Прекомерна тревожност за бебето

Ако това състояние се е появило за пръв път след раждането може да е тревожност, която е във връзка с хормоните и може и да отмине сама. Ако си била тревожна и преди това - тогава да е било като тревожно зацикляне на други теми - бих посъветвала да се обърнеш към психолог или психиатър.

Друго, което бих ти препоръчала, е да си пуснеш пълни изследвания на щитовидната жлеза, желязо, недостиг на витамин Д и витамин б 12, за да се изключат най-честите физиологични причини.

Аз съм с многогодишна депресия и тревожност, и мен много ме е страх за бебето.

Трикове - 1) нищо не чета онлайн за болести и вредности, избягвам и новините като цяло, особено някакви за пострадали деца, за болни хора и т.н. Каквото имам да питам - питам педиатърката. В Гугъл всичко е рак или аутизъм.

2) Най-много ме спира да се вманиачавам самото дете. Децата на прекомерно тревожни родители попиват тази тревожност. Не искам да й вредя с моите проблеми, вечно да съм "внимавай маме да не паднеш". Хеликоптерен родител, който отнема всяка радост от живота. Като падне - ще стане. Като се изцапа, ще се измие. Не искам да е тревожна и тъжна като мен, искам да гледа на живота позитивно и с надежда, а не да е заразена със страх. Страхът, животът в страх разболява.

Проблемът е в желанието ни да контролираме нещата. Животът не се поддава на тотален контрол, много неща са извън контрола ни. Трябва да се търси златната здравословна среда, а не вманиачаване в детайла. Това са вече философски настройки, всеки сам трябва да си намери пътя да приеме реалността.

Детето и неговото щастие е най-големият ми мотиватор да се справям с прекомерната си тревожност. Заради него трябва. Не искам да има моето детство.

Много ти благодаря за отговора. Това състояние при мен си е отпреди. В ранно юношество имах няколко тревожни епизода, които продължиха по два- три месеца и отшумяха от самосебе си. Бяха пак на тема здраве - единия път бях попаднала на статия за кучешката тения, колко била опасна, в следствие на което започнах фанатично да си мия ръцете по 100 пъти на ден. Отшумя от самосебе си. След няколко години пак бях зациклила на някаква тема. Осъзнавах колко абсурдни и пресилени са страховете ми, но това не ми помагаше. След като започнах работа и бях много интензивно заета и сред много хора, за около 10 години бях преодоляла всякакви безумни фобии, но нещата се завърнаха с пълна сила след пандемията, когато ни затвориха и постоянно ни плашеха с глоби едва ли не ако седнеш в парка. За период от време останах без работа, имах и един преживян спонтанен аборт, отделно диагностицираха майка ми с нелечима болест. Ходих при специалист, който ми каза, че съм развила тревожно разстройство и в следствие от всичко преживяно е напълно нормално да се отключи. Имам ФО с тревожност - майка ми беше същата. Хормони на щитовидна жлеза съм изследвала - 2 вида, бяха в норма, витамините също ми бяха в норма. Това изследване правих по време на бременността, но както казах и отпреди да родя съм тревожна. Имам редовен цикъл, нямам излишни кг, нямам проблеми със съня и апетита, високо кръвно , но имам постоянно чувство за страх от едно или друго нещо. И ти си права, че ако напишеш нещо в Гугъл и ти изскачат писания за страшни болести, отделни инциденти с деца след ваксини, инциденти при раждане и т.н. и човек като прочете нещо такова се психира жестоко. Преди да родя яко се бях наплашила от статии за единични инциденти , два месеца преди да родя умирах от страх. Освен да си изключа телевизора и телефона, не знам какво друго бих могла да направя. Имам желание да запиша трето висше, за да се занимавам с нещо, но за целта първо трябва детето да тръгне на ясла, защото сега цялото ми време е с него и само аз поемам грижите.

Опитвай се поне да не четеш на такива теми, които те вкарват в заешката дупка на страховете. Не знам къде попадаш на такива статии, но предполагам знаеш, че повечето сайтове имат алгоритми, които ти предлагат повече от това, което четеш или гледаш.  Фейсбук, Ютюб са особено известни с това. Няма нужда да си изключваш телефона и телевизора, просто избягвай такива тематики засега, докато се поосвободиш да се погрижиш за себе си. И аз се грижа за бебето си почти на 90% сама, така че напълно те разбирам. Интернет ползвам само за забавление.

Тревожното разстройство е хронично състояние, всеки трябва да намери своя начин за овладяването му. Заетост, спорт, за някои хора и лекарства.

Има хак, просто умишлено спираш да четеш всякакви статии на подобна тематика. Оставяш телефона/лаптопа и се разхождаш в парка, играеш с детето или просто се наслаждаваш на чаша кафе, развлекателен филм. Плоскостта, по която си тръгнала от увлечение в някои случаи води до мания. Имаме такива близки, не ходят по заведения, защото никъде не приготвят и сервират храна в съдове според техните изисквания. Децата им живеят с много ограничения с цел да са максимално обезопасени и всичко да е 100% натурално и здравословно. Нямат нищо пластмасово и изпадат в паника ако детето например хване с ръка пластмасово шише.
Крайностите са опасна мания. Отделно, че в бебешка и ранна детска възраст е лесно да контролираш всичко, но с порастването, много от точките са трудни за контрол. Не можеш да контролираш на колко градуса са прани чаршафите в детската градина, нито с какъв препарат, колко е чист диспенсъра, от който пият вода или с какъв препарат за съдове се измива посудата в градина/училище.
Да переш на високи градуси или със стандартен, а не био препарат, не те прави лоша или нехайна за доброто на детето си майка. Няма лошо да спазваш конкретни свои правила, но ако изпадаш в паника, стрес и тревожност ако бъдат нарушени, то значи нещо не е наред и трябва да вземеш мерки.

Да, има нещо такова. Колкото повече се опитвам да контролирам нещата, толкова по-трудно става и в един момент усещаш, че не всичко подлежи на контрол и няма как да избегнеш всичко вредно. С годините наистина ще става по-трудно, когато и други хора ще се включват по-активно в грижите за детето. Ако се опитвам и тях да следя като орел ще лудна. Интересното е, че доскоро бях в другата крайност преди появата на детето - ядях само вредни храни, чипсове, луканки, шоколади. Яла съм и неща паднали на земята и какво ли не. Но след като се роди детето си вмених някаква свръхотговорност, която вече излиза извън рамките на общоприетото. Поне го осъзнавам и се опитвам да не залитам твърде много. Ще се постарая оттук нататък да съм по-позитивна и по-chill.

Да, имах такъв проблем. И аз като теб съм склонна към разни фобии и да изпадам в тревожност. През годините съм имала различни страхове, някои от които, превърнати направо в мании - от катастрофи, за всяка болежка си мислех, че имам рак, после от токсини и отрови, рестрикции в храненето и изключване на различни храни, абе какво ли не беше...
А как се преодолява - ти сама си си отговорила - Когато съм заета и водя активен начин на живот нямам време да се замислям толкова върху подобни неща. Задържането вкъщи за по-дълго определено влошава нещата. Опитай да разнообразяваш социалния си живот навън и по-малко интернет. По време на майчинство е трудно изпълнимо, но се възползвай от всяка възможност да сте навън и запълвай времето си с приятни и смислени неща. Може би ще изчезне от самосебе си с течение на времето...

Все едно описваш мен, не мислих, че има и други толкова вманиачени, като мен. Дори първият ти епизод е досущ, като моят. Бях в 7ми клас, когато започнахме да учим биология и в разделът за паразити се запознах с кучешката тения, като тогава нашата учителка обясняваше колко много е опасна и как дори само да я духнел вятър към нас и сме щели да я вдишаме.. сега на този ми акъл нямаше да се вържа, предвид, че последствие завърших и за мед. сестра, знам, че не е чак толкова опасно, но тогава се побърках поне една година да си мия ръцете по 1000 пъти на ден, това беше началото. След 5-6 години се превърнах в хипохондричка, бях решила, че имам рак и умирам, родителите ми не знаеха какво да оравят с мен. Всяка седмица ходих на прегледи при различни лекари, беше кошмар. Депресия, страх, не можех да спя, направо не искам да се сещам.

И ето след вече почти 10 години, преди 3 месеца и половина родих моят син, още в болницата се побърках. Той имаше трудна адаптация, така казаха, въпреки, че си беше напълно доносен, отделно и 3 дни на антибиотик, следователно не беше при мен, а в детска стая.. Успокоих се до изписването и уж всичко беше нормално, до момента, в който ММ се разболя още на третият ден след изписването и аз се наплаших тотално, като реших да чета какво става ако бебе на осем дни се разболее.. не след дълго се разболяхме още веднъж, тогава малкият вече имаше месец, за щастие го опазихме и се надявам за в бъдеще отново да е така..
 След поредица от толкова случки още след раждането ми и предвид моята податлива психика, разбираемо е, че вече живея в постоянен страх. Нон стоп следя някой от семейството ми да не е болен, да не зарази малкият. Не излизам с приятелки от същият страх, ваксинкрах се за грип, от него най-много се притеснявам.. моето е болестно състояние и планирам скоро са посетя поне психолог, не ми се иска психиатър, знам, че ще ми изпишат антидепресанти, а ми се иска първо да съм пробвала всичко възможно без лекарства, но така не се живее.. Както казаха по-горе, страхът разболява и е вярно, трябва да се стегнем.

Микропластмаси имало и в кърмата вече…

Аз съм на по-особено мнение - не лошо да знаем колко сериозни са проблемите с environmental toxins и да вземем някакви мерки да ограничим досега ни с тях. Да го елиминираме е невъзможно, но доколкото можем. Просто приеми, че машина на времето не можеш да измислиш и чисти места и чиста храна вече няма на земята.

Да, да...и аз го четох това за кърмата. Да се смееш ли , да плачеш ли. Вече и в ябълките и морковите имало. Явно токсините са навсякъде около нас. Освен да пием една студена вода Оказва се невъзможно да ги избегнеш. И в подовите настилки имало вредни вещества. Освен да хвана гората, но останаха ли чисти гори?! Хахаха
Както беше написала по-горе една съфорумка - в нета всичко е р*к и аутизъм. Изводът е - по-малко нет и вместо това една хубава книга за четене, а не драсканици от Интернет.

Може би е добре да потърсите професионална помощ от психолог, който да потърси корена на проблема и да ви помогне да се отърсите от него. Описаните неща по- горе наистина звучат леко извън нормата, като ще се отразят негативно на детето в един момент, а и може да прехвърлите маниите и фобиите си на него. Все пак децата копират родителите си.

А за това колко е мръсно всичко, микропластмасите , че били навсякъде и т.н, замислете се, че преди 200 години е било много по- чисто, нямало е микро и всякакви пластмаси, но детската смъртност е била до небето , а и не само тя.
В Африка въздухът е по- чист , няма толкова пластмаси в горите , ама умират от ранна възраст като мухи поради липса на добра храна и здравеопазване.
Не казвам, че човек не трябва да внимава с какво се храни и как се лекува, но не трябва и да се прекалява и да се вманиачава, защото ще постигне обратен ефект на желания.