Днес попаднах на един пост в мрежата, на жена която се възмущава, от колежките и които са станали майки.И веднага си намери подгласнички в коментарите.Никога не съм предполагал, че жена а не мъж.Може да таи толкова злоба, към един родител.В това число, не включвам тези които злоупотребяват.Копирам дословно поста и съответно един от коментарите.Какво мислите вие?
Темата ми е вдъхновена от писанията тук на една майка на 26, която не работи, но не само. Манталитета на младите жени, бременни или вече майки в България е ужасен. В университета имахме няколко такива, записали да взимат пари от държавата. Писаха им 6 на изпитите и това беше подигравка спрямо всички останали. В работата - майките винаги отсъстват поради някакви причини, свързани с децата и половината от тези пъти са измислени причини. Жена съм, но ми омръзна от наглостта на младите майки и когато стана майка ще се опитам това да не е част от моя манталитет. Това не е хейт, а критика. По мнение на много мои познати това, което твърдя по темата е истина, забелязват го и те.
Коментар:
Знам, че маминките тук ще ме разкъсат, но напълно подкрепям авторката. Даже се учудвам, че толково спокойно споделя наблюденията си. Аз се вбесявам от тези млади кокошки, измътили скъпоценното пиле. Наглостта им няма предели. Даже по погледа мога да позная една жена наскоро ли е родила или не - по принцип въпросните мами излъчват някакъв особен вид арогантност, който сякаш говори: "Аз пръкнах бебе, пукнете се от яд! Това ме прави велика, издига ме над вас и всички вие сте длъжни да ми слугувате, заради извънземния ми подвиг! " Ненавиждам тази поза! На какво ли не ставам свидетел всеки ден: хлапета, които с обувките стъпват по седалките в метрото, а мама ги държи за ръчичка; сополиви момченца пикаят насред тротоара под ласкавия поглед на мама; винаги те имат предимство, винаги всички трябва да им се притичват на помощ, винаги те са привилегировани... а нас кучета ни яли, защото не сме заслужили високата чест да изакаме по едно отроче. В работата: майките са с предимство за отпуски, защото "детето трябва да иде на море", а ние блъскаме в жегите, понеже "нямаме деца". Ако има съкращения, естествено се измъкват именно майките, понеже "тя има дете", а ти - дето си учила и работила три пъти повече от тях - се озоваваш на улицата. Ако аз закъснея за работа, ще има санкции, докато гордата майка може и цял ден да не се яви с аргумента, че "детето кашля" и шефовете си затварят очите. Коледни премии се дават приоритетно на жените с деца, като че ние нямаме нужда от почивка или пък да се погрижим за близките си, които не е задължително да са бебета. Чувствам се дискриминирана от тези жени! Не, това е доста меко казано... Всъщност съм бясна на тези жени! Не може това, че някоя е реализирала определен свой инстинкт, да ангажира всички около нея. Дали ще се размножаваш или не, е личен избор, който не бива да поставя никой в неравностойна социална ситуация, както става на практика. Ако от мен зависеше, нямаше да им плащам и стотинка майчински. Като иска дете, да подсигури издръжката му, защо аз трябва да отделям пари за това? !
Темата ми е вдъхновена от писанията тук на една майка на 26, която не работи, но не само. Манталитета на младите жени, бременни или вече майки в България е ужасен. В университета имахме няколко такива, записали да взимат пари от държавата. Писаха им 6 на изпитите и това беше подигравка спрямо всички останали. В работата - майките винаги отсъстват поради някакви причини, свързани с децата и половината от тези пъти са измислени причини. Жена съм, но ми омръзна от наглостта на младите майки и когато стана майка ще се опитам това да не е част от моя манталитет. Това не е хейт, а критика. По мнение на много мои познати това, което твърдя по темата е истина, забелязват го и те.
Коментар:
Знам, че маминките тук ще ме разкъсат, но напълно подкрепям авторката. Даже се учудвам, че толково спокойно споделя наблюденията си. Аз се вбесявам от тези млади кокошки, измътили скъпоценното пиле. Наглостта им няма предели. Даже по погледа мога да позная една жена наскоро ли е родила или не - по принцип въпросните мами излъчват някакъв особен вид арогантност, който сякаш говори: "Аз пръкнах бебе, пукнете се от яд! Това ме прави велика, издига ме над вас и всички вие сте длъжни да ми слугувате, заради извънземния ми подвиг! " Ненавиждам тази поза! На какво ли не ставам свидетел всеки ден: хлапета, които с обувките стъпват по седалките в метрото, а мама ги държи за ръчичка; сополиви момченца пикаят насред тротоара под ласкавия поглед на мама; винаги те имат предимство, винаги всички трябва да им се притичват на помощ, винаги те са привилегировани... а нас кучета ни яли, защото не сме заслужили високата чест да изакаме по едно отроче. В работата: майките са с предимство за отпуски, защото "детето трябва да иде на море", а ние блъскаме в жегите, понеже "нямаме деца". Ако има съкращения, естествено се измъкват именно майките, понеже "тя има дете", а ти - дето си учила и работила три пъти повече от тях - се озоваваш на улицата. Ако аз закъснея за работа, ще има санкции, докато гордата майка може и цял ден да не се яви с аргумента, че "детето кашля" и шефовете си затварят очите. Коледни премии се дават приоритетно на жените с деца, като че ние нямаме нужда от почивка или пък да се погрижим за близките си, които не е задължително да са бебета. Чувствам се дискриминирана от тези жени! Не, това е доста меко казано... Всъщност съм бясна на тези жени! Не може това, че някоя е реализирала определен свой инстинкт, да ангажира всички около нея. Дали ще се размножаваш или не, е личен избор, който не бива да поставя никой в неравностойна социална ситуация, както става на практика. Ако от мен зависеше, нямаше да им плащам и стотинка майчински. Като иска дете, да подсигури издръжката му, защо аз трябва да отделям пари за това? !
