Аутистичен спектър - обединена тема

  • 141 877
  • 806
  •   3
Отговори
# 645
  • Мнения: 2 757

Недейте така де... четири години и аз въобще, ама въобще не вярвах, че детето ми има проблем...и за свяка малка подробност намирах 101 причини, които да го направят съвсем нормално дете.  Дори и след първите консултации с мъжа ми решихме, че тея доФтори нещо се престарават.... какви аутистични симптоми - какви 5 лева? доста време ми трябваше да "сляза на земята" и да забележа, че наистина нещо не е наред. А не е, да е  единствено ми дете да няма с кого да го сравня...


А така. А аз съм от противоположния тип - сама съм обявила детето си едва ли не за ненормално и всички ме упрекват за това и мен ме изкарват лудата и ква ли не. Ама знаеш ли - изобщо не ми пука. Както и на тях не им пука за моето дете толкова, колкото на мен самата (ако изобщо им пука, в което дълбоко се съмнявам).  Единствено аз съм обезпокоена за сина си и то след като моята майка ми обърна внимание на развитието му. Тя е единствения човек, които съм сигурна че е загрижен за детето ми може би почти колкото мен самата. Обръща внимание на всичко в него и ми казва кое я тревожи. Да не пропускаме и факта, че беше много назад във физ си развитие и тя, която едва ходи цял ден го водеше за ръчичка. За 2 месеца с нея  детето напредна неузнаваемо и си влезе тотално в нормата за физ развитие на тази възраст. Е това е човек, на който му пука - който реално е направил нещо, а не само да си ми повтаря като всички наоколо, че Всички деца били така и че нищо му нямало. На свеки 5 мин сама с Давид са и много. Ама не се учудвам, че и е внук и не и пука. То на баща му на Давид не му пука и ме е обявил за луда, та камо ли на майка му.
И въпреки, че с майка ми сме в лоши отношения и не се търпим високо оценявам загрижеността и и дори се замислям да я поканя пак тук за малко (въпреки че се бях заканила да не го правя повече) за да чуя мнението и на баба, която буквално е отгледала децата на сестра ми и продължава да го прави.  Само ще изчакам да родя, че рискувам да пометна ако я видя преди да съм си доносила децата  Joy
А Desi дали си спомням правилно, че детенцето ти яде по половин килограм месо на ден? Като се замисля това е адски много. Дали не му се отразява негативно на здравето  newsm78

# 646
  • София
  • Мнения: 2 351
Никифин - от всичко, което пишеш оставам с впечатление, че търсиш диагноза за детето си.
Приеми тогава, че детето ти има сериозен проблем.Проблем с който трябва да се справиш.Почни да гледаш на него като на дете с аутизъм и РАБОТИ по въпроса.Чети - има мнага информация как да се опитваме да помагаме на аутиста.Ако не намериш кой да ти покаже как да работиш с него - върни се в темата, която беше пускала скоро и пак изчети съветите, които майките с опит са натрупали.На тези майки им пука за децата и са се научили да общуват със своите деца.Научи се и ти да общуваш с детето ти като гледаш на него по този начин.Явно ще ти е по леко.Ние живеем в друга държава и сме далече , но съм сигурна, че голяма част от нас биха ти показали нагледно това което са те посъветвали.Междувременно опитай да намериш майки с деца с аутизъм в държавата в която живееш и проучи местните методи за работа с такива деца.
Успех.


вetz  в кой град живееш.

# 647
  • Мнения: 3 591
NikiFin, толкова много ти писахме, а ти се хвана за тая диагноза та диагноза...

ако детето ти има наистина проблем, единственото АМА ЕДИНСТВЕНОТО
което трябва да направиш е да се научиш ти да живееш с него - него няма как да промениш. ако разбереш какво му има като диагноза, то причината за това ще си остане неизвестна. Състоянието му ще е нелечимо в 99.999% от случаите. Ти няма да разбереш какво го причинява. Хванала си се за гиагнозата защото мислиш, че ако знаеш какво му е, ще можеш да разбереш причината - от там да я отстраниш и да оправиш поведението му. Само че в нашия свят това няма да стане. Ще разбереш какво му има. И до там. Няма никога да узнеш кое го е причнило и как да го остстраниш. Той ще си променя поведението, но мнооооооооооооого бавно и единственото което ще ти се налага да правиш е да променяш себе си, за да го възприемаш такъв. И да го приемаш като дете, чието неподчинение и пакости са част от живота ти и това не го прави лошо дете. Да спреш да му се караш и да приемаш поредната пакост като част от развитието му, да се радваш когато се опитва да ти прави напук, защото това означава, че осъзнава твоите чуства.

Горещо се надявам, да е проблема не в детето, а в теб, защото незнам как би живяла ако тряба да живееш с мисълта, че това което ти се случва сега е нещо което няма да се оправи, няма лечение, и няма известна причина.

Да, моя син яде поне по 500 грама месо на ден. Това е начина той да си набява така необходимия му за растежа протеин, който липсва в безмлечната му диета. Едно от задължителните така да кажа неща, които трябва да се консумират от децата на БГБК диета.

# 648
  • Мнения: 3 591
ljuboznatelnа, и ние така говорим:

"свърши ли" -вместо свърших, "готов ли си" вместо готов съм
"искаш ли" вместо искам. и на трите не разбира точно смисъла и ги използва не на място.
другото са съществителни които нарежда по негов си начин да прави изречения. Но глаголите и местоименията са само заучени фрази.

# 649
  • Мнения: 2 757
Desi и Катина, ама разбира се, че търся диагноза за детето си. И се надявам да не я получа в интерес на истината.  Вие не се ли консултирахте със специалисти за вашите деца? Как разбрахте, че са аутисти или там каквито са. Специално Desi , за която оставам с впечатление, че са и трябвали не един за да я убедят, че детето и не е като другите.  Ами това е, което искам и аз - да знам какво му е та дори да е нелечимо. И съвет как да процедирам след като стандартните книги със съвети не помагат. Мистерията ме тревожи повече отлкото истината. За мен е важно да знам, дали детето ми просто е разглезено или наистина не разбира и не осъзнава какво върши. Дали му трябва повече дисциплина и строгост, или специален подход. Той не е аутист със сигурност. Но проблем има все пак, може и да е в нас - родителите му. Ама кой да ти каже. Все пак не мисля, че е правилно да го оставя да руши къщата. Нека си руши ама да са си неговите неща. Но нашите - не мисля, че това е правилен подход нито към нормално, нито към ненормално дете.
Аз си мисля, че е хиперактивен. Има писано по въпроса как се работи с такива деца. Ама дали наистина е такъв или всъщност е нещо друго, което предизвиква тази хиперактивност, нещо което трябва да се открие и може би е лесно да се оправи. Не върви да го подлагам на диети примерно, още повече, че от алергени буквално живее, ако няма алергия. Изследвах го и уж няма. Ама как да разбера преди да го изследвам. Нямам си лаборатория в къщи. Вие работите с логопеди. Моето дете може би също има нужда от специална помощ - аз образование за логопед нямам. Нито за психолог. Нито... Електронен инженер съм. И сега след като вие сте си отговорили на вашите въпроси и сте започнали занимания със специалисти искате да ме убедите, че аз просто трябва да приема че има проблем, и да си оставя нещата така без да се опитам да разбера какъв е? Не е честно и ще му направя всички възможни изследвания, ще направя изобщо каквото ми е по силите и по силите на медицината за да си изясня нещата. Дори и в крайна сметка да не ги изясня, поне да знам че съм направила всичко възможно. Детето си съм го приела такова каквото е, но няма да приема да ни командори и манипулира - това със сигурност няма да стане. Та той е просто едно бебе, което трябва да се възпита и вкара в релси от родителите. А не той да вкарва родителите в своите си неосъзнати релси. Равноправен член на семейството - да, но не и диктатор  Naughty

# 650
  • sofia
  • Мнения: 1 426
NikiFin, и моето дете доста изоставаше в двигателното си развитие. Седна късно, проходи късно и т.н. Фонтанелата на 2г. и половина беше голяма колкото 2 ореха, огромна дупка  ooooh!. Сега, вече е доста по добре, затвори се почти  Praynig. Според една психоложка, която посетихме на 2г. и 7мес. е хиперактивен, не е аутист. Аз също почти не вярвах, че може и да е.
Преди 1 месец го диагностицираха. Оказа се, че има разтройство от аутистичния спектър.
И аз като Desi намирах 100 причини да оправдая неговото поведение и това, че не говори.
Макар и да виждах някои от симптомите, аз тепърва се уча да гледам на детето като на по различно и с по специални нужди. Веднага почнахме работа със специалисти, но още е рано да се отчете напредък.
betz, и моето дете растеше доста бързо, но това само по себе си едва ли е симптом на аутизъм.
Сина ми, както и твоя знае доста думи, употребява ги съвсем на място, но само когато той реши, че е нужно. Има няколко заучени изречения от по 2 думи и това е. За сега не е проявил инициатива да ми каже нещо ново, различно от това, което съм го учила. От въпросите употребява единствено "Къде е" и пак рядко. 

# 651
  • София
  • Мнения: 630

Моето дете идва при мен само ако иска нещо и го назовава - било то храна, напитка, книга. Има богат пасивен речник,състоящ се предимно от съществителни и някои глаголи, но говори със заучени фрази, повтаря думите ми , ако я питам нещо, понякога без да ги разбира. По-горе бях писала , че понякога изпадам в отчаяние, например от следната ситуация:
Тя: Искаш сок, добре
АЗ: Няма сок, има ябълка. Искаш ли ябълка?
Тя:Искаш ябълка
Аз: добре, ще ти дам ябълка
Тя: ще ти дам, ще ти дам
Аз(давам ябълка) :заповядай
Тя: Заповядай, заповядай (придружено с рев и бутане на ябълката)

Но пък когато й се спи вече не реве, а казва :" Да спим" или в по-добрия случай "Хайде да лягаме"


ljuboznatelna, много деца, които имат затруднения в общуването, говорят по този начин. Не им е ясна границата и точно определените роли в комуникацията: Тя задава въпрос - Аз отогварям. Затова е добре някой възрастен да седне зад детето и да отговаря, така както се очаква в една комуникативна ситуация и по този начин детето може да разбере как трябва да отговори ( в 1л. ), а не да отговаря със зададения въпрос. Стана ли изобщо ясно нещо от опита ми да обясня  Rolling Eyes?!

# 652
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 540
Darra, о, да, прекрасно разбрах  bouquet Таткото е безнадежден случай, ще опитам с каката като си е в къщи.
NikiFin, предполагам не гледаш нашенския VIP брадър, но там даваха детето на Маги Желязкова (около 4г ) - истинска фурия. И на представянето присъстваше - не спря да бяга, да скача, да обикаля... Да ми прости Господ, но първата мисъл която ми мина беше, че е хиперактивен. После се сетих за теб. Дали пък ние не сме някакви параноички  и това си е в реда на нещата newsm78

# 653
  • Мнения: 3 591
И нас така ни учат да говорим. Като го питат на колко е години - аз трябва да отговарям за него "на 4-ри"...
Обаче от време на време не се усещам да говоря от 1во лице и казвам " на 4 е" и той после повтаря "на 4  е"  Joy

Ники, знаеш ли, когато сина ми беше на възрастта на твоя, той комуникираше много по добре от колкото на 4. И нямаше и помен от сензорни проблеми. И да съм потърсила рано терапевти те щяха да заключат, че няма аутистични проблеми, нито СИД.
Ти казваш, че сина ти не е аутист със сигурност...Ами това ти как го реши? Защо се чудиш, как аз не съм го допускала, а ти отричаш това да е проблем на детето ти?
Сина ти има многопризнаци накуп за аутизъм:
Има проблем с комуникацията - има нарушено и вербално и невербално общуване, и с говоренето имате проблеми  , и с поведението и т.н. има сензорни проблеми(с храненето, чувствителност към звуци и т.н.), има стериоптипност в поведението - може с часове да качва и слиза стълби, играе си отваряйки и затваряйки врати на шкафчета и т.н.
Но ти казваш, че не е аутист./и аз искрено ти го пожелавам от цялото си сърце/С всичко това по-горе, спокойно може да бъде освидетелстван като такъв. И като му сложат етикета, това на теб как ще ти помогне? Никак. Хиперактивността му ще ти се струва като капка в морето. казваш, че не си логопед - ако детето ти го диагностицират недай боже с аутизъм ще ти се наложи да станеш.
Успокой се най- накрая и си се наслаждавай на палавото дете, наслади се на бременността си а ако детето ти е аутист, хиперактивно или каквото и да е там - от това няма да може да избягаш. Диагнозата просто ще сложи етикет на детето ти - няма да го излекува. Всички терапии които ние правим с децата си /и то основно у дома а не със специалисти/ са полезни и за напълно здрави деца, така че спокойно може да прилагаш и дневния режим, и диети/от които дори и здраво дете би имало полза/, и да се занимаваш с него да маже, да разхвърляте заедно и т.н. Просто погледни света през неговите очи - той определено иска да има спокойна майка, която го обича и не се тревожи. Независимо дали той е, или не е различен.

Сега моля те не се хващай, че сина ти е аутист. Да, има симптоми (дори повече отколкото моя син примерно- а ти ме питаш как не съм предполагала), но това не го прави такъв. Аз не съм лекар, терапевт, психолог или каквото и да било за да поставям и предполагам диагнози. Писах всичко хипотетично за да ти покажа, защо ние не сме осъзнавали, че децата ни имат проблем. И ти примерно на един по-късен етап ако ви поставят диагноза аутизъм ще си от тея дето не са и предполагали. Ние сме знаели, че децата ни имат "някакъв" проблем, но е минало време докато ние сме разбрали, че това е аутизъм примерно.

Давид има ли навик, който е придобил и после изгубил? като пишкане в гърне, да е ползвал думи, които е спрял да ползва или нещо от сорта?

И моля те спри да делиш децата на нормални и ненормални. Много е грозно. МНОГО.

Последна редакция: сб, 28 апр 2007, 01:06 от [desi]

# 654
  • Мнения: 4 586
 
Ники, знаеш ли, когато сина ми беше на възрастта на твоя, той комуникираше много по добре от колкото на 4. И нямаше и помен от сензорни проблеми. И да съм потърсила рано терапевти те щяха да заключат, че няма аутистични проблеми, нито СИД.
Добро утро! Деси, правилно ли съм разбрал, че когато синът ти е бил по-малък, е имал по-малко проблеми с общуванито? Т.е. изгубил е някакви способности, върнал е назад един вид.

# 655
  • София
  • Мнения: 2 351
Добро утро и от мен.Относно говоренето в първо лице - единствено чесло.Идеята е да се обясняват действията, които извършва детето по този начин.Например:

Облича се - обясняваш обличам се - а не обличаш се.
Пишка - обясняваш - пишкам - а не пишкаш.
По този начин детето по лесно осмисля действието което извършва.

Когато обаче се дава инструкция е добре да се каже пишкай, а не пишкам, защото няма да се сети кой да пишка - мама или детето.

Дали се изразих правилно newsm78 Дано ми схванахте идеята.

# 656
  • София
  • Мнения: 4 412
Да ви питам как се държат децата ви с другите деца. Дара когато се качва на пързалка, ако има дете след нея, веднага уплашено се връща. Преди няколко дни беше на пързалка и чу бягащи деца, така се панира, че щеше да падне от пързалката. Не може да свикне с присъствието им - единствената игра е, ако се гонят и тя да тича с тях. Много често ги бие, но виждам, че е от страх.

# 657
  • Мнения: 2 757
И нас така ни учат да говорим. Като го питат на колко е години - аз трябва да отговарям за него "на 4-ри"...
Обаче от време на време не се усещам да говоря от 1во лице и казвам " на 4 е" и той после повтаря "на 4  е"  Joy

Ники, знаеш ли, когато сина ми беше на възрастта на твоя, той комуникираше много по добре от колкото на 4. И нямаше и помен от сензорни проблеми. И да съм потърсила рано терапевти те щяха да заключат, че няма аутистични проблеми, нито СИД.
Ти казваш, че сина ти не е аутист със сигурност...Ами това ти как го реши? Защо се чудиш, как аз не съм го допускала, а ти отричаш това да е проблем на детето ти?
Сина ти има многопризнаци накуп за аутизъм:
Има проблем с комуникацията - има нарушено и вербално и невербално общуване, и с говоренето имате проблеми  , и с поведението и т.н. има сензорни проблеми(с храненето, чувствителност към звуци и т.н.), има стериоптипност в поведението - може с часове да качва и слиза стълби, играе си отваряйки и затваряйки врати на шкафчета и т.н.
Но ти казваш, че не е аутист./и аз искрено ти го пожелавам от цялото си сърце/С всичко това по-горе, спокойно може да бъде освидетелстван като такъв. И като му сложат етикета, това на теб как ще ти помогне? Никак. Хиперактивността му ще ти се струва като капка в морето. казваш, че не си логопед - ако детето ти го диагностицират недай боже с аутизъм ще ти се наложи да станеш.
Успокой се най- накрая и си се наслаждавай на палавото дете, наслади се на бременността си а ако детето ти е аутист, хиперактивно или каквото и да е там - от това няма да може да избягаш. Диагнозата просто ще сложи етикет на детето ти - няма да го излекува. Всички терапии които ние правим с децата си /и то основно у дома а не със специалисти/ са полезни и за напълно здрави деца, така че спокойно може да прилагаш и дневния режим, и диети/от които дори и здраво дете би имало полза/, и да се занимаваш с него да маже, да разхвърляте заедно и т.н. Просто погледни света през неговите очи - той определено иска да има спокойна майка, която го обича и не се тревожи. Независимо дали той е, или не е различен.

Сега моля те не се хващай, че сина ти е аутист. Да, има симптоми (дори повече отколкото моя син примерно- а ти ме питаш как не съм предполагала), но това не го прави такъв. Аз не съм лекар, терапевт, психолог или каквото и да било за да поставям и предполагам диагнози. Писах всичко хипотетично за да ти покажа, защо ние не сме осъзнавали, че децата ни имат проблем. И ти примерно на един по-късен етап ако ви поставят диагноза аутизъм ще си от тея дето не са и предполагали. Ние сме знаели, че децата ни имат "някакъв" проблем, но е минало време докато ние сме разбрали, че това е аутизъм примерно.

Давид има ли навик, който е придобил и после изгубил? като пишкане в гърне, да е ползвал думи, които е спрял да ползва или нещо от сорта?

И моля те спри да делиш децата на нормални и ненормални. Много е грозно. МНОГО.

Ljuboznatelna , не знам и аз вече кое е нормално и кое не. Ще се радвам много да съм параноичка и да си права. Не гледам ВИП Брадър, но може би онова дете е просто по-активно иначе да няма др проблеми. Пък може и майката да не е просветена и да си живее с болно дете в блажено невежество. Вярвам на очите си само и отдавна съм спряла да чета книги и норми за развитие на децата. Сега само сравнявам Давид с останалите и от там дойдоха притесненията ми. Започнах да го правя от как майка ми ми обърна внимание на развитието му. Преди това четях книги и слушах лекарката, която следи Давид и според тях всичко беше нормално и си бях спокойна.

Desi , това, което мога да кажа за синът ми е от това, което виждам. Колкото съм чела за хиперактивност и аутизъм, за сега той е първото. Може след време да се промени. Не съм му поставила диагноза, пак ти казвам. Само знам че има проблем и на какво ми прилича. Всъщност на много неща, още не съм си изяснила. Не съм забелязала да е могъл някои неща преди, които сега не може. Освен регрес в храненето друг не отчитам за момента. Но не отчитам и прогрес, а по-скоро тъпчене на едно място. Което нищо чудно и в регрес да мине - никой не знае какво ще стане. А може и със скок изведнъж да напредне, както се случва при някои деца. Иначе не е ползвал и не ползва гърне. И думи не е спрял да казва по простата причина, че никога не е казвал нищо освен стандартните бебешки, с които бебетата проговарят. Но мама примерно никога не е казвал и до ден днешен не казва. И то не че не може, защото казва мама или амам с едно и също значение -  когато е гладен. Ама тата казва отдавна и още си го казва. Интересното е, че и на датски се опитва да каже far баща,  но mor майка не иска.  Crazy
Като цяло,  колкото и да драпам за помощ от психилог, то е най-вече за да чуя мнение на специалист относно колко е нормален и колко да се съобразявам с капризите му, които са безчет. Иначе се опитвам да опозная детето си и се уча как да се държа с него, така че да има полза и да е добре за всички. Обикновен психолог най-вероятно ще ми даде стандартни съвети - кои работят, кои не. Но в крайна сметка сама ще преценя, кои да ползвам и кои дават положителен резултат. За сега обаче не мога да направя много за Давид защото физически съм почти инвалид и не мога да му задоволя нуждите от движение. След като родя 2 броя може би ще стане още по-зле. Като за начало ще е добре да намеря човек, който да има опит с такива деца и да работи с Давид, да ме отменя. Яслата ми помага на мен лично, но не знам на Давид колко помага. Изразходва енергия там, ама не напредва в никакво отношение. Но сама аз не мога да се справя. Едва му сменям памперса щото е бес  - след това трябва да легна и да лежа защото ме боли корема. Миене на ръце, лице, дупе, зъби, къпане, мазане с крем... само с баща му се правят - той държи, аз действам. Нощем пак той става - на мен ми е невъзможно защото рискувам 2 живота. Не мога да тичам след него, а той не ходи а тича. Просто не става. Затова имам нужда от помощ. Не стига на теория да се знаят нещата - това дете реално трябва да се гледа и да му се помогне и сега търся кой и как.
А ти сама можеш да прецениш дали методите, които ползваш за твоето дете са ефикасни. Как мислиш? А мислиш ли да ги промениш, ако не работят задоволително? Съвети на специалисти ли следваш или собствената си интуиция и разум?

# 658
  • Мнения: 3 591
Wolf , това дето си го мислиш отдавна е нещото дето си мисля и аз  Wink
когато беше на 2г. сочеше с пръст какво иска - на 4 пищеше като иска нещо и не го сочеше. На година и половина можех да му облека каквато дреха поискам - на 4 неможех нищо друго освен пижама. Сега нищо друго освен дрехите които вече носи. Когато проходи (на 18 месеца) ходеше на цяло стъпало. Сега не. Ядеше всичко /смеехме се, че и вода от пералнята да му дам ще я изпие/, сега яде 2 неща - месо и соево мляко.
Иначе има неща които винаги са били назад - като моторното развитие, говора, никога не е давал да го реша които ме объркват какво да мисля. И неща в които е бил винаги по-напред от другите деца - не разбираше какво му говоря, но на 2.5 години махнах памперса и казах, че ще ходим отсега нататък на гърне. И той спря да се напикава и денем и нощем само след 48 часа. И не го е правил /да се напикае/ и до днес (нещо което съвсем нормално развиващото се дете не успява в повечето случаи). имаше период в който пиеше по 3 литра мляко на нощ и пак не се напикаваше. /това периода, когато смених соевото мляко с краве, и теорията за наркотичното действие и че децата искат все по-вече и повече от наркотика направо супер се доказа при нас/

Имам и едни такива мисли - при нас заради алергиите глутена и казенина до 2 години не присъстваше в диетата.  Дали диетата която пазехме не го опази по някакъв начин дотогава, или просто е съвпадение незнам.
Затова не си казвам мислите на глас.
А и терапевтите ни освен за СИД за друго не не казват категорично, че има проблем. Говорят за симптоми, в рапортите дето дават говорят за ниво на функциониране, по същия начин като при аутистичните деца, но етикети не слагат. И те все още се надяват, и аз, че Аспергер няма да е част от нашия дом.
Но за мен точната диагноза не е от значение. Искам просто щастливо дете, независимо как мисли, какво другите мислят, какво ме чака или какво е било.

tigonew, моето дете играе с други деца така както го описваш - гони ги. батко му се опитва да го накара да играят на гоненица, обаче  малкия играе с него, само ако той ще тича след него.  Joy
А за пързалката, мисля, че това , че се пуска, само ако няма деца зад нея е нормално - моя батко така правеше като малък - мисля ги е страх да не ги ритне отзад дете. Дори и аз така се пусках по водната пързалка - само когато няма хора, молех батко си да се пусне след мен като изчака аз да съм се спуснала вече преди да се пусне той.

# 659
  • Мнения: 485
Деси, за синдрома на Аспергер не е много характерно да има регрес в поведението и речта след съвсем обикновено развитие.
NikiFin, в една друга тема дадох  чек лист за комуникативни проблеми в ранно детство. Не си спомням коя беше темата, но ти пишеше там. Направи ли пробите в него? Ако намеря темата, ще дам линк, а ако не, може копирам чек листа и тук (макар че не ми се ще да пълня темите с едно и също нещо).

Общи условия

Активация на акаунт