В момента съм на 20 години. Изпаднах в тежка депресия и екзистенциална криза преди няколко години. За момент си помислих, че подредих живота си. Работя, завърших с отличие в гимназията, приеха ме в университет и започнах да следвам, но за мен целият този фарс приключва. Започнах да осъзнавам, че вървя по чужди стъпки. Че живея чужд живот. Чувствам се страничен наблюдател в собствения си живот. Преди неопределено време спрях да изпитвам емоции. Единственото, което чувствам е празнота, която ме разяжда бавно. И затова започнах да прибягвам към ТЕЖКИ наркотици, за да почувствам нещо различно от празнотата, която ме убива. Чувствам се напълно обезличена.
В момента преживявам това, защото нямах право на мнение. Защото решенията в живота ми бяха взети от родителите ми. Родители, знам, че мислите за най-доброто на децата си, но това може да им изиграе много лоша шега. Моля ви, не им го причинявайте!