.::. ПРЕДКОЛЕДЕН КОНКУРС! БГ-МАММА БАСНЯ! .::.

Страхотни!!!
 

Ето две басни с поучителен харектер!!!

1)Една лястовичка летяла на юг, но студът я застигнал и премръзнала до смърт, тя паднала в широко поле. През полето минала крава и се изсрала върху птичката. Изпражнението стоплило лястовичката, тя се съвзела и радостно започнала да чурулика... Минаваща наблизо котка чула чуруликането и следвайки звука, извадила птичката от кравешкото лайно и я изяла.

Поуката:
1. Не всеки, който те засипва с лайна е твой враг.
2. Не всеки, който те вади от лайната е твой приятел.
3. Когато си затънал в лайна до гуша, не вдигай много шум!  

2)Когато тялото било създадено, всички части от него искали да бъдат Шефа.
Мозъкът казал:
- Аз трябва да бъда шеф, защото контролирам всички функции на тялото.
Краката казали:
- Ние трябва да бъдем шефове, защото ние пренасяме мозъка наоколо, където поиска.
Ръцете казали:
- Ние трябва да сме шефове, защото ние вършим всичката работа и печелим пари.
И така после било сърцето, белия дроб, очите, докато накрая и задника поискал да бъде шеф. Всички части започнали да се смеят на идеята.
Тогава задникът се блокирал и отказал да работи. След известно време очите започнали да се затварят, ръцете се парализирали, краката изтръпнали, сърцето и белия дроб изпаднали в паника, а мозъкът изпаднал в треска. В края на краищата всички решили, че задникът трябва да бъде шеф и нещата преминали. Всички части си вършели своята работа, докато Шефът само си седял и изхвърлял навън боклуците.

Поуката:
Не е нужно да си мозък, за да бъдеш шеф - всеки задник може да бъде.  

И аз се включвам с писание в конкурса Разбира се по щекотлива тема

Кравешка задруга

В нашия краварник стар
имаме си нов другар -
крава - мила и приятна,
мъничко неадекватна.
Не в час с новите тенденции,
но и с множество претенции -
под час тя вимето предлага
със времето си, за да разполага;
захранва рано със трева,
пои телето със вода...
Уж търси съвети от другите крави,
а слуша майка си какво да прави,
а тя всеки ден по телефона звъни -
"Време е с люцерна да захраниш ти!"
"Как, бе майко, люцерната е вредна
може на детето да му е за последно!!!"
Изпадна кравата във притеснение
и в депресивно настроение.
Млякото драстично намаля,
телето гладно замуча,
започна нощем да се буди...
Що да стори? - наш'та крава се зачуди.
Намери решение - в краварника стар
появи се на другия ден ВЕТЕРИНАР!
Прегледа телето и заключи вещо:
Ще трябва да даваш добавка - Човешко!
....................................................................
Другите крави в протест замучаха,
настана война под познатата стряха.
И новата крава се врътна обидено,
взе си теленцето и си отиде.
Техните съвети не бяха за нея,
за всичко тя имаше свои идеи,
свои разбирания и възприятия...
за "четящите крави" съвсем непонятни.
Този Краварник не беше нейното място.
Не се върна повече - това е ясно!

Поуката от тази история в кравешки стил - Не си ври рогата там, където няма да ти помиришат опашката!
или - БГ-Мамма има нужда от всеки свой потребител! Всеки има опит и идеи, ценни за някой друг. Глупаво е някой да се чувства отблъснат само защото има различно от "общото" мнение  

Само искам да запитам, понеже днес виждам за пръв път темата, сигурно има басни, които са били изтрти, (всички разбрахме за снощния проблем ) Та, дали ще е възможно да се възстановят Авторите да влязат да си ги напишат отново 

Ами да, моята я няма! Пиша я пак!


ЛИСАНА КАЛПАЗАНА

Искам нещо аз да ви разкажа
За да ви покажа
Случки от живота най-реални
И събития не дотам идеални

Живяла нявга рошава Лисанка
На китна слънчева полянка
Обичала живота, полята, гората
И често си мързелувала из нивята.

Имала тя нрав неспокоен
Но водела живот достоен
Обичала да си угажда,
Каквото хапне-все и се услажда.

Харесвало й да я уважават
Желанията да й размножават,
Да се облича спретнато и чисто
.....очаквало я бъдеще лъчисто.

И тъй през летен слънчев ден
Тя срещнала един Лисан смутен
И пламнала веднага между тях искрата
.......започнала ИГРАТА.

Залюбили се закачливо
Очаквало ги бъдеще щастливо
Безумно влюбили се те
....и си направили дете.

Заживели в сговор и честито
Лисанка някога поглеждала сърдито,
Но Лисан винаги прощавал
И никога не задълбавал.

Но не щеш ли през една студена зима,
Когато Лиска се чудела какво още да има,
Седнала на компа и по Интернет
Запознала се с Лисун напет.

С думи най-прекрасни и сияйни
Пращал й  Лисун ес-ем-ес-и омайни
И на припек сред гората
Между тях пламнала искрата.

След седмица страсти безумни
Двете главици умни
Взели решение да избягат
Вместо в ай-си-кю-то локуми да разтягат.
Взели и детенцето мъничко
Да не е без майка си самичко.

Изминали седмица, две
Малкото започнало да реве:
“Мамо, мамо тати къде е?
Кога ще дойде да ме вземе?”

Поразмислила Лисана
“Леле, каква съм калпазана!
Какво аз сама си сторих?
Защо с никой аз не поговорих?
Та аз Лисан обичам
А след Лисун да тичам!
Ще взема срам не срам
Да се върна при Лисан!
Но Лисан дали ще ме приеме?
Ще иска ли отново да ме вземе?”

Бързичко багажа си събрала
При Лисан с детето се прибрала.

А Лисан бил толкова озадачен,
Толкова угрижен и смутен
Излакал три ведра сълзи,
Но той бил свикнал да мълчи.

Ще успее ли Лисан да й прости?
Ще може ли и това да премълчи?

Това още никой неможе да каже,
Само времето ще покаже.

Какво е нужно за да се решиш
Семейство и дом да разрушиш?
Глупостта човешка покой не знае,
Но никога не е късно човек да се покае.

И накрая .........съвет приемете!
Обичайте се лудо и безумно
И правете компромиси разумно!

Аз моята я нямам и се отказвам от конкурса

И аз нещо ще напиша,може да е кратко но е за поука.


БАСНЯ
Орел и рак и щука,
не зная по каква сполука,
такваз им работа дошла
да теглят наедно кола.
И ето те са впрягат,
напъват са, напрягат,
ей тъй, че ще са пукнат чак,
а пустите кола не мръдват пак.
Те можаха покара
най-лесничко товара,
но на, орелът кат крилат
все теглял нависоко,
кир Рачо - теглял наназад,
а щуката - в дълбоко.
Кой крив, кой прав - не знам,
Товарът и до нине там.
Несговорна дружина - не могат си почина

Само се записвам, ако успея да си спомня нещо от писанията ми, ще го напиша пак.

СЕТИХ СЕ ОЩЕ ЗА ЕДНА

БАСНЯ

Горските животни летели със самолет. На първите седалки седнал папагала, скръстил крила и важно тропа. Покрай него минава заека и пита:
- Що тропаш бе?
- Щот съм отворен- казал папагалът.
Заекът бил отворен и той взел да тропа.
Минава лисицата:
- Що тропате бе?
- Щот сме отворени.
И тя отворена и тя взела да тропа.
Минали вълкът, лъвът, жирафа и те отворени и те тропат.
Минал слона и попитал:
- Абе вие тука, всичките, защо тропате бе?
- Щот сме отворени- му отвърнали животните.
Слона и той отворен и той взел да тропа.
Като се включил и слона подът на самолета не издържал и се продънил.
Животните взели да падат от самолета. Настанала паника и се чули викове:
- ааааааа......
Папага лът важно попитал:
- Що викате бе?
- Щот не можем да летим.
- Тогава що се правите на отворени?

ТОВА Е ДАНО ВИ ХАРЕСА


[glow=red,2,300]ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ[/glow]

Всички сте чудесни, и много талантливи!!!!! 

Не успях да си спомня, първото "творение" , но написах друго.


Кошутата и болното еленче

Ще ви разкажа за една гора,
далечна много, много била тя,
живеели си там животни всякакви,
без проблеми, кой знае някакви.

Но случи се веднъж беля...........,
едно еленче мъничко се разболя,
и майка му се втурна през глава,
да дири помощ, в дивата гора.

Но всички бяха тооолкова заети,
улисани в проблемите си, клети,
за чубричка бе тръгнала Мецана,
рано, рано, още отзарана.

А Вълчо, пък с брашно, омазан цял,
немил-недраг, се скиташе тъй бял.
Кума Лиса, пък си имаше проблеми,
с хитростите си направи, тя бели големи.

Доктор Га, с Гъбарко се червеше,
и зает премного, с лудориите му беше,
таралежите с луда жар,
мажеха училището с вар.

Тъй в голямата гора,
всички имаха си грижи, да.
А, майката на болното еленче,
остана си съвсееем сама..........

Погрижи се за рожбичката си една,
тревичка прясна й набра,
и болното еленче, за радост
най-голяма, взе че оздравя.

И рано, рано, заранта,
макар и уморена от нощта,
със свита от тревоги, майчина душа,
на разходка го изведе тя.

Но на полянката, сред гъстата гора,
под кестена вековен, що видя,
лисанче мъничко, и за беля,
краченцето си бе ударило, каква беда.

На помощ, тя му се притече веднага,
лисанчето прегърна и сама,
краченцето превърза му с липа,
и бързо, бързо го занесе у дома.

Кошутата бе майчица добра,
и ласкави и нежни песнички му пя,
макар да имаше си грижи и сама,
над малкото лисанче, като родна майка бдя.

И в този миг довлече се Лисана,
припряна, притеснена, запъхтяна,
след нея идеха децата,
и всичките животни, от гората.

Мълвата бързичко разнесло бе врабчето,
че Кума Лиса си загубила детето,
кумичката я знаеме, че е устата,
и врява беше вдигнала до небесата.

Лисанчето си щом видя,
прегърна го, зарадва му се много,
и без да каже нищо, тръгна към вратата,
забравила за думата, Добрата.

А на животните отпред, що бяха
Мецана, Вълчо, Зайьо, Ежко,
историята Бухала разказа, и тежко
въздъхна, а после мъдро каза:

- Детето на Кошутата бе болно,
и търсеше съвет и дума блага тя,
но никой не намери време,
да й помогне в нейната беда.

Тогава сепната лисана спря,
и рече, грешката си щом съзря:
- А за помощта ти, въпреки това,
БЛАГОДАРЯ, ти даде ни урок, по доброта.

Поуката съм сигурна, че ви е ясна,
затуй тук свършва, тази басня.

Teo, браво, много ми хареса!     

Благодаря ти Veselushka.
Сега си намерих, второто творение, което не е басня, и не участва в конкурса, но въпреки всичко, ви го написах, затова ще го възстановя.

Без заглавие..............

Тихо, тихо стъпвам,
в нощта, аз мълчешком,
и леко се промъквам,
душата ми самотна, търси дом.

Открих бебрежен свят,
богат и необятен,
в който вихри се въртят,
от чувства, свят за мен понятен.

Намерих нежност, топлота,
намерих щастие и радост,
намерих болка и тъга,
намерих, туй що е младост.

Във вихър чуден и безумен,
въртят се всякакви съдби,
свят чаровен, шарен, шумен,
с натежали клони, плачещи върби.

С нетърпение се втурвам там,
веднага, щом намеря време,
богат с приятели е този храм,
и там намирам, лек за всяко бреме.

Тихо, тихо стъпвам в нощта,
и търся отговор в мен,
ала от страх потръпвам,
омагьосана и в пълен плен.

Страхувам се защото знам,
че туй е свят като галерия,
а аз съм малък и нищожен плам,
от тази вихрена феерия.

Не очаквайте поука,
и басня също няма,
не ще намерите я тука,
а само форумът ни БГ-Мама.

Браво на всички, страхотни сте!
Safo- скри ми топката, невероятно е!
Мю - красота!
Таня - чудесна е!
daffodil - теб си те знам , саркастична както винаги, изобретателна, образно-нарицателна  .

Относно разяснението което прочетох малко по-напред, смятам че може и да минем и без животни, растения, цветя. В случая е важно стихоредието, сатиричното и нравоучителното, което основно предсталява баснята. Сюжетно заключение, илюстриращо житейски или нравствени правила.

Аз не съм вещ баснословец, обаче ще направя "блед" опит в сравнение с останалите, ей така за идеята.

Форумски арт

Откак` събрах се с тези хора,
и подкрепата познах,
някои пишат и мърморят,
с други от сърце се смях.

Някой сладкодумник
в нещо ще ме убеди,
друг пък, виждаш ли,
по-хитър е твърди.

Други на светци се правят,
само поучават,
но в крайна сметка,
"банче" получават.

Трети пишат и превеждат,
тихо стихчета подреждат,
правят чудни календари,
фотошопски материали.

Съфорумки любими,
тук вий сте моите роднини,
нова клюка да науча,
с вкусна гозба да сполуча.
Помежду си - мили, неспокойни,
пред другите - буйни, непокорни.

Всяка вика: "Аман, не мий` на хала..."
обаче тайно се надява,
съветче ценно да получи,
лекче ново да научи...

Съвет ли търсиш тук се спри,
успокой се, прочети.
Без съвет другарски,
светът ще натежи,
с капчица надежда,
по-леко ти е в тези дни.

В тез` думи подредени,
поуката каква е,
мили майчета засмени?
Ясно е като зората,
съвет ли търсиш,
включваш се в "тайфата".

Май че дълго се получи,
перота чак запуши...
Чест на вас, добрите хора,
сбрани тука в този форум.

Това ще кажа,
и с туй ще свърша,
че нова "линкче" аз научих,
и отива да разуча.
Очите детски жадно чакат,
да се престраша да "забауча".

Абе талантливи сме нашия клас 

Еее, някои повече от други - визирам теб