просто период.ще отмине и така ще доиде друго но това няма значение само да са здрави децата
- Публикувана: 28 ноем. 2006, 14:18 ч.
- Последно мнение: 27 дек. 2006, 16:40 ч.
До майките на момченца
Детската агресия се проявява рано или късно мужду 3-4 годинки и е нещо нормално , но трябва да се контролира в граници. Какво имам предвид... особено при момчета необходимостта да изразят силата и енергията си те често посягат или замахват , а понякога направо удрят без да му мислят много много. Това е нормално развитие при децата както при момчетата така и при момичетата , но това не значи , че трябва да толерираме това. Аз се справих по следния начин с агресията на синът ми , която явно се прояви около навършването на 3-тата му годинка като насочвах тази енергия в някакъв вид игра.например: взимах една дебела възглавница /смешно звучи знам/ и си я слагах пред краката и Борис я риташе като така уж тренираше удари с крака... друго .... купих му детската боксова круша с ръкавици /мина му много бързо меракът да я блъска/ и така все насочвах тази агресия към уж някаква тренировака и това помогна много. Имам предвид , че по този начин му показах и обясних един по-лесен и забавен начин да изрази силата си чрез "тренировка" , отколкото да удря мама и тати например. Агресията не е преминала ... момчетата с възрастта сякаш стават по-буйни , но тя вече /агресията/ му е по-контролирана и не я насочва веднага срещу хората. Знам ли с говорене и много търпение нещата се получават. 
И аз да се запиша в клуба на "битите мами" 
При нас ранният "пубертет" започна на 2 години и беше кошмар.Отначало се уплаших и правех всичко което искаше само и само да се успокои.Естествено после започна да ме манипулира и бие(леле как звучи 
).Смених тактиката.Колкото повече викаше той, толкова повече не ми пукаше на мен (външно).После взе да се тръшка на земята и да си удря главата без значение дали е вкъщи или на обществено място.Аз го оставях.Хората ме гледаха странно но нямах друг избор.Така след известно време той сам престана и диалога м/у нас се получи.Правилата вкъщи са ясни и се спазват.Така е при нас.
Желая на всички мами железни нерви и търпение
При нас ранният "пубертет" започна на 2 години и беше кошмар.Отначало се уплаших и правех всичко което искаше само и само да се успокои.Естествено после започна да ме манипулира и бие(леле как звучи ).Смених тактиката.Колкото повече викаше той, толкова повече не ми пукаше на мен (външно).После взе да се тръшка на земята и да си удря главата без значение дали е вкъщи или на обществено място.Аз го оставях.Хората ме гледаха странно но нямах друг избор.Така след известно време той сам престана и диалога м/у нас се получи.Правилата вкъщи са ясни и се спазват.Така е при нас.Желая на всички мами железни нерви и търпение
насочвах тази енергия в някакъв вид игра.например: взимах една дебела възглавница /смешно звучи знам/ и си я слагах пред краката и Борис я риташе като така уж тренираше удари с крака... друго .... купих му детската боксова круша с ръкавици /мина му много бързо меракът да я блъска/ и така все насочвах тази агресия към уж някаква тренировака и това помогна много. Имам предвид , че по този начин му показах и обясних един по-лесен и забавен начин да изрази силата си чрез "тренировка" , отколкото да удря мама и тати например. Агресията не е преминала ... момчетата с възрастта сякаш стават по-буйни , но тя вече /агресията/ му е по-контролирана и не я насочва веднага срещу хората. Знам ли с говорене и много търпение нещата се получават.
някъде бях чела, че ако човек свикне да насочва агресията си (върху боксова круша например) е възможно да настъпи момент, в който да я стовари с пълна сила върхи друг човек, ако в момента няма подходящт предмет наблизо.
Мисля, че е важно децата да разберат, че проявата на жестокост е болезнена и неправилна и да се научат да я контролират по някакъв начин.
насочвах тази енергия в някакъв вид игра.например: взимах една дебела възглавница /смешно звучи знам/ и си я слагах пред краката и Борис я риташе като така уж тренираше удари с крака... друго .... купих му детската боксова круша с ръкавици /мина му много бързо меракът да я блъска/ и така все насочвах тази агресия към уж някаква тренировака и това помогна много. Имам предвид , че по този начин му показах и обясних един по-лесен и забавен начин да изрази силата си чрез "тренировка" , отколкото да удря мама и тати например. Агресията не е преминала ... момчетата с възрастта сякаш стават по-буйни , но тя вече /агресията/ му е по-контролирана и не я насочва веднага срещу хората. Знам ли с говорене и много търпение нещата се получават.
някъде бях чела, че ако човек свикне да насочва агресията си (върху боксова круша например) е възможно да настъпи момент, в който да я стовари с пълна сила върхи друг човек, ако в момента няма подходящт предмет наблизо.
Мисля, че е важно децата да разберат, че проявата на жестокост е болезнена и неправилна и да се научат да я контролират по някакъв начин.
Нима ти нямаш агресия... макар и малко.... понякога е досадно да търсим под вола теле. Агресията е сила , която ако я претворим в друга насока можем да постигнем доста резултати /спорта е добър отдушник на адреналина/ отколкото да я подтискаме/тогава е по-опасно/...не мислиш ли ?!
....да, съгласна съм напълно с теб.
Само искам да кажа, че има разлика между това да спортуваш и да концентрираш агресията си върху някой предмет.
Нямам предвид твоя син, само споделям мнението си.
....да, съгласна съм напълно с теб.
Само искам да кажа, че има разлика между това да спортуваш и да концентрираш агресията си върху някой предмет.
Нямам предвид твоя син, само споделям мнението си.
Нима ти нямаш агресия... макар и малко.... понякога е досадно да търсим под вола теле. Агресията е сила , която ако я претворим в друга насока можем да постигнем доста резултати /спорта е добър отдушник на адреналина/ отколкото да я подтискаме/тогава е по-опасно/...не мислиш ли ?!
....да, съгласна съм напълно с теб.
Само искам да кажа, че има разлика между това да спортуваш и да концентрираш агресията си върху някой предмет.
Нямам предвид твоя син, само споделям мнението си.
....да, съгласна съм напълно с теб.
Само искам да кажа, че има разлика между това да спортуваш и да концентрираш агресията си върху някой предмет.
Нямам предвид твоя син, само споделям мнението си.
Синът ми е на 3 год. и 8 м. И ние имахме такива проблеми. Най-ефикасното до момента е да изляза от стаята. Казвам му, че ще изляза и когато той реши, че е приключил с ревовете, да дойде при мен и да си поговорим спокойно. Това наистина помага за момента. Така прекъсваш истерията, в която е изпаднал. Ако останеш, докато е ядосан и се опитваш да направиш нещо само се задълбочава. А когато той сам дойде при теб и се е успокоил донякъде, можеш да му поговориш спокойно, като на голям, да го разпиташ и той да ти обясни какво иска и защо се е ядосал. Понякога се заинатява и се "дере", крещи и т.н., но трябва да не отстъпваш. Накрая винаги идва при теб и се успокоява.