Диагноза, операция, да се молиш и да чакаш със свито сърце... Моля за помощ, съвет, успокоение...

Авторката и без това ми изглежда колеблива, с разнопосочните мнения тук сигурно съвсем се е объркала. Според мен по-добре да не губят повече време, да се насочат към някой лекар и да действат. Може например да попитат личния лекар да им препоръча хирург.

След много звънене, голяма упоритост и големи нерви за запазване на час, защото или никой не ми вдигаше или свободни часове чак за след месеци, най - накрая успях и записах. При професор Гаврилов, но той е чак за края на октомври и с връзки при д - р Валентин Иванов старши в Пловдив, завеждащ онкологията в КОЦ, който е за утре. И сега ме тресе пак паниката, защото наистина не знам как да процедираме утре. Имаме направление, което пазя за операцията. Утре ще минем на частно. Да изискам ли повторна ехография, скенер и ЯМР? Каква е цената на последните две изследвания на частно? Някои от вас казаха, че не трябва да се оперира веднага, ако има засегнати лимфни възли и мен това ме притеснява, защото личната каза, че се виждат снопчета от възли като пясъчен часовник. Надявам се да може да се установи първо това. Ако поискат да остане за операция да я правим ли там или да чакаме за Гаврилов или него да го оставя, ако е нещо по - сериозно? Много са ми ценни съветите ви.

Доколкото разбирам, отивате на преглед. Няма как да поискат да я оставят за операция веднага, а и никой не може да ви принуди, ако не искате. Лекарят ще извърши преглед, вероятно ще назначи изследвания. Не мисля, че е необходимо вие да изисквате каквото и да било, той ще прецени какво е нужно в случая.
Колкото до направлението, то вероятно е за преглед, не за приемане в болница. Няма смисъл да го пазите за нещо, за което така или иначе няма да ви свърши работа. Ползвайте си го преди да му изтече валидността.

Успокойте се. Паниката ще Ви попречи на вземането на адекватни решения. Права е Бел, никой няма да я завлачи за косата в операционната, ако тя не е съгласна. Стъпка по стъпка, със слушане и внимаване в картинката, за да получите вярната диагноза. Стискам палци.

Именно, няма място за паника в такъв момент. Ако авторката наистина иска да е полезна на майка си, нека положи усилия да се овладее. Когато на моята майка й предстоеше нещо подобно, дали бях уплашена? Да, разбира се. Обаче се стегнах и не позволих да ми проличи, осъзнавах, че последното, от което имаме нужда в момента, е допълнително напрежение.

Мили момичета, чувствам ви толкова близки и сте ми толкова полезни с всичко, което ми пишете. Да споделя как протече консултацията днес при д - р Иванов. Имаше много жени и почакахме доста, но важното е, че минахме. Имаше и такива, които не бяха записали часове, направи ми добро впечатление, че никой не върнаха. Прегледа майка ми обстойно, само с опипване обаче. И двете гърди, под мишниците, врата. Каза, че не вижда проблем в лимфните възли и да има нещо там. Прегледа много внимателно и резултатите от ехографа и  мамографа. Въпреки, че личната каза, че има някакви снопчета от възли на снимката, той каза, че всичко е наред там. Тумор е и според него трябва да се действа по следния начин - записа час за биопсия. На въпроса ми опасна ли е, може ли да се получи разпръскване от нея, каза, че не. Правила се сутринта и още на същия ден щели да я изпишат. Преди нея - пакет от изследвания. Между другото да ви попитам, тази биопсия, самата манипулация с упойка ли е и болезнена ли е? След това материала се изследва от комисия в рамките на седмица. След биопсията се прави и скенер каза, питах изрично за това. Като излязат резултатите и се види от какъв тип е тумора и колко е агресивен ( за него май направо си отпада вероятността да е доброкачествен, така го усетих, защото каза, че не е от най - ранните, но не е и от късните, нещо по средата, но каза, че е лечимо ) се назначава химиотерапия за да се намалят размерите на тумора 😔 Каза, че лечението е 6 месеца, ще се определи каква точно химия и какви лекарства и по колко. И чак след като се смали тумора, следва операция за отстраняването му. Отговаряше ми на всички въпроси, обяснявайки бавно и спокойно. Обясниха ни какво трябва да се носи в болницата, разпитаха майка ми подробно какви лекарства приема, за придружаващи заболявания и алергии. Май почти всички жени, които чакаха там, ги записа за биопсия. А в Сливен хирурга каза - задължително първо операция. И сега се чудя, да ходим ли директно при д - р Иванов и да направим всичко това, което той каза или да бягаме към София при професор Гаврилов да видим какво ще каже и той? Толкова ми е стряскаща тази химиотерапия. Какво бихте ме посъветвали?
Гледам я милата ми майка, нищо и няма, никакви симптоми, от къде се появи този кошмар и защо? Не мога да повярвам, че в нея расте нещо лошо. А ако след всички тези интервенции се влоши, няма да си го простя

Щом лекарят е преценил така, доверете му се според мен. Тя за момента може да няма оплаквания, но ако чакате, няма да става по-добре.
Разбира се, че биопсия се прави с упойка. Вероятно местна, което означава, че по време на процедурата човек усеща допир, но не и болка. Има възможност и да я приспят (пак с местна упойка) и тогава нищо няма да усети. Това ще се уточни между нея и лекаря, когато дойде време за биопсия.

Зависи от вида биопсия. Три вида са: тънкоиглена - без упойка, с тънка игла се взема матерриал. Не боли. Този вид не се препоръчва, защото е най-голяма вероятността да не се уцели тумора и да вземат чисти клетки. Греешна диагноза.
Кор биопсия или широкоиглена - местна упойка. Не е приятна манипулация, ама не се умира от нея Тук вероятността за грешка е по-малка, заради широката игла. Изглежда страшна
Отворена биопсия - като операция. Режат, вземат материал, шият. Най-сигурната, но аз не я харесвам. Като ще ме режат, поне да има за какво. Не през 5 мин на операционната маса.

Маниерът на въпросният доктор Иванов по ми допада. Да се режа ей така - не, мерси. Биопсия, образно (най-доброто е ЯМР с контраст), лечение.
Аз минах първите два вида биопсия, после ЯМР на което се видя, че освен основната буца има и разни други клетчици тук-там и това доведе до какъв вид операция да ми се направи. Моята докторка беше предложила частична, т.е. да се махне само бучката, но аз реших да се реже до кокал, след резултата от ЯМР. Ако химията и лъчето не бяха избили въпросните клетки? Пак мъка. Не, мерси. Жива без сиси е по-добрият вариант отколкото умряла със.
Химията не е страшна. Била е такава в миналото, сега вече не. Слагат обилно количество лекарства покрай нея, за да намалят ефектите. Отделно, всичко е в главата. Ако я приеме като на умирачка- ще страда. Обаче ако я приеме като необходимото зло- даже може да не разбере, че я кара. Аз не се спрях по време на химията - моренце, планина, дискотека.... Да не съм умряла. Животът върви.  Даже и перука не съм слагала. Ходих си по череп и хич не ми дремеше. След първоначалният шок, всичките ми роднини и приятели спряха да се пулят и  страдат, и живота си потече в обичайния ритъм.

Гаврилов - не съм ходила при него, но от всички коментари дето съм чела и са ми споделяли - не е удачен избор. Бил многго груб. Моят съвет е да видиш някой от другите и взе пак да вземете още едно мнение.

Много болни жени има от РМЖ. Изключително много и все по-млади
Няма да се влоши, нали ще провеждате лечение? Разкарай тия черни мисли. Има и по-страшни болести от тая.

Ели, съгласна съм. Не съм се сблъсквала точно с такъв тип болест, но по принцип нагласата е важна. Човек трябва да е борбен, а авторката сякаш е пораженчески тип. Дано и майка й не е като нея и да се пребори.

Авторката е пълна паника и със сигурност панира и майка си, ега ти. Ама стегни се малко бе, жена!

На баща ми химиото беше няколко месеца. След операцията. Понесе го леко, без никакви странични ефекти. Трябваше от петък до неделя да е в болницата за вливания, но ги правеха само денем. Та той отиваше сутрин, вливаха му целия ден и вечер си палеше колата и се прибираше да си спи вкъщи.

Уплашени са и това е напълно нормално. Хората все още като чуят рак и започват да си пишат некролога. А това, в днешно време, не е меродавно. Вече има лечение. Отделно, в началото, след лошата диагноза се започва едно лутане на къде да се поеме. Тук е страшният момент. Незнанието, но като се тръгне по пътеката нещата се оправят и става по-спокойно.

Не панирам майка си, момичета. Не ме мислете за слаба и предала се. В никакъв случай. Тук, пред вас, се отпускам и затова усещате страха ми. За разлика от майка ми, която изживява всичко вътрешно и не показва никакви емоции, аз съм точно обратното - супер емоционален човек и тя го знае. Но сега съм силна пред нея,  една сълза не съм проляла, сдържам всичко и се усмихвам. Казвам и че всичко е наред и ще се справим, да не се притеснява. Говорим си постоянно, разведрявам я, гледам да е добре и да се усмихва и тя. Опитвам се да съм бетон, колкото и да е трудно. За съжаление сега се разболях, уж не е Ковид, но гледам да пазя дистанция и да не стоя при нея докато не се оправя.

Момичета, може ли малко помощ докато успеем да се свържем с лекаря утре? Майка има записан час за биопсия за 28 - ми другата седмица за изясняване на диагнозата. За съжаление аз съм с Ковид в момента, вече 6 - ти ден от първи симптоми, а тя от вчера е с лека температура, промяна във вкуса, всичко и горчи, отпадналост и умора. Дано няма друго. Къде го хванахме, и на представа си нямам. Убивах се да се пазя, а откакто аз съм болна съм изолирана. Проблема е такъв, че личната и лекарка и каза да пие само Грипомед през 4 часа и витамини ЗинСед. Никакъв Аспирин, за Авирон Рапид е на две. Майка го е взимала и друг път и много и помага, но сега заради биопсията личната не знае. Да го почва ли или не трябва?

Честно казано не разбрах драмата и кое лекарство да пие и кое не.
Щом сега е болна и трябва да пие лекарства, да ги пие. Това заболяване е с приоритет. Ако трябва ще отложите биопсията с няколко дена. Важното е мама да се оправи и да има сили за после.
Три пъти хващах Ковид и то по време на активното лечение. Спирах рачешкото лечение, оправях си Ковида и после си продължавах терапиите.

Мисля, че лл е казала да не пие аспирин заради опасността от кръвоизлив.
За авирона не е дала мнение, но не мисля, че той би имал отношение към манипулацията.