Скъпи майки, имам следния проблем със своя 4 год.син и ви моля да ми помогнете като споделите вашия опит. Той е такъв един сладък любвеобвилен, послушен в детската градина-изобщо ангелче. Все съм смятала че трябва да съм добра с детето си, да се опитам да му дам щастлива детство и така. Може да се каже че с баща му го глезиме подобаващо-купуват му се играчки, по-често се води от собствените си желания и собственото си его-е нормално при деца. Но какво се случва, ако не е на неговото-той не просто плаче, а със страшна злоба и сила ни се нахвърля-удря,хапе,със все сила. И най-дребните неугаждания провокират в него страхотна злоба.Напоследък съвсем леко започнах да го ступвам по дупето-не мога да ви опиша какво става тогава. Вчера като ми се нахвърли за нещо започнах да го успокоявам с думи и го хванах за ръцете-бях седнала на неговата височина на главата-така ме удари с глава в лицето, че ми се видяха звезди посред бял ден. Абсолютно неконтрулируема злоба-направо се чудя какво да правя.През останалото време ходи по петите ми-много е привързан и само гука- мамо,мамо аз много те обичам. От къде е тая агресия в това кротко дете-характер ли е това, аз ли не се справям,период ли е що ли. Наистина ли е голлямо предизвикателство да отгледаш син .Хич не виждам да се справям. Моля помагайте.
- Публикувана: 28 ноем. 2006, 14:18 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2006, 16:40 ч.
До майките на момченца
Ние също сме в такъв период! SIS_73 и моето момченце/3год.10м./ е много добро и любвеобилно дете,но понякога е толкова избухлив! Дори на няколко пъти вика баща си от другата стая "защото той е най-силният мъж и щял да ме убие и да си купят двамата нова мама" 
Аз също започвам да се замислям за психолог,макар че да ми е казал това един два пъти,аз много се притесних 
Ще следя темата с интерес.... ако може по-опитните да споделят.....
Аз също започвам да се замислям за психолог,макар че да ми е казал това един два пъти,аз много се притесних Ще следя темата с интерес.... ако може по-опитните да споделят.....
Ами истината, е че като изпадне в такава яростна криза, няма никакъв смисъл да му говориш, просто защото, той въобще не те слуша. При малките деца до към седем години, емоциите са трудно контролируеми, и трудно можем да се преборим с логично обяснение. Моят съвет, не като родител ( синът ми е доста по малък от твоя ), а от това което наблюдавам и с което се занимавам, е да го оставиш да си изживее яростната криза, като го помолиш да си отида в стаята и да се върне, когато се успокои. Ако обръщаш много внимание на тези кризи, те ще продължават, просто проверява, до къде може да стигне.
Не мога да те посъветвам.
Подходът към всяко дете е различен. Общото /според мен/ е, че трябва да има някакви граници, правила. Не може да му се позволява и доставя всичко.
Аз смятам, че шамарчетата, дори и леки, не са начинът да се справиш в такава ситуация. За момента ще го спреш, стреснеш или каквото там последва, но погледнато в перспектива, не мисля, че ефектът ще е положителен.
Думите - спокойно изречени, сигурността, която излъчваме, действат.
Подходът към всяко дете е различен. Общото /според мен/ е, че трябва да има някакви граници, правила. Не може да му се позволява и доставя всичко.
Аз смятам, че шамарчетата, дори и леки, не са начинът да се справиш в такава ситуация. За момента ще го спреш, стреснеш или каквото там последва, но погледнато в перспектива, не мисля, че ефектът ще е положителен.
Думите - спокойно изречени, сигурността, която излъчваме, действат.
Ако се държиш към някого като към божество, и той ще се държи като такова.
Съветът на Арчела ми се вижда разумен и напърво време може би могъл да ти свърши работа. Покажете му, че в къщи сте равни и не той е Единствения. Важното е какво показваш, по малко важно е какво чувстваш
Съветът на Арчела ми се вижда разумен и напърво време може би могъл да ти свърши работа. Покажете му, че в къщи сте равни и не той е Единствения. Важното е какво показваш, по малко важно е какво чувстваш
Здравей и аз имам момченце ама е още много малко - сега на 14 декември прави 2 годинки 
.
А иначе момиченцето ми е на 3 години и половина. Под влияние на свекърва ми (педагог с 30 годишен стаж) винаги съм се стремяла да показвам на децата ми, че не са центъра на вселената. Примерно, когато има нещо вкусно, което те много обичат то се разделя на всички пред тях, може да е малко, на всеки да се паднат по две, три хапчици, но има за всички и ако искат допълнително им се казва, че не може вмомента, защото трябва да има за всички, и добавям , че друг път като купим повече, за всички ще има допълнително. А ако е имало допълнително от нещо много вкусно и те пак искат, им се обяснява, че и другите са хора и им се яде като на тях, а те вече са получили достатъчно. Като вземам щерка ми от градина имаме традицията да купуваме нещо дребно и вкусно, примерно бонбонки, банан. Ама понеже винаги използвам всеки момент да им покажа, че всичко се дели за всички, то купуваме примерно два банана - единия им го разделям а другия оставям за нас с баща им и им казвам, че и ние ще си го разделим. Подхода към всяко дете е строго индивидуален, така че това дето го написах не знам дали ще е подходящо при вас. Пък и с две деца е по-лесно в това отношение, те постоянно виждат грижата и за другото дете.
.А иначе момиченцето ми е на 3 години и половина. Под влияние на свекърва ми (педагог с 30 годишен стаж) винаги съм се стремяла да показвам на децата ми, че не са центъра на вселената. Примерно, когато има нещо вкусно, което те много обичат то се разделя на всички пред тях, може да е малко, на всеки да се паднат по две, три хапчици, но има за всички и ако искат допълнително им се казва, че не може вмомента, защото трябва да има за всички, и добавям , че друг път като купим повече, за всички ще има допълнително. А ако е имало допълнително от нещо много вкусно и те пак искат, им се обяснява, че и другите са хора и им се яде като на тях, а те вече са получили достатъчно. Като вземам щерка ми от градина имаме традицията да купуваме нещо дребно и вкусно, примерно бонбонки, банан. Ама понеже винаги използвам всеки момент да им покажа, че всичко се дели за всички, то купуваме примерно два банана - единия им го разделям а другия оставям за нас с баща им и им казвам, че и ние ще си го разделим. Подхода към всяко дете е строго индивидуален, така че това дето го написах не знам дали ще е подходящо при вас. Пък и с две деца е по-лесно в това отношение, те постоянно виждат грижата и за другото дете.
Моят син е на 1г 6м и картинката е абсолютно същата, вече съм доста притеснена. В никакъв случай не е център на вселената, имам си още 2 деца, да не говорим, че средното ми изисква повече внимание. Аз пък започнах да си мисля, че се чувства пренебрегнат понякога и затова го прави. Засега се случва най-вече, когато не го разбера какво иска, и като не стане на неговото. Ако продължава така ще се наложи да търся консултация с психолог. 
Това, което е написала зори е много вярно. Покажи на детето си, че и другите са важни - и те имат чувства, и те искат или не искат нещо. Не го издигай на пиедестал. Покажи му, че сте семейство, а не принц с обслужващ персонал. Ако сега не го научиш, че родителите определят правилата, после ще си имаш големи ядове.
За сега най-важното е да не показваш на детето че се тревожиш от поведението му или че те изкарва извън релси.Когато изпадне в такава истерия просто го изолирай в друга стая докато не се успокои.След това седнете и му обясни как стоят нещата,че не винаги може да става на неговото и тн.т. ,ти съм сигорна че знаеш какво да му обясниш.Но най- важното е да не отстъпваш никога за нещо, което си казала че няма да стане.Трябва да си непреклонна,ако ще да се побърка от викане и така нещата постепенно ще се оправят, ще видиш. 
Същите неща преживях и аз и ти казвам от опит че действа.Няма смисъл да го шляпаш,ще стане по- лошо.Въоражи се с търпение/ако трябва пий по едно валерианче 
/ и се успокой за всяко нещо си има решение стига да не се подадеш на емоциите си.Успех! 
Същите неща преживях и аз и ти казвам от опит че действа.Няма смисъл да го шляпаш,ще стане по- лошо.Въоражи се с търпение/ако трябва пий по едно валерианче / и се успокой за всяко нещо си има решение стига да не се подадеш на емоциите си.Успех!
Знаеш ли мисля, че може да окаже благотворно влияние това, което ще споделя. Семейния ни съвет реши децата ни да получават подаръци само при определени поводи и това са - рожденни дни, именни дни, деня на детето и нова година (или Рождество). През останалото време правим изключение само за купуването на книжки и нищо друго. А най-големите подаръци засега подаряваме на рожденните дни - щерка ми получи колело за подарък от нас на третия си рожден ден (това е най-големия подарък, който някога сме подарявали).
Успех и смело напред. Ако не се отчаеш и дерзаеш със сигурност ще се справиш.
Успех и смело напред. Ако не се отчаеш и дерзаеш със сигурност ще се справиш
.
не се бях замисляла... , но и моя син се държи така понякога с нас. Злоба не бих го нарекла... просто огромна ярост и гняв...
И от къде такива чувства, като инак е кат' агънце и постоянно иска да го гушкам и милвам?!
Хвърлихте ме в размисли...
хайде продължавам да чета съветите ви и аз.
И от къде такива чувства, като инак е кат' агънце и постоянно иска да го гушкам и милвам?!
Хвърлихте ме в размисли...
хайде продължавам да чета съветите ви и аз.
При нас имаше такъв период, хлапето ми е изключително кротко, но изведнаж започнаха тези прояви. Изпадаше в истерия, започваше да къса главите на играчките, имаше един по-голям от него клоун, с такава ярост го блъскаше в стената, всяка вечер го изтезаваше така, че се хващах за главата. Нещо вътрешно ми подсказваше къде е проблема, за късмет шестото ми чувство е било вярно. Смених ДЕТСКАТА ГРАДИНА. Няма да описвам какво се е случвало там, факт е, че от това поведение вече няма и следа. Та - помисли и от тази гледна точка, дали някъде не тормозят детето ти.
Детето е приело за нормално да получава всичко и най-дребния отказ за него е "извън правилата". Реакцията му е напълно адекватна при отказ. Просто полека налагаш нови правила и обясняваш подробно, защо това не може. Веднъж обаче кажеш ли не го отстояваш иначе започва да те манипулира.
Големият ми син никога не си е и помислял да ни посяга.
За сметка на това пък поступваше децата в детската градина
Наказанията му бяха :не говорех с него, сърдех му се и му обяснявах че докато не се промени няма да има нови неща.
Най-много обаче му повлия мъжа ми ( не му е баща ), който се обади от чужбина и отказа да говори със сина ми, защото се е биел. Вики плака, но от този момент проблемите с него свършиха.
За сметка на това пък поступваше децата в детската градина
Наказанията му бяха :не говорех с него, сърдех му се и му обяснявах че докато не се промени няма да има нови неща.
Най-много обаче му повлия мъжа ми ( не му е баща ), който се обади от чужбина и отказа да говори със сина ми, защото се е биел. Вики плака, но от този момент проблемите с него свършиха.
Сис 73,
Предизвикателство е да отгледаш всяко дете, не само момчетата Синът ти явно е свикнал, както ти казваш да има всичко, да не му се отказва... и когато вижда, че не става това, което той желае фрустрацията за него е огромна. Ако не се е сблъсквал с откази от малък, ако не знае по какъв начин да реагира, когато не осъществава желанията си нормално е га до избие на агресивно поведение (или това, което ти наричаш злоба). А според мен е просто безсилие на детето да се справи с не осъществяването на желанията му. Опитвайте се да го учите на това, на спазването на правила, зачитането на авторитети. Детенцето ти е все още малко и има още много да учи
Предизвикателство е да отгледаш всяко дете, не само момчетата
Синът ти явно е свикнал, както ти казваш да има всичко, да не му се отказва... и когато вижда, че не става това, което той желае фрустрацията за него е огромна. Ако не се е сблъсквал с откази от малък, ако не знае по какъв начин да реагира, когато не осъществава желанията си нормално е га до избие на агресивно поведение (или това, което ти наричаш злоба). А според мен е просто безсилие на детето да се справи с не осъществяването на желанията му. Опитвайте се да го учите на това, на спазването на правила, зачитането на авторитети. Детенцето ти е все още малко и има още много да учи
Ами не му обръщай внимание на кризата, повтори си спокойно, това което искаш, ако отново последва криза пак спокойно си настоявай на искането, нищо от твоето поведение не трябва да показва, че понякакъв начин забелязваш споходилата го истерия. Ако истерията продължава, просто го отпрати в другата стая, да помисли, защо не искаш да говори с теб и защо няма да получи това, което иска, ако не отиде сам го отведи ти и го остави.
Като се успокой, може спокойно да поговорите, защо не е трябвало да се държи така и кое не е правилно в поведението му.
Като се успокой, може спокойно да поговорите, защо не е трябвало да се държи така и кое не е правилно в поведението му.
И аз не говоря още от личен опит, но съм чела, че около четвъртата година децата преживяват поредния си период на еманципация от възрастните и това е наречено дори "първи пубертет", толкова са сериозни промените тогава. Период е, отминава, изисква търпение, да не изпадаш в паника, да не обръщаш повече от нужното внимание на тези кризи, да му помогнеш да намери друг начин да изразява негативните си емоции - гняв, агресия, да му покажеш как да се справя с тях, и да не го "пошляпваш", за да не реши, че боят е приемлив начин да изрязаваш раздразнението си. Правила - да, но ясни, и валидни за всички. Не просто 0 ти няма да правиш така, защото аз казвам, не трябва, не е хубаво и т.н. Добре е да има правила, поощрения и наказания и за възрастните - ако си обещала да отидете в парка, например, а после ти е хрумнало друго.
Човечето ти иска да се чувства вече голям и значим, и самостоятелен човек и всеки намек, че не той решава, и нещата стават въпреки желанието и волята му, и вие го командвате, го вбесява... Но това не значи, че е лош, злобен или агресивен. Просто не води с него безмислени битки - например какво да облече, кога да яде и как да играе, но за наистина важните и значими или опасни неща бъди непреклонна и спазвай`правилата. Но, първо му обясни какви са правилата и въобще разговаряй с него като с голям човек.
Това оказва влияние даже върху моето много мъничко все още мъжле, което казва само две-три думички, а твоят малък мъж вече разбира всичко.
Човечето ти иска да се чувства вече голям и значим, и самостоятелен човек и всеки намек, че не той решава, и нещата стават въпреки желанието и волята му, и вие го командвате, го вбесява... Но това не значи, че е лош, злобен или агресивен. Просто не води с него безмислени битки - например какво да облече, кога да яде и как да играе, но за наистина важните и значими или опасни неща бъди непреклонна и спазвай`правилата. Но, първо му обясни какви са правилата и въобще разговаряй с него като с голям човек.
Това оказва влияние даже върху моето много мъничко все още мъжле, което казва само две-три думички, а твоят малък мъж вече разбира всичко.
Ами истината, е че като изпадне в такава яростна криза, няма никакъв смисъл да му говориш, просто защото, той въобще не те слуша. При малките деца до към седем години, емоциите са трудно контролируеми, и трудно можем да се преборим с логично обяснение....
... да го оставиш да си изживее яростната криза, като го помолиш да си отида в стаята и да се върне, когато се успокои. Ако обръщаш много внимание на тези кризи, те ще продължават, просто проверява, до къде може да стигне.
... да го оставиш да си изживее яростната криза, като го помолиш да си отида в стаята и да се върне, когато се успокои. Ако обръщаш много внимание на тези кризи, те ще продължават, просто проверява, до къде може да стигне.
Когато моят син (4,5г) изпадне в ярост, аз го пращам в другата стая или да си измие очите, защото като е покрай сестр си може не на шега да я нарани.
Скоро видях един трик, който използва приятелката ми - работи за по-големи деца. Като започне да истерясва му отвръщаш: Какво казваш, млъкни че нищо не ти се разбира! Моля, какво, нищо не разбирам! Ама какво ми казваш? Има добър ефект. Естествено това решава проблема на момента, колкото да престане да хълца.
Мисля,че преди време бях писала в подобна тема...И при нас тези проблеми ги имаше и все още ги има в определени ситуации,но сякаш вече овладявам положението...Вече дори не моля сина си да отива в другата стая,защото той не би го направил.Аз се затварям в някоя стая и го чакам да пореве 5 минути.Когато започне да ме вика,излизам,прегръщаме се и тогава продължавам с обясненията. Хубавото при тези деца е,че те не могат да прекарат дълго време без нашата ласка,колкото и инатливи да са иначе.Синът ми усеща,кога съм обидена или наранена,а това явно му създава по-голям дискомфорт от неосъществяването на неговото желание.Стигнем ли до момента с прегръдката и гушкането-оттам нататък е лесно...Той с разбиране повтаря това,което го убеждавам и се съгласява.Опитвам се,да не се налагам,защото той също го възприема като обида или унижение.
Правя и това,което споделя Зори.Понеже е само дете,винаги се опитвам да деля това,което той получава, по равно между трима ни(шоколад например или плод).Имаме много близки приятели с по-малко детенце...Когато купувам книжка или нещо за рисуване, купувам и за детето на приятелите ни.Но е важно,всеки път да му се повтаря,че не всичко му принадлежи...
Най-големият ми проблем бяха инатите,когато сме в магазин.Преди потъвах в земята от срам и купувах това,което той поиска(без значение,че вече има същата играчка да речем).Сега съм по-твърда и не се поддавам...
Правя и това,което споделя Зори.Понеже е само дете,винаги се опитвам да деля това,което той получава, по равно между трима ни(шоколад например или плод).Имаме много близки приятели с по-малко детенце...Когато купувам книжка или нещо за рисуване, купувам и за детето на приятелите ни.Но е важно,всеки път да му се повтаря,че не всичко му принадлежи...
Най-големият ми проблем бяха инатите,когато сме в магазин.Преди потъвах в земята от срам и купувах това,което той поиска(без значение,че вече има същата играчка да речем).Сега съм по-твърда и не се поддавам...
Скоро видях един трик, който използва приятелката ми - работи за по-големи деца. Като започне да истерясва му отвръщаш: Какво казваш, млъкни че нищо не ти се разбира! Моля, какво, нищо не разбирам! Ама какво ми казваш? Има добър ефект. Естествено това решава проблема на момента, колкото да престане да хълца.
Мили мами,
Не мога да ви опиша колко се бях притеснила и как лека полека се успокоявам като чета отговорите ви. Аз съм чела много психология и мисля че на практика прилагам много от вашите съвети. Убедена съм че не трябва да мачкам детето, говоря му като на голям човек.Даже в детската градина госпожата сподели че е малко странен с това че самия той говори като възрастен понякога. Той е много рационален и ние никога не му забраняваме нещо неаргументирано, старая се да говоря с него за това какво го дразни или тревожи когато усетя нещо такова-говорим за емоцийте му.Честно казано той никога не прави циркове за храна и вкусотий-даже толкова е скаран с храната,че е през ум не ми минава да го ограничавам и възпитавам чрез това.Един ден за да го приуча към супички и готвено-два часа го държах гладен-нищо не хапна и накрая стигнахме до там аз да му се моля да яде от любимите му неща. Колкото до играчките наистина се побърква като не му купим нещо, но затова баща му си има мнение, че човек ако от малък го ограничаваш откъм играчки цял живот няма да се наиграе. Опитвам се да прилагам някакви поощрения и наказания-разбира се използвам това че силно желае нещо,но не и генерално да му го откажа .Не искам да се фиксира върху това. Не знам това е мое мнение и ще се радвам да се оформи дискусия по въпроса-може да не съм права. Но настрана от възпитанието искам да дам на детето си стремеж към по-значителни неща. Като в онзи руски филм-единият герой пита другия -за какво мечтаеш-за красиво палто като твоето-вземи палтото и мечтай за нещо по-възвишено. Понеже прочетох и подобен съвет:
Имах един колега в работата, който споделяше, че него като малък са го наказвали с това, че като направи накоя беля или ги ядоса,родителите му просто спирали да му говорят за известно време и това за него било най-голямото наказание. Мисля си каква ли травма е било това за да си го спомня 30 годишен мъж, но което е по-съществено в случая-колегата си беше пълен ръб и пет пари не даваше за това как се държи и обижда колегите си-просто си беше известен като онова лайно и толкоз.Също така с охота споделяше-сякаш е за разказване, че настоящата му жена е била гадже на най-добрия му приятел обаче той толкоз си я харесал, че направо си я краднал. Ето това за мен е човек на който изобщо не му пука за чувствата на околните-и не знам дали специфичното наказание е оказало влияние в/у това да е такъв, кой знае.
Не мога да ви опиша колко се бях притеснила и как лека полека се успокоявам като чета отговорите ви. Аз съм чела много психология и мисля че на практика прилагам много от вашите съвети. Убедена съм че не трябва да мачкам детето, говоря му като на голям човек.Даже в детската градина госпожата сподели че е малко странен с това че самия той говори като възрастен понякога. Той е много рационален и ние никога не му забраняваме нещо неаргументирано, старая се да говоря с него за това какво го дразни или тревожи когато усетя нещо такова-говорим за емоцийте му.Честно казано той никога не прави циркове за храна и вкусотий-даже толкова е скаран с храната,че е през ум не ми минава да го ограничавам и възпитавам чрез това.Един ден за да го приуча към супички и готвено-два часа го държах гладен-нищо не хапна и накрая стигнахме до там аз да му се моля да яде от любимите му неща. Колкото до играчките наистина се побърква като не му купим нещо, но затова баща му си има мнение, че човек ако от малък го ограничаваш откъм играчки цял живот няма да се наиграе. Опитвам се да прилагам някакви поощрения и наказания-разбира се използвам това че силно желае нещо,но не и генерално да му го откажа .Не искам да се фиксира върху това. Не знам това е мое мнение и ще се радвам да се оформи дискусия по въпроса-може да не съм права. Но настрана от възпитанието искам да дам на детето си стремеж към по-значителни неща. Като в онзи руски филм-единият герой пита другия -за какво мечтаеш-за красиво палто като твоето-вземи палтото и мечтай за нещо по-възвишено. Понеже прочетох и подобен съвет:
Имах един колега в работата, който споделяше, че него като малък са го наказвали с това, че като направи накоя беля или ги ядоса,родителите му просто спирали да му говорят за известно време и това за него било най-голямото наказание. Мисля си каква ли травма е било това за да си го спомня 30 годишен мъж, но което е по-съществено в случая-колегата си беше пълен ръб и пет пари не даваше за това как се държи и обижда колегите си-просто си беше известен като онова лайно и толкоз.Също така с охота споделяше-сякаш е за разказване, че настоящата му жена е била гадже на най-добрия му приятел обаче той толкоз си я харесал, че направо си я краднал. Ето това за мен е човек на който изобщо не му пука за чувствата на околните-и не знам дали специфичното наказание е оказало влияние в/у това да е такъв, кой знае.
Олеле, това с неговореното и цупенето е ужасно. Мъжа ми е бил наказван така 
Още един практически съвет как да се избягват истериите на обществени места. Той не отменя задължението от обстойно обясняване.
Когато попита може ли да ми купиш това (играчка), не отговаряш директно НЕ. А казваш: Може, поръчай си на дядо Коледа (за рождения ден, за Великден, преди морето...) Децата за чувствителни на авторитарното налагане на волята. Така хем им казваш да, хем не им го купуваш.
Обаче има неща с които не може да се правят компромиси. Като кажа: СТОЙ, знае, че трябва да се закове на място. Без да спори. Живеем на оживена улица и обратното за мен е недопустимо. Това е в нашия конкретен случай. Винаги съм налагала сериозни наказания, ако не спазва тези неща.
Пример: ако живееш до река е "Не влизай в реката". Ако имаш печка на дърва и въглища е "Не пипай печката". Това не са неща, с които могат да се правят компромиси.
Или главният извод, всичко зависи от частния случай.
Още един практически съвет как да се избягват истериите на обществени места. Той не отменя задължението от обстойно обясняване.
Когато попита може ли да ми купиш това (играчка), не отговаряш директно НЕ. А казваш: Може, поръчай си на дядо Коледа (за рождения ден, за Великден, преди морето...) Децата за чувствителни на авторитарното налагане на волята. Така хем им казваш да, хем не им го купуваш.
Обаче има неща с които не може да се правят компромиси. Като кажа: СТОЙ, знае, че трябва да се закове на място. Без да спори. Живеем на оживена улица и обратното за мен е недопустимо. Това е в нашия конкретен случай. Винаги съм налагала сериозни наказания, ако не спазва тези неща.
Пример: ако живееш до река е "Не влизай в реката". Ако имаш печка на дърва и въглища е "Не пипай печката". Това не са неща, с които могат да се правят компромиси.
Или главният извод, всичко зависи от частния случай.
Да ви кажа доста ме успокоихте. Явно тези исерични пристъпи не са нещо необичайно и ненормално. Уплашена съм, защото моето момченце от няколко дни се държи необичайно,но главно през нощта. През деня е ангелче, а нощно време се събужда и започва да пищи. Рита, удря, държи се неадекватно и през цялото време крещи като заклано прасенце. Отдадох го на зъбите- остават му още 4 кътника, като два от тях са надути, но нещо тази причина взе да ми се струва банална. Страхувам се, защото в моето семейство има човек с психични проблеми и знам, че това може да се предаде по генетичен път. Просто в тези моменти това не е моето дете и не знам какво да правя...
И за да си кажа "Добре дошла в клуба". Успокоих се, защото синът ми е на 3,9години и напоследък /от около седмица-две/ започна да има подобни прояви. Реших, че е нещо свързано с детската градина /вероятно донакъде е и така - в групата са 22 момчета и само 4 момичета 
/, но изглежда е и някакъв пореден етап от тяхното развитие. Изглежда е "преломен" момент и не мисля да се давам - трябва да разбере, че има граници и че не той ги определя. За негово добро е.
/, но изглежда е и някакъв пореден етап от тяхното развитие. Изглежда е "преломен" момент и не мисля да се давам - трябва да разбере, че има граници и че не той ги определя. За негово добро е.
Моят син е вече почти на 5. Не мога да кажа, че сме имали подобен проблем. Децата, разбира се, са много различни. Но наблюденията ми са, че в тази възраст той много настояваше да има собствено мнение почти за всичко. Казва "това аз решавам", или "аз така си преценявам" и приключва разговора. Според мен трябва да има много ясни правила за всичко и по този начин детето постепенно се научава, че трябва да се съобразява с тях, че има неща, които се правят нарочно, а не защото така ни се харесва, че има задължения, както всеки човек. Това, разбира се, не се постига отведнъж. Трябва много постоянство от страна и на двамата родители. Без отстъпки и без изключения. Като, естествено, това не пречи на нежността и милите, топли отношения помежду ви. Всичко се постига с много говорене (повтаряне, напомняне) и нежност, любов, такт и обич, която непрекъснато трябва да показваме на децата си (не като се държим като техни роби обаче).
А когато настъпи криза, е най-добре детето да бъде оставено да му премине гневът и след това спокойно да си поговорим с него и му обясним, че викането, хапането ... не променят нещата. Ако го потупваме, когато то е в такова състояние, това само допълнително го фрустрира и ако самото то е склонно към по-агресивни реакции (щипане, удряне, хапане), му показва, че и мама и татко (неговите ролеви модели) също правят така, значи не е нередно.
А когато настъпи криза, е най-добре детето да бъде оставено да му премине гневът и след това спокойно да си поговорим с него и му обясним, че викането, хапането ... не променят нещата. Ако го потупваме, когато то е в такова състояние, това само допълнително го фрустрира и ако самото то е склонно към по-агресивни реакции (щипане, удряне, хапане), му показва, че и мама и татко (неговите ролеви модели) също правят така, значи не е нередно.
Здрасти.
Ние имахме същия проблем, само че сина ми беше на 1г.4-5м.- тогава започна да ми удря шамари, когато нещо не му угодя. През останалото време- дете мечта.
Повярвай ми, правих какво ли не-обяснявах му, че това да бие мама е лошо, плачех наушким, и ненаушким, с лекари и психолози, и мами се консултирах, теми пусках:резултат-никакъв.
Съвсем случайно гледа някакъв филм, в който идеята беше да не правиш на другите това, което не ти е приятно на теб самия...
И...като ми зашие шамар- и аз му зашивам/сравнително лекичко естественно- просто за "жеста"/
Като го плесвах лекичко, той се чувстваше ужасно обиден, гледаше ме супер странно и ревваше с пълен глас, но за две седмици го отучих, и развра, че това е лошо.
Дано успееш са се справиш. Успех
Ние имахме същия проблем, само че сина ми беше на 1г.4-5м.- тогава започна да ми удря шамари, когато нещо не му угодя. През останалото време- дете мечта.
Повярвай ми, правих какво ли не-обяснявах му, че това да бие мама е лошо, плачех наушким, и ненаушким, с лекари и психолози, и мами се консултирах, теми пусках:резултат-никакъв.
Съвсем случайно гледа някакъв филм, в който идеята беше да не правиш на другите това, което не ти е приятно на теб самия...
И...като ми зашие шамар- и аз му зашивам/сравнително лекичко естественно- просто за "жеста"/
Като го плесвах лекичко, той се чувстваше ужасно обиден, гледаше ме супер странно и ревваше с пълен глас, но за две седмици го отучих, и развра, че това е лошо.
Дано успееш са се справиш. Успех
Детската агресия се проявява рано или късно мужду 3-4 годинки и е нещо нормално , но трябва да се контролира в граници. Какво имам предвид... особено при момчета необходимостта да изразят силата и енергията си те често посягат или замахват , а понякога направо удрят без да му мислят много много. Това е нормално развитие при децата както при момчетата така и при момичетата , но това не значи , че трябва да толерираме това. Аз се справих по следния начин с агресията на синът ми , която явно се прояви около навършването на 3-тата му годинка като насочвах тази енергия в някакъв вид игра.например: взимах една дебела възглавница /смешно звучи знам/ и си я слагах пред краката и Борис я риташе като така уж тренираше удари с крака... друго .... купих му детската боксова круша с ръкавици /мина му много бързо меракът да я блъска/ и така все насочвах тази агресия към уж някаква тренировака и това помогна много. Имам предвид , че по този начин му показах и обясних един по-лесен и забавен начин да изрази силата си чрез "тренировка" , отколкото да удря мама и тати например. Агресията не е преминала ... момчетата с възрастта сякаш стават по-буйни , но тя вече /агресията/ му е по-контролирана и не я насочва веднага срещу хората. Знам ли с говорене и много търпение нещата се получават.
И аз да се запиша в клуба на "битите мами" 
При нас ранният "пубертет" започна на 2 години и беше кошмар.Отначало се уплаших и правех всичко което искаше само и само да се успокои.Естествено после започна да ме манипулира и бие(леле как звучи ).Смених тактиката.Колкото повече викаше той, толкова повече не ми пукаше на мен (външно).После взе да се тръшка на земята и да си удря главата без значение дали е вкъщи или на обществено място.Аз го оставях.Хората ме гледаха странно но нямах друг избор.Така след известно време той сам престана и диалога м/у нас се получи.Правилата вкъщи са ясни и се спазват.Така е при нас.
Желая на всички мами железни нерви и търпение
При нас ранният "пубертет" започна на 2 години и беше кошмар.Отначало се уплаших и правех всичко което искаше само и само да се успокои.Естествено после започна да ме манипулира и бие(леле как звучи ).Смених тактиката.Колкото повече викаше той, толкова повече не ми пукаше на мен (външно).После взе да се тръшка на земята и да си удря главата без значение дали е вкъщи или на обществено място.Аз го оставях.Хората ме гледаха странно но нямах друг избор.Така след известно време той сам престана и диалога м/у нас се получи.Правилата вкъщи са ясни и се спазват.Така е при нас.Желая на всички мами железни нерви и търпение
насочвах тази енергия в някакъв вид игра.например: взимах една дебела възглавница /смешно звучи знам/ и си я слагах пред краката и Борис я риташе като така уж тренираше удари с крака... друго .... купих му детската боксова круша с ръкавици /мина му много бързо меракът да я блъска/ и така все насочвах тази агресия към уж някаква тренировака и това помогна много. Имам предвид , че по този начин му показах и обясних един по-лесен и забавен начин да изрази силата си чрез "тренировка" , отколкото да удря мама и тати например. Агресията не е преминала ... момчетата с възрастта сякаш стават по-буйни , но тя вече /агресията/ му е по-контролирана и не я насочва веднага срещу хората. Знам ли с говорене и много търпение нещата се получават.
някъде бях чела, че ако човек свикне да насочва агресията си (върху боксова круша например) е възможно да настъпи момент, в който да я стовари с пълна сила върхи друг човек, ако в момента няма подходящт предмет наблизо.
Мисля, че е важно децата да разберат, че проявата на жестокост е болезнена и неправилна и да се научат да я контролират по някакъв начин.
насочвах тази енергия в някакъв вид игра.например: взимах една дебела възглавница /смешно звучи знам/ и си я слагах пред краката и Борис я риташе като така уж тренираше удари с крака... друго .... купих му детската боксова круша с ръкавици /мина му много бързо меракът да я блъска/ и така все насочвах тази агресия към уж някаква тренировака и това помогна много. Имам предвид , че по този начин му показах и обясних един по-лесен и забавен начин да изрази силата си чрез "тренировка" , отколкото да удря мама и тати например. Агресията не е преминала ... момчетата с възрастта сякаш стават по-буйни , но тя вече /агресията/ му е по-контролирана и не я насочва веднага срещу хората. Знам ли с говорене и много търпение нещата се получават.
някъде бях чела, че ако човек свикне да насочва агресията си (върху боксова круша например) е възможно да настъпи момент, в който да я стовари с пълна сила върхи друг човек, ако в момента няма подходящт предмет наблизо.
Мисля, че е важно децата да разберат, че проявата на жестокост е болезнена и неправилна и да се научат да я контролират по някакъв начин.
Нима ти нямаш агресия... макар и малко.... понякога е досадно да търсим под вола теле. Агресията е сила , която ако я претворим в друга насока можем да постигнем доста резултати /спорта е добър отдушник на адреналина/ отколкото да я подтискаме/тогава е по-опасно/...не мислиш ли ?!
....да, съгласна съм напълно с теб.
Само искам да кажа, че има разлика между това да спортуваш и да концентрираш агресията си върху някой предмет.
Нямам предвид твоя син, само споделям мнението си.
....да, съгласна съм напълно с теб.
Само искам да кажа, че има разлика между това да спортуваш и да концентрираш агресията си върху някой предмет.
Нямам предвид твоя син, само споделям мнението си.
Нима ти нямаш агресия... макар и малко.... понякога е досадно да търсим под вола теле. Агресията е сила , която ако я претворим в друга насока можем да постигнем доста резултати /спорта е добър отдушник на адреналина/ отколкото да я подтискаме/тогава е по-опасно/...не мислиш ли ?!
....да, съгласна съм напълно с теб.
Само искам да кажа, че има разлика между това да спортуваш и да концентрираш агресията си върху някой предмет.
Нямам предвид твоя син, само споделям мнението си.
....да, съгласна съм напълно с теб.
Само искам да кажа, че има разлика между това да спортуваш и да концентрираш агресията си върху някой предмет.
Нямам предвид твоя син, само споделям мнението си.
Синът ми е на 3 год. и 8 м. И ние имахме такива проблеми. Най-ефикасното до момента е да изляза от стаята. Казвам му, че ще изляза и когато той реши, че е приключил с ревовете, да дойде при мен и да си поговорим спокойно. Това наистина помага за момента. Така прекъсваш истерията, в която е изпаднал. Ако останеш, докато е ядосан и се опитваш да направиш нещо само се задълбочава. А когато той сам дойде при теб и се е успокоил донякъде, можеш да му поговориш спокойно, като на голям, да го разпиташ и той да ти обясни какво иска и защо се е ядосал. Понякога се заинатява и се "дере", крещи и т.н., но трябва да не отстъпваш. Накрая винаги идва при теб и се успокоява.