Аутизъм и разстройства в развитието

  • 19 766
  • 80
  •   1
Отговори
4 окт. 2006, 00:56 ч.
  • Реъкйавик
  • Мнения: 380
1.АутистиЧни разстройства ,приЧини ,развитие и переспективи
                          симптоми
Намалена възможност за социални контакти
Намалени говорими способности и изразяване с думи ,мимики и жестове
Странно натрапЧиво поведение
2.Говорен дефицит
не разбира знаЧението на думите
Не нормален контакт с оЧите ,жестовете и мимика,
не споделяа Чувства
няма връзка с връсниците си
 
Семантикс-
прагматик - използването на говора като на наЧин на общуване (разделяа се на комуникацияа ,
-Мимика
-раазлика в тоналноста на говора
-Жестове
-при всеки индивид симптомите и  кобинацияата и силата на изразйаване
са разлиЧни
НаЧалната възраст е разлиЧна
диагнозата се поставйа около 3- 4 год. възраст
-от 3-4 момЧета : 1 момиЧе с аутизум


Тестовете за поставйане на диагноза са
ADI,ADOS,CARS
De Giacomo og Fombonne(1998)

също се проверяава слуха,основен преглед при лекара ,кръвни проби за тежки метали и днк,изследва се метаболизма , екг, ст скенер
При 20-30%от децата с аутизъм глажата е с по -голяама и мозъкът по-тежъкот обикновено .

Много е важна ранната интервенцияа
Тук се използват няколко програми които са
TEACCH, ABA,PECS или смесена кояато се подготвяа специално за детето

P.S.извиняавам се ако не сам превела нещо както трябва но не съм професьонален преводаЧ а и исландския не е от най лесните за превеждане
по късно ще добавя още инфо за наЧина на работа по програма аба .
 Simple Smile

Последна редакция: чт, 05 окт 2006, 00:22 от Kolgrimur

# 1 4 окт. 2006, 16:32 ч.
  • Мнения: 24
  Малкият ми син е на шест и половина години. Преди седем месеца му поставиха диагноза
  Генерализирано Разстройство на Психичното Развитие.В клиниката направиха оценка на интелекта му ,оказа  се  с интелект на 5.5 г. дете.
  В момента посещава център за деца с увреждания - следобяд,където има занимания с логопед и психолог. Предиобяд посещава полудневна предучилищна с деца на неговата възраст ,но без подобни проблеми.
     Интересувам се дали това разстройство се свързва с Аутизма?
      Искам още да споделя , че паралелно с тази диагноза ,невролог  установи - Моторна Алалия
и предписа НУТРОПИЛ - с увеличаване на дозата след 6 м.,и Клережил - с курс на лечение от 1г. Според Невролога това са медиатори стимулиращи речерия център в мозъка.
          Дайте ми съвет!

# 2 4 окт. 2006, 17:49 ч.
  • Мнения: 4 585
   Да, свързва се. Това плаши ли те?

# 3 4 окт. 2006, 17:57 ч.
  • Мнения: 4 585
   Благодаря, Бърди!

# 4 4 окт. 2006, 19:53 ч.
  • Мнения: 485
Цитат на: Дори в ср, 04 окт 2006, 16:32
     Интересувам се дали това разстройство се свързва с Аутизма?
      Искам още да споделя , че паралелно с тази диагноза ,невролог  установи - Моторна Алалия
и предписа НУТРОПИЛ - с увеличаване на дозата след 6 м.,и Клережил - с курс на лечение от 1г. Според Невролога това са медиатори стимулиращи речерия център в мозъка.
          Дайте ми съвет!
Дори, щом има поставена диагноза ГРР, не може да се говори за алалия, това е логопедична диагноза, изключваща други проблеми. Освен това неврологът  няма точни диагностични процедури, за да може да се произнесе дали е алалия или не е.
Диагнозата ГРР се надявам че ви е поставена от детски психиатър,  или? Самият психиатър не ви ли е препоръчвал някакви лекарства?

# 5 4 окт. 2006, 21:31 ч.
  • Реъкйавик
  • Мнения: 380
DIAGNOSTIC CRITERIA FOR 299.00 AUTISTIC DISORDER
    A. A total of six (or more) items from (1), (2), and (3), with at
least two from (1), and one each from (2) and (3)
(1) qualitative impairment in social interaction, as manifested by at least two of the following:

a) marked impairments in the use of multiple nonverbal behaviors such as eye-to-eye gaze, facial expression, body posture, and gestures to regulate social interaction

b) failure to develop peer relationships appropriate to
developmental level

c) a lack of spontaneous seeking to share enjoyment, interests, or achievements with other people, (e.g., by a lack of showing,
bringing, or pointing out objects of interest to other people)

d) lack of social or emotional reciprocity ( note: in the
description, it gives the following as examples: not actively
participating in simple social play or games, preferring solitary
activities, or involving others in activities only as tools or
"mechanical" aids )

(2) qualitative impairments in communication as manifested by at least one of the following:

a) delay in, or total lack of, the development of spoken language
(not accompanied by an attempt to compensate through alternative modes of communication such as gesture or mime)

b) in individuals with adequate speech, marked impairment in the ability to initiate or sustain a conversation with others

c) stereotyped and repetitive use of language or idiosyncratic
language

d) lack of varied, spontaneous make-believe play or social
imitative play appropriate to developmental level

(3) restricted repetitive and stereotyped patterns of behavior,
interests and activities, as manifested by at least two of the
following:

a) encompassing preoccupation with one or more stereotyped and restricted patterns of interest that is abnormal either in
intensity or focus

b) apparently inflexible adherence to specific, nonfunctional
routines or rituals

c) stereotyped and repetitive motor mannerisms (e.g hand or finger flapping or twisting, or complex whole body movements)

d) persistent preoccupation with parts of objects

B. Delays or abnormal functioning in at least one of the following areas, with onset prior to age 3 years:

(1) social interaction

(2) language as used in social communication

(3) symbolic or imaginative play

C. The disturbance is not better accounted for by Rett's Disorder or Childhood Disintegrative Disorder



# 6 4 окт. 2006, 22:00 ч.
  • Мнения: 485
Всъщност говорех за критериите за алалия, не за аутизъм.   Simple Smile  При ГРР и при много други диагнози езиковият проблем се явява следствие от основния.

# 7 5 окт. 2006, 23:02 ч.
  • Мнения: 24
Здравейте ,аз съм съвсем нова във форума и съм изпуснала доста съществени съвети.
Но сега се обръщам към всички които могат да споделят личния си опит по проблема при деца
с  диагноза ГРР.
            При нас диагнозата е скорошна,а ме интересуват най-вече опитат и пътя който са натрупали и изминали родители на деца със същата диагноза.Какво е състоянието на децата им днес.

# 8 6 окт. 2006, 00:19 ч.
  • Мнения: 3 504
Здрасти Дори, много има писано по тази тема във форума, аз лично съм пускала тема за ГРР. Майка съм на момиченце с такава диагноза - ГРР, а невролога добави - атипичен аутизъм, придружен с леко  умствено изоставане newsm78.
Нашата Гери има напредък, голяма разлика има в поведението си и в думите от миналата година по това време. Казва много повече думички и разбира това, което говори, осъзнава, свързва го, изпълнява повече поръчки, обслужва се сама в ядене, отсервиране, тоалетна.
Сега сме в специализирана градина.
МНого й говорим в къщи и то във вид на задачка newsm03, важното също е че разбира всичко, което й говорим. newsm10 не губи надежда и не се притеснявай. И на мен ми е мъчно, като я гледам сред другите деца но.. ще се борим за тях.newsm53 Ако искаш повече да си бъбрим на тази тема и с каквото мога да помогна, ми пиши на кюто.

# 9 6 окт. 2006, 09:06 ч.
  • Мнения: 4 585
     Веднъж учителката на Кирил от 1-3 клас ми каза, че децата с аутизам имали някякви способности на силни медиуми или нещо такова, но аз не вярвам в такива неща. Понякога обаче той "изпреварва" събитията с около 1 седмица. Докато каже, че харесва рекламата на Мара отварачката, защото била много секси и след 1 седмица я класираха за най секси мацка в 10 тте най. Преди 5 дена ми каза за Азис, че на него станала стъклената обувка на пепеляшка, и снощи хоп- покана за сватба. Принцът е Николай- Китаеца, Пепеляшка е Азис. Да са живи и здрави и да им се народят много дечица  ... оопс улях се. Мнозина от вас са ходили на много сватби, ама на такава не сте. Няма лошо. От Люксембург - в Костин брод. Като му тръгне на човек по сватби - върви му.

# 10 7 окт. 2006, 13:02 ч.
  • Мнения: 24
  Моят син ,незнам дали има медиумни способности,но има много силна интуиция за хората.Така и до днес той не желае да общува с едната си баба. Усеща ,че тя не го разбира и в ежедневието си просто я подминава.Не разговаря с нея .
    Тя от своя страна,явно се страхува или даже срамува ,че има такъв внук, и въобще не се затормозява да разбере какво той и говори.А всъщност той вече говори много,е разбърква думите в изречението,но смисъла на казаното не се губи,често даже използва думи и изрази на английски.

# 11 7 окт. 2006, 13:14 ч.
  • Мнения: 485
Срещали ли сте семейства, в които двете деца да са с нарушения от аутистичния спектър? Въпросът ми май е по-скоро към лекарите.

# 12 7 окт. 2006, 16:04 ч.
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Четох някъде за такова семейство, но никакъв спомен нямам къде.
Когато детето е физически здраво, но има такъв проблем, родителите избягват да споделят, а и на такива деца(а и възрастни) околните гледат като на луди (е, зависи от степента на засегнатост, но аз вече съм чувала такъв коментар за дъщеря си от други деца). Затова  знаят само най-близките, предполагам, че има и семейства които изобщо не търсят медицинска помощ или дори да са наясно с проблема не предприемат нищо за да подпомогнат детето. А може би нямат и възможност.

# 13 7 окт. 2006, 22:09 ч.
  • Мнения: 24
    Здравейте !
    Искам да благодаря на всички, които ми писаха,Вашата подкрепа е голям стимул за мен да продължа .
    Сега обаче искам да споделя нещо , което много ме обърка и притесни . В случая става въпрос  за удивителна форма на бюрокрация и всякаква липса на контакт между общински и държавни органи,които уж се грижат за децата ни.
    Синът ми посещаваше вече три години общинска детска градина,и за тези години го преместиха в две различни групи. В един хубав мартенски ден ме извикаха в ДГ за да ми кажат,че повече не могат да се занимават с моя син ,който драстично изоставал от другите деца на 5 г. Не можел да пише БУКВИ, да рисува дърво по начина показан от учителката,неможел да научи едно стихотворение....
    Трябваше да действам незабавно , търсех помощ ....Къде да пратя детето си?....
    Ден, два по-късно разбрах за съществуването в града на център , който целодневно работи с деца със умствена и физическа увреда.Веднага отидох да запиша детето.
     Центъра ,който е на общинска издръжка се отзова незабавно, молба ,епикриза,социален статус на семейството - и гатово. На другия ден постъпихме - полуднено, за насочена индивидуална работа на детето с логопед и психолог- направиха индивидуална програма.
     Идва момента на изненадата.....
   И ето, че в бързината си да помагам на детето аз се превърнах в закононарушител.Как?
   Оказа се, че съм прескочила някой в стемленията си, а именно Държавна Агенция за ЗАКРИЛА
НА ДЕТЕТО. Виждатели точно те били хората , които са могат да предценят дали моето дете трябва да посещава този център.
    И се започнаха едни обвинения ,едни лекции за майчинството , как съм щяла да съсипя до край детето си щом го пратя там.Щял да се подтисне от другите деца,между които има с Даун,
с Цп и др.Направо ме шашнаха,трама души а аз под кръстосан обстрел!
   Все ме разубеждават ,а никаква алтернатива не ми дават.Не всъщност искаха да им съобщя името на детската градина и учителките ,за да им отидат на проверка по сигнал.
   Аз естествено не го направих, за мен виновни нямаше- имам по- широк мироглед.
   След тези атаки , последваха заплахи ,че ще наблюдават развитието на детето в центъра и ще информират ДАЗД - незабавно. Тези хора и до ден днешен не са виждали сина ми.
    Разбрах ,че и центъра са го посещавали точно три пъти и то когато същият е влизал в местните и централни новини ,представен като модерно и новаторско мято за помощ за децата ни.   
 
    Като извод сомо ще кажа, че и до днес Детския център е неизвестен на тези които се нуждаят от него,нито личните лекари ,нито педагозите у училища и градини знаят за него - той е супер модерен и изцяло обурудван. А тези които трябва да го пуполяризират ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО- всячески се стремят да го затворят.
        Ето това беше един от големите ми шокове по пътя....

        Пишете,Дори.
       

# 14 7 окт. 2006, 22:37 ч.
  • Мнения: 24
 И още малко от мен,ще се похваля,
  след като започнахме посещенията в детски център ,синчето се промени коренно,за първи път започна да ми разказва какво е правил през деня,какво е ял на какво е играл ,какво е рисувал. Изведнъж там той се почувства кото фаворит в групана.Знае всички имена на децата
и сутрин бърза да отиде при тях.
   И сега най - хубавото,за първи път там на тържество за 1-ви Юни ,чух детето ми ва рецитира,да пее песен и да танцува хорце.
   Плаках,плаках от радост.
     Тектсчето беше просто , но за него беше първа публична изява:
                     - НЕКА НИ ЦЕЛУНЕ,
                       ЛАСКАВ ПЪРВИ ЮНИ
                       ТА ДА СА ЧЕСТИТИ
                        В ТОЗИ ДЕН ИГРИТЕ

   п.с. Трябва да има такива ценрове , не трябва бюрократи и службогонци за ги заличават!

# 15 7 окт. 2006, 23:40 ч.
  • Мнения: 24
   МАКСИ- пишати във форума ,защото личната ти поща е пълна.
   Аз съм от Кюстендил ,ако искаш повече информация пиши.

# 16 7 окт. 2006, 23:59 ч.
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Дори, това , което разказваш за сина си е страхотно! А от ДАЗД може би трябва да проверят предишната градина на детето, защото явно нещо му е пречело да се изяви там.

# 17 8 окт. 2006, 01:18 ч.
  • Мнения: 3 504
Много се радвам за теб Дори и детенцето ти. Наистина може и да има нещо в старата градина, но важното че детенце сега е по-добре, явно има кой да се занимава добре с него и е дало резултати. Казвам, че се радвам и за теб, защото си изжилява със сълзи от радост неговата първа сценична изява. Аз също мечтая за това, нека да е просто стихчето, но за мен ако Гери го каже ще е чудо и аз ще плача от радост като теб.
А си мисля, че тези от Закрила на детето  - не са те хората, които ще ти кажат къде да ходи детето, може би и нарочно не пращат, знам ли, а ти преди това има ли си взимане даване със Закрила на детето..
още веднъж се радвам за вас newsm03
Поздрави newsm51

# 18 8 окт. 2006, 10:39 ч.
  • Мнения: 485
Цитат
Като извод сомо ще кажа, че и до днес Детския център е неизвестен на тези които се нуждаят от него,нито личните лекари ,нито педагозите у училища и градини знаят за него - той е супер модерен и изцяло обурудван. А тези които трябва да го пуполяризират ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО- всячески се стремят да го затворят.
Давай тогава да напишем за този Дневен център в интернет, малко да го рекламираме, за да научат повече хора за него, какво ще кажеш? Предлагам ти да напишеш ти или някой от работещите в центъра материал-какво предлагат, как работят ,какви деца го посещават + снимки и да го разпространим. Иди на профила ми да видиш сайта, на който можем да качим всичко това.
Само да спомена и нещо друго- според Закона за закрила на детето, Отделът за закрила на детето към общинската Дирекция"Социално подпомагане" насочва децата към центровете, предоставящи социални услуги. Агенцията за закрила на детето няма нищо общо в случая, тя е над общинските дирекции и пряко не е свързана с насочването към социални услуги.

# 19 8 окт. 2006, 19:25 ч.
  • Мнения: 24
Зравейте момичета,ще се опитам да отговоря на всички едновременно.
 Това беше първият ми случай и засега единствен ,на среща с Агенцията за Закрила на Детето,
  просто се изумих от стремежа им да ме откажат от единствената разумна алтернатива Детския Център. Що се отнася до детската градина която посещаваше детето преди това,чистосърдечно смятам , че те просто стигнаха предела на възможностите си.
  Идеята на Зара да пуполяризираме центъра,много ми допада.Като начоло утре сутрин ще говоря с директорката по темата. А сега адреса:гр.Кюстендил  ,ул."Даскал Димитрий" - 7 

# 20 9 окт. 2006, 08:00 ч.
  • Мнения: 4 585
    Не знам за семейство в което да има две деца аутисти. Знам за близнаци от които само едното момче е аутист. В много голям процент родителите се затварят в себе си, престават да общуват с други семейства и да споделят.

# 21 13 окт. 2006, 20:15 ч.
  • Реъкйавик
  • Мнения: 380
днес бях на курс по програма аба и по късно ще пиша повеЧе Stop

# 22 13 окт. 2006, 20:37 ч.
  • Мнения: 3 504
Здрасти, ще чакаме да пишеш, прегръдки на малкия Христо... Hug

# 23 16 окт. 2006, 13:28 ч.
  • Реъкйавик
  • Мнения: 380
http://difflearn.com/products.asp?dept=3
Книги които са много полезни
Жалко Че са на англииски

# 24 17 окт. 2006, 15:38 ч.
  • Реъкйавик
  • Мнения: 380
 3.5. Тест за интелигентност
    Обикновените интелектуални заложби (наричани за по-кратко интелигентност) не подлежат на измерване с уреди. Някакво относително сравнение и степенуване би могло, разбира се, да се направи, като на няколко души се даде тест с еднакви логически задачи. На света са съставени голямо количество тестове, всяка страна има свой собствен и, за съжаление, не е възможно да се извадят заключения като например - "днес хората са по-интелигентни отпреди 5 години" или "днес се раждат повече даровити деца, отколкото преди 10 години". Резултатите от подобни тестове обаче могат да се изразят с цифри и да се съотнесат със средните постижения на децата на една и съща възраст. По този начин се пресмята коефициентът на интелигентност (англ., intelligent quotient, съкратено IQ), който е една относителна величина.
 Илюстрацията е от брошурата на Федералното министерство за образование и научни изследвания: "Откриване и подпомагане на даровити деца. Съвети за родители и учители." (www.bmbf.de)

    В съответствие с казаното no-rope децата, които по силата на интелигентността си надвишават средните резултати в своята възрастова група, имат Ю над 100, а децата със забавено развитие - под 100. Измерванията се правят винаги в една и съща група. Относителната честота на даден коефициент на интелигентност в нея може след това да се представи графично. Получава се едно камбановидно нормално разпределение, където средната стойност е 100 и "разсейването" или стандартното отклонение в двете посоки е 15 (виж графиката). Това означава, че в участъка 100 плюс/минус 15 (85-115) се разполагат около 68% или две трети от групата. Близо 95% имат Ю между 70 и 130. Останалите постигат по-високи или по-ниски стойности.
    Тестовете за интелигентност, с които се установява IQ, са в употреба вече 90 години, но не са съвсем безспорни. Те измерват само част от интелектуалните способности, които от своя страна са само сегмент от цялостните заложби. Според мен, при оценка на тестовете допълнително трябва да се вземат предвид няколко влияещи на резултатите обстоятелства:
    1. В каква форма е детето в деня на теста?
    2. Как се разбират детето и провеждащият теста?
    3. С какви очаквания идва детето (и майката/бащата) на проверката?
    4. Какви ще са последствията за детето от резултатите?
    Училищните ръководства се обръщат към родителите с молба да позволят детето им да бъде подложено на тест, когато поведението му започне да изглежда обезпокояващо. Много е важно човек предварително да се осведоми за възможностите на теста и какво именно се постига с него. За тази цел си има професионални консултанти. През последните години бяха разработени много нови тестове за интелигентност, съдьржащи индивидуални задачи за всяка възрастова група, кои-то дават добри резултати.

# 25 18 окт. 2006, 12:50 ч.
  • Мнения: 534
Искам да споделя нещо с вас.За кой ли път се убеждавам,че нашите деца не научават нещо ей така по подразбиране.Днес децата трябваше да ходят на басейн.Рони/ГРР/ станал,приготвил се е и въобще не се е сетил ,че не виждайки брат си трябва да го събуди.Не е преценил че се успива.Интересно щеше да ми бъде дали щеше да отиде сам,но пропуснах момента.Спеших ги на бързо по телефона.Когато му кажеш нещо можеш да си 110% сигурен,че ще стане,но ако не newsm78Всичко трябва да му програмираш,като при компютър JoyА,ако не прецениш че трябва, са възможни изненади JoyПонякога това ме притеснява.

# 26 20 окт. 2006, 11:33 ч.
  • Мнения: 485
Да,Гери, наистина има трудности от подобен характер. Това, което ние си мислим че се подразбира в дадена ситуация, за тях не е такова. Но с обучение много неща могат да се научат. Ще ви разкажа една случка с детенце със синдрома на Аспергер, с което започнах работа когато то беше в 1 клас. Той вече сам беше стигнал до извода,че щом някой има сълзи, значи нещо не е както трябва. Веднъж майка му рязала лук и естествено била обляна в сълзи. Той я видял и така се афектирал, че дори не могла да го заведе на училище. Майката в началото не направила връзка /защото не разсъждава по същия начин като сина си/ и почти цял ден се мъчила да го успокои, като при всяко заговаряне той отново изпадал в страшна криза-викал, тръшкал се... Направо насила го беше довела при мен, понеже имаха час. Там го оставих да си конструира и разговаряхме с майката. Тя си спомни всяка секунда преди афекта и накрая разбрахме на какво се дължи. Съответно хвърлихме много усилия да му обясним и покажем че има различни видове сълзи - от мъка, от радост, от лук  Wink Детето успя да разбере в крайна сметка.

Имам един въпрос към вас-родителите: как се научиха вашите деца да казват за физиологичните си нужди, по какъв начин го постигнахте и горе-долу на каква възраст. Може и да е ставало въпрос за това, но не го откривам в темите за аутизма.

# 27 20 окт. 2006, 11:51 ч.
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Аз не съм се справила, все още всичко се прави в памперса, всичките ми опити и с поощрение, и с наказание, се оказаха неуспешни. Имаше един кратък период около възрастта 1г и 3-4м, когато ми казваше за нуждите си и сядаше на гърне, то тогава и с говора бяхме горе долу добре, но започна регрес и всичко отиде по дяволите. На 3,5г започна да ми казва след като свърши голямата работа - Имаш ако, а на 4г след малката в гащите - Напикана си. От половин година насам успява и да си свали гащите, така че научаването със стоене с мокри гащи заради дискомфорта отпадна. Може да се задържа, виждала съм я как пристъпва от крак на крак, но на гърне се стиска и не го прави, едва след като стане прави каквото има за правене.

# 28 20 окт. 2006, 12:17 ч.
  • Мнения: 534
Рони се научи на около1,5 година.След 10 случайни успешни опита в гърне/отначало прав newsm78при девойчетата как ли newsm78 по късно и седнал/ направи връзка между гърне-физиологични нужди,винаги обяснения-ти си се напишкал,наакал или хайде да......или браво....../ и сам започна да си носи гърнето/първи думи на около 3 г./След това си носеше детската дъска от тоалетната Joy.но тогава нямаше памперси и неприятното усещане да си мокър беше стимул.

# 29 20 окт. 2006, 12:27 ч.
  • Мнения: 485
Работя с едно дете с аутизъм на 3 г. и то все още по никакъв начин не сигнализира за нуждите си. Прилагам АВА и резултатите дойдоха много бързо и страшно обнадеждават и родителите, и мен. Но с физиолигичните нужди досега просто никакъв резултат. Не му и пречи като е мокър, лепкав и мирише... Като го сложат на гърне или на тоалетната чиния, се стиска. Даже пробвахме да не е точно гърне и тоалетна чиния, пробвахме седнал,клекнал, прав... Не става. Пробвахме с награди, с поощрения, и докато всичко останало върви добре, именно тази част си остава доста проблемна.
Гери, има огромна разлика между децата с нарушения от аутистичния спектър. Затова сина ти бързо се е научил. Децата със синдрома на Аспергер например почти никога нямат такива проблеми и се научават много рано.

# 30 20 окт. 2006, 12:53 ч.
  • Мнения: 534
Сега се сетих,че в тоалетната пускахме водата/когато е прав иначе е неприятно/и това действаше и той си произвеждаше вода Joy.А относно идеята за сменянето на различни неща-мисля че не едобра-много време им трябва да установят някаква причинно следствена връзка и едно промяна ги обърква и връща всичко отначало.Сигурно познатите неща им дават някаква сигурност или нещо друго-Рони до почти 7-8 години си искаще точно определена вилица и лъжица иначе не ядеше и се налагаше навсякъде да ги носим с нас.С възрастта това отпадна,сигурно разбра,че и с другите може та яде Joy

# 31 20 окт. 2006, 12:57 ч.
  • Мнения: 485
Сменянето на нещата е в рамките на почти цяла година.

# 32 20 окт. 2006, 13:06 ч.
  • Анкх-Морпорк
  • Мнения: 3 476
Понеже и нашите борби с гърнето станаха исторически, да кажа и аз.
Слагам го на гърне - ако се занимава с нещо, играчка или гледа филм, не простестира. Не бих казала, че се стиска. Ако му дойде "музата" ака или пишка в гърнето. Похвалвам го. Гледа се като пишка и после гледа какво има в гърнето.
Ако не му се пишка, става от гърнето и пуска вътре играчки.
Волево пишкане забелязвам само прав в банята - пускам да тече вода и той пишка, после почна да пишка и без да пускам вода. Но това става ако аз по час го водя в банята. Ако не го заведа, се изпишква в гащите и не забелязвам да му прави впечатление.
За акането нещата са много хаотични, ако аз не уцеля момента, в гащите - и толкова. Опит за "съобщаване" има само след като свърши работа - отива в банята и мрънка - иска да го изкъпем.
В занималнята, където ходи, май досега не е имало успешен опит с тези неща.
Или се стиска (спокойно издържа 2-3 часа) или пишка и ака в гащите.

# 33 20 окт. 2006, 13:33 ч.
  • Мнения: 2 543
firebird, Йоан също не искаше да пишка в гърнето, когато е седнал. Прав му харесваше много повече. Доста време и аз го водех под час до тоалетната. Още повече време му трябваше да се научи да не ака в гащите. Но се научи. Така като те слушам, много подобно му е поведението на Йоановото и мисля, че ще се научи. От колко време пишка като го поканиш? На нас ни отне около година да се научи да си казва и докато махнахме изцяло памперсите (плюс нощния). 

# 34 20 окт. 2006, 13:36 ч.
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Цитат на: Logoped_Zara в пт, 20 окт 2006, 12:27
Но с физиолигичните нужди досега просто никакъв резултат. Не му и пречи като е мокър, лепкав и мирише...

Точно там е един от проблемите според мен - на моята дъщеря никак не й пречи. Ако реши, че и пречи мокро или й убива другото, просто си сваля гащите/памперса. Не съм забелязала студеното да я притеснява особено, лятото на реката гази без притеснения, а водата там е ледена.
 Да не говорим , че много дълго време мажеше по себе си изпражненията и тогава непрекъснато бях нащрек кога ще се изходи, за да го предотвратя.
 

# 35 20 окт. 2006, 13:51 ч.
  • Анкх-Морпорк
  • Мнения: 3 476
Ieppe, от лятото почна да пишка така при отиване в банята.
Обаче в занималнята явно банята не я разбира по този начин, не знам. Подробно сме си говорили с моммичетата там и те са много навити да се отучи от памперса. Когато го оставям с дъщеря ми обаче, тя забравя да го води и проваля дисциплината...
А за акането си трябва гърне, макар понякога когато е отивал в банята да е вършил и тази работа. Той пишка в душ-коритото, защото тоалетната му е висока. В гърнето не ще прав.

# 36 20 окт. 2006, 13:52 ч.
  • Мнения: 1 234
Да споделя и аз. Значи от 10 мес. до 1 год. си акаше всеки път в гърнето, бих казала без пропуски, почти. После отказа изобщо да го ползва по предназначение. На 2 години го издебвахме, в смисъл на 1 час го изпишквахме и пак с акането - долу горе същото. Дори бяхме махнали и нощния памперс. После започна да се напишква през нощта и с малки прекъсвания през нощта сме все още с памперс. Но през деня по принцип се стиска по 2  до 3 часа, и като го питам дали има пиш, не ми отговаря, а тръгва с мен към тоалетната, а за акото, съм го забелязала, че ни хваща за ръка и ни води в тоалетната, или напоследък сам влиза вътре и очаква да отидем след него. През деня нямаме аварии, но още сме си с нощен памперс.

# 37 20 окт. 2006, 14:24 ч.
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Аз имам въпрос - как реагирате на желанието за усамотение? Наталия през повечето време желае да е съвсем сама, аз отивам при нея, търся й нещо, което да й е интересно, но в повечето случаи тя след една минута се изнизва и отива в другата стая. По-драстичния случай е направо да ми каже да се махам.

# 38 20 окт. 2006, 14:41 ч.
  • Мнения: 1 234
Мисля, че това с осамотяването го има и при нас...например сега обича да се ходи в спалнята, да е сам  и трака с раклата и се залива от смях. Заключвам я, за да дойде при мен, и му предлагам какво ли не, да се занимаваме заедно, само и само да седне. И сяда, например реди цифричките и става, излиза в коридора и умишлено ми затваря вратата за да е сам, и му е весело и приятно, и си прави беличките - например последно отлепи тапета и си го напъха в обувката...за да е скрита беличката...Вози се сам на едно конче в коридора, гледа се в огледалото, плези се... и така ако го оставя може и час да отиде...И пак, викам го, сядаме играем с друго, и после пак става...и пак сам...в коридора...

# 39 20 окт. 2006, 14:55 ч.
  • Анкх-Морпорк
  • Мнения: 3 476
Наско може да си върти някоя играчка, но следи къде съм, идва от време на време... Не мисля, че се усамотява. Понякога играе, играе и идва, гушва ме и пак се връща при играчките.
Много четох за аутизма и знам, че не е редно да си слагам или отхвърлям диагноза, но смущаващото при него са стереотипните игри. Върти предмети. Или като ги сложи в кутия, леген и подобни почва да ги разбърква с ръце и дрънкането му харесва. Но иначе е по-скоро голям глезан и често идва да се гушка. Като се прибирам от работа ми тегли якето в посока събличане и веднага дава ръце за гуш.
По едно време се опитваше да целува, сега нещо не се опитва, но обича да се сгуши. Много обича татко си, ако го види, че излиза, настава рев и сърдене.
Сестра си също обича много.
Но усамотяването... по-скоро при него е в рамките на обичайното при децата, ако е сам и утихне, значи прави беля Simple Smile Беше нахапал веднъж всички вафли в кутията... Друг път при опит да си вземе вафла съборил кутията и понеже пералнята била отворена, вафлите се изсипали вътре.... поне нямаше дрехи... И дебне момента да отмъкне нещо забранено и кръгло, за да го върти на мозайката в антрето.

# 40 20 окт. 2006, 16:38 ч.
  • Мнения: 534
Цитат на: Logoped_Zara в пт, 20 окт 2006, 12:57
Сменянето на нещата е в рамките на почти цяла година.
Не го казвам за успокоение но на възраст2-3 години и много деца без проблеми не признават гърне.Когато разбере,че тоалетната чиния и гърнето имат въпросното предназначение/а това може да стане много бавно и трябва родителите да открият начин да му го покажат/може да започне да ги използва и то с променлив успех,но в никакъв случай не трябва да му се въздейства с наказание защото не можем да сме сигурни доколко сме разбрани от детето.
Цитат на: ljuboznatelna в пт, 20 окт 2006, 14:24
Аз имам въпрос - как реагирате на желанието за усамотение?
Ами аз така и по никакъв начин не успях да променя тази негова склонност.Общува с нас само когато има да пита нещо/добре,че много пита/Моите инициативи ги приема като досаждане и става неспокоен,като че ли му преча да си чуе мислите.Обича да е сам,контактите с другите са му приятни само когато задоволяват временната му необходимост,всъщност той само взема,почти не дава-в емоционален аспект.

# 41 21 окт. 2006, 12:02 ч.
  • Мнения: 74
А пък Калинчето/ГМР/ още на 2г успя да разбере че не трябва да се напиква в гащите, незнам как стана това. Тя ревеше когато и се пишкаше и беше проблем само докато разбера че има пиш. По късно се научи да си казва и да показва. Даже успяваше да каже кога и се пишка и кога и се ака. Просто беше невероятно. Тя дори и памперс да и сложех не искаше да пика в него а плачеше докато не я издържа. Вярвайте ми до този момент аз не съм изпрала нито едни напикани гащи. Когато бяхме при доц. Симеонов и той ме попита дали според мен детето ми изостава на мен ми беше трудно да преценя и го попитах дали едно бавно развиващо се дете може така точно да си регулига физиологичните нужди. Незнам какво и е в крайна сметка...много е объркано. Понякога прави неща с които изпреварва връстниците си, а друг път изостава с 2-3 години. Така я оцениха и в св Никола с много нисък коефициент/ 48 /...но в крайна сметка аз съм длъжна да правя всичко което е необходимо. Логопедката вижда напредък а психоложката ....все още нищо. Понякога имам чувството че никога няма да може да различи животните от хората или да различи цветовете..незнам съвсем съм объркана вече. Е хайде казах си го дано не съм ви оттегчила. Целувки!!!

# 42 24 окт. 2006, 10:20 ч.
  • Мнения: 3 743
Одобриха първото лекарство за лечение на аутизъм-  http://www.zdrave.bg/?c=n&id=1577
 Praynig Hug

# 43 24 окт. 2006, 11:23 ч.
  • Мнения: 4 585
     Забелязали ли сте при децата си кетатонни кризи. Това говори ли ви нещо. По-рано до тая пролет за нас бяха направо бич божи. До 8 дена с половин филийка хляб на ден. Не може да ходи, да говори, да дъвче, да пиевода - съответно и да си изпие хапчетата. Просто виждам водата как влиза и излиза от устата му в чашата и почва да се появява мътилка от разтворени хапчета. Веднъж заварих мама Кали хванала го за двете ръце през раменете си да го тътри към банята да го измие. Сега едва ги забелязваме, и се храни добре. За 5 месеца наддаде 5 кг.
       Гери, много си наблюдателна. Описанията на Рони са като за учебник. Например след като каза, че Рони го било срам да каже за болните зъби, забелязах, че Кирил също употребява тази дума. Например като вървим и той почне да гледа към мен и като че ли иска да ми препречи пътя това означава, че иска да ми каже нещо. Преди 2 седмици го попитах какво иска да ми каже и той каза "Срам ме е". Оказа се че след като сме станали от барчето, едно дете му е преместило стола. Когато вървим и той иска да ми каже нещо, направо се връщам с него 6-7метра назад, защото там е нещото, което му е направило впечатление - опаковки по земята, парчета керамика, графити, и... некролози. По рано тия боклуци ги вземаше от земята и ги носеше със себе си. Като му се напълнят двете ръце и се отказваше от някой, за да вземе новия. И до сега на терасата ни има 1 кутия с такива неща. Рекордът е веднъж на един черен път като видя 1 мъничко парченце и почна да чопли пръста около него. Казах му, че това не е антика, а най вероятно тухла, но да се опитвам да го откажа е умряла работа. След като изпуших две цигари, той почти бе изровил цяла тухла четворка и си мислех, че ще дръпнем с някой ремонт и Кирил се отказа и каза "Да, тухла е". Това май е единствения път, който се е отказал. Обича да се гушка, по-често в майка си. Като се гушне в мен ми вика "Ооо, сивия ми плъхчо той"
     След като излязохме от болница "Св Марина" не взема боклуци, но ги обръща с крак, да прочете надписа. Четенето като че ли му доставя удоволствие, но не като начин за усвояване на информация, а за самия процес четене. Говорих му много за птичи грип, вирусен хепатит. И до сега не различава гугутка от гълъб и все ме пита. А гълъбите храним с булгур /грухана пшеница/ и тях ги различава- някои даже сме кръстили с имена и той ги различава. Те обичат по-вече слънчогледови семки, но са едри, нахранват се набързо и офейкват, а булгура ги бави. Освен това се включват и врабци.

# 44 24 окт. 2006, 11:26 ч.
  • Мнения: 3 504
s_vasseva, благодаря за информацията.  bouquet

# 45 24 окт. 2006, 11:55 ч.
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Wolf, имали сме няколко такива периода, за които говориш, но обикновено са кратки - 2-3 дни, само веднъж продължи около 2-3 седмици. Решихме проблема тогава с Перитол, освен че приспива (подобрява съня), дават го и на анорексици заради страничният му ефект да засилва апетита.Иначе си е един антиалергичен сироп. Тогава се получи след един продължителен прием на Ноотропил, съчетано с боледуване. Лошото е, че нещата са навързани - изнервяне -> безсъние -> безапетитие, всичко това води до още по-голямо изнервяне и така един порочен кръг. От май месец съм спряла ВСИЧКИ лекарства, витамини и добавки и детето е доста по-спокойно и съответно по-лесно за отглеждане, даже невроложката долови разликата. В резултат на това аз също съм по-спокойна и търпелива и това дава отражение и на нейното поведение.
s_vasseva , благодаря за информацията.
Дано не ни се налага да го използваме, защото страничните му ефекти могат да бъдат ужасни. Доколкото разбирам от българската статия, то не лекува заболяването, а някои от неприятните му симптоми. Все пак е чудесно, че има напредък в тази посока.

Аз имам с какво да се похваля тия дни, дано се задържат нещата така. Наталия вече не изпитва паническия страх от стълбището и освен че качи на бърз ход сама четири етажа (за петия май не й стигнаха силите), се пробва дори да слиза няколко стъпала, което до сега беше немислимо.

# 46 24 окт. 2006, 11:58 ч.
  • Мнения: 4 585
    И аз благодаря. Ще го пробваме, но предпочитам в болницата под ежедневно лекарско наблюдение.

# 47 24 окт. 2006, 12:03 ч.
  • Мнения: 3 504
ljuboznatelna много се радвам, че има напредък, че Наталия преодолява вече препятствия Laughing. А ходители на градина?

# 48 24 окт. 2006, 12:08 ч.
  • Мнения: 4 585
    Понякога ми се струва, че в съня си детето ми е съвсем здраво. Спя много леко и насън съм го чувал да казва цели изречения, даже с подчертана интонация. По време на кетатонна криза стоеше по 15-20 минути пред тоалетната чиния, докато се изпишка. За ходене по голяма нужда изобщо не говорим. Една сутрин по време на такава криза се събуди, почти веднага стана и отиде до средата на стаята и в движение започна да ми разказва нещо. По средата като че ли си СПОМНИ, че е аутист, запецна и блокира в движенията си.

# 49 24 окт. 2006, 12:29 ч.
  • Мнения: 534
Може би процесите в мозъка им намират понякога "чист,неповреден"път и протичат нормално.Когато миналата седмица Рони скапа компютъра,аз поисках да ми опише нещата които е правел и довели до проблема.Хък-мък,като че ли чувах как около 5 минути мислите му скърцат и се наместват и после бавно и внимателно ми обясни.Обикновено не се справя,но сега беше мотивиран защото компютъра е живота му.
Цитат на: Wolf в вт, 24 окт 2006, 11:23
    . И до сега на терасата ни има 1 кутия с такива неща.
Относно тази страст ,когато за около година ходеше на градина всъщност не ходеше той,а една кутия с пухчета от възглавница.Всяка сутрин прилежно я водеше на градина/като добър татко/,оставяше я в шкафчето си и вечер си я прибираше.Само по този начин успявах да го накарам да ходи.Правили сме му само ЕЕг-нормално и никога не е пил лекарства.Само веднъж за малко хомеопатични.

# 50 26 окт. 2006, 08:07 ч.
  • Мнения: 4 585
     Тая сутрин погледнах в "съкровищницата" на Кирил. До използвана карта за 5лв В-connect се мъдри дръжка от римска делва на 1500г. До тях - гвоздей, но кован около 23см дълъг. Перата от птици ги изхвърлихме - помогнаха ми разговорите по ТВ за птичия грип.

# 51 27 окт. 2006, 19:08 ч.
  • Мнения: 485
Цитат на: ljuboznatelna в пт, 20 окт 2006, 14:24
Аз имам въпрос - как реагирате на желанието за усамотение?
Вероятно точно това желание за усамотение и невъзможността на една майка да влезе в контакт с детето си аутист, е довело до откриването и разработването на една друга терапевтична система:  Son-Rise . В нейното начало родителите и терапевта се присъединяват към любимите /стереотипни/ занимания на детето и правят същото,което и то. Това може да продължи месеци, но се упорства. Ако детето обича да реди предмети, редите с него, ако обича да играе с ключове, лъжици, чинии или каквото и друго да е, правите същото и вие.
Това се прави,докато детето не покаже,че е забелязало другия човек. Когато започне да поглежда какво прави той или да показва по друг начин, че го е забелязало като участник в "играта", другият може постепенно да започне да въвежда нови неща , целящи установяването на по-продължителен контакт, дори в началото да е само секунда/-и, като нещата все още се въртят около любимата игра и действия на детето. Т.е. тук пътят е чрез присъединяване на другия, влизане в света на детето /макар и  само формално, но това само ние си знаем  Wink/, за разлика от останалите терапевтични системи, които целят въвеждане, дори "издърпване" на детето в нашия свят.

Забравих да напиша нещо важно-създателката на системата, както казах, е майка на дете с аутизъм, което вече е към 30-годишно, млад мъж. Семейството е създало терапевтичен център, в който работят и родителите, и сина, като развиват активна дейност  в подкрепа на семейства с аутисти. Синът е съвсем адекватен и общува нормално, т.е. по нищо не личи, че е имал проблем.

Последна редакция: сб, 28 окт 2006, 15:13 от Logoped_Zara

# 52 28 окт. 2006, 14:44 ч.
  • Мнения: 249
Здравейте,                                                                                                                                       рядко ми  се отдава възможност да седна на компютъра,но когато имам възможност изчитам всичко по темата на един дъх. Много ми се иска да се запозная със всички вас, защото ми вдъхвате сили, когато вече мисля, че не мога да продължавам да се боря. Вие сте моята опора и утеха. Надявам се скоро да дойде денят,в който ще се срещнеме всички родители на деца с проблеми.  Hug Hug Hug Hug Hug

# 53 28 окт. 2006, 17:34 ч.
  • Мнения: 3 504
Цитат на: tanq_ludoto в сб, 28 окт 2006, 14:44
Здравейте,                                                                                                                                       рядко ми  се отдава възможност да седна на компютъра,но когато имам възможност изчитам всичко по темата на един дъх. Много ми се иска да се запозная със всички вас, защото ми вдъхвате сили, когато вече мисля, че не мога да продължавам да се боря. Вие сте моята опора и утеха. Надявам се скоро да дойде денят,в който ще се срещнеме всички родители на деца с проблеми.  Hug Hug Hug Hug Hug

На мен ще ми е също много приятно някой ден да се видим от форума. А ти не преставай да се бориш, знай, че сме зад теб, кой с каквото може да ти помогне и вдъхнови към нови подвизи Hug

# 54 30 окт. 2006, 20:22 ч.
  • Мнения: 249
Благодаря Rosoneri. Ще чакам този ден  с нетърпение. Grinning Peace

# 55 31 окт. 2006, 01:30 ч.
  • Мнения: 3 504
Имаш го този ден, само където трудно става от далечни разстояние, а аз нямам път до София често. Последното ми идване беше преди година - на 22-ри ноември беше първото ни посещение в Александровска болница - детска клиника "Св. Никола". От тогава не съм виждала една дружка от форума, тук се запознахме. Тя ни придружи до клиниката и цял ден беше с нас, а след това ни и приютиха у тях да спим. Та виж какви приятелства се завързват в този форум, аз съм почувствала подкрепата и помоща му.  bouquet

# 56 8 ноем. 2006, 15:50 ч.
  • Мнения: 4 585
 Здравейте мами и татковци! Тук искам да препечатам една статия на г-жа Екатерина Дечева, публикувана в сп. “Специална педагогика” с надеждата да помогна на някой родител. Получих разрешение от авторката. Предварително се извинявам за допуснати печатни грешки на Вас и на авторката на статията.

                         ЗА АУТИЗМА И СПРАВЯНЕТО С НЕГО
                                        Екатерина Дечева
         Настоящата статия е посветена на разстройството на развитието на мозъчните функции, наречено аутизъм. Дадени са областите, в които това разстройство се проявява, споменати са признаците и начините за диагностициране на аутизма, посочени са най-общо начините за справяне с аутизма. Накрая е посочена необходимостта от създаване в България на ресурсни центрове за обучение и социализация на деца и младежи с аутизъм. Статията е подготвена по материали на емропейската организация “Autism Europe”, http://www.autismeurope.org/ и на българското сдружение “Асоциация аутизъм”, http://www.autism-bg.hit.bg/.
                       Определение за аутизъм
Понятието аутизъм понастоящем е познато като название на определено разстройство на развитието, но сведенията за него в обществото като цяло, а дори и сред някои водещи професионалисти са често все още неясни и изпълнени с погрешни разбирания и митове. Филми като “Рейнман” направиха много за повишаване осведомеността на широката публика за аутизма. За нещастие те доведоха и до редица погрешни възгледи и представи, като например схващането, че всички хора с аутизъм имат уникални и изключителни способности, наричани умения на “учен”. В действителност аутизмът е състояние, което представлява сърцевина на спектър от разстройства със сходни характеристики, но проявяващи се по много и различни начини при всеки отделен индивид. Аутизмът не позволява на засегнатият човек да възприема адекватно това, което вижда, чува и усеща. Индивидите с аутизъм срещат изключително големи затруднения при усвояването на речеви и социални умения, както и при взаимоотношенията си с останалите хора. Аутизмът ги лишава от най-важната страна на човешкия интелект – способността да организират знанията си и да използват натрупания опит, което ги възпрепятства да се ориентират в обкръжаващата среда и да се приспособяват към нея.
Аутизмът е сериозно увреждане, което засяга повечето области на взаимодействие с останалите хора, а също и със света. Характеризира се с нарушено социално взаимодействие, затруднения при речевото и неречевото общуване и необичайни повтарящи се или строго ограничени дейности и интереси. Независимо, че точната причина  /или по-скоро причини/ за аутизма да не е известна, ние знаем, че той е биологично обосновано разстройство на развитието, което нарушава развитието на мозъка. Той не може да се диагностицира при раждането, защото се забелязва от родителите по различни страни на поведението, които се проявяват, когато детето достигне възраст между 18 месеца и 3 години. Понякога детето може да има период на сравнително нормално развитие, а след това видимо да се затвори в себе си и да загуби умения.
Както беше споменато, причинителите на аутизма не са напълно известни, но вече е твърдо установено, че много органични механизми, включени в развитието на “социалните” области на мозъка, могат да причинят аутизъм. При 10-25% от случаите аутизмът може да се свърже с добре известни медицински състояния: наследствени болести, хромозомни аберации, пре- или перинатални инфекции или ранни интоксикации. При всички останали случаи съществува събирателно доказателство, че е налице генетична предразположеност. Това обяснява голямото разнообразие от начини, по които аутизмът се проявява.Това също обяснява и факта, че аутизмът е сто пъти по-чест при братя и сестри, в отколкото останалото население. Понастоящем се разпознават също и случаи на леки форми на аутизъм в семействата, наречени “по-малки варианти”. Така възниква терминът “разстройство от аутистичния спектър”, който отразява това голямо разнообразие от проявления на разстройството.
       При аутизъм развитието на речта е много променливо. Някои индивиди говорят много добре, но все пак им липсват достатъчно пълни речеви умения и срещат трудности при разговор. Но голяма част от индивидите със същински аутизъм не говорят и се нуждаят от алтернативна форма за общуване, като например картинни символи.
       Много индивиди имат допълнителни затруднения при обединяването на сетивна информация и могат да са свръх чувствителни към шум, светлина, допир и дори мирис. Те могат също да имат понижена реакция на болка и някои звуци. Хората с аутизъм имат неподходящо и понякога агресивно поведение, което представлява опит да се справят с често объркващия и труден за тях свят.
         В спектъра на аутистичните разстройства са определени няколко подгрупи, сред които синдром на Аспргер.  Хората с такава диагноза притежават характерните за аутизъм проявления, но все пак имат нормални или почти нормални нива на интелигентност и говорят добре, независимо че е възможно речта им да е необичайна или странна.

                      Основни характеристики на аутизма
Оксновните характеристики на аутизма лежат не в определени страни на поведението, а в три области на разстройство на развитието: нарушено социално и емоционално разбиране и взаимодействие, затруднения в общуването и ограничен кръг от шаблони на поведение и интереси. Нито една от тези групи характеристики сама по себе си не типизира аутизма, а затрудненията са и в трите области, както съществува и характерно за състоянието съчетание между тях.

# 57 9 ноем. 2006, 12:32 ч.
  • Мнения: 4 585
                         *Социално и емоционално разбиране и взаимодействие
Главната отличителна черта на аутизма е нарушеното социално взаимодействие. Родителите са първите, които забелязват симптомите на аутизма в тяхното дете. Още от най-ранно детство бебето с аутизъм може да не е отзивчиво към хората или да фокусира вниманието си върху един предмет, изключвайки останалите за дълъг период от време. Детето с аутизъм може да изглежда нормално развиващо се, след което да се затвори в себе си и да стане безразлично към обкръжаващия го свят.
Децата с аутизъм могат да не отговарят на техните имена и често избягват очния контакт с други хора. Те срещат затруднения да узнаят какво другите хора мислят или чувстват, защото те не могат да разберат външните знаци като тон на гласа или изражение на лицето и не гледат другите хора в лицето за знаци на съответното поведение. Липсва им съпричастие.
             Много деца имат намалена чувствителност към болка, но са прекомерно чувствителни към звук, допир или други сетивни възприятия. Тези необичайни реакции могат да допринесат за поведенчески симптоми, като отказ да бъдат прегръщани или носене на ръце.
        Децата с аутизъм имат повишен спрямо нормите риск от съпътстващи състояния, включващи чуплива Х-хромозома (което предизвиква умствено изоставане), тюберозна склероза (при която се развиват тумори в мозъка), епилептични припадъци, синдром на Tourette, интелектуални затруднения и разстройство с дефицит на вниманието. По неизвестни досега причини около 20% до 30% от децата с аутизъм развиват в зряла възраст епилепсия. В същото време хората с шизофрения могат да показват някои аутистично подобни симптоми, но техните симптоми обикновенно не се проявяват до късния пубертет или началото на зрелостта. Повечето хора с шизофрения имат освен това халюцинации и самоизмами, които не се срещат при аутизъм.

# 58 9 ноем. 2006, 19:11 ч.
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Wolf, това е голям труд (предполагам, че това, което си пуснал съвсем не е цялата статия), мога да ти предложа да ми пратиш списанието и да я сканирам. Пиши ми на лични, ако решиш.

# 59 10 ноем. 2006, 10:04 ч.
  • Мнения: 4 585
                       *Затруднения в общуването
          Независимо от нивото на речевите способности всички хора с аутизъм имат сериозни затруднения в общуването. Те често проговарят по-късно в сравнение с другите деца и могат да говорят за себе си по име вместо “аз” или “мен”.Децата с аутизъм не знаят как да играят заедно с другите деца. За останалите хора е много трудно да осъзнаят това, тъй като аутизмът е единственото състояние, при което може да се развие реч без основополагащите познания и умения за общуване. Обикновеното дете усвоява много начини за общуване с околните много преди да е усвоило каквато и да било реч, чрез която да изрази и разшири това общуване. Родителите и останалите хора, когато тяхното дете не говори, често усещат, че ако то би могло да говори, то би казало какъв му е проблемът. Тези, които имат деца с аутизъм, които могат да говорят, (и изглежда в действителност никога не спират да говорят), научават, че отговорът не е съвсем прост. Разбира се, важно е да се даде на хората с аутизъм начин да изразяват своите нужди, а говоримата реч е най-добрият начин за това, ако могат да бъдат обучени на нея. Но истинската задача е много по-трудна: да се направи опит те да се научат да разбират общуването, което обикновено подкрепя овладяването на речта. Както при социалното развитие, трудността да разберат какво хората мислят и възнамеряват означава, че трябва да ги научим на далеч повече от буквалното значение на думите. Ние освен това трябва да компенсираме затрудненията на децата посредством изработване на учебни предписания, които се облягат преди всичко на техните предимства в зрителното възприемане (в почти всички случаи), отколкото на по-обичайното речево обучение. Компютърните технологии също ни дават нови средства, които ни помагат да намерим най-ефективната среда за обучение и ако се използват внимателно могат да ни осигурят още едно средство за общуване. Затрудненията да изразят нуждите си и липсата на ефективни средства за влияние върху другите означава, че хората с аутизъм могат често да се разстройват и да се нуждаят от помощ при изграждането на умения за общуване и в същото време на начин за справяне с тяхното собствено безпокойство и гняв. Най-добре е неприятното поведение да се разглежда като форма на общуване (да се запитваме какво би “казал” човекът, ако той можеше да направи това), дори когато индивидът няма намерение да общува, защото това ще ни помогне да определим кое е най-ефективното заместващо поведение, на което да ги обучим.

# 60 10 ноем. 2006, 16:03 ч.
  • Мнения: 4 585
                           *Ограничен кръг от шаблони на поведение и интереси
           Много деца с аутизъм извършват повтарящи се движения като олюляване или въртене, или имат самонараняващо поведение като удряне или блъскане на главата. Някои говорят с напевен глас за тесен кръг от любими теми, като не се съобразяват интересите на човека, на когото говорят.Подобни поведенчески проблеми при аутизъм се увеличават вследствие затрудненията в общуването или при предвиждането и справянето със социалното обкръжение, но съществуват и биологични причини за допълнителни проблеми в поведението. Хората с аутизъм изпитват сериозни затруднения да разберат целта и социалното значение на поведението и при направляването, планирането и възприемането на своето собствено поведение. Те често разчитат на заучаване на изуст, при което е необходимо познато подсказване, което да отключи научените отговори и да затвърди поведението. По този начин те осмислят света по свой собствен начин, често възприемайки нещата по твърде необичаен и особен начин. За тях, например, миенето на зъби със синя четка може да представлява напълно различна работа в сравнението с миенето на зъби с червена четка, без да знаят, че цветът няма никакво отношение към значението и извършването на тази работа. Те се нуждаят от ранно обучение, което да ги научи да са гъвкави, да се научат как да учат, а се нуждаят и от ясна нагледна структура, която да им помогне да изпълняват заданията, докато си изграждат тези умения. Ако те нямат такава структура, която да им подскаже смисъла, те се осланят само на своите шаблони и много се разстройват и често се плашат, ако тази структура се промени. Те се нуждаят от помощ, за да се настроят към по-гъвкави и традиционни начини да направляват собственото си поведение и да ограничават стереотипното си поведение (често един начин за справяне с тревожността) така, че това да не пречи на по-адаптивното им функциониране. Те често имат склонност да се фокусират върху работа и дейности, представляващи интерес за тях, които биха могли да се използват като мотивация при обучението, но може също да се нуждаят от подпомагане да ги ограничат така, че да не поглъщат изцяло животът им. Техните трудности да споделят или превключват вниманието трябва да бъдат разпознати, а средата за обучение и работа трябва да се пригоди към техния начин на възприемане. Докато са деца, те се нуждаят от специфична помощ при изграждане на умения за игра, които да подобрят способността за въображение и възможностите им за взаимодействие с другите.

# 61 10 ноем. 2006, 19:19 ч.
  • Мнения: 4 585
      Всички тези характеристики могат да търпят изменения във времето заедно с израстването, а в резултат от специални упражнения и подкрепа да бъдат обучени да изтърпяват и дори да се радват на общуването с другите. Те могат да се нуждаят от помощ да разберат своите собствени чувства с цел да ги контролират, направляват и използват като мост към разбирането и споделянето на чувствата на другите. Те се нуждаят от помощ, за да имат положителни очаквания от другите така, че когато те "изберат" да бъдат сами, да сме сигурни, че това е истински избор, а не резултат от липса на разбиране или от страх. Трябва също да помним, че тук не става дума само за преподаване на липсващите социални умения. Ние трябва първо да подпомогнем социалното разбиране, в противен случай индивидът няма да знае как и кога да приложи тези умения и може да продължи да бъде уязвим.

# 62 10 ноем. 2006, 20:58 ч.
  • Мнения: 4 585
                            Диагностика на аутизма
        Аутизмът варира в широки граници по своята тежест и симптоми и може да остане неразпознат, особено при лекозасегнатите деца или когато се обърка с по-силни увреждания. Лекарите се позовават на група от съществени страни на поведението, които да им укажат възможността за диагноза на аутизма. Тези страни на поведението са:
    -   нарушена способност да се сприятелява с връстници
    -   нарушена способност да започне и потдържа разговор с останалите хора
    -   отсъствие или нарушение на игра с въображение и колективна игра
    -   стереотипно, повтарящо се или необичайно използване на речта
    -   ограничени шаблони от интереси, които са извън нормите по интензивност или фокус
    -   занимания с определени предмети или теми
    -   Неотклонно спазване на определени поредици от действия или ритуали

     Лекарите обикновено използват въпросник или други средства за изследване, за да съберат информация за развитието и поведението на детето. Някои средства за изследване се основават само на наблюденията на родителите, други се основават на съчетание от наблюденията и на родителите, и на лекарите. Ако следствата за изследване покажат вероятност за аутизъм, лекарите могат да поискат по-изчерпателно изследване.

# 63 10 ноем. 2006, 22:00 ч.
  • Мнения: 4 585
             Аутизмът е комплексно разстройство. Едно по-обстойно изследване изисква интердисциплинарен екип, който да включва психолог, невролог, психиатър, логопед и други професионалисти, които да диагностицират децата с разстройства от аутистичния спектър. Членовете на екипа трябва да извършат пълна неврологична оценка и изследване в дълбочина на познавателните способности и на речта. Тъй като затруднения в слуха могат да предизвикат поведение, което да бъде объркано с аутизъм, трябва също да бъде изследван слуха на децата с изоставане в речта. След пълните изследвания екипът обикновено се среща с родителите, за да им изложи резултатите от изследването и да им представи диагнозата.                             
           Не съществува един единствен тест, който може да бъде приложен, за да се постави диагноза "аутизъм". Едно разстройство от аутистичния спектър най-добре се диагностицира от интердисциплинарен екип от професионалисти, като се използват добре утвърдени инструменти (ADI интервю за диагностициране на аутизъм, ADOS диагностична скала за наблюдение на аутизма), както и психометричен тест за установяване на силните и слабите страни на интелектуалните способности. Диагностицирането е по-лесно при по-големите деца, тъй като симптомите при тях са по-категорични. От друга страна ранното откриване и разпознаване е изключително важно, тъй като ранната интервенция може да има голямо значение за качеството на живота на индивида в бъдеще.

# 64 10 ноем. 2006, 22:08 ч.
  • Анкх-Морпорк
  • Мнения: 3 476
Нямам време да сверявам всичко, ама май преписваш нещо, дето е публикувано в нета

http://autism.hit.bg/Papers.htm -това са публикациите и май тази статия от Специална педагогика

Ето и целия сайт http://autism.hit.bg/

Извинявай, ако греша. Реших така или иначе да пусна линка, той и преди е пускан тук, но може някой да не го е виждал.

Последна редакция: пт, 10 ное 2006, 22:17 от firebird

# 65 10 ноем. 2006, 22:54 ч.
  • Мнения: 534
Wolf,благодаря за статията,за мен беше невъзможно да я открия.  bouquetза усилието и отделеното лично време.

# 66 11 ноем. 2006, 08:27 ч.
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Wolf, и аз благодаря.
Ако по-рано имах достъп до информация, щях да избегна много грешки във отношението си и възпитанието.Изобщо не ми е нужен интердисциплинарен екип, за да съм наясно с нещата. От година и половина, четейки всяка нова статия, само затвърждавам мнението си, че детето е с разстройство от аутистичния спектър. Много, много пропуснато време. Сега я разбирам много по-добре от преди и мога да отреагирам адекватно. Не знам доколко последиците от ДЦП се припокриват с признаците за аутистични разстройства, но определено смятам, че освен ДЦП има и още нещо.

# 67 11 ноем. 2006, 09:22 ч.
  • Мнения: 4 585
   Аз пък никога не успях, въпреки че положих много усилия да събера дори двама лекари заедно да си поговорят -невролог и психиатър примерно. Веднъж ми бяха обещали, ама нищо не стана. Знам как може да се събере интердисциплинарен екип, ама е извън рамките на закона. Даже и апаратура ще им осигуря.
    Аз явно съм зле с компютрите, щом още не я виждам тая статия. Сега ще отида да си купя една книга как се рови в интернет.

# 68 11 ноем. 2006, 09:23 ч.
  • Мнения: 4 585
                  Международните класификационни системи (WHO: ICD 10 (1992) International Classification of Disorders, DSM IV (1994) Diagnostic and Statistical Manual of the American Psychiatric Association) включват аутизма в по-широка категория "первазивни разстройства на развитието". Според количеството на покритите критерии от тези системи могат да се разграничат няколко състояния: аутистично разстройство (най-увредените), разстройство на Аспергер (за хора с аутистично поведение и добре развити говорни способности, но социално несръчни и тромави), первазивно разстройство на развитието - неспецифицирано по друг начин (PDD-NOS) за по-леките случаи, които притежават само някои симптоми от поне две от трите основни области, които са твърде малко на брой, за да покрият всички критерии за аутизъм.                                           
          В категорията "первазивни разстройства на развитието" са включени и две различни от аутизма състояния: синдром на Рет: свързано с пола генетично разстройство, което засяга само момичетата, които след период на нормално развитие развиват тежки симптоми на регресия, включително изоставане в изграждането на умения, загуба на двигателни и речеви способности и някои аутистични признаци в ранна възраст. Другото много рядко разстройство е детско дегенеративно разстройство (CDD), което се отнася за деца, които след три или четири години нормално развитие без (засега) известна медицинска причина изостават, като губят способностите си в повечето области на развитие.                         
           Трудно е да се установи нивото на интелектуално развитие при хора с аутизъм, защото техните социални и речеви нарушения дават отражение на резултатите от тестовете. Някои от тях могат да имат висок коефициент на интелигентност (IQ), но поради социалните си ограничения не могат да оправдаят тези очаквания. Повечето от тях, които имат дисхармонични профили на развитието, фактически функционират на леко или средно ниво на умствено затруднение. Едно внушително малцинство, известно като учени, показван необикновени умения в области като математика, музика, рисуване и запаметяване, които са далеч над техните общи способности.

# 69 11 ноем. 2006, 16:12 ч.
  • Мнения: 4 585
                                                    Терапия на аутизма   
             Диагнозата "аутизъм" води до голямо сътресение и объркване в семействата, които често в миналото са били обвинявани за влошаване на състоянието на детето. Сега знаем, че проблемът не е в родителите, а точно обратното, в тях е най-голямото богатство на детето. Семействата се нуждаят от подкрепа, за да поощряват и направляват тяхното аутистично дете в момента, в който възникнат затрудненията. Ранната диагноза последвана от ранно обучение могат да предотвратят развитието у детето на много от вторичните последствия на разстройството, като хронична тревожност, страх и създаващи пречки поведение, както и да увеличат напредъка и познанията на детето. Именно родители са взели участие при създаването на специализирано обслужване и са спомагали за опознаването на аутизма по целия свят, също родители са добре представени в някои от водещите изследователски инициативи в областта на това разстройство.                                                     
          Тъй като действително наблюдаваното поведение може да варира в зависимост от характера на индивида, родителите, учителите и възпитателите трябва да са осведомени, че даденият индивид има разстройство от аутистичния спектър, тъй като това ще им помогне да разберат какво означава това поведение, а след това трябва да се съобразят със специфичните потребности и способности на индивида. Често различията между индивидите с аутизъм са тези, които са най ярки, но под повърхността стоят основните за аутизъм затруднения.                                                           
         Въпреки, че все още няма лечение за аутизма, много може да бъде направено, за да се благоприятства развитието и подобри ежедневието на децата и възрастните с аутизъм. Научно е установено, че програмите за подготовка и обучение, настроени към специфичните нужди на всеки отделен индивид, могат да разширят възможностите им да се обучават, общуват и взаимодействат с останалите хора, като при това се намали силата и честотата на деструктивно поведение. Показано е, че ранната интервенция е най-добрата.                                                               
          Терапиите и поведенческите интервенции са проектирани да подобрят специфичните симптоми и могат да дадат значително подобрение. Идеалният терапевтичен план координира терапиите и интервенциите, които са насочени към съществените симптоми на аутизма: нарушено социално взаимодействие, затруднения с речевото и неречевото общуване и натрапчиви или повтарящи се последователности от действия и интереси. Повечето професионалисти са единни в мнението си, че колкото е по-ранна интервенцията, толкова по-добре.       

# 70 11 ноем. 2006, 21:37 ч.
  • Анкх-Морпорк
  • Мнения: 3 476
Цитат на: Wolf в сб, 11 ное 2006, 09:22
   Аз пък никога не успях, въпреки че положих много усилия да събера дори двама лекари заедно да си поговорят -невролог и психиатър примерно. Веднъж ми бяха обещали, ама нищо не стана. Знам как може да се събере интердисциплинарен екип, ама е извън рамките на закона. Даже и апаратура ще им осигуря.
    Аз явно съм зле с компютрите, щом още не я виждам тая статия. Сега ще отида да си купя една книга как се рови в интернет.


Може и аз да съм в грешка за статията, нямам време да сверявам дума по дума, но на сайта има доста сходни неща.

За интердисциплинарния екип е трудно, защото е като в онова стихче - "лекарите скарани..." и тн.
За жалост много малко от тях имат смелостта да си признаят, когато нещо не им е познато, да приемат съвет от друг, да седнат да прочетат нещо... Повечето се имат за вездесъщи и непогрешими, с което всъщност слагат край на развитието си като специалисти.

# 71 11 ноем. 2006, 22:11 ч.
  • Мнения: 4 585
     Веднъж бяхме уговорили генетик, невролог и психиатър да го прегледат в МА в Плевен, обаче нищо не стана. Невролога и психиатърката не дойдоха, а като отидохме отделно при тях психиатърката саза первазивно разстройство и изписа лекарства, невролога каза Синдром на Туред и изписа лекарства, генетичката каза че няма чуплива Х хромозома и не изписа лекарства. Само че лекарствата на първите двама беше противопоказно да се вземат заедно и ние трябваше да избираме на кой лекар лекарствата да пие. Чух че в Пирогов имало лекар невролог-психиатър при него мисля да отида ама след 2 седмици ще мога.

# 72 12 ноем. 2006, 09:07 ч.
  • Мнения: 4 585
                - Общообразователни/ поведенчески интервенции   
      Терапевтите обикновено използват силно структурирани и интензивни ориентиране към изграждане на умения упражнения, за да подпомогнат децата да си изградят социални и речеви умения. Семейните сбирки за родителите и близките на децата с аутизъм често помагат на семействата да се справят със специфичните предизвикателства да се живее с едно аутистично дете.                 
                   - Медикаменти
       Лекарите често предписват антидепресантни лекарства, за да овладеят симптомите на тревожност, депресия и циклофрения. Анти-психотичните лекарства се използват за третиране на тежките поведенчески проблеми. Припадъците могат да се лекуват с едно или повече антиконвулсивни лекарства. Стимулантите, като тези, използвани при деца с разстройствен дефицит на вниманието, често се използват ефективно, за да се подпомогне намаляването на импулсивността и хиперактивността.
                       - Други терапии 
       Съществуват редица противоречащи си терапии или интервенции, достъпни за аутистични деца, но само някои, ако съществуват такива, се подкрепят с научни изследвания. Родителите трябва да бъдат внимателни, преди да възприемат някое от тези третирания.

                        Аутизъм и обществото
       Децата с аутизъм стават възрастни аутисти и независимо, че ефективното обучение и грижи могат да допринесат за значително нарастване на техните умения да се справят с живота, основните проблеми на аутизма не отпадат. Хората с аутизъм се нуждаят от същата грижа, любов и уважение, както и всяко друго човешко същество; те освен това се нуждаят от нас да ги разберем и да им помогнем да ни разберат.
      Европейската политика за интеграция постановява децата с аутизъм да се обучават в общообразователни училища, с уговорката да се вземат предвид специфичните нужди на всяко дете. Това им дава възможност да дадат оптимална подкрепа, основана на индивидуализирана образователна програма (ИОП - IEP), която да включва преподаване и упражняване на умения, необходими за благополучието и бъдещето на детето. Напредъкът в училище трябва да се измерва в зависимост от индивидуалните способности на детето да развие грижа за себе си, а на подрастващите - самочувствие.       
       Тъй като всички индивиди с аутизъм са уникални по своята същност и реакции, семействата им трябва да получат признание за неоценимите им знания за своя засегнат близък. Техните гледни точки трябва да се вземат под внимание както при диагностичните процедури, така и при проектирането на програмите за интервенция и оценяване. Посрещането на социалните им нужди, като риск от социална изолация , пренебрегване нуждите на близките и др.под., трябва да бъдат вземани сериозно под внимание при всяко цялостно третиране и план за ръководство.           
       Родителите на деца с аутизъм се сблъскват ежедневно с трудности, дължащи се на неточни диагнози, проблеми, свързани с неподходящо настаняване, недостиг на персонал, липса на добре подготвен персонал и цялостно нежелание и невъзможност за ангажиране с аутизъм. Все още родителите са тези, които са в положението да помагат на други хора да преодоляват предубежденията и страховете си, да възприемат своите собствени отговорности и да изследват възможностите за възприемане на света от друга перспектива, а именно тази на индивида с аутизъм.

# 73 13 ноем. 2006, 23:40 ч.
  • Мнения: 534
Моят син е в период на развитие.Миналата седмица съвсем убедено ми заяви,че сме безотговорни родители-не сме го научилида играе футбол,да има приятели,да не е толкова срамежлив,да му вдъхнем любов към четенето,да се люлее на люлка,че сме обикновени ,а той искал да сме по-така,но как по-така не знаел,че не ни обичал или поне не достатъчно защото понякога му се караме и за всичко ние сме виновни.Освен да си кажа добре заварила на майките на пубертети нищо не ми остава.А пубер с аутистични черти е висша радост. Joy Joy

# 74 14 ноем. 2006, 07:57 ч.
  • Мнения: 4 585
   Гери, ама ти само можеш да се радваш, че си научила нещо за чувствата на детето си.

# 75 27 ноем. 2006, 14:56 ч.
  • Мнения: 249
Гледахте ли вчера новините? В понеделник 4.12. имаме среща с Р. Моралес и ще видим какво ще излезе. newsm78

Последна редакция: пн, 27 ное 2006, 16:03 от tanq_ludoto

# 76 27 ноем. 2006, 15:08 ч.
  • Мнения: 3 504
здрасти Таня, ще стискаме палци да мине прегледа спокойно и всичко да е наред. Ще те моля само да разкажеш как е преминала срещата, какви изследвания правят и как например взимат кръв - от вената или от пръста.
Аз днес се чух по тел, но не всичко успяваш да попиташ в един тел разговор.

Ще ти съм благодарна.

# 77 27 ноем. 2006, 15:57 ч.
  • Мнения: 3 116
Момичета, предполагам че повечето сте запознати с този материал, но си позволявам да се намеся в темата ви и да ви го копирам:

Природосъобразна терапия при деца-аутисти се прилага от няколко месеца в България

Методът успява да подобри физиологичното състояние на децата.
По официални данни у нас 16 хиляди са децата с тази диагноза. Стандартното лечение досега бе предимно с антидепресанти и упойващи лекарства.

До преди 5 месеца 14 годишният Мартин се е чувствал най-защитен в своя свят. Детето не проявява никакви симптоми на говор и абсолютно никаква адекватност. Има пълна загуба на социална комуникация с обществото и е отхвърлено от всички дори от неговите съученици. Преди 10 години момчето проявява първите симптоми на аутизъм.

Родител: “В лутане изгубихме 7-8 години. С много трудност минаваше от клас в клас. Трябваше едно нещо да му се обяснява по хиляда пъти. Повечето неща ги казваше механично.”

От 5 месеца Мартин е на природосъобразната терапия, разработена от Роберто Моралес. Методът включва прочистване на организма от тежки метали, токсини, паразити, бактерии чрез специален режим на хранене с плодове, много вода и хума. След това малкият пациент приема фитотерапевтични продукти и  спазва специална диета. Част от терапията включва рехабилитация и работа със специалисти, сред които и логопед.

Роберто Моралес казва, че е методът е разработен преди 5 години в Колумбия и вече е помогнал на 50 деца-аутисти.

Роберто Моралес: “При тези деца има нарушен вестибуларен апарат, опорно-двигателен апарат, стомашно-чревен тракт, горни и долни дихателни пътища. Всички тези неща трябва да ги възстановяваме.”

Родител: “Виждам съживяване в него. Стана по-контактен,съставя по-дълги изречения. Почна да проявява интерес към доста неща, които преди подминаваше.”

Сега Мартин посещава нормално училище и учи в обикновен клас.
В момента още 30 българчета с аутизъм преминават новата терапия.

(http://btv.bg/news/?magic=euro&euro_id=55)

Пожелавам ви да сте здрави и да имате щастливи дечица  Heart Eyes



# 78 27 ноем. 2006, 16:05 ч.
  • Мнения: 249
ОК. Ще пиша. А утре ще ходим за изследването за тежки метали, защото ни го иска.

# 79 22 ян. 2007, 18:57 ч.
Здравейте!!!
не можах да изчета докрай темата и се извинявам предварително,ако ви кажа нещо,което вече знаете...
Има "различни степени на аутизъм",ако мога така да се изразя.
В зависимост от пола се различават далеч по-леките синдром на Рет и синдром на Аспергер.
Общи характеристики на с.на Аспергер :

Като други състояния, класифицирани в спектърна на аутистичните заболявания, синдрома на Аспергер е на строга полова основа -- момчетата в момента представляват 75 процента от диагностицираните. Във всеки случай, тази статистика може да не е напълно правилна, тъй като момичетата са значително по-изложени на различни социални ситуации и следователно имат по-голям шанс да се научат да имитират не-аутистите и да се държат "нормално".

Не-аутистите -- наричани невротипични (neurotypicals -- NT), от хората в аутистичния спектър, които отказват думата "нормален" -- могат лесно да разберат чувствата на другите. Повечето хора могат да съберат значителна информация за емоционалните състояния, базирана на "улики" от средата или от езика на тялото на другия човек. Хората с аутизъм са сравнително слаби в тази способност. За тях е трудно или невъзможно да "четат между редовете".

Синдрома на Аспергер може да включва силно и завладяващо ниво на съсредоточаване върху неща, често характеризирани като специални (или странни) надарености: един човек може да бъде завладян от професионалната борба през 50-те, друг от националните химни на африканските диктатури или от строене на модели от клечки кибрит. Често срещани интереси са видовете транспорт (например влакове), компютри и динозаври. Тези интереси са често придружавани от необичайна способност да се задържа и припомня енциклопедично количество информация по любимата тема.

Когато специалните интереси съвпадат с материална или обществено полезна работа, човек със синдрома често може да води "доходен" живот. Например децата завладяни от морската архитектура могат да израстнат като завършени корабостроители. В преследване на тези интереси, човек с Аспергер често показва изключително здрав разум, ясно съсредоточаване и перфектна памет. Ханс Аспергер наричал своите млади пациенти "малки професори", заради факта, че тринадесетгодишните имали изчерпателност и нюанс на разбиране в тяхната област на интерес, като университетските професори.

Хората със синдрома имат емоционален отзвук силен колкото, или дори повече от този на повечето хора, въпреки че това, което го причинява може да не е винаги същото. В тях липсва (или се развива бавно) вродената възможност да възприемат емоционалните състояния на други и да изразяват своето собствено емоционално състояние посредством езика на тялото, израза на лицето или начина, по който повечето хора го правят.

Това води до много проблеми през детството или зрялостта. Децата са често мишена на училищните побойници заради тяхното идиосинкратично поведение, език и интереси и поради тяхната ниска или закъсняла възможност да възпримеат и отговарят на невербални знаци, предимно в ситуации на междуличностни конфликти.

Както и повечето надарени деца, децата с Аспергер често биват погрешно квалифицирани от учителите като "проблемни" или "с лошо представяне", но реалността, е че те имат изключително ниска търпимост и мотивация за това, което те възприемат като "обикновенни" или "посредствени" задачи, и често по-скоро бленуват за тяхната си вселена, отколкото да работят върху поставената задачa.

Когато учител попита дете със синдрома, "Кучето ли ти изяде домашното?", детето ще остане тихо, опитвайки се да разбере, дали трябва да обясни, че няма куче или че кучетата не обичат хартия като цяло. Детето не разбира какво пита учителя, не може да достигне до това, което има в предвид той, до факта, че изразът има не-буквално значение, и е изправено пред въпрос който за него има значение колкото "Ледникът в библиотеката подскача ли днес?". Учителят може да направи извод, че детето е арогантно, злобно и недисциплинирано. Детето седи безмълвно, чувствайки се обезсърчено и сгрешило.

Някои пациенти страдат от някаква степен на сензорно претоварване и може да са патологично чувствителни към силни шумове или миризми, или може да не обичат да бъдат докосвани -- например някои деца показват силна неприязън към докосване на главата или косата им. Фактора "сензорно претоварване" може да изостри някои проблеми на децата в училище, където нивата на шум в класната стая може да станат почти непоносими за тях.

Много от хората със синдрома са частично "слепи за лица" (имат проблеми със запомнянето на лица) и често са непохватни. Някои трябва да обмислят социалното си поведение предварително (примерно, когато вървят по оживен тротоар и трябва да не се блъскат в хората).

Социално взаимодействие и познавателен модел

Синдрома на Аспергер може също да доведе до проблеми с нормалното социално взаимодействие между връстници. По време на детството или юношеството, това
поражда трудности за детето, как да интерпретира едва доловимите социални знаци -- то може да бъде отлъчено от връстниците си, като това води до социална жестокост. Дете със синдрома често е объркано, какъв е източникът на тази жестокост, незнаейки какво е направило "грешно". Социалното отчуждение на някои хора е толкова силно през детството, че те създават въображаеми приятели за компания.

Синдрома на Аспергер едва ли гарантира нещастен живот. Често силната насоченост и склонността да се правят нещата логично, характеристики на синдрома, ще осигурят високо ниво на компетентност в сферата на интерес. Въпреки трудностите си със социалното взаимодействие, много хора притежават уникално и рядко срещано чувство за хумор и дарба за писане. Докато много хора със синдрома на Аспергер вероято няма да имат живот окачествен като "успешен" по нормалните стандарти -- има някои, който ще останат сами през целият си живот -- възможно е за други да намерят разбиращи хора, с които да имат тясна връзка. Много аутисти имат деца, в такъв случай децата могат да бъдат невротипични или да имат смущения от аутистичния спектър. Много аутисти не са сигурни в техният аутизъм, защото леките форми на аутизъм са много грешно възприемани и често недиагностицирани или грешно диагностицирани от медиците.

•   Синдром на Хелер.
Синдромът на Хелер е много рядко състояние, познато дъщо като детско дегенеративно разстройство, което прилича на аутизма по редица свои характеристики и прояви /44/. Състоянието е идентифицирано за пръв път от ТеодорХелер в началото на 20-ти век във Виена. За разлика от повечето случаи на аутизъм, децата със синдром на Хелер показват “нормално”развитие през първите няколко години от живота си, последвано от внезапно и забележимо влошаване от гледна точка на способности и поведение, които могат та бъдат средни (внезапн загуба на умения) или по-големи и засягащи много области, от когнитивни способности през двигателните умения до комуникационните умения . Синдромът на Хелер се диагностицира само по отсъствието на всякаква друга доказуема неврологична дисфункция, която може да бъде отчетена чрез същите симптоми. Загубата на умения включва нарушение на чувственото поведение (свързано с привързаност, обич), което е сходно с нарушенията в социалното взаимодействие, което показват аутистиците. В много случаи тези характеристики могат да включват аутистичноподобни начушения в комуникациите и речта и поведение със стереотипен, ограничен или повтарящ се маниер.
Синдромът на Хелер се разглежда като късно-проявяващ се аутизъм, но понастоящем е изцяло признат като отделен синдром, който може да включва неврологични увреждания, сходни с аутизма. В резултат на това синдромът на Хелер е включен като састояние от аутистичния спектър с етиология, различаваща се от тази на аутизма. Синдромът на Хелер включва загуба на интерес към обкръжаващата среда и към социалното взаимодействие, докато в повечето случае на аутизъм това взаимодействие никога не е съществувало. Синдромът на Хелер е важен при разглеждането на етиологията на аутизма. Въпреки че причините за аутизъм са многофакторни, възможно е в някои случаи той да се дължи на нарушено развитие на някои дялове на мозъка в някоя критична точка в детството. (например чрез химични дисбаланси или възможна травма). За да бъде този случаят, би трябвало да има възраст, на която тези дялове на мозъка да бъдат развити и аутизмът да не се е появил. Ако тези дялове се развият, а след това се увредят (както е възможно при синдрома на Хелер), свързаната с това загуба на умения би била сходна. При аутизма развитието е нарушено в определени области, при синдрома на Хелер това развитие се появява, но уменията са в последствие загубени.
Синдромът на Хелер има три възможни посоки. Винаги има внезапна и значителна загуба на умения, но те могат да се последват от слабо възстановяване: развитието може да продължи и уменията да се придобият до някаква ограничена степен. Това често се среща при двигателните умения, контрола на пикочния мехур и червата и в речевите и комуникационни умения, отколкото при социалното взаимодействие. В други случаи загубата на умения е пълна и няма последващо развитие и научаване на това, което е било загубено. В много малко случаи дезинтеграцията е толкова непрекъснато прогресираща, че детето може да умре. Прогнозата за децата със синдром на Хелер варира широка. Докато една малка част от децата умират, повечето имат нормален живот, с изключение на много малко, които имат значително, дори пълно възстановяване. Състоянието е изключително рядко (възможно около 1 от 100 000), но е възможно то да бъде неправилно диагностицирано и често да не се различиава от аутизма.
  Синдром на Рет.
Синдромът на Рет е первазивно разстройство на развитието, което е сравнително рядко и се характеризира с уникални и специфични нива на забавяне и влошаване на някои умения и способности. Синдромът на Рет засяга само момичетата и вероятно има генетичен произход. Загубата на умения и специфичните характеристики следват свой уникален път между възраст от шест месеца до ранното юношество, когато дегенерацията се появява. Въпреки че се разглежда като изключително рядко, съществува честота на срещане от около 1 на 15 000 момичета със исндром на Рет. Това е приблизително една десета честотата на срещане на аутизма.
През първите шест месеца има много малко признаци за синдрома на Рет. Малко характеристики могат да се наблюдават (като типични движения на ръцете), но те не са непременно отбелязвани или разглеждани като знаци на някакво състояние или нарушение. Синдромът на Рет започва да се проявява в следващите дванадесет месеца и преминава през четири етапа на нарушения в развитието . Първото ниво, което продължава 12 месеца, включва цялостно прекратяване или влошаване в развитието на двигателни умения. Децата със синдром на Рет често се научават да седят, но след неговата поява, не продължават да се учат да пазят равновесие подходящо, когато пълзят или ходят. Основните двигателни умения все пак се достигат, но са забавени или намалени, като повечето деца се научават да ходят или да се придвижват самостоятелно.
Във възрастта от една до три години много от способностите, достигнати през първия етап и предшестващи атаката, се загубват. Когнитивните способности се влошават, значещите жестове и управление на движенията се загубват, развива се стереотипно поведение и се загубва интересът към социално взаимодействие. Може да има анормална походка сред тези, които са подвижни, хипервентилацията и задържането на дъха са често срещани и се развива тежко или дълбоко умствено затруднение. През следващите десет години има периоди на сравнително стабилно състояние, когато някои умения се развиват и общото състояние се подобрява. Интересът към общуване се засилва и става по-малко сходен с този на аутизма, съзнателността се повишава, както и комуникационните умения. Повечето момичета развиват през това време епилепсия. През това време се развиват спастични, сковани и конвулсивни движения. Около десет годишна възраст има следващ период на загуба на двигателни умения, когато се развива скованост, спастичност и сколиоза. Появява се мускулна дистрофия. Краката имат тенденция да се извиват навътре и се появява гръбначна дисфункция. Независимо, че се появява двигателна дегенерация, когнитивните способности остават в общи линии стабилни и появата на социално взаимодействие започва да нараства в някои случаи. При възрастните всяка дегенерация на двигателни умения има тенденция да намалява или да продължава да клони надолу много постепенно. Възможно е очакванията за живота да са леко намалени, но това е почнти незначително.
Типичните характеристики на синдрома на Рет се обособяват чрез движение на ръцете, като извиване (чупене) и пляскане, микроцефалия (намален размер на главата), епилепсия; задържане на дишането, силно изспускане на въздух или слюнка и хипервентилация; спастични аномалии в ЕЕГ; вазомоторни смущения. Въпреки че момичетата със синдром на Рет показват някои от чертите, които са специфични за аутизма, особено във възрастта от 2 и 10 години, те не са обичайни и не са представени в същата степен при аутизма. Сред момичетата със синдром на Рет може да има ограничено социално взаимодействие, но то не се проявява като основна насоченост къмо бщуване, докато при аутизма впечатлението е, че социалното разбиране, общуването и емоционалният контакт са нещо необичайно и несвойствено. Докато при синдрома на Рет тези аутистични симптоми са преходни. Стереотипното поведение при синдрома на Рет се различава от аутизма по своята специфичност. Изглежда да липсва повтаряне и натрапчиви импулси, а стереотипите се проявяват най-често като движения на ръцете. Независим,о че терминът первазивно разстройство на развитието може да изглежда буквално приложим към синдрома на Рет, състоянието не трябва да се разглежда като форма на аутизъм или като част от аутистичния спектър, тъй като специфичните интервенции може би няма да подобрят състоянието на хората със синдром на Рет, а началото и развитието на двете състояния са съвършено несравними.
•   Первазивно разстройство на развитието, неспецифицирано по друг начин.
Первазивното разстройство на развитието, неспецифицирано по друг начин (PDD-NOS), е състояние, което изглежда не покриват цялата картина на первазивните разстройства на развитието, но не покриват и специфичните критерии на аутизма, атипичния аутизъм, синдрома на Хелер и синрома на Аспергер. Отново това е отражение на концапцията за аутистичен спектър, възприета в официалните диагностични термини. Хората, разглеждани като принадлежащи към аутистичния спектър, не не са диагностицирани като аутистични, които ще имат полза от подхода или интервенциите с аутистична насоченост, могат да бъдат диагностицирани с функционална диагноза.
Первазивното разстройство на развитието, неспецифицирано по друг начин, се прилага за индивиди, които имат широк клас функционални нарушения, включващи тези в социалното взаимодействие, комуникацията, речта, и поведението, както и в когнитивните способности и емоционалния процес. Началото е в ранна детска възраст, в първата година от живота, но представянето не е достатъчно за установяването на друго первазивно разстройство на развитието. Като следствие от това первазивното разстройство на развитието, неспецифицирано по друг начин, се определя чрез това, което то е (състояние с ранно начало, което води до нарушено и разстроено развитие с разпростиращи се области на функциониране), или което то не е (всяко друго специфично первазивно разстройство на развитието).
Митове за аутизма.
През петдесетгодишната си история, откакто е открит като разграничено клинично състояние, аутизмът е затрупван с погрешни предположения, вярвания и митове. Неизбежно и днес да има концепции и мнения, които са може би не толкова точни или подходящи, както понастоящем се счита. В ранните години, а дори и до днес, като отзвукот остарели мнения, посредством тези погрешни заключения са направени множество пакости. Тъй като основните неточности от минала практика не са запазени, а също и защото фактите, които водят до тези грешни констатации, се разбират по-лесно, полезно е да се разгледат различните заблуди.
Възможно най-значителният мит и един от тези, на които все още вярва цялото общество, е образът на аутизма като състояние, предизвикано от психологична травма в детството и от лошо или недостатъчно родителство. Когато психосоматичните теории бяха на мода, аутизмът се оказа перфектен като психично състояние, произтичащо от лишаване от емоционален контакт със значители други (хора?).В това има значително количество логика. При аутизма най-забелязваната и объркваща характеристика е липсата на видима необходимост от социален контакт и взаимодействие, липса на емоционален контакт с любимите хора, отчуждението, което аутистиците изглежда притежават при връзката със заобикалящия ги свят. Психодинамичните теории също предполагат нещо положително: чрез подходящо консултиране, интервенции и психоанализа аутизмът може да бъде “лекуван”. Това води до образа за “замразените” родители: мислещи за кариерата си, студени, интелектуални родители, които лишават своите деца от емоционалния и чувствен контакт, за който те мечтаят .
Това има пагубни последствия. Родителите, вече открили колко е трудно да се справят с травмата да се грижат за дете с аутизъм, едно рядко и лошо разбрано състояние, освен това са карани да приемат обвинението, че детето им е станало аутистично. За детето има слаба надежда за подходящи интервенции, като вместо това децата и семействата са подложени на травмиращи консултации и серии от интервенции, които, когато нашето разбиранеза аутизма се увеличи, биха вероятно причинили повече нарушения и разстройства за детето, отколкото полза за него и неговото семейство. За щастие психодинамичните подходи са вече в миналото. Това не означава, че психо патологичната гледна точкане е напълно неподходяща. Зачитайки неврологичната основа и етиолгията на аутизма, възможно е да се използва психопатологичната перспектива, за да се обясни и разбере развитието на аутизма на поведенческо и когнитивно ниво и да се види как основното състояние си взаимодейства с психологичните обкръжения и обстоятелства. Пример за това е подходът към аутизма на Хобзън “Интерсубективност” , който е фундаментален при разглеждането на психологически подходи, като теория на ума и ценрална съгласуваност. Дните на виновните родители, когато трябва да им се предлага най-високо ниво на състрадание и разбираща подкрепа, трябва по-добре да се оставят в миналото.
Другите погрешни концепции за аутизма са по-малко опасни, но са сравнително уместни и биха могли да имат влияние върху индивидите с аутизъм. Освен тях има и противоположни на “замразения родител” идеи. Концепцията, че аутистиците са напълно лишени от социално взаимодействие, емоционален контакт, привързаност и приятелство, са също неточни. Независимо, че аутистиците са силно увредени в тази област, на тях не им липсва напълно емоционален контакт, но те в действителност разбират и реагират на тези неща по много по-различен начин. Да се разглеждат хората с аутизъм като нямащи чувства и емоции, като механични, пресметливи хора е толкова нечестно и неточно, колкото и обвиненията към родителите за техния аутизъм. Такава гледна точка подкопава изживяванията на всички хора с аутизъм и техните любими хора, които могат да се радват на уникални и задоволителни (независимо че са трудни и често травмиращи) взаимоотношения. Хората със синдром на Аспергер, които се радват на успешен и хармоничен брак може би ще поспорят с този отречен мит.
Един следващ мит, който често се поддържа в обществото, а честое  описван от медиите, е концепцията за гениалността на аутизма . Повечето хора с аутизъм имат умствени затруднения, а тези, които нямат, имат специфични нарушения само в някои определени функционални области. Това не означава, че някои индивиди не са високо интелигентни, но по.скоро те са изключение, отколкото правило. Често съществува чувството, както при професионалистите, така и при членовете на семействата, че това изглежда е “скрита интелигентност” при аутистиците. Опасно е да се очаква толкова много от тези индивиди. Това може да породи желание за неподходящ натиск върху аутистиците и да даде на семейството напразни надежди. Хората с аутизъм могат да са много талантливи по някакъв начин в сравнение с останалите, но в термините на интелекта повечето аутистици имат умствени затруднения, които при някои са тежки или дълбоки. Истината в мита е, че интелектът при аутистиците е в основата си различен от този на неаутистиците. Възможно е те да могат да запаметят дълги поредици от числа “наизуст” или да правят бързи пресмятания, някои могат да са талантливи художници или музиканти, но това отразява външното представяне на аутизма и не е индикация за скрита гениалност, която чака да се поряви. Много по-честно към индивидите е те да бъдат възприети по това, което са, а не да се правят опити да бъдат накарани да бъдат нещо, което те не са.
Последният често срещан мит е, че аутизмът може да се лекува. Аутизмът е пожизнен. Той е състояние, което засяга много области на функциониране и развитие, някои от тях уникално. По-скоро някои нарушения, свързани с аутизма, могат да бъдат “заобиколени”: някои аутистици могат да бъдат научени да използват други методи или значения, а повечето не могат. Аутизмът е резултат от специфично неврологично увреждане, което не е възможно да може да се поправи (дори възможността за поправка на сложни мозъчни структури и функции са слабо вероятни, а и специфичните страни на нарушенията все още не се знаят). Подходите, които визират “лечебна” гледна точке, поддържат психологичното обяснение на аутизма и предлагат погрешен и несъответстващ аутизъм. Разбираемо е да се проповядва шумно срещу травмите и трудностите, причинени от аутизма, но вкрая на краищата аутизмът е основна част от личната индивидуалност и характер и трябва да бъде приет. Не трябва да се пренебрегва - трябва да се положат всички усилия, за да се ограничат вредните последици, който той има, и да се направи всичко за предимствата – но той не може да се лекува.
Желая ви всичконай-хубаво!
 

# 80 12 септ. 2007, 14:22 ч.
  • Мнения: 884
Попаднах на статия,която може да е полезна  на някой: http://women.timesonline.co.uk/tol/life_and_style/women/families … rticle2393112.ece

  bouquet

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата