Аутизъм и разстройства в развитието

Wolf, имали сме няколко такива периода, за които говориш, но обикновено са кратки - 2-3 дни, само веднъж продължи около 2-3 седмици. Решихме проблема тогава с Перитол, освен че приспива (подобрява съня), дават го и на анорексици заради страничният му ефект да засилва апетита.Иначе си е един антиалергичен сироп. Тогава се получи след един продължителен прием на Ноотропил, съчетано с боледуване. Лошото е, че нещата са навързани - изнервяне -> безсъние -> безапетитие, всичко това води до още по-голямо изнервяне и така един порочен кръг. От май месец съм спряла ВСИЧКИ лекарства, витамини и добавки и детето е доста по-спокойно и съответно по-лесно за отглеждане, даже невроложката долови разликата. В резултат на това аз също съм по-спокойна и търпелива и това дава отражение и на нейното поведение.
s_vasseva , благодаря за информацията.
Дано не ни се налага да го използваме, защото страничните му ефекти могат да бъдат ужасни. Доколкото разбирам от българската статия, то не лекува заболяването, а някои от неприятните му симптоми. Все пак е чудесно, че има напредък в тази посока.

Аз имам с какво да се похваля тия дни, дано се задържат нещата така. Наталия вече не изпитва паническия страх от стълбището и освен че качи на бърз ход сама четири етажа (за петия май не й стигнаха силите), се пробва дори да слиза няколко стъпала, което до сега беше немислимо.

    И аз благодаря. Ще го пробваме, но предпочитам в болницата под ежедневно лекарско наблюдение.

ljuboznatelna много се радвам, че има напредък, че Наталия преодолява вече препятствия . А ходители на градина?

    Понякога ми се струва, че в съня си детето ми е съвсем здраво. Спя много леко и насън съм го чувал да казва цели изречения, даже с подчертана интонация. По време на кетатонна криза стоеше по 15-20 минути пред тоалетната чиния, докато се изпишка. За ходене по голяма нужда изобщо не говорим. Една сутрин по време на такава криза се събуди, почти веднага стана и отиде до средата на стаята и в движение започна да ми разказва нещо. По средата като че ли си СПОМНИ, че е аутист, запецна и блокира в движенията си.

Може би процесите в мозъка им намират понякога "чист,неповреден"път и протичат нормално.Когато миналата седмица Рони скапа компютъра,аз поисках да ми опише нещата които е правел и довели до проблема.Хък-мък,като че ли чувах как около 5 минути мислите му скърцат и се наместват и после бавно и внимателно ми обясни.Обикновено не се справя,но сега беше мотивиран защото компютъра е живота му.Относно тази страст ,когато за около година ходеше на градина всъщност не ходеше той,а една кутия с пухчета от възглавница.Всяка сутрин прилежно я водеше на градина/като добър татко/,оставяше я в шкафчето си и вечер си я прибираше.Само по този начин успявах да го накарам да ходи.Правили сме му само ЕЕг-нормално и никога не е пил лекарства.Само веднъж за малко хомеопатични.

     Тая сутрин погледнах в "съкровищницата" на Кирил. До използвана карта за 5лв В-connect се мъдри дръжка от римска делва на 1500г. До тях - гвоздей, но кован около 23см дълъг. Перата от птици ги изхвърлихме - помогнаха ми разговорите по ТВ за птичия грип.

Вероятно точно това желание за усамотение и невъзможността на една майка да влезе в контакт с детето си аутист, е довело до откриването и разработването на една друга терапевтична система:  Son-Rise . В нейното начало родителите и терапевта се присъединяват към любимите /стереотипни/ занимания на детето и правят същото,което и то. Това може да продължи месеци, но се упорства. Ако детето обича да реди предмети, редите с него, ако обича да играе с ключове, лъжици, чинии или каквото и друго да е, правите същото и вие.
Това се прави,докато детето не покаже,че е забелязало другия човек. Когато започне да поглежда какво прави той или да показва по друг начин, че го е забелязало като участник в "играта", другият може постепенно да започне да въвежда нови неща , целящи установяването на по-продължителен контакт, дори в началото да е само секунда/-и, като нещата все още се въртят около любимата игра и действия на детето. Т.е. тук пътят е чрез присъединяване на другия, влизане в света на детето /макар и  само формално, но това само ние си знаем  /, за разлика от останалите терапевтични системи, които целят въвеждане, дори "издърпване" на детето в нашия свят.

Забравих да напиша нещо важно-създателката на системата, както казах, е майка на дете с аутизъм, което вече е към 30-годишно, млад мъж. Семейството е създало терапевтичен център, в който работят и родителите, и сина, като развиват активна дейност  в подкрепа на семейства с аутисти. Синът е съвсем адекватен и общува нормално, т.е. по нищо не личи, че е имал проблем.

Здравейте,                                                                                                                                       рядко ми  се отдава възможност да седна на компютъра,но когато имам възможност изчитам всичко по темата на един дъх. Много ми се иска да се запозная със всички вас, защото ми вдъхвате сили, когато вече мисля, че не мога да продължавам да се боря. Вие сте моята опора и утеха. Надявам се скоро да дойде денят,в който ще се срещнеме всички родители на деца с проблеми. 

На мен ще ми е също много приятно някой ден да се видим от форума. А ти не преставай да се бориш, знай, че сме зад теб, кой с каквото може да ти помогне и вдъхнови към нови подвизи

Благодаря Rosoneri. Ще чакам този ден  с нетърпение.

Имаш го този ден, само където трудно става от далечни разстояние, а аз нямам път до София често. Последното ми идване беше преди година - на 22-ри ноември беше първото ни посещение в Александровска болница - детска клиника "Св. Никола". От тогава не съм виждала една дружка от форума, тук се запознахме. Тя ни придружи до клиниката и цял ден беше с нас, а след това ни и приютиха у тях да спим. Та виж какви приятелства се завързват в този форум, аз съм почувствала подкрепата и помоща му. 

 Здравейте мами и татковци! Тук искам да препечатам една статия на г-жа Екатерина Дечева, публикувана в сп. “Специална педагогика” с надеждата да помогна на някой родител. Получих разрешение от авторката. Предварително се извинявам за допуснати печатни грешки на Вас и на авторката на статията.

                         ЗА АУТИЗМА И СПРАВЯНЕТО С НЕГО
                                        Екатерина Дечева
         Настоящата статия е посветена на разстройството на развитието на мозъчните функции, наречено аутизъм. Дадени са областите, в които това разстройство се проявява, споменати са признаците и начините за диагностициране на аутизма, посочени са най-общо начините за справяне с аутизма. Накрая е посочена необходимостта от създаване в България на ресурсни центрове за обучение и социализация на деца и младежи с аутизъм. Статията е подготвена по материали на емропейската организация “Autism Europe”, http://www.autismeurope.org/ и на българското сдружение “Асоциация аутизъм”, http://www.autism-bg.hit.bg/.
                       Определение за аутизъм
Понятието аутизъм понастоящем е познато като название на определено разстройство на развитието, но сведенията за него в обществото като цяло, а дори и сред някои водещи професионалисти са често все още неясни и изпълнени с погрешни разбирания и митове. Филми като “Рейнман” направиха много за повишаване осведомеността на широката публика за аутизма. За нещастие те доведоха и до редица погрешни възгледи и представи, като например схващането, че всички хора с аутизъм имат уникални и изключителни способности, наричани умения на “учен”. В действителност аутизмът е състояние, което представлява сърцевина на спектър от разстройства със сходни характеристики, но проявяващи се по много и различни начини при всеки отделен индивид. Аутизмът не позволява на засегнатият човек да възприема адекватно това, което вижда, чува и усеща. Индивидите с аутизъм срещат изключително големи затруднения при усвояването на речеви и социални умения, както и при взаимоотношенията си с останалите хора. Аутизмът ги лишава от най-важната страна на човешкия интелект – способността да организират знанията си и да използват натрупания опит, което ги възпрепятства да се ориентират в обкръжаващата среда и да се приспособяват към нея.
Аутизмът е сериозно увреждане, което засяга повечето области на взаимодействие с останалите хора, а също и със света. Характеризира се с нарушено социално взаимодействие, затруднения при речевото и неречевото общуване и необичайни повтарящи се или строго ограничени дейности и интереси. Независимо, че точната причина  /или по-скоро причини/ за аутизма да не е известна, ние знаем, че той е биологично обосновано разстройство на развитието, което нарушава развитието на мозъка. Той не може да се диагностицира при раждането, защото се забелязва от родителите по различни страни на поведението, които се проявяват, когато детето достигне възраст между 18 месеца и 3 години. Понякога детето може да има период на сравнително нормално развитие, а след това видимо да се затвори в себе си и да загуби умения.
Както беше споменато, причинителите на аутизма не са напълно известни, но вече е твърдо установено, че много органични механизми, включени в развитието на “социалните” области на мозъка, могат да причинят аутизъм. При 10-25% от случаите аутизмът може да се свърже с добре известни медицински състояния: наследствени болести, хромозомни аберации, пре- или перинатални инфекции или ранни интоксикации. При всички останали случаи съществува събирателно доказателство, че е налице генетична предразположеност. Това обяснява голямото разнообразие от начини, по които аутизмът се проявява.Това също обяснява и факта, че аутизмът е сто пъти по-чест при братя и сестри, в отколкото останалото население. Понастоящем се разпознават също и случаи на леки форми на аутизъм в семействата, наречени “по-малки варианти”. Така възниква терминът “разстройство от аутистичния спектър”, който отразява това голямо разнообразие от проявления на разстройството.
       При аутизъм развитието на речта е много променливо. Някои индивиди говорят много добре, но все пак им липсват достатъчно пълни речеви умения и срещат трудности при разговор. Но голяма част от индивидите със същински аутизъм не говорят и се нуждаят от алтернативна форма за общуване, като например картинни символи.
       Много индивиди имат допълнителни затруднения при обединяването на сетивна информация и могат да са свръх чувствителни към шум, светлина, допир и дори мирис. Те могат също да имат понижена реакция на болка и някои звуци. Хората с аутизъм имат неподходящо и понякога агресивно поведение, което представлява опит да се справят с често объркващия и труден за тях свят.
         В спектъра на аутистичните разстройства са определени няколко подгрупи, сред които синдром на Аспргер.  Хората с такава диагноза притежават характерните за аутизъм проявления, но все пак имат нормални или почти нормални нива на интелигентност и говорят добре, независимо че е възможно речта им да е необичайна или странна.

                      Основни характеристики на аутизма
Оксновните характеристики на аутизма лежат не в определени страни на поведението, а в три области на разстройство на развитието: нарушено социално и емоционално разбиране и взаимодействие, затруднения в общуването и ограничен кръг от шаблони на поведение и интереси. Нито една от тези групи характеристики сама по себе си не типизира аутизма, а затрудненията са и в трите области, както съществува и характерно за състоянието съчетание между тях.

                         *Социално и емоционално разбиране и взаимодействие
Главната отличителна черта на аутизма е нарушеното социално взаимодействие. Родителите са първите, които забелязват симптомите на аутизма в тяхното дете. Още от най-ранно детство бебето с аутизъм може да не е отзивчиво към хората или да фокусира вниманието си върху един предмет, изключвайки останалите за дълъг период от време. Детето с аутизъм може да изглежда нормално развиващо се, след което да се затвори в себе си и да стане безразлично към обкръжаващия го свят.
Децата с аутизъм могат да не отговарят на техните имена и често избягват очния контакт с други хора. Те срещат затруднения да узнаят какво другите хора мислят или чувстват, защото те не могат да разберат външните знаци като тон на гласа или изражение на лицето и не гледат другите хора в лицето за знаци на съответното поведение. Липсва им съпричастие.
             Много деца имат намалена чувствителност към болка, но са прекомерно чувствителни към звук, допир или други сетивни възприятия. Тези необичайни реакции могат да допринесат за поведенчески симптоми, като отказ да бъдат прегръщани или носене на ръце.
        Децата с аутизъм имат повишен спрямо нормите риск от съпътстващи състояния, включващи чуплива Х-хромозома (което предизвиква умствено изоставане), тюберозна склероза (при която се развиват тумори в мозъка), епилептични припадъци, синдром на Tourette, интелектуални затруднения и разстройство с дефицит на вниманието. По неизвестни досега причини около 20% до 30% от децата с аутизъм развиват в зряла възраст епилепсия. В същото време хората с шизофрения могат да показват някои аутистично подобни симптоми, но техните симптоми обикновенно не се проявяват до късния пубертет или началото на зрелостта. Повечето хора с шизофрения имат освен това халюцинации и самоизмами, които не се срещат при аутизъм.

Wolf, това е голям труд (предполагам, че това, което си пуснал съвсем не е цялата статия), мога да ти предложа да ми пратиш списанието и да я сканирам. Пиши ми на лични, ако решиш.

                       *Затруднения в общуването
          Независимо от нивото на речевите способности всички хора с аутизъм имат сериозни затруднения в общуването. Те често проговарят по-късно в сравнение с другите деца и могат да говорят за себе си по име вместо “аз” или “мен”.Децата с аутизъм не знаят как да играят заедно с другите деца. За останалите хора е много трудно да осъзнаят това, тъй като аутизмът е единственото състояние, при което може да се развие реч без основополагащите познания и умения за общуване. Обикновеното дете усвоява много начини за общуване с околните много преди да е усвоило каквато и да било реч, чрез която да изрази и разшири това общуване. Родителите и останалите хора, когато тяхното дете не говори, често усещат, че ако то би могло да говори, то би казало какъв му е проблемът. Тези, които имат деца с аутизъм, които могат да говорят, (и изглежда в действителност никога не спират да говорят), научават, че отговорът не е съвсем прост. Разбира се, важно е да се даде на хората с аутизъм начин да изразяват своите нужди, а говоримата реч е най-добрият начин за това, ако могат да бъдат обучени на нея. Но истинската задача е много по-трудна: да се направи опит те да се научат да разбират общуването, което обикновено подкрепя овладяването на речта. Както при социалното развитие, трудността да разберат какво хората мислят и възнамеряват означава, че трябва да ги научим на далеч повече от буквалното значение на думите. Ние освен това трябва да компенсираме затрудненията на децата посредством изработване на учебни предписания, които се облягат преди всичко на техните предимства в зрителното възприемане (в почти всички случаи), отколкото на по-обичайното речево обучение. Компютърните технологии също ни дават нови средства, които ни помагат да намерим най-ефективната среда за обучение и ако се използват внимателно могат да ни осигурят още едно средство за общуване. Затрудненията да изразят нуждите си и липсата на ефективни средства за влияние върху другите означава, че хората с аутизъм могат често да се разстройват и да се нуждаят от помощ при изграждането на умения за общуване и в същото време на начин за справяне с тяхното собствено безпокойство и гняв. Най-добре е неприятното поведение да се разглежда като форма на общуване (да се запитваме какво би “казал” човекът, ако той можеше да направи това), дори когато индивидът няма намерение да общува, защото това ще ни помогне да определим кое е най-ефективното заместващо поведение, на което да ги обучим.