Раздяла

  • 1 752
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 232
Здравейте,
Имам нужда от подкрепа,макар и тук във форум. Имам детенце на 1г2м. С бащата се разделихме. Може би звучи тийнеджърски,но днес просто се чувствам като парцал. Имам нужда да плача,с глас.    Имам нужда да разкажа… Знам,че не съм първата,нито ще съм последната. Знам,че не е болка за умиране. Исках да споделя. Детето е най-важно,не показвам чувствата си,за да не я разстройвам и нея. Благодаря Ви предварително.

# 1
  • Сф
  • Мнения: 4 782
Скоро някъде четох, че мозъкът се нуждае от 8 седмици, за да приеме една промяна. За мен това е малко време, особено, ако е станало рязко.
Плачи, излей емоциите. И това ще мине.

# 2
  • Мнения: 12 875
Съжалявам, че така се е случило.
Имаш ли приятели, близки, родители, които да те подкрепят в този момент?

# 3
  • София
  • Мнения: 35 274
Надявам се не си сама в този момент.
Знам, че звучи клиширано, но трябва време и някой ден, всичко ще бъде наред Hug

# 4
  • Мнения: 232
За съжаление съм сама в този “тежък” етап от живота ми. Имам една приятелка,която ми е най на сърце. Тя е и кръстница на детето ми,идва когато има време. Живея отделно от родителите ми,сама,и така.. Съвсем в началото е раздялата.Не можа да опиша какво ми е,трудно ми се виждат моменти като днескашния например - ще дойде следобед да земе малката и да я заведе в парка. Това ще е за първи път от раздялата ни. Живял си по един начин,сега съвсем друго.. Не знам,имам чувството,че изпадам в депресия. Дано да греша.

# 5
  • Мнения: 5 838
Също имате подкрепата от мене. Знам понякога как човек се нуждае от някаква подкрепа в някакъв труден момент от живота му. Плачете и не потискайте емоциите си. Ако можете да споделите мъката си със своята най-добра приятелка. Когато човек няма с кого да сподели и потиска мъката си в себе си, е най-лошото нещо. Тогава наистина човек изпада в депресия. Изпращам ви прегръдка. Само мъжът, който ви е изоставил с много мъничко детенце, не би трябвало да страдате за него. Не го заслужава.

# 6
  • Мнения: 1 304
Пожелавам ти бързо да се отърсиш от това смазващо състояние. Надявам се да имаш подкрепата на близки хора до теб. Гледай с надежда напред, че предстоят по-хубави моменти.

# 7
  • София
  • Мнения: 35 274
Предполагам той е инициатор на раздялата?

Върви при вашите, някой да ти вземе детето от ръцете, да се ожалиш като дете с разбито коляно, да ти сготвят супа.
Любовта лекува.

# 8
  • Мнения: 6 173
Само мъжът, който ви е изоставил с много мъничко детенце, не би трябвало да страдате за него. Не го заслужава.
Ако е така, да вади шампанското. Не знам защо плачете за такива? Не е единствения мъж, ще си намериш по-хубав, ако не се вторачваш да е същия. Горе брадичката и стига тъпка на едно място и жалва. Намери си хоби, приятна компания, излизай, весели се ... живота не свършва. Хората идват и си отиват /и буквално, и преносно/.

# 9
  • Мнения: X
Ms. Gorgeous е права . Отиди при вашите, поговори с майка си . Няма по - голямо лекарство от гласа и подкрепата на майката . Дано по - бързо преживееш тази болка и никога да не я изпиташ отново .
Няма ли шанс да поговорите и да оправите нещата ?

# 10
  • Мнения: 5 838
Сигурна съм, че инициативата за раздялата е на бившия й партньор. Той е осъзнал, че тя не е жената на живота му или пък му е рано за дете, и решил да се раздели с авторката на поста.

# 11
  • Мнения: 16
Здравей, и аз го преживях това нещо с развод, даже съм с две деца. В началото и аз като теб бях като парцал, плачех, не ми се ядеше и така нататък. Но си казах, че всяка трудност ни прави по-силни и че след време ще се чувстваме по-добре. Ще се отдадеш на детето си, ще срещнеш нов човек и всичко, което днес те прави тъжна ще бъде в миналото. Кураж и мисли за хубавите неща.

# 12
  • София
  • Мнения: 12 900
Понякога хората не осъзнават колко голяма част от страданието им е заради навика. Свикнала си с определен режим на живот, очакваш го и това, че вече не се движиш по познатите релси, те вкарва в мъка и носталгия. Предвид, че сте се разделили, а за това винаги има причини, дали нещата са били толкова добре, че да ти липсват сега чак толкова? Хората често се плашат от промяната, а в повечето случаи тя е за добро, особено когато говорим за раздяла, защото тя рядко е случайна. Но трябва да дадеш шанс на таз промяна, и на всички хубави неща, които ще дойдат с нея. Така че, пострадай си сега, но не се прехласвай по това страдание и не го оставай да спира развитието на живота ти, който може да се окаже много по-добър в новия си формат.

# 13
  • Мнения: X
Съжалявам за случилото се! Дано намериш сила да го преживееш по-лесно!

Не се отказвай от социалните контакти, виждай се по-често с приятелката си и родителите си.

# 14
  • Мнения: 11 427
Да, трудно е! Поплачи си, потъгувай! Но си дай време да мине емоцията и да видиш ясно дали правилно сте постъпили. Не бързай да се събирате, защото промяната е трудна. Грижи се за себе си и прави колкото можеш хубави неща за себе си. Каквото би те накарало да се почувстваш поне малко по-добре - вино, масаж, филми. Бъди мила, грижовна и добра към себе си. По никакъв начин не се самообвинявай и нападай - каквото трябва да стане - става. Излизай, излизай и излизай - стоенето у дома е мислене и рев. Навън се разсейваш. Ангажирай се и насочвай мислите си към задачите и нещата които си планирала. Пътувай - сега е време за почивка само с детето. Не съм разведена, но почивката с дъщеря ми, само двете откакто се е родила е най-хубавото изживяване, която си причинявам.
След седмица ще ти е малко по-добре.
След месец ще ти е криво, но няма да плачеш постоянно.
След няколко месеца ще ти етъжно при мисълта.
След година ще си казваш "Ама аз защо загубих толкова време в рев и драма? Здрави сме, млади сме. морето пълно с риба и моя рибок ме чака някъде да метна въдицата. Я марш да си го намеря и наобичам Simple Smile " :*
Всичко ще мине.
Прегръщам те Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт