Напоследък ми се върти в главата следното- човекът, колкото и развито същество да е, все пак е животно . А в животинския свят всичко се случва на база феромони. Животните се съвукопляват, за да продължат линията на живота и нищо повече.
Да, има и такива, които са с един партньор за цял живот (пингвини и вълци се сещам в момента). Но като цяло, няма тази моногамност, която е наслагвана в главите на хората толкова време.
Защо всъщност сме моногамни или се правим, че сме? Защо изневярата е нещо толкова страшно? Заради това, че искаме да притежаваме другия, егоизъм?
Но ние не контролираме с кого ще си паснем, това го правят телесните ни функции. В повечето случаи изневярата са животинските инстинкти. Правиш си кефа, са казали хората.
Някак напоследък си мисля, че прекалено много внимание се отдава на изневерите и е голяма драма да ти изневерят. Пък ми се струва, че от време на време няма лошо да има разнообразие в партньорството. Защо в обществото се смята за подвиг да си с един партньор цял живот? Защото си устоял на естествените инстинкти на тялото си?
Някои ще кажат, че това ни разграничава и издига над животните, но всъщност според мен това ни усложнява живота- следене, ровене, недоверие, драми, мъки …
Защо, когато имаме толкова голям избор, сами се затваряме в моногамността?
Ще се загуби “редът” в обществото ли?
Ако изневярата не е забранена, дали ще е толкова “сладко” да се извършва? Ако не съществуваше това разбиране за нея като предателство, нямаше ли да е по-лесно?
Отново да кажа, че не говоря за задкулисни връзки и любови, а чисто и просто секс.
Сигурно ще разбуня духовете, но ми е интересно някой питал ли се е същите неща.
И за да отговоря предварително, да , изневерявали са ми и аз съм изневерявала.
Но стига човекът да не реши, че ще гони другото, не съм правила драми. В крайна сметка, това , което имаме е сега и всички обещания за бъдещето са просто варианти, които не се знае ще се случат ли.
Да, има и такива, които са с един партньор за цял живот (пингвини и вълци се сещам в момента). Но като цяло, няма тази моногамност, която е наслагвана в главите на хората толкова време.
Защо всъщност сме моногамни или се правим, че сме? Защо изневярата е нещо толкова страшно? Заради това, че искаме да притежаваме другия, егоизъм?
Но ние не контролираме с кого ще си паснем, това го правят телесните ни функции. В повечето случаи изневярата са животинските инстинкти. Правиш си кефа, са казали хората.
Някак напоследък си мисля, че прекалено много внимание се отдава на изневерите и е голяма драма да ти изневерят. Пък ми се струва, че от време на време няма лошо да има разнообразие в партньорството. Защо в обществото се смята за подвиг да си с един партньор цял живот? Защото си устоял на естествените инстинкти на тялото си?
Някои ще кажат, че това ни разграничава и издига над животните, но всъщност според мен това ни усложнява живота- следене, ровене, недоверие, драми, мъки …
Защо, когато имаме толкова голям избор, сами се затваряме в моногамността?
Ще се загуби “редът” в обществото ли?
Ако изневярата не е забранена, дали ще е толкова “сладко” да се извършва? Ако не съществуваше това разбиране за нея като предателство, нямаше ли да е по-лесно?
Отново да кажа, че не говоря за задкулисни връзки и любови, а чисто и просто секс.
Сигурно ще разбуня духовете, но ми е интересно някой питал ли се е същите неща.
И за да отговоря предварително, да , изневерявали са ми и аз съм изневерявала.
Но стига човекът да не реши, че ще гони другото, не съм правила драми. В крайна сметка, това , което имаме е сега и всички обещания за бъдещето са просто варианти, които не се знае ще се случат ли.
