Как станахте програмисти

Защо избрахте програмирането? Имате интерес към него или заради парите?
Какво е средното образование, което сте завършили, имате ли база, която да надграждате?

Няма проблем за жена да стане програмист, но трябва наистина да имате желание. Това е професия, която иска много четене, къртовски труд и време за да се печелят големите пари, които всички гонят. И най-вече се отдава на хора, които по принцип имат интерес към компютрите. Ако сте се спрели на програмирането само заради парите, едва ли ще постигнете много.

Мисля, че днес пуснахте друга тема за неудовлетворението от работата и желанието за промяна. Съветвам Ви да си помислите хубаво какво искате да правите, а не къде заплатата е голяма и какви легенди сме чували.

Програмист не се става за една нощ. Първо научете английски. С работа, семейство и това няма да е лесно, заради липсата на време.

Казвам го от опит, защото от тийнейджър учех езици, бакалавър завърших с наборите си. И сега нямам 30, уча магистратура, работя и макар да нямам деца, не ми е лесно. Този петък ми е последния изпит и нямам търпение вече да минава.

Давайте едно по едно, защото ако работите на пълен работен ден и курс по английски ще е достатъчен да уплътни и малкото свободно време.

Помислете за висше образование в задочна форма. Така ще съчетавате с работата.

От живот в Германия през внасяне на чанти и перилни препарати до програмиране... Харесай си нещо и действай. Не мисля, че това е тема за тук, не знам какъв отговор очакваш. Виж какво се иска в Джобс, виж какво правят хората в линкдин - и успешните, и неуспешните. Виж какво изобщо правят тези хора.
Курса е лесен. Намирането на стаж е лесно. Да не си тръгнеш след два месеца, защото не е за теб не е толкова лесно. Помисли какво искаш да правиш, в каква насока искаш да се развиваш, какво те радва, в какво си добра.
Никога не е късно за завой, но все пак имай някакъв план за действие

Аз съм програмист, жена, но работя това от 20 години. Сега има много възможности в IT сферата - програмирането е разработката, но има консултанти, съпорт, тестери, обучители. На някои не им харесва, на мен лично много ми харесва, в повечето случаи работя основно с мъже, понякога това не е лесно, имай го в предвид.
 Лично аз съм учила информатика в Софийския, не знам сега дали това е важно.

Сравнително малко по-лесен и не по-лош път е следния : SQL, бази данни, BI tools. Но и там си има нужда от знания. Но общо взето за половин година може да научите доста и да почнете. Ако искате пишете на лични, ще ви дам съвети и насоки от къде да почнете и разни материали. Аз лично с това се занимавам. Успех.

Аз не съм точно програмист, но се занимавам с програмиране.
Как станах - случайно, след като 7 години работех като търговец и ме съкратиха докато карах първото си майчинство.

Казваш, че си под 30 - супер, аз бях на 29 когато започнах да се занимавам с това, тоест възрастта ти е ОК.
Фактът, че си само със средно образование, обаче, винаги ще ти пречи. По твое желание - харесай си бакалавърска програма - ТУ - факултета по Компютърни системи, Електроника, Автоматика, може и новата специалност, коато се очкава да стартира тази година Интелигентни системи и изкуствен интелект, Приложна информатика; СУ- Информатика или математика и информатика, нещо което е от ФМИ; ФМИ в Пловдив също е добро място за компютърни специалности. Противно на многото мнения тук, аз смятам, че само с курсове не става - да имаш знания на занаятчийско ниво, но до тук. Много пъти съм го писала - академиите са една прекрасна фабрика за продажба на надежди и въпреки че в университетите има и някои излишни неща, аз не бих ги зачеркнала, за мен университетското образование е много важно.

Курсовете по програмиране, обаче, могат да са едно прекрасно допълнение към университетското образование.

Колкото английския език - той е повече от задължителен, хубаво е да дадеш всичко от себе си за постигане на B1 или най-добре B2. За C1 няма да имаш време, защото предполагам, че искаш нещата да се случат сравнително бързо. Но както сама виждаш - в най-добрия случай около 2-3 години.

Уроците по математика ще ти трябват за кандидатстудентеския изпит по математика.

Сега няколко думи какво да очакваш като завършиш/си 2-3 курс студентка с придобити знания.
Започвам с това, ако си 2-3 курс студентка. Започваш да кандидатстваш за стажантски позиции, защото няма да можеш все още да покриеш критериите за позиция младши в повечето компании. Това е моментът, в който можеш да се насочиш и към различни фирмени академии. Те в повечето случаи са безплатни, като на успешно завършилите се предлага работа. Младшите позиции не са добре заплатени, така че като семеен човек е хубаво да помислиш за финансовата страна. Нямам идея какви финансови нива гониш, но повечето хубави заплати са достижими след 3-5 години опит.

Желая ти успех.

Най-малкото - отличен английски. Всички обучения са на английски. Позиции много и всякакви, но без език си на никъде. (дано не звуча грубо)

Бихте ли споделили, кое от наученото в университетското образование се оказа най- полезно в практиката Ви?

Да. Аз съм инженер по професия.
Знанията по математика подобриха логическото ми мислене доста, както и ми помогнаха да си обясня някои явления по-добре. За голяма част от нещата, света се моделира с математика.

Знанията по физика ми помогнаха да имам реалистична представа за явленията в света - в моята работа е хубаво да познавам физичните явления и това ми помага да съм по-ефективна когато изпълнявам задачи.

Знанията ми по хардуер - аналогов и цифров, ми помагат да чета електрически схеми и когато се налагат измервания - да зная къде точно да ги направя и как, за да не повредя платката.

Знанията ми по програмиране ми помагат да си върша работата.

Но най-ценното, което според мен ми е дал университета, е да знам, че нещо съществува, да зная как да търся инфомация за него и, на базата на получените теоретични знания,  да мога да я преценявам и тълкувам.

Не съм спирала да уча и да се осъвършенствам, университета ми помогна да изградя един начин на мислене, който ми помага да се развивам.

Имам дълбоко уважение към ФМИ в частност и към качественото образование, не ме разбирайте погрешно. Но истината е, че поне към момента и тук има голямо търсене на занаятчии, което дава не лоша материална осигуреност. При силна мотивация, курсовете дават пряк път към това, особено когато няма възможност за редовно обучение, а има достъпни материали, които позволяват да се задълбае колкото желае човек. Но английският език е задължителен поне на ниво B2, така че първо трябва да се започне оттам. Нещо, което може би друг няма да спомене, подобна промяна се случва по- трудно, ако нямаш подходяща среда. В София има събития, насочени към женската половина, които са добри именно в създаването на такава. При интерес мога да разкажа повече на лично

Хубави неща пишете, но мисля, че авторката е много далече от това. Пусна няколко теми вече и не знае с какво иска да се занимава. Тя самата не каза какви интереси има, а само, че работи в магазин и не е удовлетворена. То и аз може да искам да съм рактен инженер, защото съм чула, че взимат добри, но не става само с искане.

Струва ми се, че авторката е чула как е модерно да си програмист, как много пари се взимат и как с едно курсче си готов за 2 месеца.

Това, което ме изумява, е че авторката пуска коренно разнопосочни теми в последната година, но не коментира след това в тях. Хората дават идеи, съвети, а насреща - трънки.

Ако знаеше какво иска и какъв е пътят, нямаше да пита за съвети. Не виждам какво лошо има в това.