Завист или друго...?

Момичето е много комуникативно и аз също съм. Като цяло си говорим доста като седнем някъде. Получава се добър разговор. Иначе да, имам мнение за нея, нито е глупава, нито е проста. Напротив, добър човек е, интелигентен. Но сякаш средата ѝ влияе лошо, дори клюкарства понякога, което на мен не ми харесва. Говори ми за разни трети хора, за свекърва си (която нали разбирате, че аз познавам от дете и е странно да ми говори лошо за нея).
Това ми е правело впечатление, много се оплаква от майчинството, колко е трудно, колко е сложно. Бърза да ми се похвали с разни злободневни неща - купила си нов телефон, разни подобни.

Сигурно сега ще ме попитате "като е добър човек, как пък ти завижда?" Ами така, има хора, които не са лоши  в себе си, не желаят злото, но винаги има едно такова "лесно ѝ е на нея, има си еди си кво, работи за мн пари или нещо подобно". Но явно не е завист, а ревност, както казвате.

Иначе имаме теми на разговор и не бих казала, че ми е по-приятно ако я няма. Аз я намирам за нормален човек,  уважавам я като съпруга на моя приятел и толкова.

Чак пък толкоз мисли за някого дето виждаш 3-4 пъти в годината за по кафе... Не си заслужава енергията и ресурса.
Ревнува мамуната и му мели после. Той затова бърза да приключи като е с нея.
Свиркай си и да се оправя.

С 2, едната беше поканена на сватбата ни и наскоро бяхме на гости на нея и съпругът ѝ С другата се виждаме по-рядко, откакто роди. Познавам си го и виждам, че нямат чувства, така че не ми пречи. Не съм от най-ревнивите.

Ама те имат и дете... Ами ясно става защо не винаги имат много свободно време - не с всяко дете можеш да седнеш за дълго на кафе и да си кажеш спокойно приказката, както и не винаги има кой да го гледа за дълго, докато се виждаш с някого.

Явно сте на различни етапи, с различно ежедневие. Ще дойде време, ще имате повече общи теми и така.

С 2 мои бивши. Негови бивши не познавам, или поне не съм уведомена, че са такива.
Няма как да толерирам опити някой да ми се наложи или аз да си позволя да наложа на някой с кого да се или не се вижда.

И това е възможна причина.
Ние сме с много деца, но нашите все са били сравнително спокойни. Наскоро се видяхме с приятелска двойка, с която преди да имат дете и в бебешката му възраст бяхме неразделни. После решихме, че те са се отдръпнали и се дръпнахме и ние. Оказа се много грешно нашето възприятие. Детето им се оказа хиперактивно и за 2 ч. среща не можахме да седнем и за 5 мин. Пихме кафе в движение и постоянно тичахме нагоре-надолу из парка, а после ми трябваха няколко часа в легнало положение, докато дойда на себе си.
За човек без деца сигурно би било още по-трудно да асимилира подобен ангажимент.

И да допълня за завистта. Поработи върху себе си. Очакването някой да ти завижда и затова да не те харесва е много детинско. От опит знам какво е завист в детските години, защото съм точно от тези, на които животът им е поднасял само шербет със златна сламка, но след пълнолетие не съм отдавала нечие нехаресване на това как съм била гледана като малка. Човек със самочувствие не се притеснява да не бъде харесван и не търси оправдания за това.
И още нещо. Аз и съпругът ми сме деца на приятелски семейства и знам какви са отношенията в такива случаи, вкл. с родители, братя и сестри + половинките им. Затова ми звучи като чиста ревност, дори да няма общо със случилото се някога между вас. Ревност от това, че се познавате отпреди нея дори може да е. Съвсем подсъзнателна и нищо повече. Но като партньор аз съм от тези, които не крият нищо от половинката си и не бих крила забежка, колкото и отдавна да е и колкото и свободни да сме били с човека.

Аз пък тъй шаснах едно далечно познанство, че като се задоми момата за един льольо и идваха на Софията, очакванията бяха за срещи всеки път, уговорки, промени, не днес - утре, не в 15 в 18 - изтощителна работа.
Пък и съпруга беше тотален простак.
Иначе и вкъщи е преспивала, чудесен човек.

Голяма ли е разликата в доходите ви? Ако да, близко приятелство би било трудно възможно. Хората най-лесно и естествено общуват с хора с подобен на техния социален статус.
Ако за едното семейство купуването на нов телефон е събитие, докато другото се чуди на каква екзотична почивка до отиде през лятото, нищо чудно че няма много желание за прекарване на дълго време заедно. Това обаче изобщо не означава, че хората завиждат или не са добронамерени.

Аз напълно разбирам откъде е мисълта за завистта в случая и ми е странно, че другите не виждат, но според мен не е завист тук, а ревност.

Ама те завистта и ревността са като сестри близначки. Най-елементарното - завижда й, че е по-красива и ревнува мъжа си от нея. Че е по-готина, по-успяла... И т.н.

Има разлика в доходите,  не е малка. Не сме милионери или богаташи, но със сигурност сме по-стабилни материално. Не е нещо, с което парадираме пред тях или се хвалим. Те не знаят с какви заплати и пасивни доходи сме. Споделяли са ни техните, да кажем, че има сериозна разлика.

За нас просто не е важно да си купуваме вещи от рода на телефони, караме с по един телефон, докато не се счупи, не сменяме всяка година с нов, просто защото не ни радва. Не смятаме, че кола или телефон са някакъв признак на статус. Дори не ми прави впечатление колко ми е стар телефона, искам да работи, да си ползвам нормално приложенията и да снима.

Мисълта за завистта очевидно е, защото според авторката съпругата на приятеля има основание за такава - авторката е с богат, или високопоставен баща и е свикнала да гледа от височината на положението си приятелското семвйство, освен това като дългогодишна приятелка на съпруга с общи спомени от десетилетия се прокрадва увереността, че има някакви права на основание на общото минало. Също така е очевидно и пренебрежението към свестната но семпла съпруга с проблеми със свекървата и дребни радости като нов телефон.
Освен това ми се вижда доста лошо изиграно удивлението, че отношението на съпругата може да не е завист, а ревност, след като очевидно това се очакваше да напишем и това е и първата мисъл на всяка жена, спала със съпруга на друга, пък и да не е спала, това е първата мисъл при такава динамика - приятел от детинство и съпругата му, която не проявява ентусиазъм за срещи.

В заключение, авторке, не ти вярвам, че се чудиш защо жената не иска да се вижда с тебе, приеми го по май-ласкателния за теб начин, вероятно затова си пуснала и тема. Приятелството ви с въпросният мъж отдавна вече не е нещо, на което би трябвало толкова да държиш, така или иначе явно връзката е между предишното поколение, а вашето е било следствие.  От еднократния ви секс не е произлязло нищо - освен, ако сега внезапно се досетиш, че той е искал нещо повече, а ти не.

След последния пост стана ясно и че едното семейство е на хора с високи доходи и култура, които не робуват на материалното, а другите някакви мизерни еснафи с ниски заплати, е какво искаш повече, при това превъзходство, дето го демонстрираш отвсякъде, жената е нормално да не иска да се вижда с тебе.

Мда, както провинциалистът Драганчо може да се засегне, че е...семпъл...само защото говори с Иванчо от София, никой друг не може.

Замислих се мога ли да стана близка приятелка с баджаначка? Ами, не. Все тая един път, два пъти или трийсет пъти са се консумирали, със или без чувства. Ще се държа любезно при среща, но да се сближавам - не.
За темите за разговор - телефон, свекърва, трудности с детето - ми това са нормални теми, жената се старае да поддържа разговор. За творбите на Пикасо и "Тоска" ли искате да си говорите? Ние тук в СО за какви възвишени неща говорим обикновено?

Авторката не ми звучи като да гледа от високо на това бедно провинциално семейство, но пък е разбираемо защо мисли, че може да е завист. Щото не е единичен случай някой да си мисли, че го гледат от високо само щото другия е по успешен или роден в по заможно семейство. Да кажем, лични наблюдения.