Колкото и странно да звучи, мъжът ми, а не аз е почти пълно копие по характер на майка ми. Все едно съм се омъжила за нея 
Не че характерите им са ужасни, но е странно....
Не че характерите им са ужасни, но е странно....
- Публикувана: 2 дек. 2006, 09:55 ч.
- Последно мнение: 3 дек. 2006, 17:37 ч.
Прихванали ли сте нещо?
Прихванала съм. Не съм особено доволна от това, което е, обаче. Освен на всичко друго, на което ме научи (благодаря и за което), покрай нея се научих да се притеснявам за какво ли не. Някога, когато живеехме с брат ми (и нямаше гсм-та под път и над път)- дали и кога ще се прибере от работа или купон; сега ги мисля тях - дали са стигнали живи и здрави на село, що не се обаждат, като звъня, що не вдигат мобилката (нали все трябва да е с тях). Обикновено половинката ми е под контрол с мобилния - той поне има навика да си го носи.
Изобщо покрай мамето свикнах да съм в някаква такава параноя ако щете - да се притеснявам за най-малкото нещо. В това отношение тя е живо олицетворение на приказката: да не ти се случва това, което мисли майка ти. И в нейния случай и жена ти - това във връзка с татко.
Изобщо покрай мамето свикнах да съм в някаква такава параноя ако щете - да се притеснявам за най-малкото нещо. В това отношение тя е живо олицетворение на приказката: да не ти се случва това, което мисли майка ти. И в нейния случай и жена ти - това във връзка с татко.
а понякога така ми се иска да съм по-ербап 
В много отношения съм нейна противоположност, дори там, където не би ми се искало, за други неща пък съм доволна, че не съм прихванала. Но се надявам, че съм прихванала нейното умение да поддържам красиви отношения със съпруг. Начинът, по който се държи с баща ми, продължава да бъде най-добрият модел за мене.
също ...но ...да ...доста съм прихванала 
и се радвам ...