Ще започна от самото начало...
Познавам съпругата ми вече 23 години от 22 сме заедно от които 14 женени. Имаме прекрасен син на 6 години. Никой от нас преди това не си беше имал приятел/приятелка. Общо взето, всичко което знаем или сме научили сме го научили заедно. Съпругата ми е изключителна жена и човек. Изключително уравновесена и борбена, винаги без да се замисля е била до мен и ме е подкрепяла в добро и лошо както се казва. В професионален план сме постигнали много, толкова, че да можем да кажем, че сме вероятно в първият процент най-добре печелещи хора в страната в която живеем. За цялото ни съжителство сме имали и много добри и по-малко добри моменти. Както си е и нормално. Отстрани вероятно изглеждаме като семейството за което всеки би мечтал. И истината е, че и аз самият го мисля. Просто не знам какво още би могъл да иска човек от живота си. И така допреди 3 години. Тя тъкмо се беше преместила от България в държавата в която живеем. Общо взето беше избягала от Бг за да забрави мъж който я беше зарязал. Още при първата ни среща усетих влечение към нея. Запознах я със съпругата ми. И те се сприятелиха. Общо взето идваше 2-3 пъти седмично у нас, а аз затъвах все повече и повече. По лошото е че, мисля, че беше реципрочно. Накрая не се издържаше повече и преди около година и 8-9 месеца и казах как се чувствам и я попитах дали има чувства към мен, на което тя отговори отрицателно, като в същото време казваше че се страхува. Помолих я да намали малко идванията у нас за да мога да се съвзема, но тя спря да идва изцяло, като когато жена ми я кани да ни посети си намира причина да не го прави. Би трябвало да съм доволен, но не мога да си я изкарам и за секунда от главата. Чувствам се ужасно, имам чувството, че навлизам в депресия от която не знам как да се измъкна. Когато съпругата ми е до мен си давам сметка, че съм най - големият късметлия с такава жена, а в същото време си мисля за другата. Чувствам, че я лъжа и се чувствам изключително зле и виновен. Не знам дали не е по-правилно да и кажа за моят проблем, но това ще означава и краят на бракът ни. Краят на всичко за което сме се борили в последните 20 години. Знам, че няма съвет който може да ми се даде, просто понякога човек има нужда да си излее душата и да се опита да се справи сам...