Публикувана: 11 дек. 2006, 17:50 ч.
Последно мнение: 25 дек. 2006, 01:15 ч.

За късата памет на някои българи

8 174
126
1

# 30 11 дек. 2006, 19:24 ч.

Мнения: 3 098

Цитат на: niara в пн, 11 дек 2006, 19:07

Момичетата са написали по-същественото преди мен...
За словесното богатство няма какво да говоря.Много се губи,ако човек не чете на български език.Но промяната на акцента за мен е по-скоро превземка,макар че има и обясними изключения.

Toлкова си права. Confused

Когато съм тук у дома си говорим само на български,но вмъкваме много испански думи,за по_лесно.Когато се видим и говорим с българи,става съЩото неЩо,някак си по_цялостна картина се полу4ава по този на4ин.Но когато се приберем в България вси4ко си идва на мястото.Проблеми и затруднения никакви нямаме.
Но забелязах и аз,4е доста по_обеднял ни е ре4ника.Винаги,когато имам възможност поръ4вам да ни се изпраЩат книги,библиотеката ми ве4е и тук е доста богата.Освен това и нета е в голяма помоЩ то4но за тези неЩа.

# 31 11 дек. 2006, 19:30 ч.

Мнения: 3 491

Цитат на: jam в пн, 11 дек 2006, 18:59

ами как се получава това с децата? гледам вече доста случаи на мои познати с деца, родени в чужбина. децата НЕ говорят грам български. разбират всичко, защото в къщи им говорят на български, но отговарят на чуждия език. това ми се струва безумно и тъжно, но може би е неизбежно, не знам?

Средата си е среда, епохата си е епоха, майка ми има една приказка "дете при дете отива". Това са реалности. Цяла лингвистична и методическа сфера се развива в Щатите вече по тоя въпрос. Не само българските деца са така, при нас има много чужденци, масово явление е. Но: хората организират неделни училища, правят образователни лагери в страните си, събират групи за игра на родния език при по-малките, възприемат го като работна задача, а не като тъга и безумие. Изключително приятно впечатление ми направиха това лято в България семейство преселени англичани: в момента, в който чуха моите деца да си говорят на английски, установиха контакт с нас, заради децата, за да имат с кого техните деца да играят и общуват на английски. Може би при английските деца в България се наблюдават подобни процеси, само че по отношение на българския. Mr. Green

От друга страна: поощрявам детето да говори български с родната си баба, моя свекърва, уж за негово, в случай и нейно добро, и срещам съболезнователния отговор "стига си мъчила детето". Явно тъгата е по-удобна - не изиква грам усилие.

# 32 11 дек. 2006, 19:33 ч.

Мнения: 11 316

Освен Татяна има още една мама, която пише при нас, израсла между Германия и България и знае добре и двата езика. Говори си български без акцент - чувала съм я.
Ника и е Сердика.
За себе си - след 8 г. тук я карам все още на заралийски диалект - говоря мьеко, щото ида отдальеко Joy

Позабравям някоя и друга дума, ама то щото не мога да водя философски разговори с децата Mr. Green

# 33 11 дек. 2006, 19:47 ч.

Мнения: 27 524

Доня, разсмя ме с това hahaha

блягодариа, така беше, спомням си я в една Всяка Неделя.

Факт е, че при проговарянето на детето на някакъв език, неговият гласов апарат се настройва и развива именно според този език. Оттук нататък всякакъв друг ще носи малък или по-голям акцент. Някои думи да се забравят е нормално. Да се говяори със запъване е нормално също, ако 10 или повече години не си говорил на родния си език изобщо (аз бих си говорила сама тогава Crazy

). Тук имаше един наш познат, възрастен, женен тук и явно неговорил много години. Имаше страшен акцент на български и като минеше хубаво момиче казваше - я, какъв хубав гъзови има Joy

Не знам дали беше поза, но като общувахме с него пак се научи и говореше добре.

# 34 11 дек. 2006, 19:55 ч.

Мнения: 2 863

Сигурно има хора, които се превземат и даже не си знаят причините. Но след няколко месечен престой в Англия изцяло и само сред англоговорящи, без грам български, освен веднъж седмично по телефона, когато се върнах изпитвах затрудения да говоря толкова бързо, както е обикновено за мен!Четях по 20 часа в денонощието и бях под голям стрес, истината е, че сънувах на английски и като се върнах малко бавно зацепвах Embarassed

В голяма степен съм съгласна с Лиска, но мисля, че и въпрос на особености на памет и възприемане. Аз включително попивам интонациите на езика от хората, с които говоря, а пък хич не съм от тези дето се превземат. Но също така има думи на английски, които и до сега ги търся в речника..Но чак пък акцент... не знам, но е възможно човек да реагира по-бавно и без да се превзема или първо да намира чуждата дума, а не българската! При хората с добра кратковременна памет това е напълно обяснимо- при тях тя е по силната и по-активната част от паметта и по тази причина те са по поддатливи на влянието на чуждия език.

Последна редакция: пн, 11 дек 2006, 20:03 от Jaly

# 35 11 дек. 2006, 20:13 ч.

Мнения: 3 740

Сестра ми живя 10 години в Канада с малки прекъсвания. От 6 месеца си е в България, но продължава да има интонации, неприсъщи на българския, иначе акцент няма. Въобще не става дума за превземки, не е такъв човек, но 10-те години й се отразяват. А превземките са наистина много дразнещи.
На Пролетния панаир на книгата на щанда на "Фют" непрекъснато идваха баби, които търсеха книжки на български за американските си /предимно/ внучета. Един по един отхвърляха класическите български автори с тъжното: "Това няма да го разберат". Направо ми се късаше сърцето като ги гледах как се опитват да запазят връзката с внуците си и в същото време осъзнават, че една много съществена част в тази връзка - езикът - се прекъсва. А езикът е и култура, бабини приказки, приспивни песни... Мъчно ми е за тези хора.

# 36 11 дек. 2006, 20:21 ч.

Мнения: 5 393

Абсолютно позьорство е според мен да се говори с акцент Naughty

.Аз съм живяла 4 години в чужбина(Англия), и никога не съм говорила с акцент на родния си език.Нито съм използвала типичните за английския възклицания и интонации когато говоря на български.

# 37 11 дек. 2006, 20:33 ч.

Мнения: 384

Честно казано е много трудно да научиш дете родено в чужбина да говори български. Дъщеря ми е на 5 години, родена е в Америка и от 6 месечна е на градина, тоест проговорила е на английски. Ние в къщи иговорим само на българскикакто и помежду си. Откакто майка ми дойде да живее при нас нещата се попромениха. Дъщеря ми вече знае че баба не говори английски и когато се обърне към нея започва на български. Много се мъчи, защото и липсват думи, но се напъва и криво ляво ги докарва, но акцента е умопомрачителен. Нещо средно между арабин и циганин, но аз съм доволна че поне напредва и даже пончкога казва че говори два езика Grinning

. Не знам как ще е за в бъдеще, но това което мога правя. А за книжките съм пробвала,има много от България,но в интерес на истината почти не проявява интерес за съжаление.

# 38 11 дек. 2006, 20:34 ч.

USA
Мнения: 559

Съгласна съм с всички, че не нормално да си забравиш родния език независимо, че живееш в чужбина/
По-интересно ми е как българи, които НЕ живеят в чужбина непрекъснато говорят с чуждици, вмъкват думи, изрази и конструкции от друг език. Явно местожителството няма значение за "гърчеенето".

# 39 11 дек. 2006, 20:37 ч.

Мнения: 2 407

Като Кемито, живя малко в Америка и била забравила Български.. Twisted Evil

# 40 11 дек. 2006, 20:38 ч.

Мнения: 384

Цитат на: Winx в пн, 11 дек 2006, 20:34

Абсолютно, туй и на мен ми прави впечатление.

# 41 11 дек. 2006, 20:52 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Има и навик и превземки, според мен.
Когато навремето започнах работа в компания, където говорех на български само в почивките, първите дни, като се прибера вечер говорех на много смесен език, ако някой ме попита за работата ми. Не мислиш за тези неща на български, не говориш за тях на български, и когато се наложи трябва да говориш бааавничко и да спираш и търсиш българските думи, а някога и не ги и знаеш на български Simple Smile

Имам приятелка, живееща от доста години в Германия, на работа говори само на английски. Има 3-4 думи, който изговаря с акцент, едната е ОК Simple Smile

Значи може... за работата си говори на българо-английски.

Татяна, възхищавам ти се! Била си малка, но мъдра да научиш още един език. И сега да го подържащ е прекрасно!

# 42 11 дек. 2006, 21:42 ч.

Там,където се събуждам щастлива.
Мнения: 8 967

Не сте прави да нападате хората, които говорят с акцент, след като са живяли известно време в чужбина и са имали предимно досег с местните. Всичко се дължи на т.нар. музикално ухо, което приема много по-бързо и по-качествено от ухото на повечето от нас. Затова и не бих сочила с пръст наши музиканти, певци и т.н., защото те го имат. Ако говориш предимно на даден чужд език, се променя най-малко интонацията.

В момента в класа ми има дете на 14 години, което преди 2 месеца се е върнало от Канада, където е живяло 2 години с родители холандци. Говори холандски с акцент и английска интонация.

Аз лично нямам акцент, но се усещам, че след дни, в които не съм говорила български и след това трябва да го говоря, търся думи. И изразите ми са доста странни. Чета непрекъсаното български неща, но не говоря български всеки ден,а понякога дори и с дни. Това оказва огромно влияние.

В петък разбрах, че това оказва влияние и на английският ми, който не ме е затруднявал от години по отношение на говор. Трябваше да говоря служебно с един ирландец и 30 % от изразите ми идваха на холандски. Ужас!

Колкото и да не искаме човешкият мозък на какво ли не е способен, въпреки нашите желания.

# 43 11 дек. 2006, 21:48 ч.

Мнения: 5 393

Цитат на: Kalinka в пн, 11 дек 2006, 21:42

Не съм съгласна.Аз бях дете(на 14) когато заминах, за няколко месеца вече говорех езика така ,че не се разбираше че съм чужденка.Усвоих перфектно английската интонация, акцент , всичко. И пак ще повторя-НИКОГА не говорех на български с тази английска интонация, или акцент или нещо друго.

# 44 11 дек. 2006, 21:51 ч.

София
Мнения: 1 244

Това за акцента, не знам Thinking

Но за превключването - една история. Живях в Германия половин година (нищо не е), но изолирано - почти няма с кого да си говориш на български. Бях започнала и да сънувам на немски, което ме вбесяваше. Като се върнах нямах естествено никакви проблеми ни с език, ни с интонация.

Но след като в една бирария не чух какво ми казва сервитьорката и съответно я попитах "Бите?" Mr. Green

, след което дори не изчаках да ми отговори и избягах от срам...

не бих коментирала други хора, които са живели с години в чужбина...

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

Ще има ли трета световна и как ще се развият събитията за човечеството?

ХАМАС нападна Израел

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Причина:

Причина: