за корабокрушение, или  за параход, който избухнал, или  за крава, която била сгазена на Западната Железница, или за убито бясно куче, или за рояк скакалци през зимата - няма нужда да четем за други.
Веднъж стига.

Днес благодарение на Негативно новинарските Медии ние сме свръхинформирани  по проблеми, за които можем да направим съвсем малко или дори нищо. Въпреки големият шум около тези проблеми малко от тях имат нещо общо с нашият живот. Като опре до онези, които имат - като например какво прави местната Атомна Електроцентрала за здравето ни, - медиите често мълчат. Странно.
Негативно новинарските Медии  рядко ни информират за проблеми, за които можем да направим нещо, и никога не казват какво можем да направим. Тъй като това би ни дало известно предимство, предполагаме."

Дъ-то на Пух
Бенджамин Хоф

Неееее

Лени не е допуснала кой знае каква грешка... Основното в мизантропията е омразата към човека. Основното в песимизма е черногледството. И едното, и другото отразяват негативно отношение към същностните неща от живота, който имаме. Препокриват се в голяма степен. Ако очакваш хората да са лоши, означава да си черноглед. Да се оплакваш постоянно, че все някой ще ти направи мизерия, значи не намираш доброто у хората. И т.н.

Лени може и да сподели, какъв е поводът за темата, какво я е предизвикало

Дали има лечение? При този въпрос ми изплува руската поговорка "Горбатого могила исправит". В дословен превод "Гърбавия само гроб ще оправи". Хората с негативна нагласа към живота си я носят през целия земен път. Прераждане в мирогледа не знам да е възможно. Разждаш се сляп и така си оставаш. Раждаш се глух и така приключваш... В този смисъл няма терапия.
Вероятно е, някое извънредно драматично събитие, граничещо с чудесата на телесно изцеление, може да промени лошата нагласа. "Вероятно" означава, че шансът не е нула Нещо като "шокова терапия", камшичен удар... и все пак си мисля, че човекът "светът-е-гадно-място-за живеене" най-вероятно ще затвърди виждането си...

Обич, спокойствие и близост до природата.
Това мисля, че помага в известна степен. 

Но най-важно за успешното лечение е вътрешната потребност за промяна.
Няма ли я нея, чустава ли се уютно човека в отрицаването си на всичко хубаво - няма оправия.

Лошото настроение е наркотик.
Лечението е подобно на това при наркотичната зависимост.

Aз като бях в Япония и ми правеше впечатление, че хората са позитивни, като цяло.
Понякога усмивките им дразнят, но това е друга тема.
Японците казват, че няма виновни за лошото ти насторение.
И други ' студени' култури имат такива нрави - по-малко показване на негативни емоции,
по-малко 'натоварване' на събеседника.
Има някаква връзка и с понятието емоционална хигиена.
( виж за това искам повече да почета, моля психолозите да ми изпратят инфо)

Асса, не мисля, че е редно да приемаш своя мироглед за единствено правилен. Т.е. ти си "виждаща", пък негативните хора са "слепи". А може ти да си сляпа, а те да са виждащи. Или по-точно всеки гледа от своята камбанария. Не очаквам от хора, на които светът им е рухнал, да са весели и щастливи, не мога да се дразня на негативизма им, дори ако той продължава повече, отколкото според мен е необходимо. Не се наемам да преценям кой с основание е озлобен към света или към хората - защото това ще е моята преценка и моята гледна точка, не мога да им вляза в обувките. Всеки е с различна устойчивост и впечатлителност спрямо това, което му се случва, това, което е бутване за един, е прегазване с танк за друг.

Аз лично се дразня от навлезлите в културата ни напоследък псевдопослания "бъди щастлив", "цени мига", "раздавай се", "открий себе си", "гледай ведро", защото отзад стои обикновено думичката КУПУВАЙ. Бъди щастлив - купи си Х, подари на любимите Х, открий себе си, запиши се на курс по Х, купувай, купувай, купувай, затрупай се с вещи, с милиони скъпи хобита, никое от които не правиш както трябва, купувай книжки за това как да си богат, слаб, красив, преуспяващ, как да имаш приятели, мъже, жени, рецепти за всички мечти - стъпка по стъпка, в десет ценни съвета, по 55 начина, и така нататък до безкрай и пълно омерзение. А аз някакси се чувствам просто човек и ми се иска да изкрещя, че този свят е много, ама много сбъркан, че унищожаваме природата, мъчим животните, че всяка трета жена в света е жертва на насилие, че тъпчем слабите, бедните, грозните, болните и различните, че никога не знаем какво става в къщата на човека Х и в главата му, това, че на нас ни изглежда задоволен отвсякъде не означава нищо. Такива неща има по света, че свят да ти се завие, и толкова болка, че да закрещиш и да не спреш никога.

Но да не се откланям с лирически глупости, които на никого не му се четат - познавам негативни хора, за част от тях подозирам, че са с нелекувана депресия, за другите си има причина за това да са такива и не мисля, че е вродено. По-скоро е придобито с много разочарования и много падения, които както писах вече всеки понася по различен начин. Как се лекува не знам, за всеки случай е различно, но да се отнасяме човешки и без подигравки към такива хора май е правилният път (поне за мен).

Поздравявам Лени за интересната тема.

Лизбет, браво   
и аз пощурявам от тази псевдонорбековска ерзацкоелювска и пост-изкуството-да-бъдеш-бог сияйна позитивистична вълна в книгите и...рекламата..и всичко 
И все пак, животът е прекрасен 
все пак 

Лизбет, не ми е ясно, защо си останала с впечатление, че се поставям в ролята на съдник и твърдя, че точно моят мироглед е единствено правилен. Не казвам, че аз съм зрящата, а всички останали слепи. Опазил ме Господ.
Едно е да мразиш хората, каквото и да правят. Да отричаш техните постижения. Да се присмиваш на нещата от техния живот. Да очакваш, че каквото и да направят, все ще е гадно.
Съвсем друго е човек да е погълнат от тъга и мъка, защото животът му поднася нещастие.

По повод първото явление считам, че е нелечимо.
По повод второто яление считам, че е идиотски глупаво да се очаква този човек да изразява радост.

И споделям отношението ти към явлението "бъди щастлив"...

Лизбет, човек може да е щастлив и без да купува.
 Пък и това, което наистина прави хората щастливи, не се купува с пари.
Всеки понякога  е нещастен, важното е как се справяш с нещастието си.
Работи една жена  при нас, ми тя още от сутринта ме засипва с оплаквания, как парите не й стигат,  как сега трябвало да ходят на село да копаят някаква си градинка и ще похарчат мноого пари за път, как ще й идват на гости синът и снахата и тя трябвало да купува за ядене и да готви щото трябва да се представи и т`ва също е пари, постоянно гледа в чуждата паница и прави сметки на чужди пари - как на хората им стигат и колко много пари получават, а те /разбирай тя и мъжът й/ с една пенсия и две заплати как не могат да вържат двата края.... и още много все в тоя ред на мисли....  Какво ще кажеш? И не мисля, че има лечение за такъв тип хора. Нагласата е напълно погрешна.
Наскоро на нашия обект преместиха и други три жени, горе долу на същата възраст, даже тези трите са по - възрастни. Не мога да ти опиша, колко позитивни са.Намират добра дума за всеки, сигурно имат проблеми, защото доколкото разбрах са останали и сами в живота и са щастливи и правят и хората около себе си щастливи с дребни жестове, неизискващи пари.
Разликата е огромна. Общуването с първата дама ми носи само главоболие и яд, докато разговорът с последните три ме изпълва със сили.
Малко дълго стана, дано да съм се изразила ясно.

Не обичам мизантропи! Песимизма е друго нещо, всеки понякога е песимист, случва се. Аз също понякога съм крайно песимистично настроена. Замислих се за трите колежки на Луна. Такива хора и мен зареждат със сила и обич. Бабата на една моя приятелка е същата. Очукана е от живота, но е останала добра и винаги има добра дума и за теб. 

Ами той Хемингуей го е казал - (перефразирано) ако успееш да избягаш от разните безбройни досадници, дните се превръщат в безкраен празник. 

Успявам да съм много щастлива, когато около мен няма хора, които да ме дразнят (с всичко това, за което сте писали). Много малко са тези, които те зареждат с позитивна енергия.

А като съм заобиколена от мрънкала за съжаление и аз се превръщам в мрънкало.